Открито писмо до Павел

Всичко това е голата истина, защото и аз съм в течение на събитията със Светев, а и също така бях подложена на страшни издевателства в продължение на няколко години от страна на хора, заемащи управленски места.  След премахването на моята директорка, която съсипа училището ни (а я махнаха, понеже тя повлече и онези, които я прикриваха и защитаваха), сега ми е малко по-леко, намалиха агресията срещу мен, но не са я спрели напълно, и аз знам, че за цял живот ще си остана белязана.

Когато се говори за психически тормоз върху по-будните учители, за различни прояви на предателство, подлизурство, безчестие от страна на колеги и управници, трябва да знаеш, че в нашата образователна сфера са създадени идеални условия тези явления да се развиват и процъфтяват.

Не разбрах само за какво увеличение на заплатите говорите. Доколкото ми е известно, до края на годината никой няма намерение да даде и стотинка отгоре.

Може ли да дадете линкче, в отговор на кой постинг на Павел е откритото писмо?

      Светев и Куини, да знаете , че аз абсолютно подкрепям казаното от вас. Аз съм ваша сродна душа. Слава богу, не чак до там да бъда уволнена, но никой в нашата система не  е застрахован. В нея все още действа тоталитарният принцип.Такива като нас са като трън в очите на заемащите властови позиции. Ние сме като едни   "плевели", които трябва да бъдат изтръгнати, за да не пречим на нечие благо. Машината е добре смазана и детайлите й свързани по точно изпипана схема и порядък.  Прочетох някои "възторжени" коментари, за вярата в нашата "пролет". Хвана ме срам от себе си, че проявявам съмнение за нещо толкова хубаво, в което други хора вярват. Реших, че може би съм преждевременно остаряла, та затова съм спряла да мечтая. А може би, доста ме е поочукал животът и вероятно това е причината. Блажени са вярващите!

    Чета написаното от всички вас колеги и си  мисля,че май наистина има нещо сбъркано в нашата образователна система.Аз мислех ,че  когато ме съкратиха целенасочено  от длъжността помощник директор и като подаяние ме устрои директорът на учителско място  съм единичен случай и ,че системата като цяло се е реформирала,а става ясно  че,анархията продължава с пълна сила вече повече от седемнадесет години.Управляват ни едни невежи и отмъстителни създания ,които без проблем осъществяват манипулациите си сред колективите.Аз отдавна си мисля,че не само парите  са  нещото ,което куца в системата,а самите хора.И преди да чакаме каквото и да било увеличение смятам,че трябва  да се огледаме и да оценим колко от педагозите стават за такива?Колко от тях са личности,които могат да си позволят да създават ЛИЧНОСТИ?!!
Може би е по-важно да се определят ясни и точни правила за заемане на управленски позиции в образованието.Да се потърсят истински мениджъри,които знаят за какво иде реч .Да се обмислят варианти за   мотивиране на такъв тип ръководители,които изграждат  педагогическа колегия,а не сбирщина от  специалисти с неясни дипломи за педагози.Дано не  смятате ,че съм много крайна,но написах това провикирана и от  вашите коментари.

               Като стана дума за системата и правилата, да ви кажа кое в т.н. Национална програма за развитие на училищното образование ми направи най-силно впечатление. Следният израз: "Усъвършенстването на нормативната уредба поставя няколко основни задачи : Управление на системата не от хора, а от правила".  Проблемът е, че личното отношение, волята на силните е над правилата.Никой, дори и ТЕЗИ В МИНИСТЕРСТВОТО НЕ ИГРАЯТ ПО ПРАВИЛАТА! Иначе са го констатирали. От министри, до старши експерти и директори,  всички са навързани като "свински черва". Не си въобразявайте, че в тази добре бетонирана плетеница, може да се промъкне чуждо и нежелано тяло. Имам предвид тези учители, които са амбицирани да се явяват на конкурси. Няма пролука, през която да се вмъкнете, освен ако не сте сигурен и вътрешен човек. Те, както се казва, добре са се окопали и това педантично са го правили  години  наред.

Сибила, чувствам, че си чудесен човек и прекрасен колега. Просто се усеща през написания текст и макар, че темата не е весела, тъй като обсъждаме тежката криза, в която се намира образованието, изразяваща се не само липса на средства, но и в липса на духовност (щях да кажа морални ценности, но се сетих за това и се спрях), твоята позиция в дискусията е нещо положително и ценно, защото тя прилича на пролетния полъх, от който на човек му става по-топло.

Каквото и да се случва, колкото и мрачни да са прогнозите, не трябва да се отчайваме, защото един ден пролетта, онази пролет, за която говори Павел, ще настъпи, независимо от всичко - така както след нощта се събужда новия ден, така както зимата винаги е изместена от сезона, в който светът се ражда за нов живот. Такива са природните и обществени закони, които повеляват, че за да го има този свят и за да продължи да съществува, е нужно равновесие. Друг е въпросът дали ние ще доживеем красивия миг на пробуждането, защото за всяка промяна е нужно много време и много усилия, а човешкият живот е твърде кратък.

Някой беше казал, че революцията иска жертви. Говоря за онази революция, която цели коренна промяна в дадена област, в случая - образованието. Лично аз имам честта да познавам двама души – Нина и Светльо, които са станали жертва на опитите си да променят системата. И двамата са уволнени учители, които продължават да бъдат съпричастни към всичко, случващо се в образованието.

Преди Светльо да бъде уволнен, той звучеше съвсем, съвсем другояче. Говорили сме си за проблемите в неговото училище и аз даже се удивлявах на неговия оптимизъм и увереност, защото той вярваше, че „Подкрепа”, на която той е посветил много време и сили през годините и е бил неин съучредител, ще застане зад него, каквото и да се случи, че колегите му са силни и честни хора. И какво се оказа? Надеждите му се разбиха на пух и прах. Затова, Павел, дано неговите думи да не те наранят, защото те са изречени с болка в сърцето и зад тях се крие едно голямо разочарование.

Доротея, не можеш да си представиш колко си права!

  Благодаря ,Павел, за високата оценка,но жалкото ,че смели хора с ясна визия за проблемите аз срещам само в този блог,а по училищата и техните колективи за жалост цари абсолютна анархия.

Да се бориш срещу системата е като да се бориш срещу "вятърни мелници". Ще ви кажа кога ще настъпят истински промени.
Неслучайно съм се регистрирала като Сибила / да бях се захванала с гледачество и хвърляне на боб, сто пъти щях да съм по-добре/. Истински промени ще настъпят след парламентарните избори. Илюзия е, че образованието е политически необвързано.Тогава всичко ще започне отначало, бавно и трудно, но по добър път. Няма да казвам коя ще е политическата сила, която ще спечели изборите, за да не прозвучи като предизборна реклама. Всички я знаят. Не съм била член на никоя партия и няма да бъда, но съветът ми към онези, които искат стабилност и да градят  кариера е този: Тичайте да се регистрирате в политическата партия, която ще спечели изборите и тя ще се погрижи за вас!  

Работата не опира само лично до мен или опира най-малко до моята личност. Страшното е, че изгонените, съкратени, пенсионирани учители в 101-во бяха най-добрите. Както вече писах в един материал на Куини училището съвсем западна като учебен процес и авторитет.  Ще спечелим делата срещу директорката, но се съмнявам от смисъла на завръщането ни в едно опоскано, залиняло, умиращо училище.
А възмездието /не само съдебно!/за предателите и гъзолизците е задължително! Някои от тях като домакинка, библиотекарка, две чистачки, помощник-директор вече бяха принудени да напуснат "по собствено желание". Г-жа директорката действа на принципа: "Изтъках си платното и ритнах кросното!". Но и нейния час, в който ще се изправи на подсъдимата скамейка неумолимо наближава!
Ала вместо нея ще дойде друг боклук! Права е колежката Dorodtea за подбора на ръководни кадри. И как да бъдеш оптимист, когато унищожаването на образованието е държавна политика на всички правителства?
А на Sibila и всички колеги ще призная, че се записах в партия - най-радикалната. Дано това помогне!

Не съм съгласна, че работата не опира до личността, в случая до теб, защото един човек има възможност да избира как да действа. Ти смело избра директния, правия път, вярвайки в идеали, които светът не изповядва. Спомни си, че тогава светът се състоеше от хора, които ти наричаше свои приятели и съмишленици. Едва след всичко случило се ти разбра колко много предатели е имало около теб и вече възприемаш нещата по друг начин.

Казвам ти тези неща, защото бях в подобна ситуация, ти знаеш много добре, и осъзнах с огорчение колко сме сами, когато надигнем глави.

И още. За повечето хора онова, което си описал в постинга, ще звучи преувеличено, може би няма да ти повярват, а всъщност е самата истина, но в чист натурален вид.

