Според мен, ето по този начин се ражда вицът. От една реална случка като тази. Разказа ми я колежката, съпаралелна.

В класа си тя има един много палав второкласник, на който нормалният начин на придвижване е чрез тичане. Чат-пат, за мой ужас, хлапакът влетява през междучасието в стаята ми и с неизменната си усмивка нащраква набързо почти всички клавиши на лаптопа, а после бързо избягва навън. Не мога да му се сърдя, защото той си играе, но все пак с облекчение въздъхвам, когато разбера, че нищо не е повредено.

Миналата седмица неговата класна провеждала контролна работа, а Жорко – така се казва симпатичният образ, си веел крачетата на стола и се въртял цял час без нищичко да напише, въпреки подканянията на учителката. Накрая предал празен лист, а госпожата му написала двойката.

Жорко се прибрал вкъщи и показал на майка си оценката, а тя му се скарала много сериозно и му заявила, че в най-скоро време трябва да си поправи двойката.

Детето се усамотило в стаята си, взело една химикалка и старателно задраскало двойката, а до нея написало една хубава шестица.

Малко по-късно се прибрал баща му и, осведомен от съпругата си за слабата оценка, отишъл при сина си да види контролното. Погледнал листа и разтревожено попитал Жорко:

- Сине, ама защо си задраскал оценката на госпожата?

- Защото мама каза да си поправя двойката – спокойно обяснило детето.