И още малко уточнения: "галантный мой эксцесс" - най-фриволно бих превела "галантният ми принц", иначе наистина е със смисъл на невъздържан, ексцентрик; "Вернёт меня к моей бесцельной яви" - ява - мястото на срещата(?); "оставяйки ми незрим зюмбюл" - май е по-добре - невидим; "Святее верб и кризантем лукавей" - По-свята от върбите и от хризантема по-лукава. И изобщо някои неща се разбират, а като започне човек да ги превежда буквално, се губи красотата на стиха, а понякога се променя и смисъла.
(Ден алосиз, гора с лимонени листа) Много просто е: алосиз = "алый" и "сизый" в същото време. По модела: "жёлто-коричневый"
Драприт стволы в туманную тунику.
(драпира дънерите в мъглива туника.) - браво!
... .... Поёт душа под осени берсез,
(Пее душата под [звуците на] есенната люлчина песен.)
Надёжно ждёт и сладко, больно верит,
(Чака с надежда и сладко, болно вярва,)
Что он придёт, галантный мой эксцесс,
(че той ще дойде, галантният мой ексцес [озн. проява на невъздържаност]) - също като и персонификация на невъдържаността
Меня возьмёт и девственно озверит.
(Ще ме вземе и девствено ще ме озвери.) Той, ексцесът, който ще дойде
И, уталив мой алчущий инстинкт,
(И, уталожвайки своя алчен инстинкт,) - не "своя", а "моя" (!)
Вернёт меня к моей бесцельной яви,
(ще ме върне към безцелната ми яви,) явь - това, че е наявно, не в сън, не във блед, не във блян (вж. по-нататък споменаването на бляна и в заглавието - БЕРСЕЗ) Оставив мне незримый гиацинт,
(оставяйки ми незрим зюмбюл,)
Святее верб и кризантем лукавей.
(свети върби и лукави хризантеми.) що е по-свят от върби и по-лукав от хризантеми
.... И я хочу, чтоб сгинул, чтоб исчез
(И аз искам да загине, да изчезне)
Тот дом, где я - замужняя невеста!
(този дом, където съм станала невеста.) Където съм омъжена годеница!
Приставката "о-" в думата "освесенный" е точно оттам, откъдето в думата "омъжена" има същата приставка "о-"
Нали това е най-суперархисвърхестествуващия Игор Северянин!
Ето го бисерното стихотворение:
Это было у моря...
Это было у моря, где ажурная пена, Где встречается редко городской экипаж... Королева играла - в башне замка - Шопена, И, внимая Шопену, полюбил ее паж.
Было все очень просто, было все очень мило: Королева просила перерезать гранат; И дала половину, и пажа истомила, И пажа полюбила, вся в мотивах сонат.
А потом отдавалась, отдавалась грозово, До восхода рабыней пробыла госпожа... Это было у моря, где волна бирюзова, Где ажурная пена и соната пажа.
queen, това за красотата и смисъла го казах по принцип, а не конкретно за твоя превод)) И на мен ми се изясни смисъла, а също и това, че първата асоциация не винаги е най-точна))
Марк, остана само да редактираме един израз: омъжена годеница. Според мен в нашия език не може да съществува подобно словосъчетание, защото годеница е жена, която е сгодена, но не е омъжена. Получава се нещо абсурдно, както например при тази история:
Млад дядо седи на дървен камък, държи старо бебе и вижда, че в близката далечина черна точка се белее... :)
Точно тъй - чакам, вярвам, вървя Но по-добре е "трипролетно дете". Формата, която е употребена в стиха съвсем не е обикновенна за руския език. Затова би било по-вярно да я сохраниш и в превода. Освен всичкото "овесенненый" е страдателно причастие.
Между впрочем Вл. Башев има такава строка:
"Вървя по златни коридори от ЕСЕНЕЕЩИ листа" - смятай, че това е подарък на теб от него.
