Отново за брой ученици и/или...качество

Като че ли има кой го направи!Или по-скоро го правят единици хора по места, но според мен по- големият въпрос е , че просто този някой няма кой да го последва.В т.нар. учителска общност  няма достатъчно много бунтари, готови да  кажат онова , което мислят и най- вече да  защитят това свое собствено мнение.Дори и след стачката, отново  поехме в старото русло и толкова.Плащаме си безропотно членския внос, сиреч издържаме  синдикалистите и те разбира се, поради тази причина, имат абсолютното основание да говорят от наше име и да се споразумяват на наш гръб. Започвам да си мисля  и да се надявам , че ново поколение трябва да дойде в системата, което да не е обременено от  нашето мислене  и може би тогава ще настъпи  нещо добро за децата ни.

Ние пишещите тук, явно не сме достатъчно ,за да променим настоящата абсурдна ситуация в родното образование.А пък може би и много бързаме, защото хубавите нещо не винаги се случват скоростно, но ние нямаме и кои знае колко време.Поколенията се изнизват едно по едно през този нашенски абсурд , наречен БЪЛГАРСКО образование.

Петиция по интернет до Министерство на образованието от всички,които се интересуват от този проблем.

Мисля си,че 27 ученика на по 15 години дори на туристически поход не бива да отиват с един възрастен човек, да не говорим за усвояване на знания .16-18 ученика е най-добрият вариант- за средно образование.

Мисля, че вече е възможно да се направи положителна промяна и в малки мащаби - в отделно училище или в отделна община, ако училищната мрежа е в прилично състояние. Дивата фискална децентрализация на образованието, като че ли ще има, поне за относително по-устойчивите училища със що годе изградени екипи, положителния ефект на осъзнаване на факта, колко много неща са си под контрола на училището - например в конкретния случай - законова пречка едно училище да си направи всичките паралелки  на допустимия минимум не съществува. Има финансова такава - стандартът за издръжка, какъвто е в момента няма да позволи резереви и - съответно заплатите в училище, което е избрало качеството на малките паралелки няма дамогат да следват що годе прилично инфлацията, от което ще иде по двяволите ... качеството.

 

На този проблем решенията му са няколко и трябва да се опитаме да ги правим едновременно, защото  изванредното усилие, което струват е по-малко натоварване, отколкото да се правят  едно след друго. Тогава ще отнемат прекалено много време и ще повишат риска училището да изпадне в криза.

1. Родителите трябва да научат (и да се уверим, че всички са разбрали), какво предприема училището, за да осигури качеството на образованието на техните деца. Включително и за риска, който поема училището да се окаже с дупка в бюджета родителите трябва да научат още през септември и да им се даде възможност да кажат те как ще помогнат да се преодолее периода до нормализирането на нивата на бюджетната издръжка до такива стойности които гарантират качеството.

2. Общината трябва да научи за решението на училището и ако в началото не се отнася  с разбиране или е чисто и просто равнодушна (ваша си работа), трябва да говорим с нея докато я убедим, че дори да сме единственото училище, което е решило, че още сега качеството и по-малките паралелки трябва да станат приоритет, в бъдеше това ще стане общо решение, иначе предпочитанията на родителите ще отведат всички деца в училищата, които го правят и колкото по-малко са те на брой - толкова по-"неразумно" големи ще станат след 5 години. Което ще обърка и натовари доста общината със управлението на сградния фонд използван съвршено неравномерно. 

3. Трябва да си направим план за "публикуване" честичко - поне на 2 месеца веднъж на два вида данни: а) финансови (как ни се развива бюджета) и б)за качеството (какво хубаво се случва на нашите ученици). По всички достъпни канали. Като на родителите, общината, РИО, МОН, МФ и парламантарна комисия за образвоание  - им ги изпращаме и персонално. Без да разчитаме само "да разберат от медиите", или "сами да се информират", защото нали това им е работата.

4. За 24 май трябва да организираме всичките публични събития на училището около какъв резултат сме постигнали с това "екзотично решение" да формираме паралелки на минимума. На тях трябва да докараме всчики по веригата на вземането на решения (изброени по-горе като адресати на нащата информационна политика за бюджета и резултатите вкл. и местния депутат/и) и всеки от тях трябва да си тръгне от нашето училище в ръка с написани резултати и точна сметка какъв трябва да единният стандарт за нашето училище, за да имаме току що показаното им качество всяка година с всички деца. 2 страници стигат, ако на тях има конкретна информация

5.  През юли като свършим с административната част на отминалата учебна година, трябва да "напомним" на всички по веригата на вземане на решения, че очакваме от тях мерки в посоката, която сме им препоръчали. И през септември трябва да ги питаме с какво конкретно са се ангажирали.  По това време започваме отново и работата с родителите... и така  повтаряме  стъпки от 1 до 5 поне в следващите 3 години.

