“На четири очи” с Д. Вълчев в Нова телевизия

Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието и науката


Водещ: Един разговор с вицепремиера и министър на образованието и науката Даниел Вълчев. Здравейте, г-н Вълчев!
Даниел Вълчев: Здравейте! Благодаря за поканата.
Водещ: Как няма да ви поканим. Нали знаете, има няколко министъра, които всеки път да ги каниш все има за какво да спориш и да ги питаш. Вие сте един от тях, защото управлявате сектор, който според мен, аз многократно съм го казвала – трябва да бъде приоритетен и в моето съзнание е приоритетен за едно общество. Особено за нашето, което още боледува, още е в преход и още преминава от една система в друга. Но сега към съвсем формалния повод, по който съм ви поканила, е, че няколко български университета обявиха, че матурата ще бъде признат като вход за техните висши училища. Ще бъдат приети студенти на базата на матурите. Сега, това е малка оценка, малко утеха, за тези деца, които сега ще държат тази матура, за страховете, за притесненията им. Но все пак – твърдо и непреклонно ли ще има матури тази година? Знаете, че се обжалва, отбелязвам това, че се обжалва във Върховния съд.
Даниел Вълчев: Аз и по това мога да кажа няколко думи, но...
Водещ: Да.
Даниел Вълчев: Добре е може би още веднъж да повторим, че държавни зрелостни изпити има не защото министърът е решил да има, а защото законът изисква да има. Ако трябва съвсем накратко още веднъж да кажа каква е историята на този въпрос. Матури в България са въведени от привременното руско управление преди 130 години. Оттогава до 1966 година винаги е имало задължителна матура в България. Различен брой са били изпитите, включително писмени и устни, да не влизам в исторически детайли.
Водещ: ... което е другата малка утеха на тези, които ще държат матури в момента.
Даниел Вълчев: Тук не е въпрос за утеха. От 1966 година насам започна да се прилага една система, по която и аз съм завършил и вие, допускам.
Водещ: Да, със сигурност.
Даниел Вълчев: Тоест, да се полагат държавни зрелостни изпити от децата, които имат по-малко от много добър пет по съответни предмети. Тази система продължи до 1998 година, когато в Закона за народната просвета беше предвидено отново възстановяването на матурата за всички деца. И по различни причини през 2002 година беше отложено това. През 2003 година беше отложено. През 2005 година беше отложено и т.н. Тоест, това е един въпрос с много стара история.
Водещ: Но сега е неотложно.
Даниел Вълчев: Всички аргументи “за” и “против” матурите отдавна са известни, включително те са минали и през съдебни институции и т.н. Има разбира се, обжалвания, както и други години. Но аз сега ще си позволя да кажа нещо, което не съм си позволявал, струва ми се, съдебните решения, според мен, досега са били използвани само за извинение защо няма да се проведат матури. Те никога не са били същинската пречка. В крайна сметка те засягат един или друг въпрос и той по един или друг начин е можело да бъде преодолян.
Водещ: Можело е?
Даниел Вълчев: Разбира се, че е можело. Големият въпрос с държавните зрелостни изпити е, според мен, ние искаме като общество да знаем какво става в българското училище. Това разбира се не е единственият начин, но искаме да знаем какви са резултатите на децата, когато те завършват средно образование. Защото какво се получава? Те завършват, ето сега миналата година. За пръв път ние въведохме един електронен регистър на всички дипломи. Всички дипломи преди да се дадат на децата миналата година бяха сканирани и ние имаме един публичен регистър, условно публичен.
Водещ: Тоест, знаете какъв е бил успехът им от училище.
Даниел Вълчев: Много добре знам какъв е бил успехът. И сега ще ви кажа един пример. В съседната на нас област Перник успехът е 5.17, средният на завършилите.
Водещ: Много интелигентни деца.
Даниел Вълчев: Така. Има една друга област – 5.21. Средно е над 5 успехът на българските деца, завършващи средно образование. Сега, ако това е така, ние защо се притесняваме за образованието. Значи, то е много добро. Това е много добър пет. Истината обаче е съвсем друга и ние добре я знаем. Знаем какъв е процентът на двойките в кандидатстудентските работи и т.н. Следователно, ние живеем в една лъжа, която ние сме приели някак си. И аз с голямо съжаление разбирам, че има хора, които не искат да излязат от това положение.
Водещ: Знаете ли, ще ви кажа само едно нещо точно по този повод, което ни пише наша зрителка. Тя казва, че матурите са ценни само за самото министерство, за да се оценят външно и обективно знанията на учениците, което казвате и вие, нали. Тя обаче смята, че ако матурите в четвърти и седми клас наистина имат значение за самите деца и ученици сами да видят къде са им проблемите, с какво трябва да наблегнат, за тези единадесетокласници или дванадесетокласници нямат никакво значение, защото те вече няма да учат, но просто ще си кандидатстват и това ги разсейва от основния им изпит.
Даниел Вълчев: Първо да направя една уговорка, че в четвърти и седми клас няма матури. Там има един друг вид външно оценяване.
Водещ: Така е. Тя матури е поставила в кавички. Аз го изчетох така. Няма значение. Изпит някакъв.
