Образователният процес в България- истината
Уважаеми Дами и Господа, Колеги,
Млада специалистка съм, завършила в България. По стечение на обстоятелствата от пет години преподавам по специалността ми български език и литература в едно столично училище.
Дълбоко съм възмутена от всичко на което се нагледах, както миналата учебна година, така и тази.Повечето ученици, които обучавам нямат никакво нормално и адекватно поведение.Чудесно знаем, че това зависи от родителя и от семейното възпитание. Ние обучаваме и възпитаваме в рамките на учебния процес.Учениците са загубили всякакъв интерес, не само по моя предмет, но и по всичко.Голяма част от тях единствено ходят в учебно заведение за да отчетат присъствие, за да не се пишат неизвинени отсъствия.Липсва морал и ценностна система. Най- добрите образци за подражание отдавна не са Ботев, Вазов, Славейков, Йовков, а мутрите с тяхното поведение и полуголите звезди.
Сигурна съм, че много от Вас имат подобни проблеми.И тук си задавам въпроса "Какво може да се направи за тези деца?", защото каквито и да са в момента, те са ни деца.И не са виновни за поведението си, защото бяха възпитани така ,но е късно за каквото и да е .Идеалът за тях наистина ще си останат "певиците" Ивана и Преслава, но никога няма да се докоснат до истинското, до некомерсиалното.
Много пъти в часовете по литература съм се опитвала да събудя тези крехки души и да им покажа другия свят, по- истинския и красив, по- стойностен, но примерите свързани единствено с пари , коли, "примамлива" свобода ме убедиха колко е зле положението в държавата ни.Ще кажете, къде е намесата на родителите...?Те работят, изкарват пари или са в къщи безработни, унищожени от поредната политическа система.И никак не им е до факта, че дъщеря им в 9 клас не знае кой е Яворов или пише "сАчинение". За тях е важен факта, че тя е жива и здрава и че кредитът им не е застрашен.Повярвайте, те са напълно прави.
Какво да се направи ли? Работа по проекти ли?Какви проекти?Нима с бумащина и някаква временна заетост ние ще върнам нещата в едни нормални граници? Нима, ако върнем униформите в училищата нещата ще потръгнат?Българската поговорка "По дрехите посрещат, по ума изпращат" все още е много вярна и силна.Както и това заучено твърдение, че БИТИЕТО ОПРЕДЕЛЯ СЪЗНАНИЕТО.Нима не е вярно?.
Напоследък се разбира, че ще се увеличават задълженията на учителя, ще го категоризират, работния му ден ще е от 7.30 до 17. 00 часа, ще се иска от него двойно повече бумащина и неясни отговорности. А ние учителите сме такова "племе", че винаги ще изпълняваме всичко и ще се надяваме на по-добро и за нас и за децата ни. Но то няма да дойде или поне не по тоя начин.Няма по- отговорен и дисциплиниран човек от българския учител и униженията срещу него са страхотни.Нима сме заслужили това?
Проблемът идва от управата на държавата и от хората, които незнаят за какво са на постовете си.Отчитат дейност, която всички виждаме колко неясна е непрофесионална е. Истинските проекти, по които неведнъж съм работила не са в България, защото тук отдавна всичко е опорочено и измислено така, че да не стане.Или поне за стане наполовина.
Спомням си едно изказване на режисьора Андрей Слабаков по някаква национална телевизия в дните около стачката на учителите.На въпроса отправен към него"Колко заплата трябва за взимат учителите?", той отговори без да се замисля-"Те не трябва да взимат никаква заплата". Та, повечето от нас наистина не са учители, а звероукротители и часовете минават в надвикване и потушаване на агресията. Пазим учениците, а себе си пазим ли?
Нека наистина да се молим децата в българското училище да са живи и здрави и да не им четем имената в черната хроника на вестниците.
Да си пожелаем да получим някога нова и модерна образователна система, уважаваща достойния ни труд от родители и общество.
1 ноември 2009г.
София
Образование
· 12.11.2022
· arebemagare
Матилде, ти казваш, че си учител по Български език и литература. В общност "Начално образование" тече в момента гореща дискусия на тема "Правопис и пунктуация". Как мислиш - дали като учители не би следвало да сме стриктни в това отношение? Особено ние, които преподаваме български език в училище.
