Коледното дърво: езически корени на традицията

Днес е Рождество Христово по Юлиянския календар.

Както много други обичаи, които са живи и в наши дни, и този с украсяването на коледната елха има своите корени в далечното езическо минало.

Чудодейната сила на дърветата

В българските народни вярвания на дърветата се приписва магическа сила. Спомнете си прекрасната песен по стихове на Пенчо П. Слaвейковза двамата влюбени, които след смъртта си се превърнали в дървета – явор и калина. Същия елемент – превръщането на хора в дървета – намираме в гръцката митология: примери са легендите за Кипарис и за Дафна.

На дърветата се приписвали чудодейни свойства. В книгата “Български народни обичаи и вярвания” на Рачо Славейков /1/, публикувана за първи път през 1932 г., се разказва за почитта на народа ни към дърветата. Дъбовете в старо време са служили за оброчища, под сянката бряста и явора можеш да не се боиш от зли духове, борът приютява под клоните си истински и въображаеми горски същества, а с тояга от глог и трън можеш даже нощем да преминеш без страх през самодивските места.

Неувяхващата зеленина на ели и други дървета привличала вниманието още от древността като символ на жизнена сила и вяра, че пролетта отново ще се върне. Имало поверие, че внасянето на вечнозелените клонки вкъщи донася здраве. Старите римляни украсявали домовете си с венци от дафинови клони. При северните народи къщите се закичвали от ранна зима с елхови клонки, за да се прогонят злите духове /2/.

Дните на зимното слънцестоене

Източниците на традицията за празнуването на Коледа бива търсена от едни – в историята на самото христианство, а от други - в по-стари езически култове, свързани с тази дата. Не може да се каже еднозначно къде се крие истината. Все пак нека не забравяме, че датата на Рождество Христово не е точно фиксирана в Новия завет, за разлика от датата на Разпятието (свързана с празника Пасха). Според някои източници, началото на отбелязване на Рождество именно на 24. декември датира от 4. век от н.е. /7/ 

Много народи отбелязвали дните на зимното слънцестоене. Такива са келтите – нощта на майката, литовците – връщането на майчицата-слънце (Saule Motule). Основа за празниците по всяка вероятност е бил култът към индо-европейското божество Митра, свързван със слънцето. По същото време, когато в източната Римска империя мощно навлиза християнството, в западните провинции господства култът към Митра (1-2 в.от нашата ера), като този култ даже е толериран от някои римски императори (Аврелиан, Диоклетиан). На 25. декември е било празнувано възраждането на Митра.

При славяните почти по същото време (на 22.декември) са отбелязвали раждането на Даждбог, който е самото слънце и на този ден детето-слънце е наричано Коледа. /3/

Произход на думите Коледа и Weihnachten

Докато в английския език думата Cristmas води еднозначно към християнската традиция, не такъв е случая с нейните аналози в други езици.

Ето какво казва Рачо Славейков /1/ през 1932 г. за Коледа:

“Самото название Коледа – латинското календе, показва връзката между тия празници и известните римски празненства в чест на зимния слънцеповрат към топлината, а следователно и към плодородието, с което е бил тясно свързан всичкият физически и духовен живот на езическите народи. Християнството се приспособява само към тях, изменяйки формата, но не и същността им."

Към това може само да се добави, че “календе” римляните наричали първия ден на месеца. 

Думата “Weihnachten”, която се ползва и днес за обозначаване на Коледа при немскoговорящите народи, произхожда от древен зимен празник и няма връзка с христиансктвото. Нейният етимологически произход се свързва със старата форма (mittelhochdeutsch Dativ Plural) "zu wihen nahten", означаващо “през светите нощи” и свързано с празниците на езическите германските народи в средата на зимата. По тази причина коледното дърво ("Weihnachtsbaum") е връзка с езическите германски обичаи, а наименоването на украсената елхичка като "Christbaum" се опира на християнската традиция. /8/

Заключение

Не мисля, че случайно векове наред, независимо от религията, църквите и джамиите са били строени върху руините на стари светилища. Едва ли е случайно съвпадение, че най-съкровените светини за повечето световни религии съвпадат географски. Не мисля и, че случайно определени дати са се предавали като почитани и свещени през вековете.

Логично е да има места и дати, които са значими и енергизиращи за нас, хората, и една от тях е датата на Зимното слънцестоене, датата, когато се възражда източникът на цялата наша енергия. Християнството превръща тази дата в символ на едно ново слънце, на Словото, явило се, за да спаси Човечеството.

------

Източници:

/1/ Рачо Славейков ”Български народни обичаи и вярвания”, изд.Асеневци 2006.

/2/ Старогръцки легенди и митове, Н.А..Кун, изд. Наука и изкуство 1967.

/3/ http://www.index.bg/xmas/history.php

/4/ http://www.wisoveg.de/wingarden2/mega/golo2/g100.html

/5/http://de.wikipedia.org/wiki/Weihnachtsbaum

/6/http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0_%2

8%D0%B1%D0%BE%D0%B3%29

/7/ многобройни източници от интернет 

/8/http://www.tannenbaum.de/_geschichte.htm