Аз лично (не бидейки нито учител нито директор на училище) мога да помогна на училище, което е решило да постъпи така в момента  като доброволец в работата и като купя с лични средства недостигащите често в училище тонер, хартия и пощенски марки нужни за стъпки 1,2,3 и 5. Мога също, да "досаждам" на национални институции, както и да обяснявам на  образователните репортери какво се случва. (те са малко, но поне 5-мата които познавам лично и не са си сменяли ресора през последните 2 години са съвестни и свестни хора)  Имам и други идеи как бих могла да бъда полезна, но много от тях  зависят от състоянието в конкретната община и в конкретното училище.

Това е. Не е много, но  в нормалните общества към 1/4 от усилията на училищата се подпомагат по този начин от такива като мен - просто граждани, които смятат, че училищното образование е важно за собственото ни благосъстояние.  По-назидателно, същото може да се каже и така: ако искаш спокойни и доволни старини, докато имаш сили и здраве, по добре инвестирай усилия в полза на доброто образование на бъдещите граждани.

 

Великолепно!  

Още! Още предложения!

--------------------

Дотук се очертава една линия - да информираме зинтересованите страни, особено много родителите, централната и местната управа - за положението. Колкото по-рано, толкова по-добре, нали така?    

--------------------

Моето предложение за незабавно изпълнение е едно отворено писмо до централната и местнатните образователни управи за Тревогата на учителите от прекомерното повишаване на бройката ученици в клас. Това, което споделихме в предишната тема, плюс препоръка - оптималната бройка според нас (канадското разпределение), подписано от учители и от активни граждани събрани в Общност "Образование".

Кой иска да ми помага? (Ще го пишем в уйкито тук.)

Очаквайте началото му. 

Още една идея от моя страна. 

Да призовем учителството (като го улесним максимално!) за едно масово и знаково напускане на синдикатите. 1.000 учители да напуснат в един ден синдикатите, изпращайки им по едно "стандартно" заявление за напускане, което ще съставим и оформим ние Общност "Образование". В заявлението ще изоставим учтивия тон и ще им кажем, защо не могат да продъжават да си разиграват така коня. ... "Защото днес са напускащите са 1.000, но утре ще ги последват още 5.000."  А?

Колко е членския ви внос в синдиката? 8 лв. на месец? Нашият призив към будните учители ще звучи така: "Повиши заплатата си с 8 лв. Зависи само от теб!" Новината в медиите ще звучи така "Учителите повишават заплатите си сами!".

Какво всъщност печелите от синдикалното си членство? 5 дни допълнителна отпуска? Пари за дрехи?    Ще ми каже ли някой каква е процедурата за напускане на синдиката? Трябва да пишете (препоръчано?) писмо до общинския или до централния орган?

Павка,

 не искам да съм лош пророк, но няма да стане. Преди около месец говорих с учители за разочарованието ми от синдикатите, за съжаление те не виждат проблема при тях. Смятат, че Синдикатите са свършили работата си. Може би при твоя подход ще разчитаме само на общност "Образование".

Другото което предлага Мария също ми харесва, но според мен е обречено на провал. Защото:

Училищата се гърчат под финансовия недоимък.  Учителите не могат да мислят, защото треперят да не попаднат в списъка на предстоящите съкращения.(пиша го с най-добри чувства и съчувствие).

Общините се радват, че от плещите им е паднало едно бреме или пък тъгуват по най-голямото си парче от бюджета.

Централната власт тъне в самодоволство и липса на всякаква честност и отговорност.

Родителите се чудят как да свържат двата края и не ми се вярва да откликнат.

Спомням си предупрежденията на Мария, че на училището му предстои да бяга по една дълга писта,наречена децентрализация и ще изключително само в това си начинание.

Надявам се да се появи ентусиаст, но аз лично съм скептик. Мария ще ни разкаже.

Така, че гответе се да работите в макс паралелки, а аз като родител да се стягам за частни уроци.

Права си hrabrova. Училищата се гърчат във финансов недоимък, което пък се отразява върху качеството на обучението не само заради броя на учениците в една паралелка. Но учителите не смятат, че Синдикатите са си свършили работата. Напротив! Вярно е, че повечето нищо не предприемат и се опитват да се спасяват поединично. Аз съм учител и виждам пълното обезверяване, което е настъпило. Все пак вярвам, че учителите могат да се обединят отново. Веднъж го направихме и доказахме, че го можем. Но тази огромна маса от хора се нуждае от правилния лидер. Ние много добре знаем , че засега го нямаме. Може би инерцията или пък не знам какво ни пречи да променим това. Оправдателна причина винаги може да се измисли.

