Нормотворчество на бързи обороти. Приложимост на нормите - съмнителна
Днес си поиграх да събера разните проекти за промени на разни нормативни и поднормативни актове в образованието от последните 5-6 дни. Много помогнаха колеги от разни градове така че, списъкът по-долу е сравнително изчерпателен заради желанието на общността на учителите и (държа да отбележа) - директорите, да споделя информация. Преди да изчета всичко, вече съм леко подтисната от количеството. И веднага се усъмних като какво ли ще бъде прилагането. Но, като начало, да се запознаем поне.
- Проект на Закон за изменение и допълнение на ЗНП (29-01-2008)
- Критерии за определяне на статут на защитено училище
- Проект на Наредба № ХХ за работните заплати на персонала в звената на народната просвета
- Проект на Наредба за нормите за преподавателска работа и определяне на числеността на персонала в звената на народната просвета
- Проект на НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 29.12.2000 г. за определяне броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена
- Министерски съвет - РЕШЕНИЕ N 20 от 21 януари (това е единния стандарт за издръжка на ученик, по категории общини)
Не успях да отворя файла за защитените училища.
И да - последователността и бързината на действията на централната власт сочат, че желанието е "да се отърват", а не "да постигнем по-добро управление на ресурсите по-близо до потребителя на образователната услуга", както не спират да декларират. Вчера видях за пореден път, министъра на образованието да изрича този трафарет по повод на прехвърлянето на поредната недофинансирана програма на гърба на общините - тази за закуските. На всичкото отгоре - на точно тази програма принципал не й е този министър, а колежката му от МТСП, която направи 3 неуспешни опита да "даде" на приближени фирми тази много неефективна по отношение на грижата за децата програма. Гадост някаква.
Пайдея, сърдечно благодаря за инфото :)
Малко встрани от темата е, но ми се иска да вметна, че нашата общност е насочена също така и към учениците. Засега тук освен две прекрасни млади блогерки и още няколко същества в ученическа възраст, за кратко преминали, няма други престрашили се. А така ми се иска присъствието на учители и директори да не всява респект у учениците, а тъкмо обратното - да сме си взаимно полезни.
В училището където аз работя не постъпва никаква информация. Нищо не се чува и за въвеждането на следващия стълб от диференцираното заплащене.
1. готови с предварителните си бюджети за 2008
2. склонни да показват тези сметки на "външни" хора. Пък било и само с изследователска цел.
Пробвах да помоля 1-2 общини да ми дадат отчета за разходите на училищата си за миналата бюджетна година (като изтрият имената на училищата), но пак ударих на камък. Около разходите за образование на всички нива се развива хиперчувствителност. А аз нямам за цел да карам хората, с които работим по разни проекти да се чувстват зле. Затова ще изчакам още месец и пак ще опитам. Междувременно от 2 години повтаряме на всякакви нива като ни поканят да "чуят" мнение на" гражданското общество", че сметките в образованието (и всяка друга сфера, която се издържа от бюджетни субсидии -т.е. нашите пари на данъкоплатци) трябва да ги има публикувани в интернет. Още май сме самотни в това искане (само 3-4 граждански организации).
А, сетих се и нещо забавно. Приемте го като логическа задача. И миналата и тази година не можах да разбера как министъра на финансите получава "средната стойност на стандарта за издръжка на ученик". За тази година обширно и при всеки повод се спряга числото 1151 лв. Както и да правих средни аритметични по данните от Решение № 20/21-01-2008 не мога да го получа този "макроикономически показател". Същото беше и миналата година. Може мен да не ме бива в смятането на средни аритметични величини. Но може също и министъра на финансите да си говори каквото му хрумне. Или пък, сметката да е толкова софистицирана, че да не е по силите на човек без специално образование. В последния случай, остава открит въпросът - а за какво тогава полезно нещо би служила подобна сметка?
Разбира се цялата работа може да се прави и с повече съпътствща информация и комуникация с учители, родители и т.н. Но това не е било никога силната страна на БГ политиката на никое ниво. А в образованието - по-малко от всички останали сектори.
