Искова молба до Окръжен съд - Благоевград с ответници Даниел Вълчев и Пламен Орешарски

До окръжен съд Благоевград

ИСКОВА МОЛБА

от учителите в Езикова гимназия „Академик Людмил Стоянов” – Благоевград

(Прилагаме списък на подписалите молбата)

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА СЪДИИ,

Молим да разгледате следната наша молба и да призовете като ответници по нея:

1. Даниел Вълчев – министър на образованието и науката в Р България и

2. Пламен Орешарски – министър на финансите в Р България.

І част:

Молим да имате предвид следните основания за нашия иск:

На 7 октомври 2007 г. на съвместно заседание със законните представители на трите национално представени учителски синдикални организации (СБУ и НУС към КНСБ, УС към КТ „Подкрепа”), проведено в София, господата Вълчев и Орешарски в разговор помежду си, който е записан от репортери на телевизия БТВ и беше излъчен на няколко пъти в новинарски предавания на същата, разменят изключително обидни за цялото българско учителство изрази и показват крайно неуважение както към цялото ни съсловие, така и към българската държавност.

Повтаряме дословно разговора:

Пламен Орешарски (П.О.): „Дай да разваляме седенката. Дай да разваляме седенката.”

Даниел Вълчев (Д.В.): Разваляме я.

П.О.: Първо да мислиме за числа, съкращения и после...

Д.В.: Аз предлагам така: теб и без това няма да те има сега известно време...

П.О.: Да, 3 дни.

Д.В.: 2 де, стига така...

П.О.: Е, в сряда на обяд ще дойда.

Д.В.: И да видим дали е възможно в това време да направим някакви експертни разговори. Горе-долу по една-две сметки да направим, за да приказваме.

П.О.: Не, не трябва да се прекъсва...От утре експертни разговори.

Те ще размотаят...”

1. Пламен Орешарски два пъти нарича съвместното заседание „седянка” в изречението „Дай да разваляме седенката!” (последната дума е казана на диалект - „седенка”, а не „седянка”). В това изказване ние виждаме крайно унизително и подигравателно отношение на двамата министри към законните преговори с нашите национални представители. Даниел Вълчев не използва този израз, но не го и отхвърля, а се съгласява и дори слага ръка на изключения микрофон – вие съдете сами каква е целта на това действие с ръката! Българският народ има една поговорка: „Гузен негонен бяга”. За нас той съучаства наравно с Пламен Орешарски в тази проява на дълбоко неуважение към цялото българско учителство. На правен език деянието на Даниел Вълчев може, според нас, да се нарече „опит за укривателство”.

2. Даниел Вълчев предлага на Пламен Орешарски, а той се съгласява с предложението да подменят преговорите с „приказване” (Пламен Орешарски разкрива истинския смисъл на израза „за да приказваме” = „да размотаят”, което не е отречено от Даниел Вълчев).  Законните национални представители на българското учителство ще трябва да приемат за преговори нещо, което всъщност не е преговори, а „размотаване”. На правен език това, според нас, се нарича „измама”.

3. Даниел Вълчев предлага на Пламен Орешарски, а той потвърждава, че е съгласен, да представят на нашите законни национални представители информацията, че Пламен Орешарски ще отсъства за няколко дни и това ще бъде причината той и колегата му Вълчев да бъдат „заместени” от „експерти”. На пръв поглед това е държавническа загриженост преговорите да продължат, но само на пръв поглед. Всъщност истинската движеща причина е изразена с израза: „За да приказваме = Да размотаят”, изказан за задачата, която двамата министри „възлагат” на „експертите”. Това, според нас, се нарича „злоупотреба със служебното положение” или „злоупотреба с власт”: ако експертите в съответните министерства работят съзнателно, но в същото време получават от своите министри категоричното послание нищо да не решават, а само да „размотават” онези, с които преговарят, така, според нас, се стига до похабяване на човешки труд за погрешни цели.

4. Пламен Орешарски подменя темата на преговорите (а Даниел Вълчев се съгласява с него), която е поставена от националните представители на учителските синдикати, като внася тон на заплаха в своето изказване с израза: „ Първо да мислиме за числа, съкращения...”. Внушението, което се прави, според нас, е: „Ако не оттеглите своите искания, то ние ще започнем да съкращаваме работни места.” или „единственият начин да удовлетворим исканията ви, е да съкратим броя на заетите работни места”. (Основание за такова тълкуване ни дават думите на Даниел Вълчев, изказани преди този „дискретен” диалог в обръщение към нашите представители: „Намалявайте искания и да вървим напред.”) Това, според нас, е подмяна на темата на преговорите с тон на заплаха и може да бъде окачествено като „упражняване на управленски натиск от позиция на силата”. На правен език може би се нарича „психологически шантаж” и „изнудване”.