И още: "сизый" - "сив" ли е? "Сизый" - е смеска на син и червен с преобладание на последния. "Сив", доколкото аз знам, е "серый" (руския аналог: "сивый")
"не находить места от" означава приблизително - "не мога да се спася от" или пък по-точно: "не мога да си остана на мира от"
И по-добре е, според мен, "от приспивна песен на есента"
Сигурно, ала думата "берсез" съществуваше в българския. Например, по времето на Лора Каравелова и Пейо Яворов (то ест примерно по времето на написание на това стихотворение). Тъкмо Лора я употребявала в писмата си. Това е френска дума.
А "гълъбов" е най-точно. В руски език се употребява съчетание: "голубь сизокрылый"
Марк каза: "не находить места от" означава приблизително - "не мога да се спася от" или пък по-точно: "не мога да си остана на мира от" .............. Значи стихът трябва да се преведе така: "не мога да се спася от блянове".
Легнала не душата, а персонажката, ала душата й чака. След строката Легнала има точка. След това става дума за душата й, която чака.
Трипролетно - обикновено прилагателно ("трёхвесенний" както "трилетни" - "трёхлетний"), ами "овесенненый" - причастие; за руския език това също звучи доста изкуствено, но в това е самият Игор Северянин.
Същото като Вл. Башев: "Вървя по златни коридори от есенеещи листа". Дали често употребявате глаголът "есенея"?
Есенеещи се разбира, нищо, че такава дума в речника няма, но опролетен ми звучи не знам защо като оплоден. Представката о- означава докосване, обхващане и въздействие върху предмета отвън. Тук не виждам смисловата връзка с възрастта на детето...
Щом става дума за персонажката, която говори от свое име, тогава трябва да е:
ЛегнаХ в тревата, губейки пет гребена.
А това губейки пет гребена как да го разбирам?Те са били вплетени в косата й, или...?
Даже не съм сигурна, че правилно възприемам стихотворението на български език, защото има и други думи, които не зная как се превеждат.
Ето как си го разбирам аз. Болднатите думи са ми непознати!
БЕРСЕЗ ОСЕННИЙ
(ЕСЕННА ПРИСПИВНА ПЕСЕН)
День алосиз, лимоннолистный лес
(Ден алосиз, гора с лимонени листа)
Драприт стволы в туманную тунику.
(драпира дънерите в мъглива туника.)
Я в глушь иду под осени берсез,
(Аз в пущинака вървя под [звуците на] есенната приспивна песен)
Беру грибы и горькую бруснику.
(събирам гъби и горчива боровинка.)
Кто мне сказал, что у меня есть муж
(Кой ми каза, че имам мъж)
И трижды овесененный ребенок?
(И три пъти овесененный ребенок?)
Ведь это вздор, ведь это просто чушь!
(Нали това е глупост, нали това е просто безмислица!)
Ложусь в траву, теряя пять гребёнок.
(Лежа в тревата, губейки пет гребена.)
Поёт душа под осени берсез,
(Пее душата под [звуците на] есенната люлчина песен.)
Надёжно ждёт и сладко, больно верит,
(Чака с надежда и сладко, болно вярва,)
Что он придёт, галантный мой эксцесс,
(че той ще дойде, галантният мой ексцес [озн. проява на невъздържаност])
Меня возьмёт и девственно озверит.
(Ще ме вземе и девствено ще ме озвери.)
И, уталив мой алчущий инстинкт,
(И, уталожвайки своя алчен инстинкт,)
Вернёт меня к моей бесцельной яви,
(ще ме върне към безцелната ми яви,)
Оставив мне незримый гиацинт,
(оставяйки ми незрим зюмбюл,)
Святее верб и кризантем лукавей.
(свети върби и лукави хризантеми.)
Иду, иду под осени берсез,
(Идвам, идвам под люлчината песен на есента.)
Не находя нигде от грёзы места,
(Не намирам никъде места от блянове)
И я хочу, чтоб сгинул, чтоб исчез
(И аз искам да загине, да изчезне)
Тот дом, где я - замужняя невеста!
(този дом, където съм станала невеста.)
