НЕСЕРИОЗНИТЕ АРХИМЕДОВЦИ (четвърта част)

МЕЖДУ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО
(Галилей и Магелан)



МИНАЛОТО НА ПУСТИНЯТА САХАРА

Пустинята Сахара живее само със спомени:
- Някога и аз бях млада. Млада и зелена. Зелена, като сегашните гори. Още съвсем неотдавна, няколко хиляди години... вие не бихте ме познали. Какви пейзажи! Какъв изглед от юг на север и от запад на изток! А езерата, а живителните извори! А палмите! Огромен оазис! Аз цялата бях един непрекъснат оазис - и като си помисля каква съм сега! Сега пустинята Сахара не е оазис. Във всеки случай не непрекъснат. Сега тя е пустиня. Пустинна пустиня... Защото живее само със спомени.


ШИРИНА

- В нашата работа главното е ширината!
 
Е, ако така смята Екваторът, то какво остава на другите паралели?
 
Остава им само да мислят успоредно на него. Обикалят глобуса паралелите, но си имат общо мнение. И дори най-тесният, сбутан до полюса паралел, и той няма да пропусне да подчертае:

- В нашата работа главното е ширината!


ХОРИЗОНТ

Отишло Слънцето при Хоризонта.

- Скрий ме - моли го. - Такъв горещ ден, нямат край посетителите.

- Неудобно е някак - криви се Хоризонтът. - Какво ще си помислят за мен на Земята?

- А кой ще разбере? Ако питат, казваш, че не си ме виждал.

- Не умея аз да лъжа - колебае се Хоризонтът. - Е, добре де, няма да ти откажа, какво да те правя?
 
Скрило се Слънцето зад Хоризонта и веднага всички започнали да питат за него. А Хоризонтът наистина не умеел да лъже.

- Не знам - казва, - не съм го виждал. - А сам почервенял, на всеки е ясно, че лъже Хоризонтът, знае къде е Слънцето.

Целият червен станал Хоризонтът. "Не, - мисли си, - това е за последен път. Няма вече да се захващам с това Слънце".

Така си мисли Хоризонтът. А как ще стане наистина? Защо да гадаем! Да почакаме до утре.


ЗЕЛЕНИТЕ ЦИСТЕРНИ

Наоколо е пустиня, няма капка вода, а кактусът расте, зеленее. Не цъфти, но все пак зеленее. Като зелена цистерна, в която има три тона вода.

Три тона - това е запас. За всеки случай. Нали наоколо е пустиня, ако изведнъж ти се допие?

Но поискай от него една глътка - няма да ти даде.

Половин глътка - няма да ти даде.

Не дава кактусът. Страхува се: ами ако остане без вода? Той и бодли си е пуснал - да не го ограбят. Зелена цистерна с бодли - за да не се напие с вода никой в пустинята.
 
Зеленее кактусът, расте. Иска да израсте повече, за да събира повече вода. И той расте. До десет метра. Има в запас три тона вода. На един кактус - три тона вода!

Може би затова наоколо е такава пустиня.


ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАЩАБА

Мащаб - това е онзи аршин, с който малкото измерва голямото, за да го постигне в целия му обем.

НОС

- Така както съм обкръжен с вода... Мен даже могат да ме наричат полуостров... Но ако ви е все едно, наричайте ме полуконтинент...


МЕЧТА

Спряла Локвата на средата на пътя и зачакала да й обърнат внимание.

Преди всичко, разбира се, ще я нанесат на картата. Локвата ще изглежда на карта нелошо - има такива равни брегове! Ето тук, на този бряг, навярно ще построят санаториум. На другия - пристанище или нещо подобно. Да, наистина, а защо в нея нищо не се влива?

Размечтала се Локвата - и това е ясно: всеки иска да си намери място в живота. Но сега Локвата себе си няма да намери: така се унесла в мечтите си, че на земята от нея не останала и капка.


ТАЙНАТА НА ЖИВОТА

Средната височина на континентите е четири пъти по-малка от средната дълбочина на океаните. Земята не се стреми към височина. Земята се стреми към дълбочина. За много лишени от живот планети - пример, достоен за подражание.


ВЪРХОВЕ И ПРЕВАЛИ

Пътеката се изкачи на превала и замря, поразена от приказната гледка. Пред нея стоеше висок, горд Връх с отвесни склонове.

- Ех, ако се изкача на този Връх! - въздиша Пътеката. - Никъде другаде няма да ходя. А и къде да ходиш, ако целият свят е в краката ти?