5. Предложението на Даниел Вълчев и Пламен Орешарски „да се размотава” българското учителство още три дни има и материална страна: вземайки предвид, че нашите месечни доходи на специалисти с висше образование са едни от най-ниските в страната и че стачкуваме вече трета седмица, всеки следващ ден стачка е допълнителна тежест за нас и нашите семейства. Това предложение, според нас, е насочено към още по-голямо влошаване на материалното ни състояние, към разколебаване на стачкуващите учители и постепенен отказ от исканията ни под натиска на ненужното, но умело отлагане на преговорите. Допълнителна проява на такъв натиск има проучването, което представители на българското правителство правят на банковите задължения, които имат българските учители, взели заеми от банки. Това, според нас, има за цел да бъдем „притискани до стената” икономически, да бъдат подкопани нашите физически сили, да бъдем разколебани и да се откажем от исканията си. Според нас, това е проява на срамен за българската държавност икономически натиск. Така се петни не само нашето съсловие, но и цялата република.

 ІІ част

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА СЪДИИ,

1. Гореспоменатите лица отправиха публична обида към цялото българско учителство, като урониха още повече останалото уважение, с което то се ползва в българското общество. Това за нас е обработване на общественото мнение в посока: „Да не обръщаме внимание на исканията на българските учители, защото те са несериозни!” На правен език подобно поведение се нарича „нанасяне на нематериални щети”.

2. Гореспоменатите лица публично показаха неуважение към нашите законни искания и представители, което ни води към мисълта, че когато никой не ги наблюдава, те може и да използват още по-обидни изрази по наш адрес. Вместо сериозен държавнически подход, ние получаваме открито пренебрежение и подценяване. Поканени сме на преговори, а всъщност се оказва, че Пламен Орешарски и Даниел Вълчев не гледат на тях като на преговори: ние се чувстваме мамени от тях. Това също се нарича „нанасяне на нематериални щети”.

3. Изтъкването на отсъствието на Пламен Орешарски и заместването на двамата министри от „експерти” всъщност се оказва още една форма ние да бъдем подвеждани за истинските намерения на двамата министри: те едно казват пред включени микрофони, а съвсем друго - пред изключени. Това също се нарича „нанасяне на нематериални щети”.

4. Гореспоменатите лица използват нашите материални затруднения като средство за упражняване на натиск върху нас и по този начин показват, че не са подходящи за заеманите от тях държавни постове, които изискват изключителна загриженост за материалното и нематериално благосъстояние на всеки български гражданин. Това се нарича „нанасяне на материални щети”.

Обидата, измамата, укривателството, икономическият натиск и злоупотребата с власт са трудно доказуеми само в страни, където правозащитното съзнание е ниско, а правозащитната система действа единствено в полза на властимащите. Ние вярваме, че България не е такава страна и очакваме от вас да осъдите министрите Пламен Орешарски и Даниел Вълчев за нанасяне на нематериални щети „в особено големи размери” и материални щети на всеки един от нас, както и на цялото ни учителско съсловие!

Намираме тяхното деяние за изключително опасно за обществото и конкретно за българската държава, защото то подкопава не просто уважението към едно професионално съсловие – то подкопава уважението към самата демократична идея. Припомняме, че народът избира управляващите, за да ръководят „в името на народа и в интерес на народа”. От цитираните изказвания на лицата Орешарски и Вълчев ни става ясно, че те нарушават този основен за демокрацията принцип. И в същото време правят опит да прикрият своето деяние.

Човешкото достойнство е скъпо не само на министрите, то е скъпо на всеки човек. Уронването му е престъпление, което не трябва да се търпи, и ние очакваме от вас да защитите нашето право да бъдем уважавани с издаването на справедлива присъда!

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА СЪДИИ,

За нас ще бъде удовлетворяващо обезщетение да осъдите Пламен Орешарски и Даниел Вълчев да заплатят на всеки един от нас поотделно материална компенсация от по 10 060 (десет хиляди и шестдесет) лева. Обезщетението се разпределя както следва:

1. За точки от 1 до 4 от І част – 10 000 (десет хиляди) лева.

2. За точка 5 от І част – 60 (шестдесет) лева

Запазваме си правото да повдигнем допълнителни финансови искания в случай, че с действията си или бездействията си сегашните правителствени ръководители ни причинят допълнителни щети. Това се отнася най-вече до използването на банките за политически цели.

В случай, че не намерим съответната законна защита на нашите права, ще се обърнем към европейските правни институции, както и към българското обществено мнение. Ние не сме отрепки, които да биват подигравани публично, и българската държава да продължава да нехае за това!

8 октомври 2007 г., Благоевград

Подписали молбата:

№

Трите имена

ЕГН

Преподаван предмет

Личен подпис