НЕСЕРИОЗНИТЕ АРХИМЕДОВЦИ (пета част)
ДЕЛАТА НА ОТДАВНА ОТМИНАЛИТЕ ДНИ
(Херодот и Плутарх)
ПЪРВАТА ХИПОТЕЗА ЗА ПРОИЗХОДА НА ЧОВЕКА
Завършил подготвителните работи, накрая Той пристъпи към истинско творчество. Искаше Му се да създаде Човек, но Той не знаеше какъв трябва да бъде Човек, а не можеше да го вземе от живота, тъй като в живота него още го нямаше. Но това не Го тревожеше. Той беше весел и даже безгрижен, защото твърдо вярваше в Своето всемогъщество.
Под светлината на слънцето, създадено вчера, Той се загледа във водната повърхност, завчера отделена от сушата, и видя в нея отражението Си.
- Ку-ку! - каза Той и издаде устни, опитвайки с долната да хване края на носа си. И дълго се смя, защото това беше много смешно. После Той раззина уста до ушите, даже леко отмествайки ги при това, така че те се отместиха нагоре, освобождавайки място са нови забавни действия.
Той изду бузи и събра очите си към носа. После събра бузите, а очите раздалечи. И като изви ръката си зад гърба, си направи рогца. В подобни занятия премина първата половина на деня. Виждайки, че слънцето е вече високо, Той се сепна и започна да създава Човека по свой образ и подобие.
Глината послушно се мачкаше в ръцете Му, придобивайки все по-ясни очертания. Сплескан нос. Уста до ушите. И цялото тяло надуто, като топче.
- Ква! - каза Човекът. И Той разбра, че е създал жаба.
Той захвърли жабата, и тя заподскача по земята, потвърждавайки приликата си с топче. А Той отново потъна в работа. Той старателно размесваше глината, викайки в паметта си Своя образ. Издадени устни, слели се с носа. И рога на главата, като два пръста, поставени на тила.
- Ме-е! - каза Човекът. И Той разбра, че е създал козел.
И отново Той месеше глината, опитвайки се да и придаде тази единствена форма, която отличава Истинския Човек. Той създаваше Човек, създаваше го по Свой образ и подобие, но образите бяха много, и в тях нямаше нищо човешко.
Подобия, едно от друго по-страшни. се множаха по Земята: ихтиозаври, бронтозаври, мастодонти и стегоцефали... Но Човекът го нямаше сред тях.
Свърши денят, и настъпи вечер, а Той все се трудеше, без да затваря очи дори за минута. Всичко в главата Му се обърка, и Той се приближи към водата, за да се освежи малко. Той погледна във водата и не можа да се познае. Уморено лице, безсънни очи и бръчки по челото, които преди ги нямаше. И сред всичко
това толкова опит, неуспешен опит, който по-късно щяха да нарекат мъдрост...
Той се отдалечи от водата и създаде Човека.
НАЧАЛО НА НАЧАЛАТА
Мирозданието се строеше както всички останали здания: още от първата тухла вече се нуждаеше от ремонт.
МАТУСАИЛ
Първият човек бил Адам.
Матусаил не бил първият човек.
Първият пророк бил Мойсей.
Матусаил не бил първият пророк.
Затова Матусаил живял деветстотин шестдесет и девет години.
И в некролога му пишело: 'Преждевременно почина...'
АДАМОВОТО РЕБРО
- А къде ти е едното ребро?
Това били първите думи, с които се появила на света Ева.
- Скъпа, сега ще ти обясня. На създателя не достигна материал, и той те създаде от моето ребро.
Тя стояла пред него - божествено създание - и го гледала с божествен поглед.
- Така си и знаех, че харчиш ребрата си за жени!
Така започнал на Земята семейният живот.
ПИРАМИДАТА НА ХЕОПС
- О, Озирис, не искам да умирам!
- А кой иска? - вдигнал рамене Озирис.
- Но аз... все пак съм фараон!.. Слушай, - прошепнал Хеопс, - ще ти принеса в жертва сто хиляди роби. Само ми разреши да увековеча своя единствен живот!
- Сто хиляди? И сигурен ли си, че всички ще загинат при строителството?
- Можеш да не се съмняваш. Такава пирамида, каквато съм замислил...
- Е, щом е така... Увековечавай, не възразявам.
Никой не помни живия Хеопс. Всички го помнят само мъртъв. Той е бил мъртъв и преди сто, и преди хиляда, и преди три хиляди години и винаги, винаги ще бъде мъртъв.
Пирамидата на Хеопс увековечи неговата смърт.
АРХЕОЛОГИЯ
Вавилоняните разкопавали шумерската култура, закопавайки при това своята.
МИРМИДОНЦИ
Мор унищожил народа на Егина, и докато Зевс се усети, на острова останали само мравки. Те били малки, съвсем незабележими, и затова оцелели по време на бедствието.
Но за такъв бог, какъвто е Зевс, мравките също значат нещо. Той дал знак, и мравките се превърнали в хора - в истински хора, високи, стройни и силни. И Зевс ги нарекъл мирмидонци, тъй като били произлезли от мравките. Това били честни хора, изпълнителни и трудолюбиви. Но по стар мравешки навик ходели прегърбени, с ниско наведени глави, сякаш над тях висял нечий ботуш.
Зевс се срамувал за тях и гърмял:
- Хора, бъдете хора! Хора, бъдете хора!
Но от този вик хората още по-силно се привеждали към земята. А Зевс все гърмял и гърмял в небесата. Стар, наивен бог, той не знаел простата истина: може да се превърнат мравките в хора, но да се направят хората хора - това не е по силата на боговете.
КАК ЧОВЕКЪТ РЕШИЛ ДА ПРОИЗЛЕЗЕ ОТ МАЙМУНАТА
(втора хипотеза)
Всички животни се отнасяли помежду си с уважение, а понякога дори с трепет, и само към Маймуната никой не се отнасял сериозно, защото тя се подигравала и се кривяла като ненормална. И тогава Маймуната казала:
- Произлез от мен, Човече!
Човекът не се решил веднага:
- Аз, разбираш ли, по-добре от лъва. Или примерно от носорога.
- А лъвът какво е? Ето какво е! - казала Маймуната и веднага изобразила лъва.
Приличало доста на лъв, макар че не било толкова страшно.
- А носорогът ето какво е! - казала Маймуната и долепила до носа си разперена длан. И изведнъж заговорила сериозно.
- Разбира се - казала тя, - от лъва всеки иска да произлезе. И от носорога също ще се намерят желаещи. А другите как да я карат? Зайците примерно? Или нашего брата - въздъхнала Маймуната. - Ето, аз се правя на разни там... А защо? Защото не ми се иска да бъда самата себе си.
- Да - казал Човекът, - стават такива работи.
- Стават - кимнала Маймуната. - Само недей да си мислиш, че се оплаквам, нямам такъв навик. Просто... иска ми се да стана нещо, да се отнасят с мен по човешки. Ти произлез от мен, а, Човече?
Докато говорела, тя направила някаква физиономия, в която Човекът би могъл да познае себе си, ако се бе вгледал внимателно. Но той гледал невнимателно, защото мислел за съвсем друго.
"Наистина - мислел си той, - как е устроен светът. Всеки иска да произлезе от слона или даже от мамута, а от такива като Маймуната никой не ще да произлиза. Несправедливо е!"
- Добре, - казал той, - ще произляза. - И стиснал ръката на Маймуната.
Така Човекът произлязъл от Маймуната. От чувство на справедливост. От чувство на вътрешен протест. От чувство на проста човечност.
ЛАОКООН
Висшият съвет на боговете постановил Троя да бъде разрушена.
- Подхвърлете им троянски кон - казал Зевс. - И не забравяйте да качите в него повечко данайци.
Волята на Зевс била изпълнена.
- Е, как е Троя? Бутнаха ли я?
- Все още не, гръмовержецо. Намери се там някакъв Лаокоон...
- Какъв е тоя Лаокоон?
- Личността му засега е неустановена. Но този Лаокоон съветва да не вкарват в града троянския кон, казва, че трябва да се боят от данайците, даже ако принасят дарове.
- Отстранете Лаокоон. Самоличността му ще установим после.
Волята на Зевс била изпълнена. Две огромни змии удушили Лаокоон заедно със синовете му. Смелият троянец умирал като герой. Той не молел боговете за
милост, а само молел съгражданите си:
- Бойте се от данайците, принасящи дарове!