Тя лежи в меката трева, която е постлал за нея превалът, в сянката на храстите, израсли по него, и гледа голите остри скали.

- Ако се изкача на този Връх... Но той сигурно си има своя пътека...

Непристъпен Връх. Отдалеч изглежда красиво. Но си няма никаква пътека.

Пътеките обичат да лежат в меката трева и тайно да въздишат по върховете.


ПЪТ

Отишла Пътечката при Пътя и го загледала с възхищение.

- Чичко, ей, чичко, защо си толкова голям?

- Такъв съм - неохотно отговорил Пътят. - Бях малък като теб, а после пораснах.

- Ех, и аз да порасна! - въздъхнала Пътечката.

- Че какво му е хубавото? Всеки по теб пътува, всеки те тъпче, това е цялата радост.

- Не, не е цялата - казала Пътечката. - Докато съм малка, не ме пускат надалеч, а тогава... Ех, колко далече бих отишла!

- Далече? А защо далече? Ето, аз стигнах до града, и стига ми толкова...

Оклюмала се Пътечката и избягала обратно в гората. "Стига ми толкова! Струва ли си заради това да бъдеш Път? Или по-добре да си остана Пътечка, завинаги да се изгубя в гората?"

Не, не е по-добре, никак не е по-добре. Просто Пътечката тогава сбъркала, просто не излязла на верния път.


ЕСЕН

Усещайки, че красотата й почва да прецъфтява, и желаейки някак да удължи своето лято, Брезата се пребоядисала в жълт цвят - най-модният за есенна възраст.

И тогава всички видели, че нейната есен е настъпила.


КОСМИЧЕСКИ ВЕК

Снежинката, бавно спускайки се към земята, пита случайно срещнатите Храсти:
 
- Това Земята ли е? Кажете, моля, коя е тази планета?

- Да, май че това е Земята, - отговарят Храстите.

Но в гласа им не се чувства увереност.


АЗБУЧНИ ИСТИНИ

ГЛОБУС - това е земното кълбо, издигнато на пиедестал и умалено до удобни размери.

ГОЛЯМА МЕЧКА. Тук същината, разбира се, не е в големината. Не винаги размерът изразява най-главното. Всички искат кошове като на Голямата мечка, но Полярната звезда е в коша на Малката мечка.

ДЮНИ. И неустойчивите дюни имат стръмни склонове. Наистина, не срещу вятъра...

ЕЗЕРА - самостоятелни, обособени води, които не са част от Световния океан. С никой не са свързани, от никого не зависят, затворени в своите брегове. След време стават плитки и изсъхват.

ЕКВАТОР. Измежду паралелите екваторът се отличава с най-голяма ширина. Затова му се налага да търпи най-големи горещини.

ЗЕНИТ - най-високата точка над главата, обезателно над главата, дори ако главата е навирена високо и човек се намира в самия зенит.

ИЗКОПАЕМИ. За да бъдеш полезен, не е задължително да станеш изкопаем.

КЛИСУРИТЕ са необходими на върховете, за да им напомнят за тяхната височина и за това, че някъде все още съществуват низини.

КОТВА. За да не пропуснеш целта, понякога трябва да отидеш на дъното.

ЛЕДЕНА ПОКРИВКА. Земните полюси стават студени заради това, че те са център, че около тях се върти всичко останало.

МАГНИТНА АНОМАЛИЯ. Не всяко отклонение от нормата свидетелства за скрито богатство, макар че за мнозина оказва привличащо въздействие.

НЕБЕСНИ ТЕЛА. Малките метеорити изгарят сами, а големите - изгарят всичко около себе си.

ПРИРОДА НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА. Всяка долина се бори да стане възвишение, и това е истинско стихийно бедствие.

СТОЯЩИ ВОДИ. По време на вятър се чувстваш като кораб, а в безветрие - като необитаем остров.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПЛАНЕТИТЕ. Планетите не са светила, те са обикновени, земни тела. И точно това им дава живот, от който светилата са лишени.

ШОСЕТА - добре утъпкани пътища, по които се движи болшинството от човечеството.

ЮЖЕН ВЯТЪР СИРОКО. От пустинята Сахара този вятър идва в процъфтяващи местности и, колкото може, ги опустошава - не с лош умисъл, а от непринуденост, така естествена в условията на пустинята Сахара.

------------------------
(c) Феликс Кривин, 1971
Превод: Иван Попов, 1993
------------------------