Относно текста на писмото: образователната система в Канада е много добра. Изобщо хората имат куп закони, свързани с детето. На всичкото отгоре, те се спазват. Имат даже закон, който не позволява семейство с малко дете да живее по-високо от втория етаж. А едно детенце, идващо от училище в Канада, беше разплакано първия учебен ден и много уплашено от ужасната  черна стена в класната стая (черната дъска). Но за бройката в паралелка - не може до трети клас да е една, в четвърти -  друга. Начален етап включва и четвърти клас. И е добре да си остане така.

Здравейте съмешленици! 

Преди доста време е съществувала практиката на Учителските събори. Авторитетни учители от всички околии са се събирали за дискусии по  важни за децата и учителите въпроси. Форумите са изготвяли обосновани конкретни предложения до Министерството на просветатата. Смятам, че свръх администрирането в образователната система следва да бъде балансирано със силен учителски форум (професионална асоциация на учителите).  Създаването на подобна структура по места и национално представена изисква доста време, но си струва, защото ще разграничи синдикалните права от правото на учителите да правят оценки, мнения и предложения за практическото случване на реформите. Процесите на децентрализация в образованието, според мен, изискват активно участие и ясна, рационална, обоснована позиция, без умора, гняв и хленчене и защитавана от учителското съсловие на всички нива на вземане на решения. Мястото, което се полага на учителите в обществения дебат за образованието е празно и там се разхождат и пъчат всякакви самозванци. На това трябва да се сложи край. Възрожденството е време да изживеем и да осъзнаем реалните параметри на нашата отговорност тук и сега.  

Благодаря ти, Людмила, за хубавото предложение за учителски форум - Асоциация на учителите. Тази тема витае от много време тук, в този форум, дори сме направили нещичко по въпроса.

Ще ти пиша в лично съобщение, ОК?

 

Нанесох поправките. Ако трябва, мога и да се обоснова. 

В документа се говори само за паралелки и групи в ДГ. Чудя се дали не е тук и мястото да се упомене броя на ученици в група при изучаване на чужд език и информационни технологии. На практика се получава следната задачка: Учител по английски език работи с група от 22 деца във втори клас. Продължителността на часа е 35 минути. Колко време всяко дете от групата говори на английски език за един учебен час? А колко време за една учебна седмица (три часа)? Какво ще научи детето от езика за една учебна година ( 31 учебни седмици), ако в неговия дом никой не говори английски? Отговорите на въпросите в задачата съвпадат с отговора на въпроса "Защо в училище език не може да се научи?" Същата задача може да се постави и за часовете по ИТ ( 22 деца, на 7-8 работещи компютъра, за един учебен час). Значи, или повече пари за повече компютри щом искаме повсеместно изучаване на ИТ, или по-малки групи, което пак си е повече пари.

Ludra_D, такава асоциация се създава в момента и се надяваме да заработи през м. септември.

Относно предложения текст - според мен не е разумно да предлагаме осреднени стойности, а би трябвало да се посочи мин и мах, както е направено в началото за детските градини.

Напр. 'от 18 до 26', както беше до тази година за 9-12 клас.

    Струва ми се, че ако ще говорим за оптимален вариант, трябва наистина да говорим за брой "от-до". При това, задължително да има и численост на групи по езици и ИТ.

    Моето предложение: за всички класове брой от 14 до 22 ученика.   

    Групи- min. брой-7 ученика. 

    Този брой,разбира се, може да варира в различните училища и степени, но неминуемо ще се отрази положително на качеството на обучение. Нали към това се стремим всички?

Здравейте отново,

МОН като пряк бенефициент има предоставени 40 млн.лева за ИКТ в образованието по ОПРЧР. Не съм проучвала за какво са предназначени - време е да го направя. Програмата ще се реализира в продължение на две години струва ми се и е добре да знаем как и за какво ще бъдат похарчени европейските пари. 

Pavel_Lazarov, ами правата на учениците от V А?  Ще бъде ли защитено в такъв случай тяхното право, каквито и да са възможностите им,  на качествено обучение?

