Коректни ли сме, когато сме учтиви?
За учтивостта като задължителна (според мен) характеристика на интелигентното поведение вероятно могат да се изпишат килограми виртуално мастило. Понеже не разполагам с голямо количество от този артикул ;), аз ще се огранича с граматичните форми, в които “обличаме” своето уважително отношение към събеседниците си. И за да не се откажете веднага след това многословно начало, бързам да ви съобщя нещо радостно: тук правописните, а и правоговорните правила са малко на брой и сравнително лесни за прилагане. Ех, защо не бяха всички такива!
Нали няма смисъл да ви казвам, че за изразяване на учтивост в българския език се използват формите на личното местоимение за 2 л. мн.ч. – вие, вас, ви, и притежателните местоимения за същото лице и число – ваш, ваша, ваше, ваши, ви. Пиша го само за да е пълна и прегледна публикацията. Разбира се, с личното местоимение върви и глаголната форма за същото лице и число, например: вие мислите, вие предлагате. Тук няма какво да се сбърка.
Грешките започват, когато се намесят прилагателните имена и най-вече причастията. И тъй, да подредим нещата. Ще започна с по-редките случаи, които всъщност са проблемните.
1. Когато формата за учтивост се употребява заедно с минало деятелно причастие, то винаги приема формата за множествено число:
Вие сте изказали мнението, че...
(А не: Вие сте изказал мнението, че... или: Вие сте изказала мнението, че...)
Вие бяхте пожелали да...
(А не: Вие бяхте пожелал да... или: Вие бяхте пожелала да...)
Едно важно пояснение. Миналите деятелни причастия много лесно се разпознават по това, че са образувани от глаголи (по-точно е да се каже, че са глаголни форми) и завършват на -л в м.р. ед.ч.: писал, чел, видял, говорил/говорел.
С други думи, когато употребявате подобни форми за учтивост, те трябва да завършват на -ли, както е в по-горните примери.
2. Всички останали причастия и всички прилагателни имена се употребяват в мъжки или женски род единствено число, при което, естествено, се съобразяваме с пола на нашия събеседник:
Вие сте толкова отзивчива!/Вие сте толкова отзивчив!
Вие ще бъдете представена./Вие ще бъдете представен.
В последно време в официалната устна реч все повече зачестяват случаите, в които не се спазва първото правило. В националния ефир се носят неправилни изрази от типа: Не сте ли мислил по въпроса? Може би сте чула новината. Вероятно коректните варианти се възприемат, малко или много, като изкуствени или пък причастията на -л се подвеждат под знаменателя на второто правило и затова се стига до грешки.
Във всеки случай разграничение трябва да се прави.
Сега по въпроса за големината на буквите. Вариантите, вече виждам, че се сещате :), са два: малки и главни. А вариациите са при местоименията. Когато пишем официален документ, бил той молба, писмо до някоя институция, покана за важно събитие, е редно да употребяваме главни букви:
Уведомяваме Ви, че Вашата молба бе разгледана на заседание...
Уважаеми г-н Ковачев, имаме удоволствието да Ви поканим...
В практиката обаче, най-вече в публицистични и рекламни материали, формите на местоимението за 2 л. мн.ч. също се срещат написани с главни букви:
Вие разбирате и Вас ви разбират хора по целия свят. Увеличавате Вашия бизнес потенциал. (Примерът е автентичен, и да исках, нямаше да мога да го съчиня толкова добре. Друг е въпросът, че вместо Вашия трябва да е своя. Но да не се заяждаме :).
Чрез нашето списание Вие ще имате възможността да се докоснете до най-красивите кътчета на света.
Сякаш хората се страхуват, че ако напишат учтивите форми с малки букви, те няма да прозвучат достатъчно уважително. Според мен такава опасност няма и престараване не е нужно. Поне правописната норма не го изисква. Ако трябва да бъда честна обаче, не го и забранява изрично. Ясно е формулирано само правилото за начина на изписване в официални документи, а в кратка забележка е посочено, че то не важи за художествената литература. Авторите на “Нов правописен речник на българския език” (София, 2002) можеха да бъдат по-изчерпателни и да узаконят положението и в другите стилове. А така коректорите кършат ръце и впрягат целия си мисловен потенциал ;) в тълкуване на закона. Лично аз съм на мнение, че учтивите форми трябва да се изписват с главни букви само в официални документи. Във всички останали случаи това ми се струва неуместно.
