Кредо...
За да живееш мъдро – закони има много,
но два от тях е нужно да се зачитат строго:
ти по-добре гладувай, но хвърлен хляб не яж,
сам по-добре бъди, но не с глупак, ей богу.
Омар Хайам
Съгласни ли сте?
Днес съм сам.Който е душевно богат, (а смея да да те определя като такъв!) никога не е сам!
По-добре сам, но с пълна душа!
Професоре, ако трябва да избирам между това да бъда сама и това да бъда с някого и да страдам, защото той ме наранява, разбира се, че ще си избера първото. Но не бих живяла сама, защото да живееш само за себе си обезсмисля цялото ти съществувание. Според мен мисията ни е свързана с другите около нас. Дори това „нас” да е само семейството ни.
Изобщо поставяш интересна тема за дискусия.
В цитата е използвана думата „глупак”. Всеки влага свое значение в нея. Аз – също. За мен глупак не е човек, който мисли и съобразява по-бавно и по-трудно, а онзи, който прахосва време и енергия, за да направи нещастни хората около себе си и изпитва удоволствие от това - харесва му да го прави. Така че думата „глупак” я възприемам по-скоро като синоним на „простак”.
Глупакът простак притежава редица характерни черти: агресивен е, нападателен и упорит в изразяването на омраза към по-голямата част от хората. Той е самонадеян и мисли себе си за съвършен и идеален, а всички останали смята, че са под неговото ниво.
В зависимост от цивилизоваността му изразните му средства са различни и варират от първични слова с нецензурен и вулгарен характер до завоалирани, индиректни обиди. Той смята, че има пълното право да наранява другите, но те са длъжни, премълчавайки, да търпят, да се съгласяват безропотно с всичките му мисли и дори да го хвалят и да проявяват уважение към неговата личност.
С него е невъзможно да се спори и това не е моя мисъл, защото той го прави некоректно, безпринципно, по йезуитски.
А според мен самотата не е физическо състояние на човека! То е потребност на душата! Случвало ли ви се е да бъдете сред много хора и да сте сам? Случвало ли ви се е да сте обграден от шумна тълпа, а душата ви да казва защо съм тук, какво правя с тези хора? И затова понякога ми стига една хубава книга, един хубав филм, или нежна музика да се почувствам като малка частица от голямата човешка общност!
Така че всичко е относително!
С поздрав! :-)
Мислех си за думите на Омар Хаям.
"Защо дошъл си на света? и „Какво те чака след смъртта?” – на тези въпроси вечно ще се търсят отговорите. Единственото, в което ставам все по-сигурна, е, че животът ни на тази земя има смисъл. Някакъв.
Сигурна съм, не само, защото някой много се е постарал при биологичното ни създаване, като ни е дал в добавка и уникални условия за живот на планетата, но и защото виждам пряка връзка между онова, което правим тук, и случващото ни се на практика. Адекватност някаква.
Постоянно съдбата ни подсказва със знаци и ни подканя да осъзнаем преходността на материалното и да се стремим към духовното съвършенство, което обаче можем да постигнем само отчасти, и никога не напълно, защото самите ние не сме идеални.
С поздрав!