Иначе ми харесва, че съ смъкнали прага за психолозите и педагогическите съветници от 500 на 350 ученика. Макар, че може още - 150 например ще позволи на почти всяко училище да си има по двама квалифицирани специалисти за работа с децата с отклонения в поведението. Което хич не е зле. Ако има такива специалисти де. Щото и езици не е лошо да се учат, ама като няма учители, какво като има часове за езици.
Липса на информация е Пайдея, но за учителите! Иначе нямаше да плаче учителката (гледали сте репортажите по БНТ), като не само, че остава тя без работа, но направо закриват цялото училище/ща с нея! Ето я и новината:
.........................
"Седем училища в община Сливен закриха сливенските общински съветници, като две от тях са в областния град. Групата на БСП напусна заседанието.
Предложенията на кмета Йордан Лечков за закриване на селските училища в Новачево, Ковачите, Горно Александрово, Глуфишево и Гергевец бяха предшествани от приемане на програма за оптимизация на общинската училищна мрежа за следващата учебна година.
Според общинската администрация, демографският срив и делегираните бюджети налагат преструктуриране.
Съветниците не уважиха подписките, протестите и писмата на родители и учители срещу закриването на двете основни училища "Хаджи Димитър" и "Антон Иванов" в сливенския квартал "Клуцохор".
Техните близо 240 ученици ще бъдат прехвърлени във 2-ро ОУ "Христо Ботев". Информацията е на БНР.
..................
Нещо много повече от липса на информация е:
по стечение на обстоятелствата успях (по случайност) да вляза във връзка с разговор на директора ни с родител (в ролята му на общински съветник) за предприеманите от Общината ни обсъждания (с цел предприемане на действия) за изчистване на статута и финансирането на институции като Център за работа с деца, Център за научно и техническо творчество, Обсерватория и т.н. В Община Добрич вече ги закриха!
Още по-удивляващо е, че тук сред учителите дори и не се подозира за мащабните промени които се осъществяват под носа ни в полза или риск на нашата собствена професионална позиция. Още повече, че в Общината след като РИО на МОН мина лично с представителите си във всяка класна стая и броя учениците, вече са си направили сметките колко и къде ще се закриват, режат, съкращават. И най-накрая, че дори вече е дошло нареждането за на есен с паралелка по малко във випуска за нашето училище (при условие, че сме гласували на ПС да са еди колко си), а никои от колеги и персонал не е и чувал, не е и потърсил начин да се осведоми, камо ли да участва посредством собствена страна в преговорите. Аз лично имах възможност (по случайност) и споделих на общинският съветник моето становище относно и против намерението на Общината (кмета) в посока на вземане на решение в наш ущърб, който смята да запазва всичко, плюс резерв 20% от "делегираните бюджети" за училищата! Това още не е решено, до колкото съм в "час"!
Скъпи, приятели, съблогери, колеги, учители къде сме ние в случаващото се в българското Образование?
P.S. Намирам тук коментарите, вече клонят към позиция на разбирането да ни няма, да напускаме, или колко добре ще се чувстваме в миг на освобождение от тази тягост да си български учител!
И -да, такава е субсидията, че може да не стигне. Като не стига субсидията какво предпочиташ да се случи: 1. да кажат кмета и директора на учителите през октмври - "сори свършиха парите няма заплати" или 2. да кажат още през февруари - "сливаме, закриваме, средищното училище ще е това от септември, работните места ще са толкова, заплатите толкова кой иска да се мести?" Аз мисля че второто е за предпочитане пред първото. И това не означава, че ми харесва, което ида е от двете решения. Нито, че на учителите или на децата ще им е лесно да се местят. Нито, че решението за закриване, сливане и преобразуване се взема лесно. Изобщо не си представяй как съветниците хвърчат от радост докато обсъждат това. Напротив. Веднъж имах "късмета" да попадна на такава сесия - по тъжно е от погребална церемония.