Когато учих немски, ми се стори много странен фактът, че учтивостта в този език се изразява с формите за 3 л. мн.ч. (Könnten Sie bitte mir helfen?). В английския пък липсват специални граматични форми с подобна функция. В руския и френския език положението е както в българския. И тъй като не се съмнявам, че сред четящите тези редове има владеещи други езици (не че аз владея изброените ;), се надявам да разбера как стои в тях въпросът с учтивите форми.
Нали няма смисъл да ви казвам, че за изразяване на учтивост в българския език се използват формите на личното местоимение за 2 л. мн.ч. – вие, вас, ви, и притежателните местоимения за същото лице и число – ваш, ваша, ваше, ваши, ви. Пиша го само за да е пълна и прегледна публикацията. Разбира се, с личното местоимение върви и глаголната форма за същото лице и число, например: вие мислите, вие предлагате. Тук няма какво да се сбърка.
Грешките започват, когато се намесят прилагателните имена и най-вече причастията. И тъй, да подредим нещата. Ще започна с по-редките случаи, които всъщност са проблемните.
1. Когато формата за учтивост се употребява заедно с минало деятелно причастие, то винаги приема формата за множествено число:
Вие сте изказали мнението, че...
(А не: Вие сте изказал мнението, че... или: Вие сте изказала мнението, че...)
Вие бяхте пожелали да...
(А не: Вие бяхте пожелал да... или: Вие бяхте пожелала да...)
Едно важно пояснение. Миналите деятелни причастия много лесно се разпознават по това, че са образувани от глаголи (по-точно е да се каже, че са глаголни форми) и завършват на -л в м.р. ед.ч.: писал, чел, видял, говорил/говорел.
С други думи, когато употребявате подобни форми за учтивост, те трябва да завършват на -ли, както е в по-горните примери.
2. Всички останали причастия и всички прилагателни имена се употребяват в мъжки или женски род единствено число, при което, естествено, се съобразяваме с пола на нашия събеседник:
Вие сте толкова отзивчива!/Вие сте толкова отзивчив!
Вие ще бъдете представена./Вие ще бъдете представен.
В последно време в официалната устна реч все повече зачестяват случаите, в които не се спазва първото правило. В националния ефир се носят неправилни изрази от типа: Не сте ли мислил по въпроса? Може би сте чула новината. Вероятно коректните варианти се възприемат, малко или много, като изкуствени или пък причастията на -л се подвеждат под знаменателя на второто правило и затова се стига до грешки.
Във всеки случай разграничение трябва да се прави.
Сега по въпроса за големината на буквите. Вариантите, вече виждам, че се сещате :), са два: малки и главни. А вариациите са при местоименията. Когато пишем официален документ, бил той молба, писмо до някоя институция, покана за важно събитие, е редно да употребяваме главни букви:
Уведомяваме Ви, че Вашата молба бе разгледана на заседание...
Уважаеми г-н Ковачев, имаме удоволствието да Ви поканим...
В практиката обаче, най-вече в публицистични и рекламни материали, формите на местоимението за 2 л. мн.ч. също се срещат написани с главни букви:
Вие разбирате и Вас ви разбират хора по целия свят. Увеличавате Вашия бизнес потенциал. (Примерът е автентичен, и да исках, нямаше да мога да го съчиня толкова добре. Друг е въпросът, че вместо Вашия трябва да е своя. Но да не се заяждаме :).
Чрез нашето списание Вие ще имате възможността да се докоснете до най-красивите кътчета на света.
Сякаш хората се страхуват, че ако напишат учтивите форми с малки букви, те няма да прозвучат достатъчно уважително. Според мен такава опасност няма и престараване не е нужно. Поне правописната норма не го изисква. Ако трябва да бъда честна обаче, не го и забранява изрично. Ясно е формулирано само правилото за начина на изписване в официални документи, а в кратка забележка е посочено, че то не важи за художествената литература. Авторите на “Нов правописен речник на българския език” (София, 2002) можеха да бъдат по-изчерпателни и да узаконят положението и в другите стилове. А така коректорите кършат ръце и впрягат целия си мисловен потенциал ;) в тълкуване на закона. Лично аз съм на мнение, че учтивите форми трябва да се изписват с главни букви само в официални документи. Във всички останали случаи това ми се струва неуместно.
