Министърът и неговите приближени трябва да отчетат провеждане на матури, които до оправдаят "усвояването" на няколко милиона евро от фондове и фондации. Всички се досещаме къде са отишли тези пари. Поради това толкова упорито се държи, че матури ще има.
Но желанието му може и да не се сбъдне, ако родители, ученици и учители зарежат ефектните публични протести и дадат нещата на съд. МОН пак не е изпипал юридически и фактически нещата. Защо например еднаква матура се полага за ученици с различни учебни програми? Едни деца учат литература до 10-ти клас, други до 12-ти? Само това основание може бързичко да провали амбициозните планове на "корифея"-юрист.

Свет, матурите са за минимума на стандарти - ЗП. Така, че това основание за отмяна вече не върви. ЗП е еднакво са всички (промените от 2006). Истината е, че на децата от хуманитартите профили ще им е несравнимо по лесно да си вземат високи оценки. Но това не променя факта, че се проверява еднакво съдържание за всички деца.

И нещо за Пърси, с най-добри чувства. А как да се оцени вашето училище какво е свършило, като е толкова несправедливо то да се оценява с матурите?  Аз лично мисля, че ако могат да се сравнят изходните нива на вашите ученици в 7 клас с изходните им в 12 - то би дало доста точна представа колко са напареднали благодарение на вашите усилия. Нищо, че като абсолютен резултат може и да са по-ниско от средното за страната. Но под предлог, че колегите ви на предните нива "не си свършили работата" да се вадите пред скоби на всякакво оценяване в 12 клас ми се струва несправедливо.

Скъпа  paideia остава да твърдиш, че и примерните тестове за матура са направени професионално, смислено, с логика по преподавания материал. Те наистина са на "минимума" на човешкия интелект и писмената култура. Кой ли ВУЗ ще приеме тая простотия като приемен изпит?
Ами къде останаха идеите за зачитане по някакъв реципрочен начин на оценките през 4-те години? Или бъдещето на един ученик ще бъде заложено на карта на един изпит?
Да ви е хрумнало, че в стремежа им учениците да изкарат добре, самите преподаватели и квестори ще помагат с отговори на въпросите? Така самото училище ще получи по-добра атестация.
Въобще искам да се обоснова, че матурите в наш вариант и тази година са поредния несполучлив експеримент в системата. И защо в повечето страни от ЕС матури липсват? Сега май пак е ред да копираме от "големия брат" тоест провалилото се американско образование.

    Пайдея, сигурно съм прекалила с моето училище. Ние не сме нещо особено и в никакъв случай не казвам, че сме по-добри от "предните" училища. Думата ми беше, че така сложени нещата не изглеждат съвсем честни. Малкият ми син е в шести клас и аз виждам как работят неговите учители - с желание да го научат. Проблемът според мене е в това, че учебният материал, който е залегнал, не е на нужното ниво и това затруднява децата.Колкото и да се старае колегата. Някога учехме по единни учебници, които всеки можеше да си купи, писани от учители или поне от хора, които са преподавали.Те бяха разбираеми, не се наслагваше желание да се харесаме на малцинствата в България и всеки учеше. Сега моите ученици в прав текст ми казват, че "за глупости пари не дават". Това е.След като комплектът от учебници за шести клас беше над сто лева за какво си говорим.Ами тези ужасни тетрадки за самостоятелна работа? Те пък са абсолютно излишни.Чрез тях май само си правим по-лека работата, но не и по-ефективна.Но кажи на началния учител или този в прогимназията, че те не са им нужни, и че има и по-добър начин детето ми да развива писането си и т.н.Опитвах през тези шест години, но нищо не постигнах.Нямаше значение, че има сборници със задачи, които са по-добри от тетрадките, в които само попълваш наготово.Или пък, че тетрадката по български език може да се замени с обикновена, в която детето САМО да създава текстове , планове и други необходими неща.Всичко това се наслагва и щом дойде при нас детето смята, че ние сме длъжни да му осигурим същия комфорт за учене, т.е. да си преписва до безкрай, да не мисли, а всичко да му е наготово. В това е проблемът според моето скромно мнение. Няма велики учители без добри и мотивирани ученици, но те започват да се създават още от предучилищната група и първи клас. Там е важно да сме точни и затова аз се прекланям пред началните и детските учители. Нататък само доизграждаме, няма как да ги учим да пишат, четат, смятат.И така децата ни си вървят до 18 годишна възраст. После животът ги подхваща и като няма кой да им подсказва и тика, те така си и остават. Слава Богу - не всички. Вярно е, че ДОИ са единни за всички, но този изпит повече прилича на изпит по езикова култура, което не е и толкова страшно. По-трудното е с коментарите върху текст, но мисля, че ако  знаят произведенията биха се справили.Но изпитът да бъде за вход в университет ? Добро като идея, но неизпълнимо в нашите условия.