Напълно съм съгласна, че образованието у нас, което би трябвало да стои извън политиката, всъщност е силно политизирано. Нека само си спомним как директорката на 101-во училище "спечели" конкурса за директори...

Съгласен съм, че образованието у нас, което би трябвало да стои извън политиката, всъщност е силно политизирано. От 9 юли имаме нов директор назначен от началника на РИО. И двамата са от НДСВ. Новият ни директор е 61 годишен. Според слуховете от 1973г. не е работил в образованието. Кой на кого ще помага...

Драга ми приятелко Куини, казваш много верни неща, но не ги абсолютизирай! И преди години се смеехме на типично даскалските професионални деформации, негодувахме от страха и дребните душици на сума колеги. Ясно осъзнавах, че в съставения от мен синдикат в училище има повече хора с недостатъци отколкото с достойнства. Илюзията ми се състоеше в понятието "морална граница",под която за съжаление някои колеги деградират.
А защо някой да смята че написаното от мен е преувеличено? Примерите за директорско безхаберие, кражби, злоупотреби, толериране на любимци, преследване на неудобните са навсякъде из училищата!
Официалната съдебна статистика показва, че заведените трудово-правни дела се печелят от работника в 93% от случаите, за дисциплинарно уволнение в 97%! Това са красноречиви цифри за това колко "справедливи" и "обосновани" са директорските заповеди и своеволия.

Сибила,

Не съм съгласен, че има или че ще има политическа партия, която е в състояние днес да оправи батака в образованието. Но, парадоксално, съм съгласен с мнението ти, че "да се бориш срещу системата е като да се бориш срещу "вятърни мелници"".

Сега ще помислите, че съм превъртял вече. ... Не съм.

Аз не желая да преборвам системата. Аз ще я пометà! Без никаква борба и отведнъж!  
Това ще стане, когато зная точно с какво искам да я заменя. Дано да разбирате, че на родното образование не му липсват добри учители, ами визия за бъдещето. Тази визия, този  бъдещ облик на българското образование, го градим ние. Много бавно, но това е положението.

Доколкото мога да прогнозирам бъдещето си, аз ще продължавам да работя за разкачването на училищното образование от политиката, от парламентарни цикли, кризи, комисии и комисари.

Вярвам, че опазването на детския ентусиазъм и развитието на детския творчески порив не бива да зависи по никакъв начин от политиците. Те по настоящем са или шизофреници, яхнали жребеца на омразата, или комлексари, спонсорирани от "хората с многото пари". Знаем, че последните нямат никакъв интерес да създават будно младо поколение.

__________________

Вчера ми беше много тежко, като прочетох писмото (най-горе), но написаното по-късно от Доротея добавя нови много важни елементи към сегашната картинка. Ето го най-важният: Вашите заплати не са вашият най-голям проблем!

От това следва, че "масовите" ви протести са насочени в ... грешна посока. Или по-точно, те не са насочени към главната причина за вашето окаяно състояние. Освен това го считат за "окаяно" само шепа хора (добре де, вие - най-будните) ! Голяма част от вашите колеги са заспи.

Налага се значи да се замислим върху това, "КОЯ Е ГЛАВНАТА ПРИЧИНА за това ви положение?". За мен този въпрос е новост. Не зная, но знам, че не са заплатите ви.

Струва ми се много важно обаче да отделим сеното от плявата. Да преброим свестните измежду вас и да ги мобилизираме в градежа на образа на новото образование - онзи от Визията си.

____________________

За десерт, ето ви 3-4 налудничави идеи. Пак!  

1. Да направим електронен списък на учителите желаещи да получат повишение на заплатата си: име, презиме и училище.
Да ги преброим желаещите. Да видим кой е готов да се помръдне - да се запише поне, да даде признаци на живот.
Който има интернет, да се записва сам в интернет. Който няма интернет, да изпраща писмо на един пощенски адрес.

2. Да разкачим образованието от политиката, което означава а) да има гарантирано достатъчно финансиране, независещо от политическата сила на власт; б) Министърът на образованието да е фигура (но по-скоро екип) избиран за 6-7 години от "Национален конгрес за училищното образование" - професионалисти и НПО работещи в тази сфера.

3.Да призовем хората да игнорират предизборните програми на партиите освен часта им за образованието. Да гласуваме всички за онази партия, която представя най-добър проект за подобряване на училищното образование. (И да забраним употребата на думата "приоритет" и синонимите й! ) Етикетите ляво, дясно, център, либерали, земеделци, демократи, радикали - не ни интересуват! Интересува ни програмата за ОБРАЗОВАНИЕТО! И само тя!
Ако хвърлите бърз поглед назад, ще разберете, че де факто никоя партия не е взимала на сериозно тази тема от 89-та до днес. Дори в предизборната си програма!