 

Здравейте! Проследих цялата дискусия по въпроса за броя на децата в паралелка. Работата ми ме среща с много учители и деца в различни райони, градове и села в страната. Смятам, че е възможно всяко училище за всеки клас и паралелка да определи броя на децата в зависимост от специфичните характеристики на детската общност в паралелката/класа. Съгласна съм с мнението, че трябва да има рамка за минимален и максимален брой деца. В тези граници смятам за приемлива "педагогическа ексцентричност" децата в V "А" да бъдат 13, а в V"Б" - 22, ако това решение е подкрепно с  убедителни аргументи, базирани на професионално проучване за потребностите сред децата и семействата.  

@Laura_D - парите за ИКТ предназначени за МОН ще отидат в преобладаващата си част за IDSL интернет достъп на всички учители, лицензи за програми и една много малка част за някакви по-малки ИКТ базирани съдържания. Такива са общите намерения. След 4-5 дни  ресорната дирекция ИКТ на МОН  трябва да си представи плана, как ще ги вложи тези пари на Дирексция Структурни фондове на МОН. Дано да ги вложи полезно.

Отговарям по ред.

Да, Веда.

Ще бъде защитено "правото на качествено* обучение" на децата от V ^А, каквито и да са възможностите им, защото на училищната управа това й е работата - да балансира интересите на децата и цената на услугата. Тя носи отговорности и, ако се получи така, че съсипва V ^А за сметка на VII^Б  тогава, вие учителите, заедно с родителите и ние, активното гражданство, ще се постараем това съсипване да спре, посредством огласяване и ескалация на проблема до Община, РИО, МОН и съд; протести, манифестации и т.н.

------

 Ludra_D, искаш "убедителни аргументи, базирани на професионално проучване за потребностите сред децата и семействата"? Такова в България няма. И, като гледам, в момента няма кой да го направи. Това не означава, че можем да си позволим да мълчим, докато паралелките експлодират под налягането на 30 и повече деца (само и само да се побереш в тесния си бюджет).

Пред алтернативата да си траем (и да продължаваме да се вайкаме!?) или да излезнем с едно градивно становище, на базата на солидния канадски опит, аз избирам второто. Това, според мен, е единственото, което сме в състояние да направим още днес, и е едно добро начало за по-дългосрочна работа.

Ето, днес предупреждаваме и даваме предложение, утре ще предложим метод за оценка на учителите, в други ден ще предложим правилник на новата Асоциация на учителите, по-нататък друго и ... така.

________________________

* Позволете ми да подчертая, че дефиницията за качествено обучение още никой не я е дал. В България всеки разбира каквото си иска под "качествено обучение" и "качествено образование". Скоро ще отворим дума и за това, но не тук.

Павка, към бележката ти под линия в последния коментар - когато и където да отваряме дума за качественото обучение/образование, да не забравим моля особеното на образованието - задължителността му от 7 до 16 г. възраст. Нужно е спешно да постигнем яснота по какаво смятаме за качество в този период. По същество числеността на паралелките е един много важен елемент от него. Качествата на хората, които го работят - също. Системите за мерене - също. Така че, вече всъщност сме отворили дума за качеството и тук. ;-)))

Мария,

Права си. Нужно е спешно да постигнем яснота по какаво смятаме за качество в този период.

Пратих ти един документ по този повод. Хвърли му един поглед, ако можеш.

Не ми е ясно как ще бъдат защитени учениците, Pavel_Lazarov. Това, че управата носела отговорност и после как ние учителите, родителите и гражданите ще се постараем това да спре си е действия впоследствие, пост фактум. Виж какво казват учителите тук - трябва да има задължителна горна граница в численността на група/паралелка. Няма смисъл от балансиране с друга по-малка група, защото тази въпросната "V A", както условно я нарекохме, ще си е голяма и качеството на обучение в нея ще е по-ниско! В Турция например има паралелки и от 75 деца. Но колегите там казват, че просто децата са много и малкото, които успяват да се реализират са достатъчно. Ние не можем да си позволим такъв лукс.Та както казахме вече, канадската образователна система е страхотна, но и законите им са други. Нека ни служи за опора, но не и да се пренася буквално.

Веда,

Говориш все едно в училище администрацията на всяка цена ще иска да направи паралелки по 60 деца. Тръгвайки от такава позиция - на смразяващ вените страх, - каквото и да запишем в един нормативен документ, то ще са само празни приказки. Това, което искам да ти кажа е, че директорите може и да не са кой знае какви капацитети, но малоумни не са.

Нещо повече, считам, че там, където родители, редови учители, директор, инспектор и кмет не изключват категорично дори и малката вероятност да се стигне до такава трагикомична ситуация, положението е неспасяемо. Означава, че основата, мисленето на всички по веригата е ... несъвместимо с ролята им на педагози, родители и ... човеци. Това е черна дупка, от която аз лично ще дойда да измъкна децата, защото са обречени на мъка! Каквито и да са законите! Разбираш ли? 