- Силна личност! - похвалил го Зевс, наблюдавайки сцената от Олимп. - Не е зле да му поставят паметник.
Волята на Зевс била изпълнена. И отчитайки последната молба на Лаокоон - да не вкарват в града троянския кон - му издигнали красив паметник: Лаокоон влиза в града, яхнал троянски кон.
ЯБЪЛКАТА НА РАЗДОРА
Богините спорят за красотата.
- Е, Парис, на коя ще дадеш ябълката?
Бави се Парис: Хера му предлага власт, Атина - слава, Афродита - най-красивата жена.
Бави се Парис: той обича и властта, и славата, и жените... Но най-много Парис обича ябълки.
ПЪРВАТА БИБЛИОТЕКА
"Аз, Ашурбанапал, постигнах мъдростта Набу, аз се научих да чета и пиша, а също да стрелям и да яздя кон..."
Клин след клин, и още един клин... Ашурбанапал трудно се оправял с клинописните таблички, защото зрението му отслабнало, а паметта едва удържала това, което той постигнал за много години. Той не можел да разчита на паметта си - можел ли да разчита на паметта на вековете? И нима вековете ще запомнят, че той, Ашурбанапал, се научил да чете и пише, а също да стреля и да язди кон? Изобщо не е изключено, че могат да го сбъркат с Ашурнасирапал. Или с Тиглатпаласар. Или с някой друг от асирийските царе.
Той придърпал към себе си чиста табличка.
"Аз, Ашурбанапал, цар на царете, решавах сложни задачи с умножение и деление, които не са лесно разбираеми..."
Не всеки умее да решава такива задачи. Умее да ги решава само този, който е постигнал мъдростта Набу. Тиглатпаласар не постигнал мъдростта Набу, затова се занимавал с глупости, а Ашурбанапал решавал задачи с умножение и деление. Като че ли е лесно да се запомни. Но те, разбира се, всичко ще объркат.
"Аз, Ашурбанапал, усвоих знанията на всички майстори..."
"Аз тълкувах небесните явления..."
Нищо не е усвоил, нищо не е тълкувал. И задачите с умножение и деление са му били съвсем непонятни. Какво да се прави - той бил като всички асирийски царе, той сам себе си трудно различавал от тях, а какво да правят потомците?
Но трябва да го различат. (Клин!)
Трябва да го отличат. (Клин!)
Клин след клин, и още един клин... Цяла библиотека.
ОМИР
А нали старият Омир също някога бил млад човек. Той пеел за могъщия Ахил, за хитроумния Одисей и за Елена - жена с митична красота.
- Знаете ли, в този Омир има нещо - казвали древните гърци. - Но нека поживее като нас, да видим каква песен ще запее тогава.
И Омир живял, макар че някои сега се съмняват в това. И пеел - в това днес не се съмнява никой. Но за древните гърци той бил просто способен млад поет, съчинил две нелоши поеми - "Илиада" и "Одисея". Трябвало да се състари, да ослепее и дори да умре, за да повярват в него.
За да кажат за него:
- О, Омир! Той така добре вижда живота!
ПИГМАЛИОН
Персей много разказвал за своите подвизи, но имало сред тях един, за който не обичал да разказва. След като отсякъл главата на Горгоната Медуза, Персей пътьом се отбил на остров Кипър при знаменития скулптор Пигмалион. Пигмалион по това време бил влюбен в току-що завършената си статуя, както обикновено са влюбени художниците в последните си произведения.
- Тази ми е най-красивата - казал Пигмалион и статуята изведнъж оживяла.
Да оживееш от такива думи е нещо естествено, но скулпторът видял в това някакво чудо.
- О, богове! - извикал той. - Как да ви се отблагодаря?
Боговете скромно мълчали, съзнавайки своята непричастност.
Пигмалион дълго не можал да си намери място от радост. Най-накрая намерил:
- Аз отивам в ателието си, ще поработя малко, - казал той на
оживялата статуя. - А ти тук занимавай госта.
Жената занимавала госта, после той занимавал нея, и от всички тези занимания забравили за Пигмалион.
През това време скулпторът, отивайки към работилницата, се натъкнал на главата на Горгоната Медуза, която невнимателният Персей оставил в коридора. Той я погледнал и се вкаменил, защото такова било свойството на тази глава, за което знаели всички, които вече ги била вкаменила.
Минали много дълги часове, и в коридора влезли Персей и събеседницата му.
- Каква безвкусица! - казала оживялата статуя, гледайки превърнатия в камък скулптор. - Знаете ли, този Пигмалион никога не е създал нищо свястно!
Така казала жената, и Пигмалион навеки си останал камък...
НАРЦИС
Жените буквално преследвали Нарцис и му правели най-примамливи предложения. Но на всички Нарцис отговарял:
- Аз не мога да обичам наведнъж двама, мен и теб. Един от нас трябва да си отиде.
- Добре, аз ще си отида - самоотвержено се съгласявали едни.
- Не, по-добре ти си отиди - пламенно настоявали други.
Но резултатът бил един и същ.
Само една жена казала нещо друго.
- Да, наистина - казала тя, - да обичаш двама е трудна работа. Но на нас двамата ще бъде по-леко: ти ще обичаш мен, а аз - теб.
- Чакай, чакай, - казал Нарцис, - ти - мен, а аз?
- А ти - мен.
- Ти мен, това вече го чух. А аз?
- Ти мен - търпеливо обяснявала жената.
Нарцис започнал да съобразява. Той мърдал устни, смятал нещо на пръсти, и на челото му избила пот.
- Значи, ти мен? - казал накрая той.
- Да, да! - радостно потвърдила жената.
- А аз? - Нарцис помислил малко. - Слушай, защо така да си усложняваме живота? Нека всеки обича сам себе си, това е много по-просто.
ДАМОКЛЕВ МЕЧ
Дамокъл вдигнал глава и видял над себе си меч.
- Хубав меч - казал. - Друг такъв в Сиракуза няма да намериш.
- Обърни внимание, че той виси на конски косъм - обяснил му тиранът Дионисий. - Това има алегоричен смисъл. Ти винаги си завиждал
на щастието ми, и този меч трябва да ти покаже, че всяко щастие виси на
косъм.
Дамокъл седял, а над главата му висял меч. Прекрасен меч, какъвто в Сиракуза няма да намериш.
- Да, щастие... - въздъхнал Дамокъл и със завист погледнал меча.
ПЛАТОН
Платон бил общителен човек и имал много приятели. Но всички те му казвали:
- Платон, ти си ни приятел, но истината ни е по-скъпа.
Никой от тях не бил виждал истината в очите, и това особено обиждало Платон.
"Защо толкова я ценят?" - с горест си мислел той. В пълно отчаяние Платон тръгнал да търси истината. Търсил я дълго, цял живот, а когато я намерил, веднага я помъкнал към приятелите си.
Приятелите седели на масата, пиели и пеели древногръцки песни. И там, направо на масата, отрупана с всякакви ястия, Платон им изтърсил своята истина.
Зазвънели съдовете, посипали се парчета.
- Ето ви истината - казал Платон. - Вие много говорехте за нея, и аз ви я донесох. Сега кажете кое ви е по-скъпо: истината или приятелят?
Приятелите притихнали и престанали да пеят древногръцки песни. Те седели и гледали истината, която непохватно и съвсем не на място стърчала на масата. После казали:
- Върви си, Платон, ти вече не си ни приятел!
ИСТОРИЯ
Много победи е удържал великият Пир, но в историята е влязла само една пирова победа.
ЖЕНАТА НА ЦЕЗАР
Това станало същия ден, когато при Помпея, жената на великия Цезар, проникнал преоблечен като жена мъж.
- Гай Юлий, това не е за първи път! - казали на Цезар неговите привърженици.
- Не за първи? Аз нещо не помня други.
- Гай Юлий, ти просто имаш лоша памет.
Цезар бил оскърбен:
- Знаете ли... На мен може да ми изневери жената, но паметта не може да ми изневери.
- Може, може! - твърдели в хор привържениците.
И тогава Цезар се разколебал.
- Върви си, Помпея - казал той. - Жената на Цезаря трябва да бъде извън подозрения.
Това бил последният ден на Помпея у Гай Юлий Цезар.