4.Да я напишем ние тук тази програма и да я разпратим на всички партии. Който я прегърне, за него ще гласуваме. ... “Но как да повярваме на голо обещание?!” ... Ще направим Национален конгрес 4 месеца преди изборите. Там ще изберем 1 измежду 3-4 кандидати за “Единен министерски екип” и ще изискаме партията да гарантира министерския пост след изборите на този екип. Той ще има подкрепата на цялото будно учителство.

 

Ако партиите ни се изсмеят, което не ми се вярва, ще направим ние партия и отиваме на избори. “Ама нямаме пари!” Това няма значение. Имаме ясни идеи и подкрепата на БУДНИТЕ!

 

 

Амин.

       Директор, който уволнява и губи трудово-правно дело трябва да бъде освобождаван от длъжност. Съдът се произнася в полза на уволнения, а инспекторати и дирекции си затварят очите. Има директори, които нееднократно са губили дела и продължават да разчистват сметки, като следващи техни жертви са обикновено хора, които продължават да поддържат връзки с прежде уволнени. Подобни контакти се тълкуват като заговорнически, затова колегите отбягват уволнените учители - от страх. Някои директори се изживяват като корифеи по трудово- правните въпроси. Има разни техники, които те прилагат към набелязаните и се консултират едни други. С какви пари си плащат адвокатските хонорари, а после и  дължимите обезщетения на спечелилия делото учител? Не се заблуждавайте, че го правят със собствени средства. Не мога да си обесня, защо не се търси отговорност на директори, които ощетяват училищния бюджет с такива неоправдани разходи? Всъщност, аз знам отговора на този въпрос, знаете го и вие. Защото всички те са от едно "котило" и взаимно си пазят гърбовете.

Подкрепям изцяло казаното от Сибила. Губейки дела, директорите разхищават парите на данъкоплатците, без някой да им търси сметка за това. Ако разноските бяха за тяхна сметка, биха били доста по-внимателни при уволненията на учители.

Павел, за да се достигне до разумни действия, преди това е нужно да се генерират всякакви идеи, които е хубаво да се обсъдят от повече хора.

Първата ти идея за електронния списък за какво ще ни помогне? Не знам дали има учител, който би казал, че е доволен от заплатата си, защото това би било абсурдно. Но в същото време фактът, че някой се е записал в този електронен списък, съвсем не го прави активен участник в евентуални предстоящи промени, обаче. Така мисля аз.

Идея № 2. Разкачването на образованието от политиката се предхожда от промени в нормативната уредба, а те пък трябва да се гласуват от настоящите народни представители, които от своя страна за нищо на света не биха го направили, тъй като нямат полза от цялата работа.

Идея № 3 не ми се струва реално изпълнима, защото хората не биха се вслушали в призив, който да определи техния мотив при гласуване. Не могат да бъдат накарани българите да дадат гласа си за онази партия, която представи най-добър проект за  подобряване на училищното образование, защото една голяма част от тях не го считат за нещо важно. 

С точка 4 съм напълно съгласна.

Светев, тук не влизат само учители, а много и най-различни хора. Затова ти казах, че написаното би им се сторило преувеличено.

Павка, възхищавам се на хора като теб, които без да са свързани пряко с образованието, са амбицирани да станат изразители на учителските интереси. Ти имаш едно голямо предимство пред нас - не си обременен от т.н.образователен реформизъм. Нас на луди ни направиха. В нашата  система ти си като едно дете, което  тепърва ще проглежда и открива черно-белите истини. Дано запазиш оптимизма си, дори и тогава, когато научиш твърде много.