Така че канадската образователна система е страхотна, законите са им други, но и хората! Там хората гледат позитивно и търсят решения. При нас хората търсят под вола теле. Да мислиш, че си застрашен навсякъде и на всяка цена, според мен е тъпо. (Простете езика.) Да желаеш със закон да регулираш и най-малките подробности в отношенията в училище, които освен всичко друго са и ЧОВЕШКИ отношения, ми се струва абсурд, в който аз отказвам да участвам.

Е добре, освободих тези бушуващи мисли. Сега по същество.

Запиши в документа формулировката, която ти харесва, Веда. Ако тя се харесва на всички, но не се харесва на мен, проблемът си е мой. Важното е да имаме позиция и тя да е логически защитена.

Интересна и разгорещена дискусия се е създала, но с риск отново да опинирам искам да  споделя следното:

1.Запознах се с документа в уйки и честно казано не виждам нещо по-различно от това, което е записано в настоящите нормативни документи.Визирам цифрите за  групи и паралелки!Моето мнение, е че проблема се таи на друго място, а именно във финансирането.По естествен път училищата ще събират  повече от допустимото ученици, защото това  са средства, всички го знаем.Поради тази причина, може би е по-добре да се противопоставим точно на онази възможност , дадена на директорите , да увеличават с "до 10%  максималният брой на паралелките, при необходимост", както е записано в Наредба №18.

2.Проблемът с  максимален брой  ученици в паралелките и над него стои само в големите градове /3-4/ в страната.Навсякъде другаде се борим за минимума и директорите нямат нищо против да  работят с паралелки на минимума,защото в противен случай  се очакват съкращения, а след това обжалване, обезщетения и отново разходи за скромните делегирани бюджети.

3.За членския внос по синдикални организации ,Павел, мога да споделя, че  е далеч под посочената от теб сума .Дано не ви подвеждам, но мисля, че говорим за около 1% от основното трудово възнаграждение.

4.По отношение  броя на учениците в  групите по език и ИКТ , мисля ,че би могло  да се обвърже с наличните компютърни  конфигурации в образователната институция ..,в един кабинет.

5.Подкрепям идеята, че заинтересуваните  страни ,най-вече родители, трябва да бъдат информирани и на драго сърце бих се включила при изработването на даден материал или нещо друго, което да е полезно в тази насока.

Разбрахте ли последната новина? Колко от класиците отпадат от материала по литература за 7 клас.С какво ли по-напред трябва да се борим?!?!?!

Веда, няма как да бъдат защитени учениците ако непрестанно допускаме, че хората на които им е работа да управляват системата и да извършват обучението обезателно ще имат други мотиви за решенията си, различни от интересите на децата. Ясно е мисля, че ако в едно училище решат да формират една паралелка тип V-А, за това би трябвало да са налице някакви важни причини свързани с тези деца или с обстоятелствата през годината когато се сформира въпросната паралелка. А не просто с предпочитанията на един учител да работи с 13,  вместо с 18-20 или 26 деца. Ако не приемем, че учителите ще се стремят към оптимума, а не към минимума деца в паралелка, не тябва да приемаме и че учителите трябва да участват във вземането на решения за броя на децата. Ако трябва да защитаваме децата от учителите им по отношеие на толкова специфично управленско решение,  то най-добре е да изоставим изобщо цялата работа по предложението.

Разбира се, не допускам, че управляващите системата са малоумни и ще се стигне до "60 деца в паралелка". MariaD,  аз съм убедена, че учителите ще се стремят към оптимума (включително и аз, и точно това искам да уточним).За да ти се получи часа, трябва насреща да имаш достатъчен брой ученици - нито много, нито малко. Давам мнението си като учител с доста опит, врял и кипял, който обича професията си и децата. Така, че не е нужно децата да биват защитавани от учители като мен. И точно, защото търся решение и гледам позитивно, се включвам с толкова хъс в тази дискусия. Е, не се самозабравям и не мисля, че моето мнение е най-правилното. Не съм си и помисляла, обаче, че трябва със закон да се регулират човешки отношения. Май говорим на различни езици. Но няма лошо ... може пък все пак да се роди нещо добро. По-важното е да говорим. Благодаря ви, че ме четете, въпреки,че не сте съгласни с мен. Мир!

Мир, Веда. Мир. 

Ако се палим толкова е единствено защото ни боли. И мен, и теб,  и всички останали тук.

Не виждам поправки в документа. Да разбирам ли, че остава така засега?

--------------

Доротеа,

Хубаво е, че се включваш!