- Довиждане, Юлий - тъжно казала тя. - Мисля, че ти още ще се разкайваш.
Жената си отишла.
Подозренията останали.
Жената на Цезаря била извън подозрения.
ЦЕЗАРИ
Жребият бил хвърлен заедно с всички доспехи при опита да бъде преминат обратно Рубикон.
ДИНАСТИЯТА НА КАРОЛИНГИТЕ
Карл Велики бил син на Пипин Къси. Лесно е да си велик, когато имаш такъв баща.
ОТКРИВАНЕТО НА АМЕРИКА
...И до края на дните си Колумб смятал, че е бил в Индия. А може би не смятал?
Може би той е знаел, че е открил Америка, може би той затова пресякъл океана, за да открие тази никому неизвестна земя? Но за неизвестни земи в кралския бюджет не били предвидени средства, затова в документите Колумб написал, че се отправя към Индия. Написал - и тръгнал в противоположната посока.
Когато след дълги дни път Колумб най-после видял бряг, той веднага разбрал, че това е Америка. Но на екипажа не казал нищо, опасявайки се, че ще предизвика бунт. Защото когато чакаш едно, а ти пробутват съвсем друго... И Колумб поздравил екипажа по случай пристигането в Индия. В добре известната Индия, означена на всички карти.
И даже у дома, в Испания, Колумб нищо не казал за откритата от него нова земя. Можело да не го разберат, можело да възникнат усложнения с хазната... В Испания било трудно да убедиш някого, че на света съществуват нови земи. Но въпреки това, въпреки всички тълкувания и привични съждения новата земя съществувала, тя била вече открита, и Америго Веспучи вече събирал за нея материал.
ТЕМПОВЕ НА РАСТЕЖ
От никого - към Робинзон, от Робинзон - към Петкан. Такъв е прирастът на населението на необитаемите острови.
МОДИ
Ореолите се носят около главите, а примките - около шиите.
ПРОСТА СТАРИЦА
Старицата се приближила до огъня, на който горял Ян Хус, и хвърлила в него наръч съчки.
- О, свещена простота! - възкликнал Ян Хус.
Старицата била трогната.
- Благодаря за добрата дума, - казала тя и хвърлила в огъня още един наръч.
Ян Хус мълчал. Старицата стояла в очакване. После попитала:
- Какво мълчиш? Защо не кажеш: "О, свещена простота"?
Ян Хус вдигнал очи. Пред него стояла старица. Проста старица. Не просто проста старица, а старица, горда със своята простота.
АМУР
За толкова векове Амур е изпробвал всички видове оръжие. Стрели. Пушки. Оръдия. Бомби от различни системи.
И всичко това, за да се заобичат хората един друг.
ОТРИЧАНЕТО НА ГАЛИЛЕЙ
- Между нас казано, скъпи Галилей, аз също мисля, че тя се върти.
Отецът инквизитор завъртял пръст, показвайки как се върти Земята.
- Но едно е "мисля", а друго - "говоря". Вие сте учен човек, нима досега
не сте разбрали разликата?
- Не, разбрал съм я, - казал Галилей, - и именно затова говоря, а не само мисля.
- В такъв случай говорете така, че никой да не ви чува. Аз не искам да ви плаша, но може да ви се случат неприятности... Спомнете си Джордано Бруно.
Галилей си спомнил.
"Вече съм стар, - мислел си той, - а ме чака важна работа. Това е много важна работа, не искам да умра, без да я завърша..."
Светата църква пищно отпразнувала отричането на Галилей. Като река се леело виното, приготвено от кръвта на Спасителя. А когато бил вдигнат тост за дружбата между науката и религията, отецът инквизитор намигнал на Галилей и прошепнал:
- И все пак тя се върти!
ЯБЪЛКАТА НА НЮТОН
- Слушайте, Нютон, как направихте своето откритие, за което сега толкова се говори?
- Така, обикновено. Просто ме чукна по главата.
Те стоели всеки в своя двор и разговаряли през оградата, по съседски.
- Кое ви чукна по главата?
- Ябълката. Аз седях, а тя падна от клона.
Съседът се замислил. После казал:
- Признайте си, Нютон, тази ябълка от моята градина ли беше? Виждате ли, клонът се навежда над вашия двор, а вие имате навик да седите тук, това отдавна съм го забелязал.
Нютон се смутил.
- Честна дума, не помня що за ябълка беше.
На другия ден, когато Нютон дошъл на любимото си място, ябълковият клон вече го нямало. Зад оградата под ябълката седял съседът.
- Почивате ли си? - попитал Нютон.
- Ъхъ.
Така седели те всеки ден - Нютон и неговият съсед. Клонът бил отрязан, слънцето напичало Нютоновата глава, и на него не му останало нищо друго, освен да се заеме с изучаване на светлинните явления.
А съседът седял под своето дърво и чакал да му падне ябълка на главата.
Може и да е паднала, защото ябълките били много и всичките били негови. Но сега това е трудно да се установи. Историята не е запазила името на съседа.
ПАМЕТНИКЪТ НА МИГЕЛ СЕРВЕТ
Калвин изгорил на клада Мигел Сервет. Калвинистите му издигнали паметник.
- Ето тук - казвали калвинистите, - на същото това място, преждевременно изгоря великият Сервет. Колко жалко, че не доживя своя паметник! Ако не бе изгорял така преждевременно, той щеше да се радва заедно с нас!
- Но - казвали калвинистите, - но той изгоря не напразно. Да, да, приятели, великият Сервет изгоря не напразно! Ако не беше изгорял тук, откъде щяхме да знаем къде да му поставим паметник?
МЮНХАУЗЕН
- И така, аз летях от двайсет и третия етаж...
Мюнхаузен погледна своите слушатели. Те седяха, усмихваха се и не вярваха на нито една негова дума.
И тогава му се прииска да разкаже за това, което му е на душата, за това, което отдавна го опечаляваше и вълнуваше.
- Летях и мислех, - заговори той така правдиво и искрено, както не беше говорил никога. - Земята, мислех си, в същност не е лоша планета, макар че не винаги е приятно да се сблъскаш с нея. Ето и сега тя ме привлича към себе си, без дори да подозира за възможните последствия. А после, когато вече няма да мога да й се противя, тя ще ме скрие, както кучето крие кокал. Крие го, а после сама не може да го намери. Земята също няма да може да ме намери... ако тръгне някога да ме търси...
Мюнхаузен отново погледна слушателите си. Те, както и преди, се усмихваха и не вярваха на нито една негова дума. И на него му стана тъжно - толкова тъжно, че величествено вдигна глава и небрежно довърши разказа:
- Аз се замислих и изпуснах своята крайна спирка. Само това ме спаси.
ХРОНОЛОГИЯ
В 1769 година се ражда Наполеон.
В 1769 година се ражда Аракчеев.
В 1769 година се ражда Крилов.
В 1808 година Аракчеев става военен министър.
В 1808 година, станал вече император, Наполеон разгромява Прусия и се готви да разгроми Австрия.
В 1808 година Крилов написва баснята "Слон и Мъниче".
В 1810 година Аракчеев организира военни селища. Император Наполеон, разгромил Австрия, се готви за поход към Русия. Крилов пише баснята "Лисица и грозде" и събира материал за баснята "Вълк в кучкарника".
В 1815 година Наполеон втори път се отрича от престола и се усамотява на остров Св. Елена. Аракчеев ликвидира военните селища и създава тройния Свещен Съюз. Крилов пише баснята "Орел, рак и щука" и в добавка - "Маймуна и огледало".
В 1843 година Наполеон отдавна почива в самотен гроб на своя остров. Аракчеев тихо и мирно лежи в обществено гробище. Иван Андреевич Крилов издава пълните си събрани съчинения.
ФАЙТОНДЖИИТЕ ОТ ГРАД ГЛАЗГОУ
Файтонджиите от град Глазгоу се събрали на своя пореден конгрес...
Времето било кишаво, студено. В такова време е добре да имаш зад гърба си някой весел пътник, защото нищо не сгрява така, както разговорът - това файтонджиите го знаят отлично.
Но веселите пътници в този ден вървели пеш, възлагайки на транспорта само надеждите си. На градския транспорт тогава се възлагали много големи надежди, и може би затова той се движел толкова трудно.
Конгресът протичал на централния градски площад. Първите редици заемали многоконни дилижанси, зад тях следвали двуконните карети, едноконните файтони, а накрая се тълпяла безконната публика.
