Наш ред ли е? (За книгата на Ивайло Динев)

Социален център “Аделанте” и Ивайло Динев имат удоволствието да Ви поканят на дискусия по повод идеите в туко-що излезлата книга “Наш ред е!”.  Сряда, 29.10.2014 г., от 19:00 в социален център “Аделанте”.
​

Имаме нужда да разберем два факта: за да се случи промяна, се изисква първо – осъзнато участие на мнозинството от хората, второ – алтернативни институции и правила, които да заменят диктуващите обществения живот днес. Задължението на активистите е да изработят вторите и да създадат локални примери, какъвто бе окупацията. Чрез тях могат да се изведат революционни ценности за солидарност и автономност, които да бъдат в основата на проекти за бъдещето. Без перспектива е всеки протест, в който няма стратегия за алтернативно управление. Всеки протест, отричащ едни за сметка на други управляващи, е бетониране на подмяната.

Още за книгата:

В “Наш ред е!” ще научите повече как бяха организирани протестите, какво съставляваше животът в окупираните университети, всекидневието на студентите, институциите и правилата, които създадоха децата на прехода. Книгата на Ивайло Динев е реконструкция на събитията в мемоарен ключ и опит за рефлексия върху студентските окупации и протести от 2013 г.

За автора студентските окупации представляват локален пример, чрез който могат да се изведат революционни ценности за солидарност и автономност, които да бъдат в основата на проекти за бъдещето.

Сряда, 29.10.2014 г., от 19:00 в социален център “Аделанте”
Вход – свободен!

Адрес:  България, София, ул. „Гурко“ №27 (сградата във вътрешния двор)

http://sc-adelante.org/





Вижте също:

Кой е вашият избор? “REFORM!” или “REMODEL!”?

+ Студентските събрания – възможност за автономна и демократична академична общност
+  Окупацията като следствие на нищетата в образованието



За Окупацията след "осана" и "разпни го"

Ректоратът на Софийския университет е окупиран от малко повече от седмица, много други университети не само в София, но и в страната също бяха окупирани от студентите си. За това кратко време се изговори и изписа толкова, че вече може да се издаде двутомна антология за окупациите. И все от хора, които твърдят, че знаят какво се случва, без дори да са били там. Медии, журналисти и активисти с явни и прикрити политически и икономически пристрастия (и амбиции), партийни функционери и цели партии не спряха да слагат думи в устите на „Ранобудните студенти“ от всички университети. Да ги квалифицират по оста „ляво-дясно“, да се опитват да ги употребят за своите си амбиции.

Но кой чу какво казват студентите? Кой видя какво и – още по-важно – как правят те? Като студент не можеш да останеш безразличен към започналата окупация. Aз бях и продължавам да бъда на студентските асамблеи и в работните групи в Ректората на СУ и видях, че нещата са много по-различни от това, в което се опитват да ни убедят политически и олигархично обвързани журналисти, медии и активисти. Както тези от дясно, така и тези от ляво. И това затвърди вътрешното ми усещане, че се случва нещо истинско и демократично, заслужаващо подкрепа и участие.

Младежки протест със старческо лице
Какво вижда от студентските протести телевизионният зрител ако няма друг източник на информация? Кои са лицата, които видяхме от това "студентско" шествие ? Какви са изводите, които могат да бъдат направени?