Когато учих немски, ми се стори много странен фактът, че учтивостта в този език се изразява с формите за 3 л. мн.ч. (Könnten Sie bitte mir helfen?). В английския пък липсват специални граматични форми с подобна функция. В руския и френския език положението е както в българския. И тъй като не се съмнявам, че сред четящите тези редове има владеещи други езици (не че аз владея изброените ;), се надявам да разбера как стои в тях въпросът с учтивите форми.
така...във френския формата за учтивост е второ лице , множествено число
p.ex. Vous, mademoiselle, vous parlez tres bien francais.
Това " mademoiselle¨ съм го сложила, само , за да покажа,че говорим за един човек ;)
После обаче прилагателните и съществителните се спрягат в рода и в единствено число.
p.ex. Vous etes belle/Vous etes beau/Vous etes etudiant/Vous etes etudiante.
Обаче не си спомням как стои въпросът с причастията...Но мисля,че по горния начин, макар че понякога има изключения. Трябва да го проверя това. Те там много си говорят на вие, обаче аз като ходя и все им говоря на ти :)
За английския:
второ лице единствено и второ множествено съвпадат. Така че не е много ясно кога му говориш на вие, кога на ти.
За италианския и руския да каже някой друг. И тях съм ги учила, ама не се считам за достатъчно знаеща,че да обяснявам :):)
Великолепна, блестяща статия, която се чете много леко. Речта сякаш се лее и усещането, което получава читателят е изключително приятно :))
Материята по принцип не е лесна за смилане, но тук тя е поднесена толкова ясно и достъпно, че се възприема без никакви затруднения. Други достойнства на публикацията са нейната научна издържаност и много точно дозирания обем от информация.
Благодаря ти, Pavlina!
А сега искам да задам един въпрос към по-добре осведомените, който неотдавна породи спорове в училището, в което работя. Ставаше дума за използването на учтивата форма в официална покана, в която ръководството на училището се обръщаше едновременно към двамата родители. Част от колегите бяха на мнение, че след като това е официална форма в писмен текст, главните букви трябва да бъдат спазени, а другата част твърдяха, че учтивата форма се отнася само до кореспонденция с едно лице и в този случай (тъй като става дума за двама души) главните букви трябва да отпаднат.
Въпросът ми е отпада ли изискването за писане на главни букви, когато броят на лицата, към които официалният текст е адресиран, са повече от едно?
Куини, не си спомням кога за последен път някой е казвал толкова хубави думи накуп за мене. Даже ми стана малко неудобно.
Приемам, че съм от “по-добре осведомените”, и ще се постарая да отговоря на въпроса ти. Но със забележката, че даже и Конституционния съд не го изправят пред толкова сложни казуси. ;) Законодателят, разбирай авторите на тъй често посочвания от мен “Нов правописен речник на българския език” (София, 2002), не се е произнесъл специално по въпроса дали учтивата форма се отнася и за повече от едно лице. Всъщност, пишейки статията, осъзнавах този пропуск, но не исках да я натоварвам с още критики и забележки.
Все пак в речника – там, където са посочени правилата за съгласуване на прилагателните и причастията в изразите за учтивост, е даден следният пример: “Вие сте поканени (при множество вършители)”. Това ме навежда на мисълта, че множеството вършители също могат да се радват на уважително граматично отношение. Просто тук формата за учтивост съвпада с обикновената – за 2 л. мн.ч.
Ще цитирам дословно правилото за употреба на главните букви: “С главни букви в официални документи се пише като израз на учтивост личното местоимение за 2 л. мн.ч. Вие, Вас, Ви, както и притежателните местоимения за 2 л. мн.ч. Ваш, Ваша, Ваше или Ви”. Никъде не е упоменато, че това се отнася само за едно лице. Изводът, който се налага според мен, е следният: в официалната кореспонденция учтивите форми трябва да се изписват с главни букви, независимо към колко души се обръщаме. Е, произнесох се.