Задавам ти този въпрос, защото забелязах някои правописни и пунктуационни пропуски в твоя постинг.
Давам ти няколко примера, които смятам, че трябва да бъдат коригирани. А и не само те. (Под постинга има иконка с нарисувано моливче, която ще ти отвори редактора за промени.)
Повечето ученици , които обучавам, нямат никакво нормално и адекватно поведение. (След "ученици" няма интервал, а запетаята се "залепва" за думата.)
Голяма част от тях единствено ходят в учебно заведение, за да отчетат присъствие…
И никак не им е до факта, че дъщеря им в 9 клас не/знае кой е Яворов…
Проблемът ни идва от управата на държавата и от хората, които не/знае за какво са на постовете си…
Ти се изразяваш прекрасно и съм сигурна, че като учител си способна да увлечеш учениците, но тук е интернет и при писменото изразяване силно лъсват пропуските.
Надявам се да не ми се разсърдиш за забележката. В нея не влагам нищо лично. Идеята е простичка - като учители да внимаваме повече на публични места, защото ни четат и коментират деца и родители.
За Куини! Не мисля, че е толкова страшно, ако не си сложил интервала след запетайката. Това е само техническа грешка. Колкото до "не знам" и другите ще кажа само, че понякога човек не забелязва грешките си, защото иска да напише по-бързо това, което го вълнува.Не мисля, че колежката не знае как се пише. Я погледни писанията на Мария Д. По-добре вижте като администратори как да се оформят графично постовете, защото като гледам как ми излизат новите редове...
kak e възможно??,
повдигат се сериозни въпроси, но вместо да се получи дискусия по тях, темата е тласната в друга насока
коя е 'истината...' ще научим, ако повече учителки споделят какво точно се случва в бг училище, вместо да си поправят интервалите преди запетайките
не съм в системата, просто изказвам мнение
чудесно знаем, че обучението е процес в който участват учители, ученици и родители и да се прехвърля топката от една на друга страна е безсмислено. Още по- чудесно знаем, че Вазов и Славейков не са точно модели за подражание, да не говорим пък за Ботев. Лично аз знам кой е Яворов - забележете - от учителката ми по литература в 5-ти клас, а не от майка ми, която беше литератор.
Всъщност, това, което се опитвам да ви кажа, е, че не можете, не бива и нямате право да квалифицирате ничий свят в собствените си норми. Кое е истинско, кое е прекрасно и кое е стойностно определя самия човек. Не знам как Ви е възможно да работите при такава нагласа към учениците. Деветокласниците и по мое време не бяха "крехки души" - всъщност бяхме много своенравни и вироглави души, чиито идоли също бяха музиканти. В никакъв случай не подценявам труда Ви, но бих предложила да се опитате да приемета света на различните от вас - не да го одобрите, поощрявате или нещо такова. Просто приемете учениците си каквито са и направете това което имате желание да направите за тяхното образование.
След това искам да кажа на persey същото, което преди малко написах в друг пост.
Нека правим разлика - има грешки и грешки. Има грешки от незнание и има неволни грешки, допуснати по невнимание.
Има дребни, несъществени пропуски, но има и груби грешки, недопустими за учител, уважаващ себе си.
По един начин приемаме правописните грешки на филолозите и учителите, преподаващи български език, но по съвсем друг – на хората, които са извън тази сфера.Мария не е учител и тя влиза в друга категория - неспециалисти в областта на българския език. Нейните грешки си личи от километър, че са написани не поради незнание, а заради бързане.
hoaxer, ако се замислиш по-задълбочено, ще откриеш, че между статията, в която се засяга лошия правопис на учениците, и моя коментар има връзка. И то голяма.
А ти, след като имаш желание да дискутираш друг проблем, не виждам какво те спира да не го правиш.
Особено правописа на "не знам"...
Защо смяташ, че си човека, който трябва да направи нещо за тези деца?Защо се обременяваш с тази непосилна задача?
Защо не използваш знанията и възможностите си за лична реализация?
Аз също съм преподавател, но мисля по различен начин