:))))))
Павка, приятелю...
Ох, да ти имам ентусиазма и мечтите!
Кога за последенпът  си влизал в учителска стая, в директорски кабинет, в Регинален инспекторат или при чиновник в МОН?  
А в кабинет на общински чиновник от дирекция "Образование"?
Попадал ли си наскоро  в  конферентна среда сред упралвенски фактори в сферата на образованието?
 Ежедневно съм в тази помия и мога да ти кажа, четам образование няма, има само политика!А политиката е:
1. На пиедестала  - овластен глупак.
2. На килимчето - посредствения и страхлив даскал.
3. Кадърният и амбициозен даскал-ВЪН  ОТ СИСТЕМАТА
4. Парите за образование- в нашите фирми-донори на партията.
Наскоро бях на една конференция  с  участници- директори на елитни училища. Когато поисках е-майл от един директор, за да му изпратя материали, чух отговор: Аз не нося е-майла на училището! Възложил съм на учителя по информатика да отговаря за е-майла, защото аз нямам време да се занимавам и с това!
Това е директор на столична гимназия, назначен миналата година с конкурс...:)))
Ако решите да направим  списък с учители, които са готови да се противопоставят на системата и да я променят-аз ще съм първа  в списъка, след мен да се запишат още неколцина  учители...
Гледам реално на нещата...не съм обезверена, но нека да помислим как да формираме колективното съзнанитам е силата!

Сибила, 

Ще ти споделя една тайна, но обещай да не се сърдиш!  

Мен вашите интереси не ме интересуват. Т.е. интерсуват ме, но не заради самите вас, учителите, ами заради децата. Интересува ме спасяването на 1 поколение деца (и могат да бъдат българчета, циганчета, турчета или афганистанчета, ... или гърчета), които после да спасят всички нас и света.

Изходът от сегашната отврат за мен е именно това - опазването на 1 поколение деца. Понеже ми е трудно да огрея навсякъде, казвам 1.000 деца ... като начало.
____

Нина,

Виждам, че не бягаш от отговорност.

А тези идеи и оптимизъм са и твоя заслуга, знаеш.

     Приветствам направените четири предложения от Павел,макар че действително трябва да се осмислят ,за да бъдат ефективни и работещи.Иначе  съм абсолютно съгласна,че обществото трябва да чуе нашите проблеми,които естествено рефлектират най-вече върху децата.Аз вече някъде писах,че нямам проблем аз да напусна сестемата,но какво да направя с дъщеря си,която е в девети клас.Тя не може да  игнорира от мисленето си безумни и взаимно изключващи се заповеди на директор и ръководство и какво ли още не!
Аз уважавам мнението на колегите с повече опит,но винаги съм мислела,че  не може да се предаваме толкова лесно и да мислим,че изход няма.По притеснителното е ,че няма  качествени лидери в системата,пък било и неформални ,за да може тези хора,които ги подкрепят да им имат пълно доверие.Сега сигурно ще репликирате и че  е нужно достатъчно силно лоби по различните етажи на властта и ще сте абсолютно правил.Но мисля ,че и тук има изход,защото не можем пък да обобщим ,че всички от управлението са безхаберни и невежи!Важното  е да бъдат намерени точните  хора,на които наистина им пука за децата и за тяхното образование.
Може да се обърне вниманието ни и към всички педагогически вузове,където критериите за  прием и получаване на диплома са съвсем занижени.Там обикновено се приемат деца,които не са успели да се преборят с конкуренцията в други вузове.Безспорно нещата са свързани.Ако визията за образавонието в държавата е  изяснена,то и  имиджа на професията ще се подобри.Оттук пък децата ще имат удоволствието да  посещават  часове ,изпълнени със съдържание,по всички дисциплини .дано не ви изглеждам като обезумяла оптимистка!!!

Докато в тази държава действа принципа за "моя човек" и пълен произвол по провеждане на конкурсите , кадърните хора, точните хора няма да бъдат на точното място. Да ви обеснявам ли общоизвестни неща, че конкурсите се печелят от хора, предварително определени. Останалите са за "масовка". Измежду тях има много свестни и компететни хора, които се игнорират. Ако се направи една щателна проверка на проведените конкурси, мнооооооого ще замирише. Тяхната " прозрачност"/любим израз , когато става дума за конкурси/  е опорочена в пълния смисъл на думата. Вярвам, че ще има ден, в който тези хора най-сетне ще бъдат оценени и ще заемат мястото, което им се полага.  Сега обаче действат други правила.

@Павел

Българското образование в момента с наличното финансиране се движи по най-малкото съпротивление - това съвсем не значи, че е спряло на 100%. Още повече, факт е, че по един или друг начин децата завършват отделните степени и минават нагоре. Оттам нататък, който иска да работи за хубави пари, сяда и се самообучава. Или работодателят му.

В момента учителите се изживяваме във функцията на бавачки. Гоним учениците си повече за присъствие, отколкото за работа (в университетите и за присъствие не ги гонят). Без да са част от системата, те не могат да вземат диплома и да продължат нагоре, така че волю-неволю присъстват. Оттук нататък много колеги не изискват повече от някакъв копи-пейстнат реферат за тройка. Ако оставя едно 5-6 човека от клас на поправка, те посмъртно не могат да си я вземат на заварка, после на ликвидация, родители фърчат до инспекторати, общини, министерства, пристигат заплашителни писма и телефонни разговори (щото толкова им е съзнанието на родителите), накрая догодина класът се разтуря. Кой губи от цялата работа?

