ПЕДАГОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ИГРАТА ШАХМАТ

Преди да навлезем в темата, нека уточним какво имаме предвид под "педагогически аспекти". Това са онези особености, условия и въздействия – интелектуални, емоционални и морално–волеви, чрез които възпитаваме и формираме детската личност така, че тя, разкривайки потенциалите си, да стане достоен, полезен и пълноценен член на обществото. От тази гледна точка шахматът може да играе безценна педагогическа роля. Ето какво казва Ювенсио Бланко, един от най–големите популяризатори на училищния шахмат: “Системното изучаване на шахмат съответства на основната цел на училището – да развива мисленето, да обучава на ценности и да води към добродетелни навици и модели на поведение.”

      Разглеждайки по–подробно педагогическите аспекти на шахмата, можем да отбележим следните:

      1. На първо място шахматът развива чувство на етика. Тъй като е игра, базирана върху правила, определящи основни стандарти за техническото развитие на партията, както и това, какво трябва да прави играещият, шахматът изработва етика с универсален характер. Ето защо, на възраст между 9 и 12 години, когато моралната независимост започва да се формира у детето, шахматът предлага модел в подходящия момент за придобиването на морални ценности като уважение към опонента, развиване на чувство за справедливост и пр.
Браун и Мирин (1981г.) откриват, че упражняването на шахмата не само упражнява личните качества на индивида, но и спомага за преодоляване на групови и поведенчески проблеми. След двугодишно изследване на студенти в програмата NYCHESS в училището Роберто Клементе, тези изследователи регистрират 60% намаляване на инцидентите извън класната стая – в коридори, тоалетни, игрища и т.н.
      2. Шахматът е особено полезен за развитие на себедисциплината и концентрацията – всъщност той в това отношение е нанадминат. Няма друга игра, коята да изисква такава върховна концентрация и себевладеене.
      3. Шахматът може да бъде съотнесен към ситуациите от всекидневния живот. Той може да бъде приложен към много различни области на човешкото познание (психология, компютърна наука, информационни технологии и т.н.), както и при решаването на проблеми от всекидневния живот, като например пресмятането на цената на дадена стока, избор на правилна посока в лаиринта от различни алтернативи, анализ на литературен текст; обобщаване на обяснения по време на лекции и пр.
      4. Шахът може чудесно да се впише в нашето компютърно и интернет поколение. Той е алтернатива и контрапункт на повечето компютърни игри, изпълнени с агресия, насилие и примитивизъм. Взаимодействието шахмат – компютър възпроизвежда по много по–интересен и обогатяващ начин ситуации на война в контекста на игра. Според това виждане всеки играч е генерал, който ръководи армия от 16 шахматни фигури с различен ранг, функции и позиции. Играчът е лидер, от чиито решения зависи дали той ше спечели или загуби партията, която от своя страна представя в умален вид онова, което би могло да се случи в истинската битка. Но на свой ред тези виртуални динамики предлагат безценната възможност за развитие на интелектуалния и емоционалния коефициент на играещите.
      5. Шахматът стимулира развитието на познавателни умения като интелигентност, памет, внимание, логико–математическо мислене и други фундаментални способности за по–нататъшното развитие на личността. В ерата, когато познанието залива нашия ефимерен живот, най–добрият инструмент, който можем да предложим на децата си, е да развиваме тяхното организирано мислене. За този и други аспекти шахматът заслужава цялото наше доверие, защото развива у децата по–гъвкаво и организирано мислене и им показва, че решаването на лични, академични и професионални проблеми произтича от умението да наблюдаваме, интерпретираме и действаме в реалността, която виждаме.
      6. Освен математическите способности, има изследвания, които показват, че шахматът стимулира четивните и словесните умения. Това е описано в доклада на д–р Стюарт Маргуляс за втората година на Програмата по шахмат в Ню Йорк, област 9. Този доклад обобщава резултатите при четене на 53 деца от начално училище, участвали в програмите по шахмат, в сравнение с резултатите на 1118 неучастващи в експеримента техни връстници. Изследването на Маргуляс е един от най–силните аргументи за доказване на това, което хиляди учители знаят от самото начало: шахматът е инструмент за учене.
      7. Шахматът стимулира творчеството, посредством търсенето на решения на проблеми, запознаването с изследвания, анализа на различни позиции и развиването на планове. Трудностите, възвикващи в различните позиции, позволяват прилагането на общи принципи, като пътят за разрешаването на тези трудности може да не е само един.
      8. Шахматът развива критично мислене и дух. Например чрез изучаването на варианти от даден дебют, чрез оценяването на силните и слабите им страни, чрез взимането на решения, които биха могли да затруднят опонента, чрез оценяване на конкретните ситуации, като тези оценки шахматистът може да дискутира в светлината на видяното и демонстрираното на практика върху дъската.
      9. Шахматът се практикува заради високото естетическо и интелектуално удоволствие, което доставя. В това отношение той може би е съвършената игра, която може да бъде обикната от съвременните ученици.
    10. Шахът е превъзходна игра за прекарване на свободното време. Във време като днешното, което изобилства с детрадивни и агресивни начини за забавление на учениците, като дискотеки, разхайтени купони и други подобни, шахматът предлага един чудесен начин за забавление, който същевременно обогатява и извисява личността.
    11. Шахматът има голямо значение за емоционалното здраве на практикуващите го. Той оказва релаксиращ ефект. Тази релаксация отпуска мускулни групи, в които е натрупано голямо напрежение, подобрява кръвообращението и обогатява клетките с кислород. Това е особено необходимо на учениците в днешните времена на хроничен стрес.
    12. Особено ценен е шахматът като контрапункт на “хазартното време”, в което живеем. Днес почти всички са полудели по игри на късмета, тото, лотария, бинго и всякакви форми на узаконен хазарт, при които се флиртува със случайността. В играта шахмат обаче случайността е сведена до минимум. На игралното поле събитията са в голяма степен под контрола на интелекта и волята на играещите. Те не зависят от зарове и карти. По този начин шахматът помага на децата да се учат да осъзнават своите действия и да носят отговорност за тях.

      За финал на настоящото изложение ще илюстрирам и обобщя педагогическо въздействие на шаха с едно негово правило – и то е правилото за превръщане на най–слабата фигура – пешката в по–силна фигура, дори в царица. Какъв е педагогическият и духовният смисъл на този факт? Това е надеждата на всеки ученик, който, имайки съдбата на пешка, има и шанса да стигне до края и да осъществи евентуалния си потенциал. Това правило се потвърждава и от изреченото от Исус Христос преди две хиляди години: “Последните ще станат първи!”, т.е. казано на шахматен език – “пешките ще станат царици”. Може би играта шахмат ще ни помогне това наистина да се случи - не само на шахматното поле, но и в живота ни?

Димитър Иванов