Виждаш ли, за всички ни е ясно, че проблемите в случая са повече от един, и че завишаването на бройката на учениците се налага заради оскъдните субсидии за училищата. Работата е там, че ние днес можем само, т.е. сме длъжни, да споделим тревогата си от този факт. Тръгнахме от констатацията, че учителите никой не ги пита, и решихме все пак да се изкажем (аз и Мария влизаме в същия учителски кюп, ако позволите), въпреки че не ни питат.

Мисля, че нашето становище в сегашния си вид СЕ противопоставя на свободата на директорите, за която ти говориш  - наредба 18, която аз не познавам. Но ако мислиш, че е по-добре, можем и да го подчертаем в документа. А?

-------

Очевидно всички сме съгласни, че една информационна кампания с наша помощ ще е полезна за каузата. Веднага щом приключим историята със становището, ще започнем да мислим по нея.

(Прощавайте правописните грешки. Поправих ги на свежа глава днес, вторник, 29 юли.)

Здравейте!

Струва ми се, че е добре за всички етапи да има от 14 до 23 или от 16 до 25.

Да може да се процедира по-гъвкаво. :О) ал

Засега документът си остава така, макар че тук се пишат предложения, в които присъства "от ... до". Изказвам си мнението и ще продължа да го правя, без да го налагам. Мислех, че се знае за Наредба 18, благодарение на която директорите на училища с по-голям наплив си правят паралелки от 29 ученика. (Благодаря на dorodtea) . "И важната причина, свързана с тези деца" е бюджета. Повече деца - повече пари за училището. dorodtea го е написала много ясно.

Много добре. 

Желая да подчертая, че обсъждането тук е едно, а видът и съдържанието на документа друго!

Ето защо каня всеки от вас, който е убеден и в състояние да аргументира подобаващо позицията си: Поемай отговорността и да допълвай документа! СЕГА! Утре ще е късно!

    Мисля, че този ваш документ не предлага нищо ново, поне по отношение на брой ученици 5-8 клас и гимназиална степен. Ако искаме наистина да променим нещо, няма да се стремим към добре познатото ни старо.(Припомням, че и досега броят беше 18-26) Тъй че, каква точно промяна предлагате чрез копирането на чужд модел?

    Моето предложение: 14-22 ученика за всички нива.

    За групи - мин. 7 ученика.

    Така ще е кратко и ясно, пък и може да се варира.

Напълно подкрепям, neli. Плюс - максимум за група по чужд език 12. За ИКТ - макс. според възможностите.

Поправям се "2 лични виждания".   

Моля ви, когато правите предложенията си, да се поставяте за малко на мястото на ... онзи, който решава (не зная дали е директор или колективен училищен орган), и да си представите какво решение бихте взели в следните условия: 

1. "Общност Образование" е прокарало идеята си за максимум 12-тина в час по английски, обаче
2. Пари за още един учител няма. 

Едно любопитство, Веда.

Защо настояваш толкова много да се разграничаваш от нас - авторите на документа? Защо това "този документ тук, който правиТЕ" (удебеляването и главните букви - мои). Та ти вече участваш в съставянето му!? Или не сме ти достатъчно симпатични? Или не сме достатъчно компетентни? Или съм те обидил с нещо? Или не искаш в МОН да разбират, че взимаш отношение? Кажи, моля те, че недоумявам. Какво ви става първо на Нели, сега и на тебе?  

Благодаря ти!

Кога съм настоявала? Една сричка е много настояване? Предлагам да не се хващаме за думите и  да не се опитваме да четем между редовете. Получава се нещо такова и то не е полезно за никого, най-малко за идеята, заради която сме тук. Пък и аз не се чувствам автор, защото засега обсъждаме, нали?

Павка, става ни това, че редовите учители не се доверяват на никого, който не е влизал в час през последните 2-3 години. /Абе, то и аз съм в това число, но ..... факта си е факт/

И повярвай ми, имат основание. Нищо лично - не че очакват точно ти или Мария да ги подведете. Просто не знаете всичко за обстановката в училище.

И още нещо - хубаво е , че някой се опитва да направи нещо по въпроса с броя на децата в паралелките.

Но като първи опит съм категорична, че трябва да бъде много добре обмислен. Наистина трябва да сме наясно - кои точно деца се приемат за ученици със специални нужди, в кои професионални училища класовете/групите трябва да са по- малки и т. н. Иначе ще звучим доста несериозно.

Подкрепям Доротея - проблема е в парите, даже се досещам какво ще отговорят от МОН : "Ръководствата на училищата сами решават колоко деца да има в паралелка". И удобно ще "забравят", че те просотса принудени да увеличават до възмония максимум размера на класовете.