Няма да коментирам колко демотивиращо е това за учителя (наред със заплащането).

В един момент идва един министър и казва - ще правя реформи. Учителите ще правят това и това, ще ходят на курсове, ще държат изпити, ще извършват методическа работа. Малко се почувствах като редник в казармата. Ма чакай, бе, пич, всяко нещо си идва със съответната заплата. Туй, че ти искаш да си правиш далавери с електронен портал, и-клас, електронни учебници и темподобни, не значи, че аз ще козирувам и ще казвам "Слушам!" Особено когато заплатите в реалния сектор са няколко пъти по-големи.

Има два пътя оттук нататък - първият - учители със заплати на ръба на оцеляването да "гледат" децата ви, докато сте на работа. Не виждам защо въобще за такава работа трябва да се иска висше образование. Втори вариант - работещи и взискателни учители, които ще струват обаче двойно-тройно повече на фиска и е твърде възможно не всички ученици да завършват (не в цяла София да има две двойки на теста за 7 клас - реално ли е това?). Да не говорим стипендиите да станат по 100 лева и учителите във Френската, като решат да протестират, бюджетът да олекне с няколко милиона :). Вие, ако сте политици и можете безпроблемно да издействате на детето си място в елитна гимназия или частен лицей, кой вариант ще изберете...

Не съм съгласен, че който иска качествено образование, няма да получи. Образованието не е само държавно, особено в големите градове търсенето на качествено образование поражда предлагане. Но качествено МАСОВО образование България няма да има в идните няколко десетилетия. След като министър-председателят каза, че няма да даде пари, а той е сложен там пряко или косвено от народа, кой съм аз да споря с него?

Павел, не се сърди, но не разбрах съвсем тези твои думи:

Мен вашите интереси не ме интересуват. Т.е. интерсуват ме, но не заради самите вас, учителите, ами заради децата.

Не съм съгласна, че така трябва да се разсъждава. Ученици и учители всъщност сме едно цяло и не може да се мисли за доброто на децата, без да се мисли за това в какво положение се намират техните учители. Изобщо, ако искаме българските деца да получат качествено образование, не можем да ги поверим в ръцете на хора, чиито интереси не ни интересуват.

Учител съм с ІІ клас квалификация. Имам свидетелства за завършени квалификационни курсове за компютърна грамотност, за БДП, за работа с деца със СОП, за разработване и управление на проекти, а също така и за чуждоезикови компетенции по английски език. За да угодя на министъра ще науча и немски език, за да отговоря на изискването за владеене на два чужди езика. Посетих семинари за работа в мултиетническа среда, за интерактивни методи на обучение, за кариерно развитие и професионално ориентиране в обучението по отделните учебни предмети. Аз изпълних изискванията на МОН към мен, но сега цената на моя труд многократно се качи. Аз полагам квалифициран труд и затова г-н МИНИСТЪР смятам, че съм в правото си да изисквам заплащане, адекватно на моята квалифицирана работа.

Поздравления за изказването, Инна! Логично, точно и ясно! Как ли би коментирал господин министърът казаното от теб? Сигурно, че заплащането при учителите не се влияе от нивото на квалификацията - тя си е нещо задължително... Но изобщо няма да е прав.

swetew, докато четях тази новина от информационния масив, се сетих за теб и твоите колеги в 101-во училище. Сетих се и за моите "колеги" от 24 СОУ....
80 работници от "Нефтохимтранспорт" АД спряха работа, предаде кореспондентът на Агенция "Фокус". Причината е уволнението на трима техни колеги заради създаването на стуктура на синдикат "Подкрепа" на територията на дружеството. Тази сутрин заповеди за уволнение са получили председателят на структурата на "Подкрепа" в "Нефтохимтранспорт" АД Жеко Съчаров и двама негови колеги - Живко и Ангел, защото са били инциатори за създаването на синдикалната структура. Мотивът в заповедите бил съкращаване на щата.
"Преди три дни учредихме структура на "Подкрепа". От 309 работници 230 подадоха заявления за членство. В момента чакаме да се легализира структурата пред ръководството на "Нефтохим транспорт", заяви Жеко Съчаров.
Въпрос към блогерите:
Може  ли в българско училище да се случи подобно нещо?
:)

симпатична картика, по ЮНЕСКОвски подминала връзките между елементите и като така - не особено полезна на общества, които са загубили оринентация или търсят готови операционни модели (като родното в България).