Даниел Вълчев: Това според мен също е правилно. Трябва да има повече такива външни контроли, за да знаем наистина какво е действително състоянието. Що се отнася до държавните зрелостни изпити и тяхното отношение към висшето образование, уверявам ви, наистина тук ще помоля малко повече доверие да има в екипа на Министерството на образованието и науката (МОН). Уверявам ви, че няма да има нито едно дете, което да има много добри качества и да остане извън университетите. Това и сега е така, между другото. Ако случайно някой не знае, няма българин, който да иска да има висше образование през последните десетина години и по един или друг начин поне да не опита да придобие такова във висшето училище.
Водещ: Между другото, има и още един аргумент. Вие казвате, че се борите срещу мафията на частните уроци, чувала съм такива реплики, че тази сива икономика, милионите, които се въртели в частните уроци...
Даниел Вълчев: За съжаление, това е така.
Водещ: Така е, да, всички го знаем, да.
Даниел Вълчев: Всички го знаем, че е така, но някак си...
Водещ: Въпросът е дали не се стимулира сега още един вид частни уроци на децата, които трябва да държат матури. Защото нека, и двамата сме родители и си даваме сметка, някой смее ли у нас, отговорен родител да пусне детето си на изпит без частни уроци. Какъв процент е това? Аз мисля, че е минимален.
Даниел Вълчев: Съгласен. Но нека да се върнем...
Водещ: Гениичета само ако са.
Даниел Вълчев: Добре. Но нека наистина да поставим въпроса защо това е така. защото в крайна сметка в България има една традиция, която според мен е много лоша и с която ние трябва да се опитваме да се борим, не казвам, че сме я преодолели напълни. А именно – нивото, на което се провежда изпитът да е далеч по-високо от това, на което се преподава. Това е големият проблем. Всъщност, ние казваме...
Водещ: Защо е така?
Даниел Вълчев:... ето тук са вашите знания, а ние ще ви изпитваме ето тук. Някой трябва да покрие тази разлика.
Водещ: Точно така.
Даниел Вълчев: Това е първият въпрос. Вторият въпрос, при досегашните формати на изпита, все пак дано да не се засегне някой, но имаше цели едни канали, по които беше съвсем ясно като отидеш при другарката или госпожа Петрова тя знае темите, пък тя знае как да ги напише, пък знае първо, второ, пък трето и от 20 години е в комисията, която проверява. Извинявайте, но тези неща всички някак си ги знаем.
Водещ: Вие ще ги разбутате ли тези неща?
Даниел Вълчев: С теста си мисля, че тази работа поприключи. Тестът се проверява автоматично. Петрова, Иванова тук нямат никакво значение. Разбира се, хора проверяват след това. Но първо, ние масово посменихме комисиите, разбира се, има прекрасни преподаватели, които трябва да бъдат в тези комисии. Винаги за системата е било чест, че има такива хора, но в крайна сметка, тук обективността е много по-голяма. Ако тези два фактора бъдат снижени като значение, нещата ще бъдат по-различни.
Водещ: Матурата ще има ли елемент на тест?
Даниел Вълчев: Разбира се.
Водещ: Така че ще бъде по-добре. Само още един...
Даниел Вълчев: Много обективна ще бъде. Повярвайте ми. Ако разрешите едно изречение да ви кажа...
Водещ: Да, това е много важно.
Даниел Вълчев: Откакто аз съм министър е имало няколко големи дискусии. Първата беше..., във връзка с неща, които са много близки до държавните зрелостни изпити. Първата беше по отношение на това дали форматът на изпита след седми клас трябва да бъде наистина тест плюс някакъв преразказ или друг вид текст или трябва да се запази “Баба Илийца”, пък този, пък онзи. Тук имаше много големи, ако помните, дискусии как децата това, пък как децата онова. Имаше твърдения, че ще бъде толкова лесно, че едва ли не ще го решават като кръстословица. Други казват, че ще бъде толкова трудно, че децата ще се ошашавят и никой няма да изкласи. Както видяхте нито едно от двете неща не се получи.
Водещ: Доволни ли сте от теста, който беше въведен миналата година? Добър ли беше резултатът?
Даниел Вълчев: Според мен, резултатът е такъв, какъвто го предвидихме и в този смисъл може да се каже, че е добър. А именно – имаше по-малък процент двойки, много малък процент шестици и едно добро разсейване по скалата. Самият факт, че на изпита по математика имаше, не помня, 10 – 20 шестици за цялата страна, означава, че нямаше хора, които знаеха теста. Мисля, че това е достатъчна гаранция. И същото беше за четвърти клас – как децата ще решават тест в четвърти клас. Как в цял свят решават тест в четвърти клас? Те нямали опит, пък не знам какво, много ще е лесно, много ще е трудно. Както видяхте – децата не го усетиха.
Водещ: Добре. Аз ви разбирам.
Даниел Вълчев: Не го усетиха. Същото ще бъде и с държавните зрелостни изпити. Повярвайте ми. Децата ще ги изкарат съвсем спокойно, разбира се, тези, които знаят. След това спокойно ще влязат в университетите и да са живи и здрави да вървят нагоре.
Водещ: Само още един аргумент срещу. Аз не съм убедена, че в лично качество споря с вас, но съм длъжна всички аргументи, които съществуват да ви ги кажа, защото наистина с внимание се отнасям към тази тема. Вие знаете обаче, че по целия свят, един от вашите аргументи, че по целия свят, поне в развитите в страни, в Европа, има матури. Това е така. Но вие не по-зле от мен знаете, че обемът материал, който изучават другите деца, примерно един седмокласник, който завършва нашето училище, българско училище, един седмокласник, в която и да е било друга страна, изучава по-малък обем, като това се отнася изключително и за училищата в България, които не са по българската образователна система, аз лично съм го видяла, примерно, англо-американското училище. Те изучават материал, който е много по-малък като обем от това, което изучват нашите деца. И в този смисъл е много по-лесно. Нашите учебници са препълнени, извинявайте, но наистина са препълнени с термини, в които понякога и аз се затруднявам, особено по предмети като физика, химия, които човек е позабравил. Сложно е за запомняне, сложни за разбиране. Не е ли редно малко този материал да се облекчи и да се заложи на тези, които имат интерес към някой предмет, на извънкласната форма или свободноизбираемата, както прецените.
Даниел Вълчев: Тук целият въпрос е – трябва ли да чакаме да направим това, което ще отнеме сигурно 10 – 15 години и след това да вървим към държавни зрелостни изпити. /.../ то е така, защото ако ние сега, ако трябва да сменим учебните планове, за да може едно дете да си изкара поне етапа от осми до дванадесети клас, то би трябвало да знае по какъв учебен план ще учи. Следователно, за съжаление, нещата в образованието винаги са така. Резултатите, ефектът от едно или друго действие се усещат след години. И заради това е толкова сложно и заради това нашият екип имаше амбицията още първата година, когато дойде в министерството, не да започне било с въвеждане на матури, било прекрояване формати на изпити и т.н., а първата ни работа беше да предложим на Министерския съвет (МС) и оттам на Народното събрание (НС) един документ, който да дава някаква перспектива, в случая десетгодишна перспектива.
Водещ: Аз го видях на сайта на министерството.
Даниел Вълчев: Доколкото знам, не го е оспорил някого. Единственото оспорване върху...
Водещ: Общува ли се върху този материал или само си стои?
Даниел Вълчев: Шест месеца го дебатирахме преди да го вкараме в НС. Там имаше много големи дебати. Де да знам, допускам, че има хора, които не са го чели. Аз самият не чета всички материали...
Водещ: ... документи на сайтовете на колегите.
Даниел Вълчев: Това е съвсем естествено. Но така или иначе, дори по време на големия дебат по време на учителските протести в парламента, единствената критика, която чух е, че защо било програма ми не било стратегия, към която да е имало екшън-план, към който да е имало не знам си какво, т.е. да има пет – шест каскадни документа, към които човек да се обърка. Това бяха общо взето критиките. Сега, ние си караме по този документ. Ако той не е добър, дайте да седнем и да говорим да го променим, но той е само на година и половина.
Водещ: А смятате ли, само като финал към тази тема, че трябва наистина да се намали обемът на информация, която се дава на децата по специфични...
Даниел Вълчев: Това беше по съществото, първото беше, малко по формата на въпроса ви, по съществото на въпроса. Действително, моето лично впечатление е тъкмо такова. Ако направим една съпоставка между това какво аз да речем съм учил в девети клас по математика и да видим какво, същия материал кога го учат, ще видим, че той се учи една или две години по-рано. Това е факт, което вие казвате. Сега, защо това е така?
Водещ: Каква е целта? Всестранно развитие ли?
Даниел Вълчев: Аз бих могъл да ви кажа, според мен, но тук рискувам да обидя част от гилдията. Според мен има една логика, която през годините, за съжаление, не е била спряна от никой от моите предшественици, за което аз лично много съжалявам, но от страна на нашия екип ние сме твърдо решени да не вървим по тази посока. Моето поколение учеше 11 години. Аз съм учил 12, тъй като съм завършил езикова гимназия, но пък имахме една “куха” на практика година, така че да приемем, че са 11 години. Има даже една песничка, ако помните, на “Тоника” – еди какво си след петия час и т.н. След петия час. Абитуриентите имат пет часа. И знаете, че нашите деца от пети – шести клас те имат по шест – седем часа.
Водещ: Именно.
Даниел Вълчев: Кое налага това? Аз ще ви кажа кое го налага. При пет часа не могат да си изпълнят нормите. Ето това налага.
Водещ: Мислите, че това е причината, поради която ние обременяваме децата си.
Даниел Вълчев: Цялата демографска крива на България ако видите, по някакъв начин тя е компенсирана с постоянното увеличаване броя на часовете. Разбира се, всеки преподавател има желание да даде повече на децата. Всеки автор на учебник той има желание да даде и повече на децата, да им каже и това, и онова, и трето, и пето. Но в крайна сметка много е важно да се претеглят от една страна това, което ти искаш да дадеш на децата като знание и от друга страна, тяхната възраст, възможността им, капацитетът им да усвоят...
Водещ: Има наистина теми, които възрастта им отказва да приема. Аз го виждам лично.
Даниел Вълчев: Така е. Напълно съм съгласен.
Водещ: Не е въпрос на интелигентност или на съсредоточеност.
Даниел Вълчев: Съгласен съм. Но то и този спор е малко особен, защото, когато аз се срещам с учители, много често се задава въпросът защо са такива учебниците, а не са онакива. Добре, но аз не пиша учебници. В крайна сметка учителите и университетските преподаватели пишат учебниците.
Водещ: Задайте такова задание – да се пишат по-лесни и по-нормални.
Даниел Вълчев: Заданието е един брой теми. Няма нищо в заданието. В крайна сметка след това самите учебници отново се...
Водещ: Строги критерии, може би някакви...
Даниел Вълчев: Да, но нали знаете, че аз ако не утвърдя един учебник на основание на това, че не ми харесва, какво ще стане. В крайна сметка, когато има седем – осем проекта за учебник за еди кой си клас по еди какъв си предмет, след това те се раздават на учителите по този предмет. Учителите попълват едни карти и този, който те изберат или първите три по-точно по закон, те стават учебници в мрежата.
Водещ: Според мен е редно да са включени психолози, детски психолози, редно е по-широк кръг от специалисти да преценяват качествата на един учебник. Защото, ако аз съм специалист по литература, да речем, или по някакъв език друг, на мен ще ми е лесно четейки този учебник. Но според мен трябва да има по-широк кръг специалисти, които да оценяват.
Даниел Вълчев: Според мен и сега кръгът от специалисти не е лош, който оценява. Цялата работа е дали ние искаме централизирано да се преценяват учебниците от едно място, да речем от министерството или какъвто и да е било друг орган, и накрая едно лице – условно министърът или който и да е, подписва този става, този – не става. Нещо, което от една страна може би е добре, от експертна гледна точка, но много рисково, тъй като се остава в ръцете на един човек да се взема решението. Или трябва да се децентрализира, както е сега в момента, и няколко хиляди човека, всеки независимо, да попълва съответната карта.
Водещ: Вие за кой вариант сте?
Даниел Вълчев: Аз лично мисля, че сегашният вариант е по-добър. Мисля, че системата е достатъчно узряла постепенно да се отърсва от този тежък, сложен начин на учебниците. Но с учебниците има един друг голям проблем, че при нас за голямо мое съжаление не се явяват самите колективи, а се явяват издателства на конкурси, което пък съвсем усложнява нещата, но това е една огромна тема. Не знам дали сега е подходящо да я решим.
Водещ: Със сигурност не можем сега да я решим, но е хубаво, че я казвате, защото тя засяга широк кръг от хора.
Даниел Вълчев: Със сигурност не можем сега да я решим, но можем да я заченем.
Водещ: Да. Точно. Добре, че я поставяте. Това е тема, върху която може да се разсъждава.
Даниел Вълчев: Безспорно. Но ако позволите още едно изречение. При нас обаче неправилно, според мен, се схваща, особено за големите деца, че едва ли не – знанието е онова, което е в учебника. Това никога не е било в българската образователна система и в крайна сметка имало е години с много лоши учебници, но добрият преподавател винаги е намирал начин да поднесе нещата на децата.
Водещ: Това е другата голяма тема.
Даниел Вълчев: И сега е така, между другото. Учителят, който си е на мястото, който си познава материята, познава манталитета на децата, има опит, има комуникация с тях, мисля, че той се справя при всеки учебник, което не означава, че трябва да омаловажаваме въпроса. Обратно,...
Водещ: Поставяме го в твърде субективни ръце, все пак този въпрос, ако не го...
Даниел Вълчев: За съжаление, образованието винаги е субективно. За съжаление, това е така.
Водещ: Добре. Точно по този повод, който казахте вие се сетих нещо – много училища, добри училища, а и не само добри училища в Европа, в Америка, страни, с които се опитваме да се съизмерваме, всеки учител има часове, които са примерно два пъти или три пъти седмично по един или по два часа, които това е т. нар. свободен прием, който всеки ученик, който има въпроси дали е защото е много изостанал от материала или защото е много напреднал, иска някаква допълнителна информация, има право на такава комуникация с учителя. Сега, нашите деца имат едни 45 минути, в които могат да се проврат един 10 минути междучасие, в които те нямат никаква възможност, защото учителите са хора и те трябва да почиват все пак след тези уморителни часове. На практика тук вече, ако си много добре, пак отиваш на частни уроци, за да се развиваш, а ако си много зле – пак отиваш на частни уроци, за да догониш. Няма го това усещане, че училището е място, в което научаваш средното ниво. Нашите деца ходят на частни уроци за средното ниво, не за да стигнат кой знае какви резултати. Мислите ли, че съм права?
Даниел Вълчев: Да, в някаква степен, поне поставяйки въпроса, разбира се, че сте права. Аз бих казал така – още през 2005 година, ако не ме лъже паметта, ние приехме едно решение за въвеждане на т. нар. втори час на класа или на класния ръководител, както е по-популярно, който да служи единствено за връзка на учителя било с родителя, било с децата допълнително. С други думи – това не е час, който се взима, не съществува в седмичното разписание, а това е един час, в който учителят се вижда с деца, родители и т.н. Това разбира се, не е достатъчно, но преди дори и това го нямаше. Нещо, което според мен е важно. Сега, тук отварям една скоба, за да кажа, че моето лично мнение, а мисля, че и мнението на повечето хора е такова, че трябва по-сериозно да внимаваме, да се обърне по-сериозно на връзката между учителите и родителите. Това звучи доста банално от една страна, но ще ви кажа какво имам предвид. Като че ли у нас родителските срещи винаги се провеждат, не винаги може би, тъй като аз нямам и толкова наблюдение. После ще ви кажа и нещо любопитно по въпроса с моите наблюдения за родителските срещи. Но горе-долу в следния смисъл – събира се класът; “я сега да видим – Иван е добре, Пенчо не е много добре, Мария е още по-добре и т.н.”, горе-долу до това се свеждат нещата, но това са неща, които учителят може да каже и индивидуално на родителите.
Водещ: Да, това се вижда и по бележника на детето.
Даниел Вълчев: Не само това, дори това е по-правилно да го каже индивидуално на родителя, тъй като не е работа на другите родители непременно да знаят оценките на Иван какви са. В крайна сметка тук една по-голяма дискретност няма да бъде съвсем ненужна. Но има неща, които родителите в общност, заедно с учителите, би трябвало да решават. Например, доколко закъсняват вечер децата. Няма лошо да обменят опит по този въпрос. Какви джобни пари да им дават? Не е лошо да знаеш какво правят другите родители. И евентуално, да ги обвържат с някакви общественополезни, идеални каузи. Тоест, при нас някак си нещата са малко разбира се, допускам, че има много места, където това се прави, но за съжаление, масовият случай и моето впечатление е, че това не се прави и не е така. А иначе да ви кажа, аз не съм ходил много по родителски срещи, признавам си съвсем честно, въпреки че на времето имаше “Понеделник вечер”, телевизионен театър, не знам дали го помните, та тогава имаше една пиеса “Здравейте, татковци”. Аз като дете съм я гледал и имаше едни татковци, които бяха на родителска среща и толкова съм се възторгнал, че бях твърдо решен да ходя на родителски срещи, но така ми се стече живота, сега не е много удобно да ходя.
Водещ: Сега не е много удобно да ходите. Но откъде да знам, може и да е удобно. Но въпросът е – вие наистина ли, понеже стигнахме до темата – реформа в здравеопазването...
Даниел Вълчев: До там не сме стигнали. Засега сме на образованието.
Водещ: Да, в образованието, лапсус. Въпросът е смятате ли да се въведе, тъй като въпреки учителската стачка, не знам какво е вашето мнение, моето мнение е, че учителите не получиха кой знае какво увеличение, получиха някакво малко, според мен, вие ще кажете дали е така. Но учители, които въвеждат форми, които са извън техните трудови характеристики, такива срещи, такива занимания, някак да ги стимулирате финансово.
Даниел Вълчев: Аз не бих се ангажирал да кажа, че нещо грандиозно е постигнато, тъй като очакванията на хората, разбира се, са много по-големи. Но ще кажа според мен това, което е важно. Това, което ние наричаме делегирани бюджети, което е чисто и просто всяко училище да има свой собствен бюджет, да знае колко му струва това, колко му струва онова, колко пари има и защо така се разпределят тези пари, нещо, което досега директорите и учителите не знаеха. Извън това – мисля, че се постигна все пак едно увеличение, което може да не е кой знае какво, но в крайна сметка е значително повече от това, което други социални групи постигнаха, горе-долу за същия период.
Водещ: Те толкова горките си го изработиха с толкова студ и протест.
Даниел Вълчев: Съгласен, но така или иначе, това е важно. Трябва ли и има ли механизми, с които да направим това, което, аз може би неправилно, синдикалистите ме бяха коригирали, наричам учене на повече от една скорост. Защото това, което вие казахте преди малко горе-долу според мен изглежда така. В един клас, особено сред малките, а и сред по-големите деца, се вижда, че има деца, които по-бързо възприемат, които по-бавно възприемат.
Водещ: И така винаги ще бъде.
Даниел Вълчев: Разбира се, децата са различни. Едни в началото изостават, а после се забързват. Други изостават. Някои пък вървят като цяло много добре. Един е по-силен по един предмет, друг по друг. Това са естествени неща. Големият въпрос е трябва ли по някакъв начин учителят, особено при малките деца, когато един учител успява да обхване целия клас по всички предмети, да направи една, условно да кажа, селекция на децата и да каже: “ето тези горе-долу се справят в рамките на нормалното, но тук има две – три деца, на които трябва да се помогне, а тук има две – три деца, които толкова бързо по някакви причина вървят напред, че на тях им е скучно в час”. Това е нормална ситуация, между другото в един клас. Това, което ние тази година сме предложили и за което имаме няколко милиона финансиране. Сега ще започнем една програма, тя за съжаление от 15 септември ще стартира, тъй като няма да може чисто административно да я оформим по-рано, но имаме няколко милиона, които ще бъдат дадени на училища, които искат да въведат именно такава форма. А именно – да, 20 от децата са така, но две изостават, следователно аз правя така...
Водещ: Аз оставам с тях и работя с тях, защото...
Даниел Вълчев: Обратната смяна, когато има възможност, или събота или по друг начин.
Водещ: Всеки както си прецени.
Даниел Вълчев: Обратно, има две – три деца, които са напред. В математиката знаете, че понякога се развива много бързо у децата, в повечето случаи, имат чудесни заложби.
Водещ: Предвиждате.
Даниел Вълчев: Да.
Водещ: Това е.
Даниел Вълчев: Считаме, че трябва да има сериозно възнаграждение за тези учители, които по този начин се занимават с децата. Засега сме предвидили два милиона, но мисля, че...
Водещ: Колко милиона казахте?
Даниел Вълчев: Два милиона сме предвидили от 15 септември за три месеца.
Водещ: /.../ аз не мога отсега да преценя разпределено, ако учителите имат желание, но това е друга тема.
Даниел Вълчев: Ако има желание аз съм готов да ги увелича веднага и имаме един малък ресурс, от който това може да стане. Не мога да преценя какъв ще бъде броят на училищата, които ще се заинтересоват от това.
Водещ: Това са зрителски въпроси, които на мен ми се струват също така важни – ще има ли мандатност за директорите или отново те ще могат да битуват на тази длъжност до навършване на пенсионна възраст? Задава въпрос г-жа Първанова. Мандатност ще има ли?
Даниел Вълчев: Аз ще отговоря. Съжалявам, че по-отдалече започвам, не защото не знам отговора – да, ще има. В самата национална програма за развитие на училищното образование, за която стана на въпрос, е записано, че ще има мандатност на директорите. Мисля, че това е правилно. Не бива да има така, както, ако щете и министърът има мандат, парламентът има мандат, която искате по-важна длъжност в държавата има мандат, особено свързани с такива големи отговорности. Редно е да има мандат. Това, което ние считаме обаче е, че не бива да има ограничение в мандатите. В смисъл, ако един човек е много добър директор, а такива слава Богу, има не малко.
Водещ: Разбрах ви.
Даниел Вълчев: Могат да кандидатстват втори – трети мандат стига да знае, че на всеки няколко години ние се ориентираме към пет, но това ще бъде ясно с новия закон, да има и други хора, които да му оспорват първенството. Мисля, че това е оздравително и подходящо.
Водещ: Други зрители питат – защо тези делегирани бюджети са дадени сега, а не след избори, тъй като смятат, че те сега феодално се разпореждат. Това са зрителски въпроси. Аз не разбирам технологията. Бюджетите.
Даниел Вълчев: Не разбирам въпроса. Защо се дават...?
Водещ: Бюджетите... сега, а не след избирането на определен директор в едно училище, за да може той да носи отговорност за тези пари, за това, че се раздавали разни детски площадки, басейни, училищни салони на частни занимални, така, имате ли контрол върху тези неща, аз обобщавам въпроси сега.
Даниел Вълчев: Аз трудно мога да кажа, защото огромната част от училищата са общинска собственост, а не държавна и те се финансиране от общината, така че, ако има такива случаи по-скоро съответният кмет би могъл да даде повече информация. Но аз не мисля, че това е в правомощията на отделния директор, така че при всички случаи кметът би могъл да окаже такъв контрол. Що се отнася до това как да бъдат разходвани тези бюджети? Ние имахме разговори със синдикатите. Те поставиха, според мен, един уместен въпрос – че не е лошо самият колектив също да има поглед върху бюджета, било извън това различните форми – настоятелства, училищни съвети, там, където има изградени. Така че ние сме създали и такава възможност. Не допускам, че има някаква възможност директорът съвсем еднолично да изхарчи някакви пари. В крайна сметка това е бюджетна система като всяка бюджетната система – всеки би могъл категорично да злоупотреби с пари, но не виждам защо точно директорите точно трябва да подозираме в някаква злонамереност.
Водещ: Понеже питат, а аз от учители, от учителска работа мисля, че разбирам, защото имам лични впечатления, но от директорската – никаква, но обобщих въпроси на зрителите. Очевидно е някакъв проблем, който съществува.
Даниел Вълчев: Аз ще ви дам пример. Има 40 и няколко общини, които няколко години са на делегиран бюджет всички училища в тях. Освен това, всичките няколко стотин училища са второстепенни /.../ към МОН също са на делегирани бюджети и не знам да има някакви проблеми с това. Напротив, хората си знаят какви са им възможностите, уплътняват разходите, каквото остане си го разпределят. Нищо лошо няма в това.
Водещ: Последен въпрос на тази тема. Ще ви помоля накратко да отговорите.
Даниел Вълчев: Да.
Водещ: Но във вихъра на учителската стачка г-н Орешарски спомена, а и всъщност и в доклада на Световната банка, се съдържат препоръки за съкращаване на 25 до 30% от учителите. Вие тогава много се смутихте на тази реплика. Аз помня сюжета на г-н Орешарски, но това и е на Световната банка мнението. Въпросът е, че тогава на г-н Тренчев, ако не се лъжа, много справедливо отбеляза – защо ще съкращавате учителите, може би това не е бунт срещу реформата, а беше просто една игра на думи – защо ще съкращавате учителите, като ви е толкова раздута другата администрация, както ние си живеехме добре и без Министерство на държавната администрация и административната реформа и без Министерство на гръмотевиците, цитирам г-н Тренчев. В този случай става един порочен кръг. Ако вие кажете – “ще съкращавам учители”, те ще ви кажат – “така ли, а ви се разраства администрацията”. Всъщност, какъв е изходът?
Даниел Вълчев: Аз първо искам да кажа, че такива намерения за масови съкращения никой няма. И не знам отново защо има такива подозрения.
Водещ: Защото може би трябва. Намекват го от Европа.
Даниел Вълчев: Нашият екип вече две години и половина е в министерството и мисля, че не е имало някакъв сериозен проблем по този въпрос. Там, където се налага съкращаване на учители, това е единствено по демографски причини, просто няма деца. Съгласете се, че ако няма деца, аз не виждам защо трябва да поддържаме учители. Това е някак си мисля, че се разбира от само себе си. Но извън това, никой няма такива...
Водещ: Не планирате големи реформаторски съкращения?
Даниел Вълчев: В никаква степен. Напротив, делегираните бюджети или самостоятелните бюджети на училищата заради това са хубаво нещо, защото първо, по този начин системата на образованието излезе извън тези планирани 12% съкращения в целия публичен сектор, но пък от друга страна – даде възможност там, където има силни, здрави училища, напротив, дори и ако не са се уплътнили щатовете, нека да назначат още хора, стига да има деца, а там, където вече няма деца... Защото в момента какво е положението? В момента има училища в страната, най-малкото училище, ако не ме лъже паметта беше от 12 деца, където имаше пет – шест човека персонал. Сега, нали разбирате – един работещ...
Водещ: Но вие сте подкрепили желанието на ДПС да има защитени училища, колкото и малко деца да има.
Даниел Вълчев: Това въобще не е въпрос на желание на ДПС. Това е въпрос на нещо друго. Добре, че ми задавате този въпрос.
Водещ: Не е ли така?
Даниел Вълчев: Да.
Водещ: Противоречащо е на това, което казвате.
Даниел Вълчев: Правилното е всяко училище да има такъв бюджет, какъвто е броят на децата със съответния норматив на издръжка. А вече трябва да си даваме сметка, че в България инфраструктурата е такава и въобще самата география на страната е такава, че има места, така между другото е и в други държави, да речем в Швейцария, където едно дете, първи клас, даже и да е самичко в едно село, ако съседното село е на 40 км, то не може да пътува. По това мисля, че сме единодушни, особено, ако пътят не се чисти.
Водещ: Разбрах ви.
Даниел Вълчев: Следователно – България, последно изречение,...
Водещ: Последно изречение по този въпрос.
Даниел Вълчев: България, налагайки критерия за защитени училища, нещо, което ние ще го предложим следващата или по-следващата седмица на парламентарната комисия, ще се види, че в България ще има 50 – 100 защитени училища. Тук не става въпрос нито за ДПС, нито за която и да е друга политическа сила.
Водещ: Понеже е тяхна идеята, като че ли аз чух предложението оттам да дойде.
Даниел Вълчев: Те са чувствителни, тъй като в Родопите... Родопите е един точно такъв район и няма нищо партийно.
Водещ: Имаше доста въпроси за образованието и ще има, но вие ще дойдете пак, надявам се. Въпросът е обаче дали ще останете министър, защото знаете, че се носят “клюки” не е думата, но “подозрения”, че лидерът на НДСВ г-н Сакскобургготски иска да ви отстрани, сегашните министри, тъй като подозира, че вие всъщност симпатизирате на депутатите, които напуснаха групата на НДСВ.
Даниел Вълчев: Не думайте, заради симпатии не вярвам някой министър да загуби мястото си.
Водещ: Така ли?
Даниел Вълчев: Не знам.
Водещ: Питам ви, защото...
Даниел Вълчев: Сега, сериозно ако говорим...
Водещ: Абсолютно сериозно говорим.
Даниел Вълчев: Едно от хубавите неща на демокрацията е, че човек идва, свършва някаква работа на определено място, друг ще го смени и толкоз, както казва поетът – революционер.
Водещ: А говорили ли сте с г-н Сакскобургготски, след как да кажа – партийното разцепление, т.е. парламентарното разцепление на групата?
Даниел Вълчев: Дали съм говорил?
Водещ: Да, дали сте се срещали?
Даниел Вълчев: В буквалния смисъл на думата?
Водещ: Да, в буквалния смисъл на думата.
Даниел Вълчев: Да, два пъти през изминалата седмица или три пъти, не знам.
Водещ: Така ли? Значи си общувате?
Даниел Вълчев: Що за неща са това?
Водещ: Питам ви, защото може да ви е казал нещо лично – какво се предвижда за бъдещето на министрите от неговата квота, да го наречем.
Даниел Вълчев: Разбирам.
Водещ: Е, какво?
Даниел Вълчев: Аз не знам какво ме питате, иначе с удоволствие бих ви отговорил.
Водещ: Питам ви – каза ли какво е бъдещето ви например, дали възнамерява да ви оттегли като министър и като вицепремиер.
Даниел Вълчев: Г-жо Ризова, досега някак си хубаво течеше разговорът и сериозно.
Водещ: Да.
Даниел Вълчев: А сега започнахме в мелодраматична плоскост.
Водещ: Мелодрама, не, защо. Едни рокади в българския кабинет мисля, че не е мелодрама, а е нещо, към което изпитваме любопитство.
Даниел Вълчев: Сега, още веднъж да кажа – моето лично мнение е, че човек на публична позиция трябва да си върши работата, така сякаш завинаги ще стои на тази позиция, т.е. с такъв хъс, с такова желание и с такъв поглед към бъдещето. Малко както веднъж бях обяснявал на моите деца – както човек трябва да се отнася към екологичните проблеми. Така трябва да се държиш на тази земя, сякаш живееш вечно. Друг е въпросът, че няма да живееш вечно, но това е друг въпрос.
Водещ: Гледай да го избуташ от съзнанието си това и да си мислиш, че си вечен.
Даниел Вълчев: Да, и да го правиш така сякаш ти ще бъдеш потърпевш от тези последици, които прави твоето поколение. Така е и с министерстването – човек трябва да си върши нещата така, сякаш и утре, и другиден, и по-другиден той отново ще трябва да се занимава с проблемите, които е създал или пък съответно да продължи нещата, които сега е заложил. Това е, според мен, нещото, което е важно. Другото всичко е въпрос на...
Водещ: А вълнува ли ви това, което се случва в НДСВ, по принцип?
Даниел Вълчев: Аз не знам. Едно време такива лексикони имахме – как да се ровим в собствените си преживявания. Разбира се, всеки човек го има...
Водещ: ... в границите на обществения интерес, обаче.
Даниел Вълчев: Попитахте ме дали ме вълнува – да, вълнуваме, разбира се. Хубава работа. Седем години от живота са минали все пак...
Водещ: Знаете ли, бяхте много по-оптимистично настроен, бяхте много оптимистично настроен, когато ми гостувахте след този конгрес, на който всъщност започна противопоставянето, в което стана ясно, че има проблеми, че има някаква разделителна линия между част от НДСВ. Тогава вие казахте, че не очаквате разцепление на парламентарната група, смятахте и че проблемът ще се реши, но има разцепление на парламентарната група.
Даниел Вълчев: Да, за съжаление е така.
Водещ: Но според вас, НДСВ загуби ли от това разцепление?
Даниел Вълчев: Категорично загуби.
Водещ: А какво е бъдещето на НДСВ след като загуби от разцеплението на парламентарната си група?
Даниел Вълчев: Трудно ми е да кажа какво е бъдещето на НДСВ, както и да правя някакви големи политически анализи. Във всеки случай, по мое мнение, хубаво е всичко онова, което ни беше събрало през 2001 година и там, където то е живо, било формално в НДСВ или извън НДСВ, по някакъв начин да бъде обединено и да се върви в тази посока. Това са ценни неща, които тогава ни обединиха – идеята за това, че трябва да има повече почтеност в политиката, идеята за това, че не бива едни и същи политически структури, едни и същи политически лица до безкрайност, омръзна им на българския народ, да се въртят. Това са все разбирания – да има една по-практична политика, едни по-разумни, по-умерени отношения в политиката, а те се пренасят в някаква степен и в обществото. Мисля, че всички тези неща са достатъчно ценни, достатъчно обединяващи.
Водещ: Бихте ли се опитали да бъдете някакъв мост между двете парламентарни групи?
Даниел Вълчев: Аз нямам амбиции за подобно нещо и не мисля, че в момента подобно нещо се налага. Но така или иначе, считам, че по принцип едно разцепление не е добро нещо, по принцип обединенията са добро нещо. Това е мое виждане. Хората трябва по-скоро да се обединяваме около каузи, около разбирания, отколкото... Ако е въпрос хората да се разделят, то винаги има за какво да се разделят.
Водещ: Добре. Страдате ли от това? Пак такива по-емоционални неща искам да ви попитам.
Даниел Вълчев: Направо.
Водещ: Направо, защото си мисля, че това е някаква емоции, защото както казахте и вие – седем години от вашия живот е минал.
Даниел Вълчев: Така е.
Водещ: И какво – оставате ли в НДСВ?
Даниел Вълчев: Не знам. Такъв въпрос стои ли?
Водещ: Питам ви? Оставате ли в НДСВ?
Даниел Вълчев: Да, аз съм все пак вицепремиер, излъчен от НДСВ. Въпросът е много риторичен.
Водещ: Добре. Благодаря ви.
Даниел Вълчев: Благодаря и аз.
Водещ: Надявам се, че ще продължи нашият разговор, следвайки екологичната линия във вашето поведение.
Даниел Вълчев: Не знам. След последните въпроси и аз се замислих дълбоко ще продължи или няма да продължи.
Водещ: Ще го разберем, защото темата е толкова актуална – образование, че скоро ще ви поканя и скоро ще стане ясно.
Даниел Вълчев: Благодаря ви.
Водещ: Благодаря за този разговор.