Намерих подкрепа в една книжка, озаглавена “Правописни упътвания за малки и големи” (София, 1995), чиито автори Елена Георгиева и Борислав Георгиев, известни езиковеди, са формулирали едно от правилата за писане на главни букви по следния начин: “При личните и притежателните местоимения за 2 л. мн.ч. Вие, Вас, Ви, Вам, Ваш, когато се отнасят за едно или за повече лица (при кореспонденция)”.
Ще се радвам, ако Chu, а и други колеги споделят мнението си по този въпрос.
В официални писма - главни букви за учтивите форми на местоименията, независимо дали се обръщаме към едно, или към повече лица. Поне аз така бих го написала. Павлина е толкова изчерпателна и точна, че просто няма какво повече да се добави. Подкрепям становището й изцяло.
Учтивата форма, като част от речевия етикет, невинаги налага използване на главни букви, даже напротив: понякога те не са необходими. Такова изискване например съществува за художествената реч, от което следва, че има значение какъв е видът на текста, възникващ в процеса на официалното общуване.
Видовете текстове, които възникват при официалното общуване, принадлежат към някои от следните стилове:
Много интересна информация ! Знаех единствено за желанието на римските императори да изтъкнат превъзходството си над останалия свят, използвайки формата за множествено число, но едва сега научих, че именно те са поставили началото на учтивата форма. А като се замисля, това е напълно логично :)))
Искам да се оплача! Днес влязох в остър конфликт с колегата по български език, който категорично отрече, че е възможно учтивата форма да се използва без главни букви. Видиш ли, те, главните букви, били абсолютно задължителни и по този въпрос не съществуват никакви колебания. Опитах се да му обърна внимание на случаите, в които се общува на „вие” в писмената реч и същевременно местоименията са написани с малки букви, но той не искаше да ме чуе повтаряйки, че знае всичко за учтивата форма.
Скандалът се развихри пред учителската стая и заради него сериозно си развалихме отношенията.
Яд ме е, че не мога да му покажа никъде черно на бяло някаква дефиниция или коментар по този въпрос, който да е в подкрепа на думите ми :(
Ако мога да съм полезна на някого с опита си на коректор и езиков редактор, ето ви един номер: 299331226. Не ми се сърдете, в случай че не ви отговоря веднага. :)
Аз пък радвам, че на този свят има личности като теб и Pavlina, които помагат на мен и останалите (не така добре информирани хора) да намерят верния път :)))
А иначе с колегата си оправихме взаимоотношенията, но едва ли някога с него отново ще говорим на тема български език, защото във въздуха продължава да се чувства някакво напрежение.
За руския няма какво да говорим - там е както в българския.
Обаче ми се вижда интересно в немския: преди да влезе в сила новия правопис, даже "ти" в писмената реч (например учтиво писмо до добър познат, с когото сте на "ти") се пишеше с главна буква:
Можете ли (Вие).... Koennen Sie...
можеш ли (ти)... Kannst Du ...
Това отпадна с новия правопис, обаче продължавам да го срещам в кореспонденцията, затова също го употребявам, защото по-добре невладееща новия правопис, отколкото невъзпитана!
“До Директора
на РИО на МОН
София”
(или Габрово, Силистра – зависи в кой град е РИО)
Тоест тук госпожа или господин липсват. А самото писмо би трябвало да започне така:
“Уважаема госпожо Директор,
.................................................”
В “Нов правописен речник на българския език” (С., 2002, с. 1048–1051) има поместени образци за оформяне на документи. Може да ги погледнеш.
Надявам се, че съм ти помогнала. Когато имаш време, би могъл да разгледаш цялата общност “Образование” на bgLOG (и другите общности, разбира се) – със сигурност ще намериш полезни публикации. Със здраве!
П.П. Доста хора не разполагат с този правописен речник, затова такива и други пояснения са много полезни за тях.
От друга страна обаче, служебната кореспонденция все по-често се осъществява не чрез писма, написани на хартия, а чрез имейли. Както знаем, общуването в интернет предполага “размиване” на официалността. Ако трябва по три пъти на ден да обменяте оперативна информация с г-жа Георгиева, обръщението “Уважаема госпожо Директор” ще звучи изкуствено и според мен спокойно може да се използва фамилното име, а не длъжността. Все пак това са неща, които не са регламентирани, а практиката ги формира през последните години.