Сред тази публика се намирал и Джеймс Уат. Разговорът се водел на равнището на дилижансите. Там, горе, се говорело за това, че конете са нашето бъдеще, че ако искаме по-бързо да стигнем до нашето бъдеще, то, разбира се, е по-добре да стигнем дотам с коне.
Едноконните екипажи подхвърляли унили реплики. Така и така, не е в коня работата. Така и така, конят четири крака има, и пак ще се спъне.
Но тези реплики не достигали до високото ниво на дилижансите.
- Дайте да кажа! - викнал безконният Джеймс Уат. - Аз имам идея!
- Къде е конят ви, сър? - попитали отпред.
- Нямам кон... Имам идея...
Към него се обърнали десетки насмешливи очи. Десетки устни се свили в гнуслива гримаса:
- На нас не са ни нужни идеи, сър. Нужни са ни коне. Защото - продължавали те, - конете са нашето бъдеще, и ако искаме по-бързо да стигнем до нашето бъдеще, то, разбира се, е по-добре да стигнем дотам с коне.
Събранието протичало успешно. Отбелязали, че през изтеклата година градският транспорт се увеличил с няколко конски сили, а през текущата година ще се увеличи с още няколко конски сили, а през следващата година - с още няколко...
Защото конете са нашето бъдеще, и ако искаме по-бързо да стигнем до нашето бъдеще, то, разбира се, е по-добре да стигнем дотам с коне.
- Дайте да кажа!
Времето било кишаво, студено. Пръскал дъжд, и Уат криел под плаща си модел на своя локомотив. Той го криел не от дъжда, а от тези десетки очи, на които за какво им е локомотив, когато се води такъв сериозен разговор за транспорта.
Истински, голям разговор за транспорта.
За бъдещето на нашия транспорт.
За огромните му перспективи.
...Разотивали се на коне.
АЗБУЧНИ ИСТИНИ
АВСТРАЛОПИТЕЦИТЕ са открити в Африка, където, може би, са избягали от Австралия, спасявайки се от своите предци - маймуните, пречещи им да еволюират по посока на човека.
АМАЗОНКИ. Жени, по нищо не отстъпващи на мъжете, а в някои неща дори превъзхождащи ги. Такива са се запазили те до наше време.
АПОСТОЛИ. Първите ученици. Отначало добре се учат, после развиват учението. И винаги остават първи, но винаги - ученици.
БРОНЗОВ ВЕК. Събитията се развивали толкова бурно, че хилядолетието отлетяло като един век, който нарекли бронзов. За него е характерна появата на нови култури, нови държави (наистина, все още робовладелски). През този век е положено началото на седемте чудеса на света, завършени в следващите векове. Затова бронзовият век се явява своего рода паметник на човечеството от бронз.
БУЦЕФАЛ. Един от четирите коня, влезли в историята. Сред тях са: Троянският кон, известен със своята коварност; Росинант, известен с крехкото си здраве; конят на Калигула, който може би е притежавал и едното, и другото, само че заел място в Сената. Буцефал никога не е седял в Сената, той е бил прост боен кон, но въпреки всичко е успял да прослави себе си и своя господар - Александър.
ВАВИЛОН. Столица на Вавилония. Търговски, промишлен, културен център, привличащ много туристи. Сред забележителностите е знаменитата Вавилонска кула, построена по проекти на разноплеменни архитекти (а след това унищожена - също по техни проекти). В днешно време градът е в развалини, имащи между другото немалка ценност, и продължава да привлича туристи.
ДЕЛФИЙСКИ ОРАКУЛ - прорицател на бъдещето, живял в тези далечни времена, когато е имало и пророци в собствената си родина.
ДРЕВНОСТ. Продължителност на съществуването. Отнема от предмета истинската му ценност и я заменя с друга, често надвишаваща първата и зависеща само от умението да съхранява себе си.
ЕПИГОН. Маймуна, на която не й се удава да стане човек, колкото и да се опитва да повтори изминатия вече от други път.
ЕРЕС. Опит да докажеш на враната, че черното е черно, а на лебеда - че бялото е бяло.
ЖИВОТ. Постоянно се говори, че годините вземат своето. Истината е, че те вземат не своето, а чуждото.
ЗАКОНИ. Произведения на писмеността, по своя характер драматични, тъй като са предназначени не толкова за четене, колкото за изпълнение.
ЗЛАТЕН ВЕК. Известният на всички железен век, който можеше да стане златен, ако не беше неговото прекомерно пристрастие към златото.
ИЗТОЧЕН ВЪПРОС - същият този въпрос, на който вече много векове се опитва да отговори Западът.
ИСТОРИЯ НА ОТКРИТИЯТА. Когато изобретил първата врата, човек е търсел не вход, а изход.
КАМЕНЕН ВЕК. Век на господство на камъка на земята. Да не забравяме, че камъните по това време били различни: по-меки и по-твърди, по-дребни и по-едри. Относителното тегло на човека в обществото се определяло от теглото на камъка в ръката му.
ЛЕГЕНДИ И МИТОВЕ. Древен поетичен жанр, възникнал по всяка вероятност на Парнас, близо до Олимп. (Парнас - планина, обител на музите, височина 2458 метра. Олимп - планина, обител на боговете, височина 2918 метра. Всеки, изкачил се на Олимп, вижда Парнас в краката си.)
ОРЪЖЕНОСЦИ (буквално - носещи оръжие). В рицарските времена, както и в наши дни, съществувало ясно деление на хората на способни да носят оръжие и неспособни да го носят. Но за разлика от наше време воювали само тези, които не можели да носят оръжие, а които можели - те просто го носели. Това били мирни хора, и те не причинявали никому вреда. Цялата вреда причинявали тези, които не били способни да носят оръжие, а и въобще били способни на твърде малко неща.
ПЕРИПАТЕТИЦИ (разхождащи се). Млади гърци, които разхождайки се създали своя философия. И не защото се разхождали в градините на академията - малко ли народ се мотае в нашата академия! А затова, защото се разхождали с Аристотел. Защото ако искаш да движиш науката напред, важно е не само с кого работиш, но и с кого се движиш.
ПИРАМИДИ. Посмъртни дворци на фараоните. Пример за това как във великолепна форма може да се вложи съвършено нищожно съдържание.
РЕЛИГИОЗНИ ВОЙНИ. Войните заради убеждения никога не са толкова жестоки, колкото войните заради заблуждения.
СВИДЕТЕЛИТЕ НА ИСТОРИЯТА могат да бъдат свидетели на защитата и свидетели на обвинението - в зависимост от това кой ги е извикал в съда.
СКЕПТИЦИЗЪМ - опиянение от трезвост.
СПРАВЕДЛИВОСТ. Да раздадат на някого справедливост могат само тези, които са способни изобщо нещо да дадат.
СРЕДНИ ВЕКОВЕ - векове не просто средни, а направо казано лоши.
СЪВРЕМЕННОСТ - това, което се разбира само с времето.
ТАЙНИ НА ВРЕМЕТО. Ако между миналото и бъдещето нямаше настояще, всичко лошо би било вече назад, а напред би останало само доброто.
ТРАДИЦИЯ. Също като инерцията: "Свойство на телата да запазват състоянието на покой или равномерно движение, ако не са подложени на действието на някаква сила". Е, а ако са подложени - това е вече друга история.
УТОПИЯ. Опит да бъде обърната Земята с главата надолу, без да се установи предварително къде е главата и къде - краката.
ХЕРОДОТ - както предполагат, баща на историята. За съжаление починал рано и не успял да се погрижи за по-нататъшната й съдба.
ХИПОКРАТ. Всепризнат баща на научната медицина. За съжаление също починал рано (виж Херодот).
ХРАМОВЕ НА НАУКАТА. В IV в. пр.н.е. в Атина е имало две висши учебни заведения: Академията на Платон и Аристотел - и бъчвата на Диоген.
ЦЕЛ НА ЖИВОТА. При естествено движение от началото към края - вечен стремеж към началото.
ЧУЖБИНА - винаги нечия родина.
ШУТОВЕ. Остроумни веселяци, направили хумора своя професия. Живеели обикновено в кралските дворове, където удачните шеги се ценели високо, а неудачните стрували скъпо.
ЮБИЛЕИ. Километрични камъни по междуселските пътища на историята.