от гледна точка на учителите най-външната яка на българското образование е в такова състояние, че все едно не съществува.

М-м-м-м, да. Връзката между елементите ...

Картинката си е много полезна дори и за общества като нашето, защото внася ... известен ред в анализа.

Освен това връзките между елементите са обяснени в доклада, от където взех картинката (на 45 стр. в "Cross-national studies of the quality of education. Planning their design and managing their impact").

Но ако ти, Паядея, имаш друга, по-добра, ще ти бъда много благодарен, ако я пуснеш тук. 

А за най-външния кръг какво да ти кажа? - ... Той липсва от където и да го гледаш, а не само от учителското гледище.


   

казах "от гледна точка на учителите" - защото такава е гледната точка, която те споделят. Част от мнението им се дължи на неинформираност,  част  - на специфичноното им реално преживяване, че те самите не са част от външния кръг и по-конкретно - системата за управление.
имах предвид също така, че ако в тази общност случайно участваше някой от 4-та служители на Министерство на финансите, които се занимават с бюджетиге за образование - щеше да има поне две диаметрално противиположни мнения за друг елемент от външния кръг - ресурсите. Според учителите (напълно обяснимо) той е толкова тъничък, че едва се забелязва. Според финансистите той е пропорционален на средните за ЕС нива с неоптимални пропорциии на съотношението ученици/учител и все още много разхищаваща средства материална база.  и това е само частично вярно, както е частично ярна позицията на учителите.
в крайна сметка не знам дали основният проблем на образвоанието ни  не е, че в инвентарният списък на топ 20 проблеми, първите 5 най-важни за решаване, според всяка от заинтересуваните страни са онези 5, които не зависят от нея. И като се вземат предвид катастрофалните традиции на "диалога по български" ситуацията много прилича на "безизходна"

Паядея,

Радвам се да открия и друг човек, имащ поглед върху тези публикации. И ти благодаря за аргументите, ... но ...

Ти говориш за мерки и теглилки, а аз ти говоря за рамката на анализа.

Мерките и теглилките наистина са нещата, които веднъж формулирани, ще направят възможно отчитането и сравняването на качеството на ... системата или на едно училище спрямо друга система или училище (но също така и еволюцията на тях самите във времето). Но моята приказка е друга - у нас няма нито едно схематично описание на пустите елементи на образователната ни система*. Никъде! (Или бъркам?)

Та, аз имам намерение да я спретна тази схема. И после да отворя дебат за качеството на елементите й. Ще помагаш ли?

... Други помощници?


________________________________
* Говоря винаги и само за училищното образование!

Тази схема не я разбрах. В центъра й стои обучението, ясно, но в първия кръг са записани думи, които явно трябва да се дообяснят.

Принос на учащия - в смисъл на овладените в процеса на училищното си обучение знания и умения, които той ще прилага по-нататък, реализирайки се в живота, така ли?

Съдържание и процеси. Обучението има свое съдържание, но в същността си представлява процес, образователно-възпитателен. Може би под съдържание на обучението се има предвид учебна програма, подбран и структуриран учебен материал, учебен план?

Всеобхватност - може би обхващане на повече ученици. Това ми звучи като цел на училищното образование, но не като част от системата.

Обкръжаваща среда е много общо казано. Какво се включва в нея? Става въпрос за мястото, където се намира училището, така ли?

А кои са участниците в системата в момента? Според мен те са: ученици, учители, родители (уч. настоятелство), училищно ръководство, финансиращ орган, инспектиращ орган - РИО, орган, който провежда политиката в образованието - МОН, законодателен орган - Парламентарна комисия по образование.

От изброените звена родителите са най-слабо привлечени, даже съвсем ги няма, а в същото време са най-заинтересовани от повишаването на качеството на училищното образование. Другият слаб елемент е инспектирането и контролирането на процесите в системата. Една голяма част от онова, което е записано на хартия, не се изпълнява, вършат се всякакви безобразия, а контролните органи като РИО нехаят.

