ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА

Образованието има основополагащо значение сред няколкото специални теми, включени в книгите на Алис А. Бейли и Тибетеца. Днес ние преставаме да мислим за “образованието” единствено като за обучение на младежта или като за академична дейност. Образованието е (или поне трябва да бъде) непрекъснат процес от раждането до смъртта, свързан не толкова с натрупване на знания, колкото с разширяване на съзнанието. Знанието само по себе си е мъртво, ако не се съобразява с обкръжението, със социалната отговорност, с историческите тенденции, с човешкото и световното положение, както и с еволюцията на съзнанието, която довежда безкрайността на непознаваемата вселена до сферата на постижимото за крайния човешки ум. Иначе казано, образованието е непрекъснат процес на обучение за начините, по които човешките и божествени елементи се съгласуват в състава на човека, което установява правилни отношения между Бога и човека, между духа и материята, между цялото и частта.

Ако това е образованието в широкия смисъл на думата, то при обучението на децата неговото прилагане може да се обсъжда много по-изчерпателно и задълбочено. Дадената книга прави именно това. Посочвайки необходимостта от цялостност при развитието на човека (дух, душа и тяло в интегрирана единица) и признавайки планетарното цяло за сфера на личен опит и отговорност на всеки индивид, книгата представя чрез специфични термини истинските потребности на детето в областта на образованието. Изброяват се пропуските и недостатъците, характерни за днешните образователни системи в различните краища по света, и се съобщават методите на бъдещето.

Ударението се поставя върху необходимостта от възпитание в дух на световно гражданство. Тази необходимост става очевидна още преди публикуването на книгата. Доколкото обаче децата се отнасят естествено и без предубеждения към представителите на всички нации, раси, цвят на кожата, вяра и социално положение, става ясно защо разбирането за световна общност трябва да се възпита първо у възрастните, които са отговорни за образованието и възпитанието на младежта.

По тази причина в книгата е включена една последна кратка глава за “науката на Антакарана”, т. е. за творческия опит да се изгради в съзнанието мост между нисшия аналитичен, натрупващ знания ум, душата и висшия ум, като аспекти на божествения “АЗ” у духовния човек. Това е научен процес, който може да се изучава и практикува като медитативна техника, като опит духовните принципи да се прилагат при всякакви обстоятелства в ежедневието.

Алис Бейли