 

 

Разбирам, Веда и Ани.

Прощавайте, ако съм прозвучал рязко.

-------

Ани,

Като първи опит ... не можем да огреем навсякъде. Идеята беше да изразим тревога и да дадем едно смислено предложение. Страхувам се, че ако трябва да го подплатим с всички дефиниции, за които говориш, това ще ни отнеме много време. Нещо повече, дефинициите ще извикат на свои ред начините за "дофинансиране" на децата с увреждания* и така, не ще му се види края.

Дефинициите и третирането на децата с увреждания е цяла една голяма тема, чието време ще дойде скоро. Позволявам си да мисля, че и там канадският опит ще ни бъде много от полза.

_____________________

* Да, това са "децата със специални нужди", Веда.

Ок, Павка. Проблемът най- малко е в теб, естествено.

А за документа - най- важно е да го има това, което е казала Доротея - че училищата не увеличават размера на паралелките по своя воля, а са принудени да го правят. Абе... имам си аз хипотеза какъв отоговр ще получим. Ако изобщо има отоговор. Но като сте решили - така да е поне ще знаем, че семе опитали.

Но за документа ще ви изоставя, защото певода на онзи канадски закон е правен -недоправен от много време. А вече все повече хора говорят за учителска организация. И трябва да си довърша моята част от работата.

 

Съгласен, Ани. 

Сега ви оставям и аз, съфорумци. Имам нужда от почивка.

Няма да ме има тук 2 седмици. Дотогава ще трябва да съм си изяснил и някои други основни въпроси за образованието изобщо.

Ако сте приготвили документа до 15 август, добре. Ако ли не сте, ще го довършваме тогава.

Мислещи!,моля за отговор на въпрос, който ме терзае от началото на написване на постинга.

Не е ли късно да се работи по писмото за тази учебна година?

Паралелките в новия им вид вече са сформирани.

Струва ми се,че вървим с крачка назад и на този етап не се получава осъществяване на поправка.Винаги е било по-добре три пъти да мериш и един път да режеш, но в България това вече е невъзможно.

Болезнено е да гледаш как колелото лети стремглаво надолу. Иска ти се да съхраниш нещо.Не виждаш полезното действие на случките точно в този порядък.Ами ако можем леко се отдръпнем, ако приемем нещата такива каквито са и оставим колелото да се разбие по-бързо.

Да сме подготвим за съграждането на новото катерене?

Искрено! Албена

Албенка не е късно. Скоростта, с която блокиралата ни държавна машина реагира е такава, че сега му е времето, за да стане по-добре догодина. И още две по-временни съображения: както не върви правенето на новия закон, може минстърът да се види принуден да си отмени собствената наредба, която забранява нормативни промени по време на учебната година и д си довърши закона есента. Нека да има екипът му едно предложение от учителите за числеността докато стиска глава по конкретизацията в закона на учебния процес.

Мария,много съм Благодарна за този разбираем за мен отговор.Внесе яснота в мислите ми.Друго си е.

Скъпи съмишленици, много съм щастлива от факта, че има хора, които са като мен и не спират да мислят за нашите проблеми. Бях решила известно време да не пиша, за да си доизясня нещата.Сигурна съм в няколко неща-ако искаме някой да ни чуе, трябва да сме с мотивирани, но кратко формулирани и конкретни и ясни искания (пример-брой от-до), освен това, не бива да има възможност за тълкуване на правилата по различен начин, както и такава за средни стойности на брой ученици. Твърдя това от позицията на дългогодишен препоодавател. Имайте предвид, че директорите за себе си са прави-притиснати от финансовия недоимък,те търсят как да увеличат средствата на училището си, дори и по този вреден за качеството на обучението начин.

 

Много добре!

Лятната почивка внася благодатно охлаждане на страстите тук.

Единствения спорен момент сега ми се струва  големините на паралелките: дали да са изразени със средните "канадски" стойности (както е по настоящем в документа уйки), или с прецизни интервали (както предлагат Хоаксер, Нели, Заедно). Ето защо ви моля да изразите еднозначно вашето предпочитание за вариант А, Б или В.

	деца/ученици в група/паралелка
група/паралелка	вариант А	вариант Б	вариант В
ДГ и до 4 клас	от 3 до 17	от 3 до 17	от 3 до 17
5 до 7 клас	23	20-26	18-28
8 до 10 клас	25	21-29	20-30
10 до 12 клас	27	23-31	22-32

Моите аргументи за вариант А са тук. 