------------------------(c) Феликс Кривин, 1971Превод: Иван Попов, 1993------------------------
(Херодот и Плутарх)
ПЪРВАТА ХИПОТЕЗА ЗА ПРОИЗХОДА НА ЧОВЕКА
Завършил подготвителните работи, накрая Той пристъпи към истинско творчество. Искаше Му се да създаде Човек, но Той не знаеше какъв трябва да бъде Човек, а не можеше да го вземе от живота, тъй като в живота него още го нямаше. Но това не Го тревожеше. Той беше весел и даже безгрижен, защото твърдо вярваше в Своето всемогъщество.
Под светлината на слънцето, създадено вчера, Той се загледа във водната повърхност, завчера отделена от сушата, и видя в нея отражението Си.
- Ку-ку! - каза Той и издаде устни, опитвайки с долната да хване края на носа си. И дълго се смя, защото това беше много смешно. После Той раззина уста до ушите, даже леко отмествайки ги при това, така че те се отместиха нагоре, освобождавайки място са нови забавни действия.
Той изду бузи и събра очите си към носа. После събра бузите, а очите раздалечи. И като изви ръката си зад гърба, си направи рогца. В подобни занятия премина първата половина на деня. Виждайки, че слънцето е вече високо, Той се сепна и започна да създава Човека по свой образ и подобие.
Глината послушно се мачкаше в ръцете Му, придобивайки все по-ясни очертания. Сплескан нос. Уста до ушите. И цялото тяло надуто, като топче.
- Ква! - каза Човекът. И Той разбра, че е създал жаба.
Той захвърли жабата, и тя заподскача по земята, потвърждавайки приликата си с топче. А Той отново потъна в работа. Той старателно размесваше глината, викайки в паметта си Своя образ. Издадени устни, слели се с носа. И рога на главата, като два пръста, поставени на тила.
- Ме-е! - каза Човекът. И Той разбра, че е създал козел.
И отново Той месеше глината, опитвайки се да и придаде тази единствена форма, която отличава Истинския Човек. Той създаваше Човек, създаваше го по Свой образ и подобие, но образите бяха много, и в тях нямаше нищо човешко.
Подобия, едно от друго по-страшни. се множаха по Земята: ихтиозаври, бронтозаври, мастодонти и стегоцефали... Но Човекът го нямаше сред тях.
Свърши денят, и настъпи вечер, а Той все се трудеше, без да затваря очи дори за минута. Всичко в главата Му се обърка, и Той се приближи към водата, за да се освежи малко. Той погледна във водата и не можа да се познае. Уморено лице, безсънни очи и бръчки по челото, които преди ги нямаше. И сред всичко
това толкова опит, неуспешен опит, който по-късно щяха да нарекат мъдрост...
Той се отдалечи от водата и създаде Човека.
НАЧАЛО НА НАЧАЛАТА
Мирозданието се строеше както всички останали здания: още от първата тухла вече се нуждаеше от ремонт.
МАТУСАИЛ
Първият човек бил Адам.
Матусаил не бил първият човек.
Първият пророк бил Мойсей.
Матусаил не бил първият пророк.
Затова Матусаил живял деветстотин шестдесет и девет години.
И в некролога му пишело: 'Преждевременно почина...'
АДАМОВОТО РЕБРО
- А къде ти е едното ребро?
Това били първите думи, с които се появила на света Ева.
- Скъпа, сега ще ти обясня. На създателя не достигна материал, и той те създаде от моето ребро.
Тя стояла пред него - божествено създание - и го гледала с божествен поглед.
- Така си и знаех, че харчиш ребрата си за жени!
Така започнал на Земята семейният живот.
ПИРАМИДАТА НА ХЕОПС
- О, Озирис, не искам да умирам!
- А кой иска? - вдигнал рамене Озирис.
- Но аз... все пак съм фараон!.. Слушай, - прошепнал Хеопс, - ще ти принеса в жертва сто хиляди роби. Само ми разреши да увековеча своя единствен живот!
- Сто хиляди? И сигурен ли си, че всички ще загинат при строителството?
- Можеш да не се съмняваш. Такава пирамида, каквато съм замислил...
- Е, щом е така... Увековечавай, не възразявам.
Никой не помни живия Хеопс. Всички го помнят само мъртъв. Той е бил мъртъв и преди сто, и преди хиляда, и преди три хиляди години и винаги, винаги ще бъде мъртъв.
Пирамидата на Хеопс увековечи неговата смърт.
АРХЕОЛОГИЯ
Вавилоняните разкопавали шумерската култура, закопавайки при това своята.
МИРМИДОНЦИ
Мор унищожил народа на Егина, и докато Зевс се усети, на острова останали само мравки. Те били малки, съвсем незабележими, и затова оцелели по време на бедствието.
Но за такъв бог, какъвто е Зевс, мравките също значат нещо. Той дал знак, и мравките се превърнали в хора - в истински хора, високи, стройни и силни. И Зевс ги нарекъл мирмидонци, тъй като били произлезли от мравките. Това били честни хора, изпълнителни и трудолюбиви. Но по стар мравешки навик ходели прегърбени, с ниско наведени глави, сякаш над тях висял нечий ботуш.
Зевс се срамувал за тях и гърмял:
- Хора, бъдете хора! Хора, бъдете хора!
Но от този вик хората още по-силно се привеждали към земята. А Зевс все гърмял и гърмял в небесата. Стар, наивен бог, той не знаел простата истина: може да се превърнат мравките в хора, но да се направят хората хора - това не е по силата на боговете.
КАК ЧОВЕКЪТ РЕШИЛ ДА ПРОИЗЛЕЗЕ ОТ МАЙМУНАТА
(втора хипотеза)
Всички животни се отнасяли помежду си с уважение, а понякога дори с трепет, и само към Маймуната никой не се отнасял сериозно, защото тя се подигравала и се кривяла като ненормална. И тогава Маймуната казала:
- Произлез от мен, Човече!
Човекът не се решил веднага:
- Аз, разбираш ли, по-добре от лъва. Или примерно от носорога.
- А лъвът какво е? Ето какво е! - казала Маймуната и веднага изобразила лъва.
Приличало доста на лъв, макар че не било толкова страшно.
- А носорогът ето какво е! - казала Маймуната и долепила до носа си разперена длан. И изведнъж заговорила сериозно.
- Разбира се - казала тя, - от лъва всеки иска да произлезе. И от носорога също ще се намерят желаещи. А другите как да я карат? Зайците примерно? Или нашего брата - въздъхнала Маймуната. - Ето, аз се правя на разни там... А защо? Защото не ми се иска да бъда самата себе си.
- Да - казал Човекът, - стават такива работи.
- Стават - кимнала Маймуната. - Само недей да си мислиш, че се оплаквам, нямам такъв навик. Просто... иска ми се да стана нещо, да се отнасят с мен по човешки. Ти произлез от мен, а, Човече?
Докато говорела, тя направила някаква физиономия, в която Човекът би могъл да познае себе си, ако се бе вгледал внимателно. Но той гледал невнимателно, защото мислел за съвсем друго.
"Наистина - мислел си той, - как е устроен светът. Всеки иска да произлезе от слона или даже от мамута, а от такива като Маймуната никой не ще да произлиза. Несправедливо е!"
- Добре, - казал той, - ще произляза. - И стиснал ръката на Маймуната.
Така Човекът произлязъл от Маймуната. От чувство на справедливост. От чувство на вътрешен протест. От чувство на проста човечност.
ЛАОКООН
Висшият съвет на боговете постановил Троя да бъде разрушена.
- Подхвърлете им троянски кон - казал Зевс. - И не забравяйте да качите в него повечко данайци.
Волята на Зевс била изпълнена.
- Е, как е Троя? Бутнаха ли я?
- Все още не, гръмовержецо. Намери се там някакъв Лаокоон...
- Какъв е тоя Лаокоон?
- Личността му засега е неустановена. Но този Лаокоон съветва да не вкарват в града троянския кон, казва, че трябва да се боят от данайците, даже ако принасят дарове.
- Отстранете Лаокоон. Самоличността му ще установим после.
Волята на Зевс била изпълнена. Две огромни змии удушили Лаокоон заедно със синовете му. Смелият троянец умирал като герой. Той не молел боговете за
милост, а само молел съгражданите си:
- Бойте се от данайците, принасящи дарове!
