Парламентът няма да бъде посредник в преговорите
Едва ли съобщавам някаква топ новина, защото за всички онези хора, които са се прибрали днес в нормално време и са гледали новините, тя вече е минало. Но в моя ден, изпълнен с много емоции и целодневно митингуване из централните софийски улици, завършило с вечерно бдение, това беше може би най-обнадеждаващият момент, в който първоначално се зарадвах, че нещата са стартирали някакво положително развитие, но като поразмислих, започнах да се съмнявам, че имам основателен повод за радост.
Натиквайки се в по-предни позиции, успях да снимам излизането на Георги Пирински и Лютфи Местан от Парламента и устния отговор, който те дадоха на внесената от опозицията наша декларация. Той се състоеше в изричане на тържествено обещание, че всички постигнати договорености между представителите на стачниците и Правителството ще бъдат уважени и изпълнени.
Ето го и клипчето.
Докато го гледах и отново преживявах днешните събития, си мислех за абсурдните моменти, с които е пълен животът ни.
... За оградата, разпъната, за да ни държи по-далеч от сградата на Парламента...
... За многобройната полицейска охрана, организирана, за да пази депутатите от народа, и която, сигурна съм, чувствам го, че тайно ни симпатизира...
... За виковете ни „Мафия” и „Оставка”, на чийто фон двама от най-видните ни политици се опитваха да ни кажат нещо...
Всъщност те какво ни казаха? Че Правителството трябва да се занимава с нашите проблеми, а Парламентът ще стои встрани от цялата дандания.
Привечер, когато нашите представители се завърнаха от преговорите с Правителството, резултатът беше отново нулев. Както каза Желязко Христов: „Срещнахме се, но не се познахме”.
И това се случва в края на третата седмица от учителската стачка! Никога не съм предполагала, дори и в най-лошите си представи, че нещата до такава степен ще се проточат. Все още преговорите не са започнали!!!
Моите първолаци как ли се чувстват? Можеше лесно да им се обясни, ако да речем, бяхме пропуснали една седмица, но три?! Даже в пространството витае очакването, че и следващата седмица ще я опропастим, заради ината на управляващите. Както каза говорителят ни Николай Николов: „Тези хора са се запънали като магаре на мост”. За съжаление обаче, ние плащаме твърде висока цена заради тъпия им инат.
Натиквайки се в по-предни позиции, успях да снимам излизането на Георги Пирински и Лютфи Местан от Парламента и устния отговор, който те дадоха на внесената от опозицията наша декларация. Той се състоеше в изричане на тържествено обещание, че всички постигнати договорености между представителите на стачниците и Правителството ще бъдат уважени и изпълнени.
Ето го и клипчето.
Докато го гледах и отново преживявах днешните събития, си мислех за абсурдните моменти, с които е пълен животът ни.
... За оградата, разпъната, за да ни държи по-далеч от сградата на Парламента...
... За многобройната полицейска охрана, организирана, за да пази депутатите от народа, и която, сигурна съм, чувствам го, че тайно ни симпатизира...
... За виковете ни „Мафия” и „Оставка”, на чийто фон двама от най-видните ни политици се опитваха да ни кажат нещо...
Всъщност те какво ни казаха? Че Правителството трябва да се занимава с нашите проблеми, а Парламентът ще стои встрани от цялата дандания.
И това се случва в края на третата седмица от учителската стачка! Никога не съм предполагала, дори и в най-лошите си представи, че нещата до такава степен ще се проточат. Все още преговорите не са започнали!!!
Моите първолаци как ли се чувстват? Можеше лесно да им се обясни, ако да речем, бяхме пропуснали една седмица, но три?! Даже в пространството витае очакването, че и следващата седмица ще я опропастим, заради ината на управляващите. Както каза говорителят ни Николай Николов: „Тези хора са се запънали като магаре на мост”. За съжаление обаче, ние плащаме твърде висока цена заради тъпия им инат.
От клипчето обаче и на мен ми направи странно впечатление приятелското ръкостискане на д-р Тренчев и Местан... Вероятно има някакво обяснение за тяхната близост.