Мисля, че схванах донякъде диаграмата, която ни предлага Павел за обсъждане. Съпоставих я с основните цели на Националната програма за развитие на училищното образование и открих някои допирни точки. Разликата се състои в това , че   център на нашата програма, главна ценност на  образователната система е детето. В диаграмата на ЮНЕСКО - процесът на обучение. Това не е толкова важно, така или иначе обучението пряко касае детето и неговата качественост е гаранция за развитие на потенциала  му.  От  диаграмата се подразбира, че до центъра се достига  последователно  с изграждане на общото към конкретното - т.е от външния кръг към вътрешния. В Националната програма тази закономерност е завъртяна обратно - от вътрешния кръг към външния, като на най-важната част от схемата е обърнато най-малко внимание. Моят коментар на диаграмата в  контекста  на нашите български образователни  условия е следния:
І. Външен кръг:
1. Провеждане на добра политика - няма такава. Въпреки, приказките че образованието било приоритет, добра държавна политика липсва.
2.Управленска и административна  система - под всякаква критика.
3.Подходяща законова рамка- поскоро законова бъркотия.
4.Начини за измерване на резултатите от обучението - все още няма създадени такива.
5.Ресурси - недостатъчна качественост на ресурсите. Липсват критерии за оценка.
ІІ Среден кръг:
1.Съдържание - несъобразено с възрастовите възможности, претовареност, излишна информация.
2.Всеобхватност - все по-трудно за осъществяване, увеличаване процента на отпадналите ученици.
3.Обкръжаваща среда - родители, настоятелство, общественост и т.н. В по-голямата си част е неподкрепяща.
4. Процеси - образователен и възпитателен. В последно време вторият взема превес  над първия.
5.Принос на учащия - превръщането му в активен участник в учебния процес. Все още не е изцяло постигнато.
ІІІ Вътрешен кръг
1.Обучение - модерно, достъпно и качествено. Някои го правят, повечето не. 
При нас по всички пунктове има само едни добри пожелания.

Аз мисля, че за българското училищно образование схемата трябва да изглежда по съвсем различен начин.

А бе хора, аз ли вече не съм в час или грешно разбирам написаното откато не съм учител? Какво правим ние? Теоритизираме, абстракционизираме, правим виртуални списъци, коментираме схеми на ЮНЕСКО и техните компоненти, разработваме виртуални програми. А умствените недоносчета от министерството в уродливите си напъни вече пресмятат не само колко да орежат увеличението на заплатите, а и колко училища и детски градини ще закрият, колко колеги ще оставят без работа от есента. Eвропейските норми не важат и няма да важат за тях. Защо примерно броя на децата в паралелка   у нас да не е съизмерим с тези на Холандия - 10-12 деца? Тогава съкращения и закривания няма да има.
Май няма да мине без смяна на властта от директорите през инспекторатите и министерството до премиера и диалога с нови, дай боже по-компетентни хора.
А колегите от съсловието трудно ще променим. Доста силно е вкоренена в душите им овчедушната психика. Трябва да минат поколения или поне десетилетия развитие в правилната посока.

Тази сутрин прегледах сайта на МОН и с удивление открих, че въпреки всеобщото роптаене на нашего брата, там кипи усилен труд и българското образование напук на нашето недоволство уверено крачи напред с европейски ентусиазъм. Обявяват се конкурси за държавни служители в дирекции за мониторингови изследвания, структурни фондове и европейски програми, организират се проучвания на научноизследователски инфраструктури, конкурс за нова визия на науката на ХХІ век съвместно с Британски съвет. Лошо няма, да се множи държавната администрация. Изведнъж си спомних какво ми разказа една моя приятелка, учителка в малък провинциален град, който в последните години опустя, защото младите и техните деца се преместиха в по-големи градове, за да търсят препитание. Училището, което преди време бе авторитетно учебно заведение с традиции, се превърнало в ромска сбирщина. За разлика от българите, ромите многократно се умножили. В І клас на миналата учебна година постъпили 20 българчета и 80 ромчета. Как протичал един учебен час: 15 минути гонене по коридорите на подивелите ромчета и прибиране по стаите, 10 минути въдворяване на ред в клас и 5-10 минути учебна работа, ако въобще може да се говори за такава. Тези учители отдавна са престанали да преподават истински и са принизили нивото си. Едва ли ще имат желание да станат и учители новатори. На фона на лъскавата фасада на българското образование  за пред света описана горе, тази е потресаващо тъжна. Дали го знаят особите с костюми и вратовръзки?

Куини,

Казваш, че според теб схемата за анализ на българското училищно образование "трябва да изглежда по съвсем различен начин"? - Ето новата тема "Схеми, анализи и статистика", където да опишеш или покажеш своята интерпретация.