Свет, не мога да твърдя такова нещо. По една единствена причина - нямам професионална компетентност да преценявам качеството на тестовете по БЕЛ. Въпросът ме интересува и съм си планилрала да питам преподаватели  по БЕЛ, на които имам доверие за тяхното мнение. Ще получа (както обикновено) различни гледни точки и с тяхна помощ ще си съставя и моето мнение. Много щеше да ми помогне да видя някъде резултатите от пробния цикъл - но ги няма. А те можеха да кажат важни неща за разликите при децата от профилираните по различен начин обучения и дали изобщо има разлики също не знам.  Знам обаче, че откакто все пак се избирсти решение да се проверява минимумът дали е постигнат (т.е. къмто 6-ата година от началото на процеса на въвеждане) вече всички добронамерени хора, които се интересуват от образование трябва да си насочат усилията в това да помогнат тази форма на заключителна стандартизирана проверка на изхода да се случи. Ясно е, разбира се, че вв този си вид те не могат да бъдат вход за ВУ, които се интересуват от други постижения на децата, а не от минимума. Аз обаче наистина не съм против, при всички празни приказки за "ужасното качество" на образованието, да се пръкне най-накрая поне една доказателство, че децата излизат от училище в активния трудов живот снабдени с минимума знания  за нормално функциониране на самостоятелни хора. Друга работа е разговора за това какви матури трябват, ако ще бъдат вход за ВУ. И съвсем трета - какви са последиците от наличието на 44 ВУ върху  качеството на училищното образование.
Пърси - в пояснен вид проблемът, който имаш предвид е съвсем различен, от това което е излязло в началния пост. И дори са два съсвем различни проблема и двата - сред най-често изтъкваните от учителите като пречка за нормален учебен процес:
а)колко са лоши учебниците и
б)колко пречи все по-малката наличност на такива (в гимназиален етап най-вече). И двата заслужават отделна дискусия. В такива - имам известен опит и - съответно - мнение. Ще опитам през уикенда да обобщя, каквото на мен ми е известно - да видим дали ще можем да отворим разговор по същество.  Тук само маркирам основната си теза:  учебникът  на настоящия етап  трябва да се преосмисли изобщо като средство в учебния процес - със съответните последствия за съдържанието, вида и цената му, както и кой е справедливо да я плаща тази цена. За целта трябва да се сложат настрани за известно време икономически интереси на разнообразни групи хора - и вътрешни и външни за образованието и на вестно и на национално и на училищно ниво. Струва ми се (може и да греша), че за такава операция обаче няма нито воля на достатъчно голяма група заинтересувани хора, нито форма на представителство на мнението им - ако допуснем, че такава група хора има, но тя просто още не се е организирала и затова не  знаем за нея. Ще опитаме още веднъж тук да отворим смислен разговор по въпроса. Да видим имаме ли вече идеи за прилагане, които изглеждат приемливи на много от малкото хора в тази общност или още сме на етапа  "не ми харесва...., но още не знам как би могло да стане по-добре".