"галантный мой эксцесс" - най-фриволно бих превела "галантният ми принц", иначе наистина е със смисъл на невъздържан, ексцентрик;
"Вернёт меня к моей бесцельной яви" - ява - мястото на срещата(?);
"оставяйки ми незрим зюмбюл" - май е по-добре - невидим;
"Святее верб и кризантем лукавей" - По-свята от върбите и от хризантема по-лукава.
И изобщо някои неща се разбират, а като започне човек да ги превежда буквално, се губи красотата на стиха, а понякога се променя и смисъла.
БЕРСЕЗ ОСЕННИЙ
(ЕСЕННА ПРИСПИВНА ПЕСЕН)
День алосиз, лимоннолистный лес
(Ден алосиз, гора с лимонени листа) Много просто е: алосиз = "алый" и "сизый" в същото време. По модела: "жёлто-коричневый"
Драприт стволы в туманную тунику.
(драпира дънерите в мъглива туника.) - браво!
...
....
Поёт душа под осени берсез,
(Пее душата под [звуците на] есенната люлчина песен.)
Надёжно ждёт и сладко, больно верит,
(Чака с надежда и сладко, болно вярва,)
Что он придёт, галантный мой эксцесс,
(че той ще дойде, галантният мой ексцес [озн. проява на невъздържаност]) - също като и персонификация на невъдържаността
Меня возьмёт и девственно озверит.
(Ще ме вземе и девствено ще ме озвери.)
Той, ексцесът, който ще дойде
И, уталив мой алчущий инстинкт,
(И, уталожвайки своя алчен инстинкт,) - не "своя", а "моя" (!)
Вернёт меня к моей бесцельной яви,
(ще ме върне към безцелната ми яви,)
явь - това, че е наявно, не в сън, не във блед, не във блян
(вж. по-нататък споменаването на бляна
и в заглавието - БЕРСЕЗ)
Оставив мне незримый гиацинт,
(оставяйки ми незрим зюмбюл,)
Святее верб и кризантем лукавей.
(свети върби и лукави хризантеми.)
що е по-свят от върби и по-лукав от хризантеми
....
И я хочу, чтоб сгинул, чтоб исчез
(И аз искам да загине, да изчезне)
Тот дом, где я - замужняя невеста!
(този дом, където съм станала невеста.)
Където съм омъжена годеница!
Приставката "о-" в думата "освесенный" е точно оттам, откъдето в думата "омъжена" има същата приставка "о-"
Ето го бисерното стихотворение:
Это было у моря...
Это было у моря, где ажурная пена,
Где встречается редко городской экипаж...
Королева играла - в башне замка - Шопена,
И, внимая Шопену, полюбил ее паж.
Было все очень просто, было все очень мило:
Королева просила перерезать гранат;
И дала половину, и пажа истомила,
И пажа полюбила, вся в мотивах сонат.
А потом отдавалась, отдавалась грозово,
До восхода рабыней пробыла госпожа...
Это было у моря, где волна бирюзова,
Где ажурная пена и соната пажа.
1910. Февраль.
Млад дядо седи на дървен камък, държи старо бебе и вижда, че в близката далечина черна точка се белее... :)
Чувал ли си я? :)
Между впрочем:
и далечината може да бъде близка и черна точка може да се белее...
като е възможен и пържен сняг...
Нали аз казах, че става дума за Игор Северянин!
Я да видим какво се получи в края на краищата с българския превод.
(ЕСЕННА ПРИСПИВНА ПЕСЕН)
Ден аленосив, гора с лимонени листа
драпира дънерите в мъглива туника.
Аз в пущинака вървя под [звуците на] есенната приспивна песен
събирам гъби и горчива боровинка.
Кой ми каза, че имам мъж
И тригодишно дете?)
Нали това е глупост, нали това е просто безмислица!
Лежа в тревата, губейки пет гребена.
Пее душата под [звуците на] есенната люлчина песен.
Чака с надежда и сладко, болно вярва,
че той ще дойде, галантният мой ексцес
Ще ме вземе и девствено ще ме озвери.