П.П. Shogun, давам си сметка, че не всеки разполага с правописен речник, а и той си е скъпичък. Мисля си, че е добре във всеки офис да има по един екземпляр – за служебни нужди. Разумните собственици на фирми могат да заделят еднократно 35 лв. от бюджета, ако някой от служителите обоснове добре нуждата от речника. Колкото по-грамотно общува фирмата с партньорите си и с институциите, толкова повече расте реномето й. Освен това в края на новия правописен речник има доста приложения, които аз намирам за уместни, практични и полезни: споменатите вече образци за оформяне на документи, имена на населени места и физикогеографски обекти в България и по света, названия на държавите в света (когато се чудиш дали Хърватска е правилно), техните столици и парични единици, имена на официални и религиозни празници, често употребявани абревиатури, съкращения на основни метрични единици и даже коректорски знаци и емотикони. Разбира се, има и други приложения, които не съм изброила. В това отношение авторите на речника заслужават поздравления! Постарали са се.
Иначе и аз, и Chu си казваме мнението по повдигнати въпроси, но не можем винаги да сме на линия. Не са много 35 лева. :) Направете постъпки пред шефовете! Управителката на фирмата, в която работя, веднага се съгласи, че моят правописен речник може да си стои вкъщи, а в офиса да работя със служебен екземпляр.
Сега tergo_bg ще се изплаши, като види как многословно сме подновили дискусията за учтивостта, и с писък ще избяга! ;)
Наложи ми се да пиша на една учителка и индиректно на нейните ученици. Написах изречението Защо не ми подскажете вие, които сте „в окопите”?, имайки предвид учителката заедно с учениците. А ако имах предвид само учителката как трябваше да напиша:
Защо не ми подскажете Вие, които сте „в окопите”? или
Защо не ми подскажете Вие, която сте „в окопите”?
Формата за учтивост изисква множествено число, само когато се употребява заедно с минало деятелно причастие (на -л). Във всички останали случаи трябва да е единствено число.
Но въпреки това ще ми бъде приятно Павлинка и Chu също да се включат с коментар.
И според мен е правилен вторият вариант. Само се замислих дали е толкова необходима тази главна буква при Вие. Ако се познавате лично с учителката и писмото няма толкова официален характер, вие може да се изпише и с малка буква.
Привет, Павлина! :)
Благодаря за разяснението на теб и на всички останали!
Може и да сте видяли, че в отчаянието си, че не намирах подобен форум-справочник, направих аз самия плах опит да обясня 2-3 правила за писане на хубав български език. Сега съм щастлив, че намирам събеседници-експерти като вас.
В тази общност атмосверата е много приятна. (Няма да се учудя ако половината от вас се окажат учители.)
Ако писмото е в отговор на проведена среща с трите дами (например, г-жа А, г-жа Б и г-жа В) - тогава може писмото да се адесира само до тази, която е шефът (например, г-жа В).
При всяко положение, ако се изброяват повече лица, на първо място се пише името на г-жа В (която обявихме за шеф).
Ако писмото е в отговор на тяхно писмо, то обикновено се подписва:
-от шефа - тогава и отговорът ни е до шефа;
-от тази, която го е писала, И от шефа - тогава отговорът е: "Уважаема г-жо В и г-жо А".
-ако е подписано САМО от една г-жа, независимо коя, отговорът се пише точно до нея, макар по телефона да е говорено с друга г-жа.
Има смисъл да се изброяват всичките дами, само ако наистина и трите са подписали писмото, в реда, в който са го подписали, или ако знаем, че нито една от тях не е шеф на останалите, и те трите заедно работят по дадения въпрос.
Това предложение не е свързано с учтивостта, а с отговорността.
"Когато формата за учтивост се употребява заедно с минало деятелно причастие, то винаги приема формата за множествено число."
Може ли някой да посочи източник, в който да се обяснява смисъла на това правило (не го оспорвам - желая да го разбера). Т.е. защо да не се казва "Но Вие сте говорила за това.." - така биха се избегнали евентуални двусмислия, а учтивата форма си остава забележима (и местоимението се съгласува със глагола 'съм').
