Ровейки се из старите книги, човек може да открие доста интересни работи. Да си призная - търсех за големите числа, пък то какво излезе. Обещавам, когато имам време да чета за вас от тези книжки и да ви намирам други такива интересни (поне за мен) факти от историята на измерителните единици.
Ето какво е написано в дебелата книжка:
"Като извънсистемна единица за обем на течности се използува литърът (l,бълг. л), а също така кратните и дробни единици:" .... бла, бла, ... "Литърът по-рано се дефинираше с обем на 1 kg химически чиста вода при температурата на най-голямата й плътност (3,98 oC) и при нормално атмосферно налягане(101325 N.m-2=760 mm Hg), като
Сега литърът е приравнен на 1 dm3** С решение на 12-тата генерална конференция по мерките и теглилките 1964 г. (Бел. пр.)"**
**Източник: Бурдун, Г. Д., Н. В. Калашников, Л.Р. Стоцки. “Международна система измерителни единици”. Техника, С., (1966 г.), стр.69
Вървейки по следите на литъра, по-точно на изясняване на неговото определение, се натъкнах на нещо много интересно. През 1974 година излиза ново издание на Кратка българска енциклопедия. Забележи сега каква е разликата.
литър (г./фр;l, л) – извънсистемна измерителна единица за обем на течности и газове и за вместимост, равна на 1 дм3. Не се препоръчва да се използва при точни измервания. До 1964 година се приема 1 л =1,000028 дм3.
А коя е точната мярка за обем? Ето какво пише в уикипедия:
Мерната единица за обем в Международната система единици (SI) е кубически метър и се означава с м3 (на латиница m3) или куб.м.
Освен стандартната единица се използват също нейни производни като степени на 10:
Понякога в разговорна реч може да се срещне наименованието кубик, което може да се отнася както за м3 (напр. във водоснабдяването), така и за см3 (напр. по отношение на медикаменти). От контекста лесно се разбира за коя мярка става дума поради голямата разлика между тях.
В Османската империя и малко след Освобождението са се използвали турски обемни мерки:
През 1965 г. правителството на Обединеното Кралство взима решение за преминаване към метрични (SI) единици. Въпреки това и до момента процеса не е завършил поради известна съпротива в обществото, и в разговорна реч могат да се срещнат старите мерки за обем.
Британските мерки са били стандартизирани много пъти. Последния стандарт преди въвеждането на метричната система е въведен през 1824 г. и се основава на т.нар. имперски галон (Imperial gallon). Единиците на негова база са:
В САЩ освен мерките кубичен инч, кубичен фут и кубичен ярд (производни от линейните мерки инч, фут и ярд) се използват и т.нар. Английски мерки. Имената им са същите като на имперските мерки, но е възприет по-стар стандарт британски мерки (т.нар. Wine Gallon), предшестващ имперската стандартизация от 1824 г. В резултат мерките носят същите имена, но имат друго количествено измерение. Също така съществуват две групи мерки за насипни и течни материали, което от своя страна изисква пояснение към почти всяко наименование. Това налага почти винаги да се посочва дали се има предвид британската (UK) или щатската (U.S.) мярка и по-рядко дали "течната" (за течности) или "сухата" (за насипни материали) единица. В разговорен език жителите на САЩ подразбират своята си мярка и от контекста се разбира дали течната или сухата единица се има предвид.
Като любопитен факт към разликата между един галон в САЩ и Канада (използваща до скоро имперските мерки) може да се разглежда объркването с консумацията на гориво, измервано традиционно в мили за галон ("Канадския бензин води до 20% икономия на гориво").
Докато британските (имперски) галон, кварта и пинта са по-големи от тези на САЩ, то течната унция на САЩ е по-голяма от британската. Разликата идва от съотношението между унция и пинта, което е 1:16 в САЩ и 1:20 при имперските мерки.
Някои от тези мерки са предефинирани в метрично измерение - напр. 1 (нова) чаша = 240 мл, а след 1973 г. 1 пета = 750 мл. Въпреки това една бутилка безалкохолна напитка е 8 fl. oz (236,588 мл), а не 250 мл както европейците са свикнали.
Трябва да се има предвид, че понастоящем бушела се третира по-скоро като мярка за тегло, производна на стандартизирано обемно тегло, и е различна за различните видове селскостопански култури.
Някои мерки за обем, използвани в готварството са:
Във водния (морски, океански) транспорт се използват мерки за обема на товара или на изместваната вода при газене:
Контейнерите (от англ. contain, съдържам) са стандартизирани опаковки за улесняване претоварването между водния, железопътния и пътния транспорт в международната търговия
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи