На кой Бог да се моли българският учител:):)?

Американска сравнителна студия за средното образование по математика и точни науки показва под средни резултати за България.

Групата на Американските изследователски институти във Вашингтон публикува уникално изследване, което сравнява нивата на средното образование по тези предмети в 46 държави.

Целта е да се сравни нивото на американските ученици от прогимназиалните класове с това на връстниците им в обхванатите държави, които представят всички региони в света, включително Източна Европа.

         Professor, уважавам вашата позиция ( и се надявам тези думи да са изречени просто от раздразнение), но ще ми позволите да не се съглася за някои неща с вас и да се опитам да обясня моята. Това,че “нямаме нужда от богове и че ние самите сме богове “ ми дойде малко в повече и ми прозвуча твърде самонадеяно ( да не кажа богохулно ). Явно 45 години безверие и псевдоморал са си казали думата.  За това,че все още от образователната ни система ( въпреки некадърното и менижиране и всички опити на управляващите да я съсипят ) излизат интелигентни и знаещи млади хора, които обират медали по световни олимпиади и състезания няма спор. Няма спор и затова, че заслугата е на всеотдайния български учител. Но малцина от тях остават тук в България,тъй като интелекта им е се оценява по достойнство. А това, че средното ниво е паднало доста и продължава да пада главоломно също е вярно, но мисля че вината най-малко трябва да се търси у българския учител, защото той е само средство за изпълнение на нечии управленски решения, подкрепени с подходящи програми,стимули,реформи т.н.А изпод раздразнения ти тон прозира и твоята болка и страх, че “нещата” наистина не вървят на добре. Едва ли ако всичко ни беше наред бихме реагирали болно на някаква си публикация,па макар и недостоверна и едва ли би ни уязвила.А най-страшното според мен е нравствения упадък.
                 Що се отнася до истинската вяра в Бог, според мен тя наистина не се състои в това да се кланяш и молиш, да ходиш на църква, да палиш свещи, да целуваш икони и т.н. ( Това е само външната страна на нещата, без която можем и да минем. ) По-важно е ( и тук отново ще се позова на библията ) да имаш “страх господен “, което на първо слушане звучи доста примитивно или като начин да държиш в подчинение наивници и по- прости хора. Но то има далеч по-дълбок смисъл. Пак според библията ( където е събрана нравствената житейска мъдрост ) ,това означава да спазваш  и да живееш според Божиите закони, а това са всъщност точно тези нравствени правила, които трябва да спазва всеки ,ако иска обществото в което живее да бъде хуманно и проспериращо. (А 10-те Божии заповеди са най-елементарен и синтезиран изказ на част от тези правила .)Когато човек натрупа много знания, това все още не е мъдрост.Със многото знания идва възгордяването, а с мъдростта и разбирането идва смирението.( В смирение не влагам смисъл на овчедушие ) Нека да си зададем въпроса  “Кога в една държава има нужда от много полиция ( полицейщина ) “? Ами много просто - когато има беззаконие и липсва ред. И веднага аналогичен въпрос. Кога са станали необходими църквите и “божиите наместници “ ? Когато хората са престанали истински да общуват с Бога и да спазват нравствените закони. които преди са се предавали от поколение на поколение. А Росен ни е споделил една чудесна притча – затова,че Бог живее във всеки един от нас ( или по-точно във всеки,който го допусне в себе си ).Мисля,че никак не е старомодно и точно в днешно време имаме остра нужда да вярваме в Бог, спазвайки нравствените закони. И отново ще подкрепя своите мисли с

                                     Притча за Бог и бръснаря

Един човек влязъл в бръснарницата както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат.

Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог.

Бръснарят казал:

- Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува Бог.

- Защо? – попитал го клиентът.

- Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.

Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек ( като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:

- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.

- Как така? – учудил се бръснарят – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.

- Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.

- Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.

- Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.

P.P. Извинявам се, ако съм досадила на някого с пространните си размишления. Ще очаквам с нетърпение и други аргументи и виждания по въпроса.

Един Учител никога с никого не спорел, защото знаел, че спорещите се стремят да докажат своята правота, а не да намерят Истината.
Един път решил да продемонстрира пред учениците си "ценността" на спора:
- Как пада филията - с намазаната страна отгоре или отдолу? - попитал той.
Учениците започнали да спорят:
- Разбира се, отдолу.
- Не, отгоре.
- Дайте да проверим! - казал Учителят.
Намазали филия с масло, хвърлили я във въздуха и тя паднала с маслото нагоре!
- Аз спечелих!
- Само защото аз допуснах грешка. - казал Учителят.
- Каква грешка?
- Намазах филията от другата страна.