Мисля, че това правило поражда изрази от типа на:
"В случай, че Вие сте ангажирани ..." или "Ако сте склонни да ..." и пр., които (насочени към едно лице) нарушават правило 2: "Всички останали причастия и всички прилагателни имена ...", дразнят ухото и пораждат двусмислици.
Аз също съм убедена, че рано или късно правилото ще се промени и изразите от типа Вие сте говорил/говорила ще станат нормативни.
Благодаря за полезната и изчерпателна статия!
Павлина, моля те обясни защо вместо Увеличавате Вашия бизнес потенциал, трябва да се каже Увеличавате своя бизнес потенциал. Бих искала да знам правилото, ако не те затруднява. Нямам български граматики под ръка, а мисля, че мога да ти имам пълно доверие!
Колкото до обсъжданите по-горе учтиви форми, в португалския примерно те се пишат с малки букви винаги, в испанския също.
Допуска се обаче, дори в нормативните граматики, когато глаголът е в 1 или 2 лице (и в единствено, и в множествено число), да се употребяват и обикновените притежателни местоимения, т.е. спокойно може да се каже:
Увеличавате вашия бизнес потенциал; Увеличавам моя бизнес потенциал; Увеличаваш твоя бизнес потенциал; Увеличаваме нашия бизнес потенциал
и това няма да бъде сметнато за грешка. Тоест наистина има леко заяждане в публикацията от моя страна точно в този случай.
Аз по принцип съм си традиционалист човек, а пък по отношение на правописа съм си направо педант. Е, не съм езиковед, нито филолог, нито учител, но ако знам дадено правило, си го спазвам и не разбирам хората, които не го знаят или предпочитат да го нарушават.
С изключение обаче на едно-единствено - това за учтивата форма, към което съм настроена абсолютно революционно. Някак ми звучи неестествено едните причастия да приемат формата за мн. ч., а другите - за ед. ч. И направо ми е смешно да кажа например: "(ала-бала), за което сте били уведомена предварително" - ами не е ли смешно?! :))))
Затова съм обявила бойкот на правилото в тази му част и най-съзнателно си съгласувам миналите деятелни причастия в ед. ч.
Обявила съм бойкот и на другата част - за главната буква. Според мен, или има учтива форма, или няма. Ако я има - тя е с главна буква; ако я няма - тогава е изобщо не е "В/вие", а "ти". Мисля, че в учтивата форма няма по-малко учтиво и повече учтиво - или е учтиво, или е фамилиарно. Затова навсякъде слагам главна буква, когато става въпрос за учтивата форма, употребена като обръщение към един човек, без оглед дали стилът е художествен, делови, научен или друг. Ами възможно е в художествен текст да е предаден напр. някакъв преговор между държавни глави - и какво, като е художествен, това прави ли обръщенията им по-малко официални?
Що се отнася до обръщението към повече от един човек, съм на мнение, че то трябва да е с малка буква. Учтивото "Вие" само по себе си е особен случай - по принцип на един човек говорим на "ти", но когато изразяваме учтивост - на "Вие", което пък по принцип си е запазено за мн. ч. И не регулира ли цялото правило именно това - как да съгласуваме в този особен случай, когато се обръщаме към един човек с местоимение за много хора. А към многото хора се обръщаме с местоимението за много хора, т.е. обикновеното "вие", с малка буква, 3 л., мн. ч. Всъщност главната буква за мен е не признак за учтивост, а белег за различаване между двете "вие". Което ми е още един аргумент в подкрепа на предишния абзац ;)
Логични са разсъжденията ти, много логични (особено за употребата на главната буква), но българският език си има своя логика, която, за да разберем, трябва доста статии да изчетем. И пак ще останат съмненията и неяснотите :)
Специално във връзка с горния ти пример (сте били уведомена) и аз бих могла да коментирам. Правилно е онова, което ти би написала - и двете думи да бъдат в единствено число, т. е.: сте били уведомени, тъй като тук е употребено друг вид причастие - страдателно причастие. Множественото число се отнася само до миналите деятелни причастия като например: били сте ни уведомявали.