При вариантите Б или В ще се наложи да променяме текста:

"Училищните администрации трябва да  приемат и прилагат изискванията за стандарта, имайки предвид, че това е средна за училището величина. Това означава, че трябва да отговаря на стандартите средната стойност за училището, а не всеки отделен клас.:  

и

"Училищните власти и общините трябва да правят отчет в годишен доклад за средния размер на паралелките, където да отчетат доколко са били спазени или не изискванията, и да обосноват отклоненията."

Казвайте и да го пращаме в МОН, на синдикати и вестниците!

Аз съм за вариант Б, защото мисля,че не фатално в края на учебната година в доклада да се обосноват и училищни власти и след това общини,как са действали спрямо отклоненията.Тъй наречените отклонения,а з ги възприемам като модулации, които изискват по-гъвкави решения, а това поддържа човешкия рефлекс към приемане на промяната по-спокойно.

Извинете,но аз ли нещо не разбирам или по принцип нещо не е наред с вашите предложения,не знам. Някой може ли да ми обясни защо вместо намаляване броя на учениците,ние ще искаме увеличаване? (с изключение на 1-4 клас) За всички останали  вашата представа за брой е увеличаване на броя (дори и на минималния, който сега е 18 ! )!!!

Не познавам сегашните нормативи, Нели.

Помниш, че тръгнахме от опасенията ви за прекалено големи паралелки (над 29 човека, ако си спомням добре). Аз ви предложих канадските цифри, които не бяха оспорени или коментирани по никакъв начин. И с това си останахме.

Колоните Б и В са мое произведение и са интервали, чиито средни стойности виждате във  колоната на "вариант А".

Друго предложение ли имаш за стойностите? Би ли го дала тук, ако обичаш?

Ако ше предлагаме нещо ново,добре е да познаваме старото,с извинение!

Много добре помня откъде тръгнахме, нали аз започнах тази тема!

"Канадските" числа бяха коментирани и оспорени (пр.-на 28,29. 06).

Беше изразена ясната позиция,че те са неприемливи за нашите условия на работа.

Предложения бяха направени,че и повторени (пак някъде там).

Колеги и съмишленици, дайте и вие предложения, ако не ви допадат дадените дотук! (Моето беше: 14-22 ученика в клас; групи мин.-7 ученика)

Пак ще повторя-не е логично и възможно, дори е и глупаво да искаме вместо прословутото намаляване, увеличаване на броя на учениците!

Впрочем,чудесно е, че и хора, непряко ангажирани с образованието, мислят за нашите проблеми!

Сега се сещам и друго: Знаете ли, че с вашето предложение за увеличаване на минималния брой ще се стигне до сливане на паралелки, закриване, а също и съкращаване на учители! И друго- според вас за 11-12 кл.броят е 31-32.При сега действащата разпоредба прибавяме 10% и се получават 35-36 уч. в клас!!!!

Да не говорим как това ще се отрази отново на качеството на обучение.

Нели,

Вместо да ми обясняваш и да ме препращаш към "(пр.-на 28,29. 06)", което не зная какво означава, просто дай цифрите в подреден вид, както съм го направил аз. Окончателните цифри! Подредено!

Аз нямам никакви претенции в това отношение. Учителите сте вие. Вие знаете. Аз само подреждам информацията, която сме обработили до момента. И около която няма повече какво да се разисква според мен. Ако съм сбъркал, то не е за да ви прекарам, а защото нещо не съм разбрал. Бъди добра и дай цялостното си предложение за стойностите тук или в документа уйки, ако ти е по-лесно.

Струва ми се, че прекалихме малко с емоциите.Нали се стремим към едно и също?Ние,учителите,искаме да работим в една нормална среда,а такава може да има само в по-малки класове.Разбира се,когато става въпрос за финанси,нещата придобиват по-друг вид.Е,не сме финансисти,ние искаме само да имаме условия по-качествено да си вършим работата.

Не съм аз човекът,който може да формулира окончателното ни становище.Много хора писаха по въпроса.На 28 и на 29 юли (сега обяснявам) аз предложих конкретни числа,които бяха подкрепени от колеги във форума.Те бяха следните:

За всички класове брой ученици минимум 14, максимум 22;

Където има делене на групи-минимум 7 ученика в група.

Ако искате,можем да променим,например: мин.16, макс.24 и съответно мин.8 ученика в група,но това е по-мек вариант.(Нали правилото е да искаш максимум резултат,пък...каквото стане.Животът продължава.  Не е лоша и идеята за ДГ и начален курс 1-4 клас децата да са от 3 до 17(според предложеното по-горе).Е,нали сме екип,ако сте съгласни,табличка да направи някой друг!Благодаря за вниманието!И успех на общата ни дейност!