И не - нямам отговор на въпроса къде сте вие учителите в случващото се. Освен баналното обяснение, че не сте били никога част от управлението на бюджетите за образование и затова никой не ви пита и сега, друго не мога да се сетя. А да - и трудността как да ви попитат. Всички едновременно - няма как - много сте. Ако попитат избрани - на какъв принцип да ги изберат? Та преди да отсъдите че ви пренебрегват умишлено, може би не е лошо да опитате първо да обсъдите перспективите с директора си, да видите той докъде е докарал сметките. Може да има нужда от съвет и подкрепа човекът. А може да се е самозабравил в очакване на новите си правомощия. Но голата истина е, че ако във вашето си училище не можете да предизвикате открит дебат - няма голяма вероятност да предизвикате такъв и в общината.
Това което много ме притеснява е че не видях в промените на ЗНП нищо от очакванията за регламентиране на участие на родителите в ОВП. Пак ли ще следват промени?
До колкото си спомням министъра имаше намерения да намали обема на нормативните документи, не го забелязвам като действие.
Другото което много ме притеснява е липсата на визия какво ще се случва със сградния фонд на закриваните училища. Дано в общините да са се сетили да направят справка за бъдещите ученици(да речем за следващите 5-10 години), за да не се стигне да откриваме нови училища след 3-4 години. Иначе аз също съм за средищни училища. Не е нормално деца от І и ІV клас да учат заедно по взаимната метода в ХХІ век. Радвам се, че има политическа воля за това и че вече тази стъпка не се отлага поради предстоящи избори, както до сега. Знам че е болезнено, още повече, когато се прави при липса на информация за родители и учители. Голяма грешка според мен допускат общините които не провеждат информационни кампании сред тези две общности.
Иначе за психолозите и педагогическите съветници не видях текст регламентиращ възможност щатовете да се разкрива за две училища, което пак е плюс.
1. общините не могат да направят сметка за учениците в следващите 5-10 години заради високата мобилност на населението. За съжаление.
2. не следват "още промени", а цял един нов Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. чака се от 2006. обещан за трети път за април 2008. да видим дали ще има обществено обсъждане този път поне.
3. нищо не пречеше на общините да одобряват разход за назначаване на един психолог на две училища досега освен липсата на добра воля, нищо няма да попречи и на двама директори да си разделят един психолог. освен ако двамата директори не се понасят, но това е друга история.
Не съм много компетентна при финансите, но мисля, че прословутите 650 лв. със всичко вътре са си старите пари/със всички "муравейки", диференцирано и т.н. проекти/ с индеск инфлация. Да не говорим, че май с делегираните бюджети е абсурд да бъдат достигнати.
а) финансово да се изрази факта, че учителят, който напредва в кариерата си и се развива с опита и допълнителната си квалификация е по-полезен на училището от учителя без достатъчно опит или този с дълъг опит, който не прави никакви усилия да си усъвършенства квалификацията (І стълб или 5степпнна скала на учителската кариера)
б) финансово да се изрази факта, че през конкретната учебна година един учител е свършил повече полезни неща или не е свършил достатъчно полезни неща в сравнение с колегите си от своето училище (ІІ Стълб - на диференцирано заплащане)
в) финансово да си изрази факта, че училището има добри постижения и като цяло дава по-добър старт на своите ученици от съседното училище или от останалите училище от същия вид, заради което учителите в това училище заслужават и материално стимулиране (ІІІ стълб -т.нар. рейтинг на училищата).
Проблемите на диференцираното заплащане са множко, но най-важните в момента са:
а) че не е довършена системата и колкото повече се бави завършването й толкова повече растат шансовете да бъде компрометирана изобщо идеята да има такава система
б) системата за оценка има нужда от яко усъвършенстване по принцип и особено защото в сегашния си вид не позволява да се приложи ІІ стълб по разбираем и справедлив начин. вероятно като станат най-сетне готови І и ІІІ положението с тях ще се окаже сходно.
в) нищожността на финансирането на програмата за ІІ Стълб заплашва да я превърне в неефективен, а ако продължи - и във вреден инструмент.