И, уталожвайки алчния ми инстинкт,
ще ме върне към безцелната ми реалност,
оставяйки ми незрим зюмбюл,
по-свят от върби и по-лукав от хризантеми
Вървя, вървя под люлчината песен на есента.
Не намирам никъде места от блянове.
И аз искам да загине, да изчезне
домът, където съм омъжена годеница.
Не ми звучи добре ида, ида, и затова го замених с вървя, вървя.Марк, помогни и тук:
Чака с надежда и сладко, болно вярва,
че той ще дойде, галантният мой ексцес
Кой чака? Лирическият герой ли? Не трябва ли в такъв случай да е чакам, вярвам.
Точно тъй - чакам, вярвам, вървя
Но по-добре е "трипролетно дете". Формата, която е употребена в стиха съвсем не е обикновенна за руския език. Затова би било по-вярно да я сохраниш и в превода. Освен всичкото "овесенненый" е страдателно причастие.
Между впрочем Вл. Башев има такава строка:
"Вървя по златни коридори от ЕСЕНЕЕЩИ листа" - смятай, че това е подарък на теб от него.
И още: "сизый" - "сив" ли е? "Сизый" - е смеска на син и червен с преобладание на последния. "Сив", доколкото аз знам, е "серый" (руския аналог: "сивый")
"не находить места от" означава приблизително - "не мога да се спася от" или пък по-точно: "не мога да си остана на мира от"
И по-добре е, според мен, "от приспивна песен на есента"
Не може "от приспивна песен на есента", но може (донякъде) "от приспивнаТА песен на есента". Съгласен ли си? :)
А "гълъбов" е най-точно. В руски език се употребява съчетание: "голубь сизокрылый"
"не находить места от" означава приблизително - "не мога да се спася от" или пък по-точно: "не мога да си остана на мира от"
..............
Значи стихът трябва да се преведе така: "не мога да се спася от блянове".
С известната ми нахалност редактирам превода на Поли:
(ЕСЕННА ПРИСПИВНА ПЕСЕН)
Ден аленогълъбов, лимоннолистната гора
драпира дънерите в мъглива туника.
Аз в пущинака вървя под [звуците на] есенната приспивна песен
събирам гъби и горчива боровинка.
Кой ми каза, че имам мъж
И три пъти опролетнено дете?
Нали това е глупост, нали това е просто безмислица!
Легна в тревата, губейки пет гребена.
Душата пее под [звуците на] есенната люлчина песен.
Чака с надежда и сладко, болно вярва,
че той ще дойде, галантният мой ексцес
че ще ме вземе и девствено ще ме озвери.
И, след като ще уталожи алчния ми инстинкт,
ще ме върне към безцелната ми реалност,
оставяйки ми незрим зюмбюл,
по-свят от върби и по-лукав от хризантеми
Вървя, вървя под люлчината песен на есента.
Не намирам никъде от бляновете си мира.
И аз искам да загине, да изчезне
домът, където съм омъжена годеница.
Легнала в тревата, губейки пет гребена,
душата пее под [звуците на] есенната люлчина песен.
Не може да остане и три пъти опролетнено дете, понеже се получава нещо неразбираемо. По-скоро трипролетно, което напомня нашето трилетно.
Гората ще трябва да е лимоненолистна.
Безцелната ми реалност звучи хубаво.
Легнала не душата, а персонажката, ала душата й чака.
След строката Легнала има точка. След това става дума за душата й, която чака.
Трипролетно - обикновено прилагателно ("трёхвесенний" както "трилетни" - "трёхлетний"), ами "овесенненый" - причастие; за руския език това също звучи доста изкуствено, но в това е самият Игор Северянин.
Същото като Вл. Башев: "Вървя по златни коридори от есенеещи листа". Дали често употребявате глаголът "есенея"?
Щом става дума за персонажката, която говори от свое име, тогава трябва да е:
ЛегнаХ в тревата, губейки пет гребена.
А това губейки пет гребена как да го разбирам?Те са били вплетени в косата й, или...?
Точно така - в косата.
И тоз префикс "о-" означава точно това, както и в българския език.