- Силна личност! - похвалил го Зевс, наблюдавайки сцената от Олимп. - Не е зле да му поставят паметник.
Волята на Зевс била изпълнена. И отчитайки последната молба на Лаокоон - да не вкарват в града троянския кон - му издигнали красив паметник: Лаокоон влиза в града, яхнал троянски кон.
ЯБЪЛКАТА НА РАЗДОРА
Богините спорят за красотата.
- Е, Парис, на коя ще дадеш ябълката?
Бави се Парис: Хера му предлага власт, Атина - слава, Афродита - най-красивата жена.
Бави се Парис: той обича и властта, и славата, и жените... Но най-много Парис обича ябълки.
ПЪРВАТА БИБЛИОТЕКА
"Аз, Ашурбанапал, постигнах мъдростта Набу, аз се научих да чета и пиша, а също да стрелям и да яздя кон..."
Клин след клин, и още един клин... Ашурбанапал трудно се оправял с клинописните таблички, защото зрението му отслабнало, а паметта едва удържала това, което той постигнал за много години. Той не можел да разчита на паметта си - можел ли да разчита на паметта на вековете? И нима вековете ще запомнят, че той, Ашурбанапал, се научил да чете и пише, а също да стреля и да язди кон? Изобщо не е изключено, че могат да го сбъркат с Ашурнасирапал. Или с Тиглатпаласар. Или с някой друг от асирийските царе.
Той придърпал към себе си чиста табличка.
"Аз, Ашурбанапал, цар на царете, решавах сложни задачи с умножение и деление, които не са лесно разбираеми..."
Не всеки умее да решава такива задачи. Умее да ги решава само този, който е постигнал мъдростта Набу. Тиглатпаласар не постигнал мъдростта Набу, затова се занимавал с глупости, а Ашурбанапал решавал задачи с умножение и деление. Като че ли е лесно да се запомни. Но те, разбира се, всичко ще объркат.
"Аз, Ашурбанапал, усвоих знанията на всички майстори..."
"Аз тълкувах небесните явления..."
Нищо не е усвоил, нищо не е тълкувал. И задачите с умножение и деление са му били съвсем непонятни. Какво да се прави - той бил като всички асирийски царе, той сам себе си трудно различавал от тях, а какво да правят потомците?
Но трябва да го различат. (Клин!)
Трябва да го отличат. (Клин!)
Клин след клин, и още един клин... Цяла библиотека.
ОМИР
А нали старият Омир също някога бил млад човек. Той пеел за могъщия Ахил, за хитроумния Одисей и за Елена - жена с митична красота.
- Знаете ли, в този Омир има нещо - казвали древните гърци. - Но нека поживее като нас, да видим каква песен ще запее тогава.
И Омир живял, макар че някои сега се съмняват в това. И пеел - в това днес не се съмнява никой. Но за древните гърци той бил просто способен млад поет, съчинил две нелоши поеми - "Илиада" и "Одисея". Трябвало да се състари, да ослепее и дори да умре, за да повярват в него.
За да кажат за него:
- О, Омир! Той така добре вижда живота!
ПИГМАЛИОН
Персей много разказвал за своите подвизи, но имало сред тях един, за който не обичал да разказва. След като отсякъл главата на Горгоната Медуза, Персей пътьом се отбил на остров Кипър при знаменития скулптор Пигмалион. Пигмалион по това време бил влюбен в току-що завършената си статуя, както обикновено са влюбени художниците в последните си произведения.
- Тази ми е най-красивата - казал Пигмалион и статуята изведнъж оживяла.
Да оживееш от такива думи е нещо естествено, но скулпторът видял в това някакво чудо.
- О, богове! - извикал той. - Как да ви се отблагодаря?
Боговете скромно мълчали, съзнавайки своята непричастност.
Пигмалион дълго не можал да си намери място от радост. Най-накрая намерил:
- Аз отивам в ателието си, ще поработя малко, - казал той на
оживялата статуя. - А ти тук занимавай госта.
Жената занимавала госта, после той занимавал нея, и от всички тези занимания забравили за Пигмалион.
През това време скулпторът, отивайки към работилницата, се натъкнал на главата на Горгоната Медуза, която невнимателният Персей оставил в коридора. Той я погледнал и се вкаменил, защото такова било свойството на тази глава, за което знаели всички, които вече ги била вкаменила.
Минали много дълги часове, и в коридора влезли Персей и събеседницата му.
- Каква безвкусица! - казала оживялата статуя, гледайки превърнатия в камък скулптор. - Знаете ли, този Пигмалион никога не е създал нищо свястно!
Така казала жената, и Пигмалион навеки си останал камък...
НАРЦИС
Жените буквално преследвали Нарцис и му правели най-примамливи предложения. Но на всички Нарцис отговарял:
- Аз не мога да обичам наведнъж двама, мен и теб. Един от нас трябва да си отиде.
- Добре, аз ще си отида - самоотвержено се съгласявали едни.
- Не, по-добре ти си отиди - пламенно настоявали други.
Но резултатът бил един и същ.
Само една жена казала нещо друго.
- Да, наистина - казала тя, - да обичаш двама е трудна работа. Но на нас двамата ще бъде по-леко: ти ще обичаш мен, а аз - теб.
- Чакай, чакай, - казал Нарцис, - ти - мен, а аз?
- А ти - мен.
- Ти мен, това вече го чух. А аз?
- Ти мен - търпеливо обяснявала жената.
Нарцис започнал да съобразява. Той мърдал устни, смятал нещо на пръсти, и на челото му избила пот.
- Значи, ти мен? - казал накрая той.
- Да, да! - радостно потвърдила жената.
- А аз? - Нарцис помислил малко. - Слушай, защо така да си усложняваме живота? Нека всеки обича сам себе си, това е много по-просто.
ДАМОКЛЕВ МЕЧ
Дамокъл вдигнал глава и видял над себе си меч.
- Хубав меч - казал. - Друг такъв в Сиракуза няма да намериш.
- Обърни внимание, че той виси на конски косъм - обяснил му тиранът Дионисий. - Това има алегоричен смисъл. Ти винаги си завиждал
на щастието ми, и този меч трябва да ти покаже, че всяко щастие виси на
косъм.
Дамокъл седял, а над главата му висял меч. Прекрасен меч, какъвто в Сиракуза няма да намериш.
- Да, щастие... - въздъхнал Дамокъл и със завист погледнал меча.
ПЛАТОН
Платон бил общителен човек и имал много приятели. Но всички те му казвали:
- Платон, ти си ни приятел, но истината ни е по-скъпа.
Никой от тях не бил виждал истината в очите, и това особено обиждало Платон.
"Защо толкова я ценят?" - с горест си мислел той. В пълно отчаяние Платон тръгнал да търси истината. Търсил я дълго, цял живот, а когато я намерил, веднага я помъкнал към приятелите си.
Приятелите седели на масата, пиели и пеели древногръцки песни. И там, направо на масата, отрупана с всякакви ястия, Платон им изтърсил своята истина.
Зазвънели съдовете, посипали се парчета.
- Ето ви истината - казал Платон. - Вие много говорехте за нея, и аз ви я донесох. Сега кажете кое ви е по-скъпо: истината или приятелят?
Приятелите притихнали и престанали да пеят древногръцки песни. Те седели и гледали истината, която непохватно и съвсем не на място стърчала на масата. После казали:
- Върви си, Платон, ти вече не си ни приятел!
ИСТОРИЯ
Много победи е удържал великият Пир, но в историята е влязла само една пирова победа.
ЖЕНАТА НА ЦЕЗАР
Това станало същия ден, когато при Помпея, жената на великия Цезар, проникнал преоблечен като жена мъж.
- Гай Юлий, това не е за първи път! - казали на Цезар неговите привърженици.
- Не за първи? Аз нещо не помня други.
- Гай Юлий, ти просто имаш лоша памет.
Цезар бил оскърбен:
- Знаете ли... На мен може да ми изневери жената, но паметта не може да ми изневери.
- Може, може! - твърдели в хор привържениците.
И тогава Цезар се разколебал.
- Върви си, Помпея - казал той. - Жената на Цезаря трябва да бъде извън подозрения.
Това бил последният ден на Помпея у Гай Юлий Цезар.
- Довиждане, Юлий - тъжно казала тя. - Мисля, че ти още ще се разкайваш.
Жената си отишла.
Подозренията останали.
Жената на Цезаря била извън подозрения.
ЦЕЗАРИ
Жребият бил хвърлен заедно с всички доспехи при опита да бъде преминат обратно Рубикон.
ДИНАСТИЯТА НА КАРОЛИНГИТЕ
Карл Велики бил син на Пипин Къси. Лесно е да си велик, когато имаш такъв баща.
ОТКРИВАНЕТО НА АМЕРИКА
...И до края на дните си Колумб смятал, че е бил в Индия. А може би не смятал?
Може би той е знаел, че е открил Америка, може би той затова пресякъл океана, за да открие тази никому неизвестна земя? Но за неизвестни земи в кралския бюджет не били предвидени средства, затова в документите Колумб написал, че се отправя към Индия. Написал - и тръгнал в противоположната посока.
Когато след дълги дни път Колумб най-после видял бряг, той веднага разбрал, че това е Америка. Но на екипажа не казал нищо, опасявайки се, че ще предизвика бунт. Защото когато чакаш едно, а ти пробутват съвсем друго... И Колумб поздравил екипажа по случай пристигането в Индия. В добре известната Индия, означена на всички карти.
И даже у дома, в Испания, Колумб нищо не казал за откритата от него нова земя. Можело да не го разберат, можело да възникнат усложнения с хазната... В Испания било трудно да убедиш някого, че на света съществуват нови земи. Но въпреки това, въпреки всички тълкувания и привични съждения новата земя съществувала, тя била вече открита, и Америго Веспучи вече събирал за нея материал.
ТЕМПОВЕ НА РАСТЕЖ
От никого - към Робинзон, от Робинзон - към Петкан. Такъв е прирастът на населението на необитаемите острови.
МОДИ
Ореолите се носят около главите, а примките - около шиите.
ПРОСТА СТАРИЦА
Старицата се приближила до огъня, на който горял Ян Хус, и хвърлила в него наръч съчки.
- О, свещена простота! - възкликнал Ян Хус.
Старицата била трогната.
- Благодаря за добрата дума, - казала тя и хвърлила в огъня още един наръч.
Ян Хус мълчал. Старицата стояла в очакване. После попитала:
- Какво мълчиш? Защо не кажеш: "О, свещена простота"?
Ян Хус вдигнал очи. Пред него стояла старица. Проста старица. Не просто проста старица, а старица, горда със своята простота.
АМУР
За толкова векове Амур е изпробвал всички видове оръжие. Стрели. Пушки. Оръдия. Бомби от различни системи.
И всичко това, за да се заобичат хората един друг.
ОТРИЧАНЕТО НА ГАЛИЛЕЙ
- Между нас казано, скъпи Галилей, аз също мисля, че тя се върти.
Отецът инквизитор завъртял пръст, показвайки как се върти Земята.
- Но едно е "мисля", а друго - "говоря". Вие сте учен човек, нима досега
не сте разбрали разликата?
- Не, разбрал съм я, - казал Галилей, - и именно затова говоря, а не само мисля.
- В такъв случай говорете така, че никой да не ви чува. Аз не искам да ви плаша, но може да ви се случат неприятности... Спомнете си Джордано Бруно.
Галилей си спомнил.
"Вече съм стар, - мислел си той, - а ме чака важна работа. Това е много важна работа, не искам да умра, без да я завърша..."
Светата църква пищно отпразнувала отричането на Галилей. Като река се леело виното, приготвено от кръвта на Спасителя. А когато бил вдигнат тост за дружбата между науката и религията, отецът инквизитор намигнал на Галилей и прошепнал:
- И все пак тя се върти!
ЯБЪЛКАТА НА НЮТОН
- Слушайте, Нютон, как направихте своето откритие, за което сега толкова се говори?
- Така, обикновено. Просто ме чукна по главата.
Те стоели всеки в своя двор и разговаряли през оградата, по съседски.
- Кое ви чукна по главата?
- Ябълката. Аз седях, а тя падна от клона.
Съседът се замислил. После казал:
- Признайте си, Нютон, тази ябълка от моята градина ли беше? Виждате ли, клонът се навежда над вашия двор, а вие имате навик да седите тук, това отдавна съм го забелязал.
Нютон се смутил.
- Честна дума, не помня що за ябълка беше.
На другия ден, когато Нютон дошъл на любимото си място, ябълковият клон вече го нямало. Зад оградата под ябълката седял съседът.
- Почивате ли си? - попитал Нютон.
- Ъхъ.
Така седели те всеки ден - Нютон и неговият съсед. Клонът бил отрязан, слънцето напичало Нютоновата глава, и на него не му останало нищо друго, освен да се заеме с изучаване на светлинните явления.
А съседът седял под своето дърво и чакал да му падне ябълка на главата.
Може и да е паднала, защото ябълките били много и всичките били негови. Но сега това е трудно да се установи. Историята не е запазила името на съседа.
ПАМЕТНИКЪТ НА МИГЕЛ СЕРВЕТ
Калвин изгорил на клада Мигел Сервет. Калвинистите му издигнали паметник.
- Ето тук - казвали калвинистите, - на същото това място, преждевременно изгоря великият Сервет. Колко жалко, че не доживя своя паметник! Ако не бе изгорял така преждевременно, той щеше да се радва заедно с нас!
- Но - казвали калвинистите, - но той изгоря не напразно. Да, да, приятели, великият Сервет изгоря не напразно! Ако не беше изгорял тук, откъде щяхме да знаем къде да му поставим паметник?
МЮНХАУЗЕН
- И така, аз летях от двайсет и третия етаж...
Мюнхаузен погледна своите слушатели. Те седяха, усмихваха се и не вярваха на нито една негова дума.
И тогава му се прииска да разкаже за това, което му е на душата, за това, което отдавна го опечаляваше и вълнуваше.
- Летях и мислех, - заговори той така правдиво и искрено, както не беше говорил никога. - Земята, мислех си, в същност не е лоша планета, макар че не винаги е приятно да се сблъскаш с нея. Ето и сега тя ме привлича към себе си, без дори да подозира за възможните последствия. А после, когато вече няма да мога да й се противя, тя ще ме скрие, както кучето крие кокал. Крие го, а после сама не може да го намери. Земята също няма да може да ме намери... ако тръгне някога да ме търси...
Мюнхаузен отново погледна слушателите си. Те, както и преди, се усмихваха и не вярваха на нито една негова дума. И на него му стана тъжно - толкова тъжно, че величествено вдигна глава и небрежно довърши разказа:
- Аз се замислих и изпуснах своята крайна спирка. Само това ме спаси.
ХРОНОЛОГИЯ
В 1769 година се ражда Наполеон.
В 1769 година се ражда Аракчеев.
В 1769 година се ражда Крилов.
В 1808 година Аракчеев става военен министър.
В 1808 година, станал вече император, Наполеон разгромява Прусия и се готви да разгроми Австрия.
В 1808 година Крилов написва баснята "Слон и Мъниче".
В 1810 година Аракчеев организира военни селища. Император Наполеон, разгромил Австрия, се готви за поход към Русия. Крилов пише баснята "Лисица и грозде" и събира материал за баснята "Вълк в кучкарника".
В 1815 година Наполеон втори път се отрича от престола и се усамотява на остров Св. Елена. Аракчеев ликвидира военните селища и създава тройния Свещен Съюз. Крилов пише баснята "Орел, рак и щука" и в добавка - "Маймуна и огледало".
В 1843 година Наполеон отдавна почива в самотен гроб на своя остров. Аракчеев тихо и мирно лежи в обществено гробище. Иван Андреевич Крилов издава пълните си събрани съчинения.
ФАЙТОНДЖИИТЕ ОТ ГРАД ГЛАЗГОУ
Файтонджиите от град Глазгоу се събрали на своя пореден конгрес...
Времето било кишаво, студено. В такова време е добре да имаш зад гърба си някой весел пътник, защото нищо не сгрява така, както разговорът - това файтонджиите го знаят отлично.
Но веселите пътници в този ден вървели пеш, възлагайки на транспорта само надеждите си. На градския транспорт тогава се възлагали много големи надежди, и може би затова той се движел толкова трудно.
Конгресът протичал на централния градски площад. Първите редици заемали многоконни дилижанси, зад тях следвали двуконните карети, едноконните файтони, а накрая се тълпяла безконната публика.
Сред тази публика се намирал и Джеймс Уат. Разговорът се водел на равнището на дилижансите. Там, горе, се говорело за това, че конете са нашето бъдеще, че ако искаме по-бързо да стигнем до нашето бъдеще, то, разбира се, е по-добре да стигнем дотам с коне.
Едноконните екипажи подхвърляли унили реплики. Така и така, не е в коня работата. Така и така, конят четири крака има, и пак ще се спъне.
Но тези реплики не достигали до високото ниво на дилижансите.
- Дайте да кажа! - викнал безконният Джеймс Уат. - Аз имам идея!
- Къде е конят ви, сър? - попитали отпред.
- Нямам кон... Имам идея...
Към него се обърнали десетки насмешливи очи. Десетки устни се свили в гнуслива гримаса:
- На нас не са ни нужни идеи, сър. Нужни са ни коне. Защото - продължавали те, - конете са нашето бъдеще, и ако искаме по-бързо да стигнем до нашето бъдеще, то, разбира се, е по-добре да стигнем дотам с коне.
Събранието протичало успешно. Отбелязали, че през изтеклата година градският транспорт се увеличил с няколко конски сили, а през текущата година ще се увеличи с още няколко конски сили, а през следващата година - с още няколко...
Защото конете са нашето бъдеще, и ако искаме по-бързо да стигнем до нашето бъдеще, то, разбира се, е по-добре да стигнем дотам с коне.
- Дайте да кажа!
Времето било кишаво, студено. Пръскал дъжд, и Уат криел под плаща си модел на своя локомотив. Той го криел не от дъжда, а от тези десетки очи, на които за какво им е локомотив, когато се води такъв сериозен разговор за транспорта.
Истински, голям разговор за транспорта.
За бъдещето на нашия транспорт.
За огромните му перспективи.
...Разотивали се на коне.
АЗБУЧНИ ИСТИНИ
АВСТРАЛОПИТЕЦИТЕ са открити в Африка, където, може би, са избягали от Австралия, спасявайки се от своите предци - маймуните, пречещи им да еволюират по посока на човека.
АМАЗОНКИ. Жени, по нищо не отстъпващи на мъжете, а в някои неща дори превъзхождащи ги. Такива са се запазили те до наше време.
АПОСТОЛИ. Първите ученици. Отначало добре се учат, после развиват учението. И винаги остават първи, но винаги - ученици.
БРОНЗОВ ВЕК. Събитията се развивали толкова бурно, че хилядолетието отлетяло като един век, който нарекли бронзов. За него е характерна появата на нови култури, нови държави (наистина, все още робовладелски). През този век е положено началото на седемте чудеса на света, завършени в следващите векове. Затова бронзовият век се явява своего рода паметник на човечеството от бронз.
БУЦЕФАЛ. Един от четирите коня, влезли в историята. Сред тях са: Троянският кон, известен със своята коварност; Росинант, известен с крехкото си здраве; конят на Калигула, който може би е притежавал и едното, и другото, само че заел място в Сената. Буцефал никога не е седял в Сената, той е бил прост боен кон, но въпреки всичко е успял да прослави себе си и своя господар - Александър.
ВАВИЛОН. Столица на Вавилония. Търговски, промишлен, културен център, привличащ много туристи. Сред забележителностите е знаменитата Вавилонска кула, построена по проекти на разноплеменни архитекти (а след това унищожена - също по техни проекти). В днешно време градът е в развалини, имащи между другото немалка ценност, и продължава да привлича туристи.
ДЕЛФИЙСКИ ОРАКУЛ - прорицател на бъдещето, живял в тези далечни времена, когато е имало и пророци в собствената си родина.
ДРЕВНОСТ. Продължителност на съществуването. Отнема от предмета истинската му ценност и я заменя с друга, често надвишаваща първата и зависеща само от умението да съхранява себе си.
ЕПИГОН. Маймуна, на която не й се удава да стане човек, колкото и да се опитва да повтори изминатия вече от други път.
ЕРЕС. Опит да докажеш на враната, че черното е черно, а на лебеда - че бялото е бяло.
ЖИВОТ. Постоянно се говори, че годините вземат своето. Истината е, че те вземат не своето, а чуждото.
ЗАКОНИ. Произведения на писмеността, по своя характер драматични, тъй като са предназначени не толкова за четене, колкото за изпълнение.
ЗЛАТЕН ВЕК. Известният на всички железен век, който можеше да стане златен, ако не беше неговото прекомерно пристрастие към златото.
ИЗТОЧЕН ВЪПРОС - същият този въпрос, на който вече много векове се опитва да отговори Западът.
ИСТОРИЯ НА ОТКРИТИЯТА. Когато изобретил първата врата, човек е търсел не вход, а изход.
КАМЕНЕН ВЕК. Век на господство на камъка на земята. Да не забравяме, че камъните по това време били различни: по-меки и по-твърди, по-дребни и по-едри. Относителното тегло на човека в обществото се определяло от теглото на камъка в ръката му.
ЛЕГЕНДИ И МИТОВЕ. Древен поетичен жанр, възникнал по всяка вероятност на Парнас, близо до Олимп. (Парнас - планина, обител на музите, височина 2458 метра. Олимп - планина, обител на боговете, височина 2918 метра. Всеки, изкачил се на Олимп, вижда Парнас в краката си.)
ОРЪЖЕНОСЦИ (буквално - носещи оръжие). В рицарските времена, както и в наши дни, съществувало ясно деление на хората на способни да носят оръжие и неспособни да го носят. Но за разлика от наше време воювали само тези, които не можели да носят оръжие, а които можели - те просто го носели. Това били мирни хора, и те не причинявали никому вреда. Цялата вреда причинявали тези, които не били способни да носят оръжие, а и въобще били способни на твърде малко неща.
ПЕРИПАТЕТИЦИ (разхождащи се). Млади гърци, които разхождайки се създали своя философия. И не защото се разхождали в градините на академията - малко ли народ се мотае в нашата академия! А затова, защото се разхождали с Аристотел. Защото ако искаш да движиш науката напред, важно е не само с кого работиш, но и с кого се движиш.
ПИРАМИДИ. Посмъртни дворци на фараоните. Пример за това как във великолепна форма може да се вложи съвършено нищожно съдържание.
РЕЛИГИОЗНИ ВОЙНИ. Войните заради убеждения никога не са толкова жестоки, колкото войните заради заблуждения.
СВИДЕТЕЛИТЕ НА ИСТОРИЯТА могат да бъдат свидетели на защитата и свидетели на обвинението - в зависимост от това кой ги е извикал в съда.
СКЕПТИЦИЗЪМ - опиянение от трезвост.
СПРАВЕДЛИВОСТ. Да раздадат на някого справедливост могат само тези, които са способни изобщо нещо да дадат.
СРЕДНИ ВЕКОВЕ - векове не просто средни, а направо казано лоши.
СЪВРЕМЕННОСТ - това, което се разбира само с времето.
ТАЙНИ НА ВРЕМЕТО. Ако между миналото и бъдещето нямаше настояще, всичко лошо би било вече назад, а напред би останало само доброто.
ТРАДИЦИЯ. Също като инерцията: "Свойство на телата да запазват състоянието на покой или равномерно движение, ако не са подложени на действието на някаква сила". Е, а ако са подложени - това е вече друга история.
УТОПИЯ. Опит да бъде обърната Земята с главата надолу, без да се установи предварително къде е главата и къде - краката.
ХЕРОДОТ - както предполагат, баща на историята. За съжаление починал рано и не успял да се погрижи за по-нататъшната й съдба.
ХИПОКРАТ. Всепризнат баща на научната медицина. За съжаление също починал рано (виж Херодот).
ХРАМОВЕ НА НАУКАТА. В IV в. пр.н.е. в Атина е имало две висши учебни заведения: Академията на Платон и Аристотел - и бъчвата на Диоген.
ЦЕЛ НА ЖИВОТА. При естествено движение от началото към края - вечен стремеж към началото.
ЧУЖБИНА - винаги нечия родина.
ШУТОВЕ. Остроумни веселяци, направили хумора своя професия. Живеели обикновено в кралските дворове, където удачните шеги се ценели високо, а неудачните стрували скъпо.
ЮБИЛЕИ. Километрични камъни по междуселските пътища на историята.
------------------------(c) Феликс Кривин, 1971Превод: Иван Попов, 1993------------------------
Коментари