Сегашните ви допълнителни плащания не стават за годишното диференциране (ІІ стълб) в по-голямата си част. Там не могат да отидат плащания, които са за всеки учител - като муравейките или облеклото. Такива допълнителни плащания е редно да си се вкарат в основното възнаграждение. Онези допълнителни плащания, които не са за всички - или трябва да отидат в 5-тте стъпала на кариерното развитие - иначе казано І Стълб на диференцирано заплащане (клас.квалификация, преподаване на предмет на език и пр.) или в диференцираното заплащане по ІІ Стълб - след оценка на годишния конкретен принос. На мен не са ми известни такива конкретни добавки, които да имате сега, които да са подходящи за вкарване във ІІ сътлб. Но може и да съм зле информирана.
Днес не съм го потвърдил окончателно и от достоверен източник, но касиерката в училище ми каза и това е четвърти вариант (виж.долу), че остава ЦРД, но при намален на половина бюджет.
При запазване на целите структури на нашето училище му костваше от бюджета 42 000лв., а на други и по-големи суми. Затова писах, че становището ми бе против запазване на всичко!
(1)...общинските училища се издържат от бюджетна субсидия (в редки случаи се дофинансират от собствени приходи на общината - когато общината може да си го позволи). Субсидията е крайна величина - стандарта х броя на учениците в общината. Общината отговаря за харченето й (от тази година - за разпределянето й между училищата, пък директорите - за похарчването на разпределеното)
относно 1:
Пайдея, знаеш, че при нас от 98' сме на делегирани бюджети и не от тази година общината разпределя харченето на субсидията между училищата. Знам, че формулата за изчисляване на бюджетите за различните училища е различна.
За мен бе въпросително (след като имах възможност в посочената ситуация, за съжаление частично да видя възможни три сценария относно харчовете между училищата и тези Извънучилищни педагогически учреждения) защо общината е за задържане в "себе си" на 20% от субсидията за "дофинансиране"(?) в края на годината на училища, които са надвишили разходите си.
Имаше три разбивки на средствата:
Вариант І, с ЦРД, ЦУТНТ,НАОП и + 20% резерв в общината от субсидията!
ВариантІІ: без ЦРД, ЦУТНТ,НАОП и + 20% резерв в общината от субсидията!
ВариантІІІ: без ЦРД, ЦУТНТ,НАОП и без или - 20% резерв в общината от субсидията!
Във връзка с този резерв от 20%, лошото е, че едни и същи директори преднамерено извършват преразходи и в края на годината чакат с фактурите пред кабинета на общинския финансист за да им ги осребрят. С други думи те не се дофинансират от общината, а се източват само по линия на едни и същи училища от тoзи резерв от делегираните бюджети. Това става чрез партийно лоби.
(2)"2. да кажат още през февруари - "сливаме, закриваме, средищното училище ще е това от септември, работните места ще са толкова, заплатите толкова кой иска да се мести?"
относно (2):
през настъпващата седмица е съвета на който директора може в създалата се ситуация, да каже "...работните места ще са толкова...", но няма да стане. Защо?
(3) "Та преди да отсъдите че ви пренебрегват умишлено, може би не е лошо да опитате първо да обсъдите перспективите с директора си, да видите той докъде е докарал сметките."
относно (3):
Знаеш ли, Пайдея, в училищата днес се развихря с още по-разривна сила "културата на оцеляването" и ето давам ти нашия пример:
По изборите за местна власт наши колеги изкочиха по билбордовете с явната претенция, да потърсят и направят опит, да употребят политиката, като условие и гарант за по-сигурно и трайно оставане на професионалните си позиции, в случай, че не успеят във властта. Второто (очакваше се) не им се отдаде, не успяха в общината, но успяха да яхнат политиката през НПО към училището, въпреки УН, с лоби от създалата се вътрешно партийна ситуация за осъществяване на проект. Така стигаме до:
(4)"А може да се е самозабравил в очакване на новите си правомощия."
относно(4):
Да самозабравата е налице и още повече, че това се подклажда и от политически амбиции.
Голата истина е, че за мен оставащите месеци са последните четири в така стичащите се обстоятелства.
Открит дебат - няма голяма вероятност?
Да предизвикваме обществената инициатива, като неукротима енергия във фокуса й на полезна и благотворна за цялото българско Образование!
"Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от собствените ни задружни сили!" Васил Левски