Интервю за вестник "България" в Чикаго в защита на нашите искания!
Откъс от исковата молба на учителите, която вече е разпространена в българските училища и набира подписи. Ще бъде внесена в съда в началото на следващата седмица:
„УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА СЪДИИ,
1. Гореспоменатите лица отправиха публична обида към цялото българско учителство, като урониха още повече останалото уважение, с което то се ползва в българското общество. Това за нас е обработване на общественото мнение в посока: „Да не обръщаме внимание на исканията на българските учители, защото те са несериозни!” На правен език подобно поведение се нарича „нанасяне на нематериални щети”.
2. Гореспоменатите лица публично показаха неуважение към нашите законни искания и представители, което ни води към мисълта, че когато никой не ги наблюдава, те може и да използват още по-обидни изрази по наш адрес. Вместо сериозен държавнически подход, ние получаваме открито пренебрежение и подценяване. Поканени сме на преговори, а всъщност се оказва, че Пламен Орешарски и Даниел Вълчев не гледат на тях като на преговори: ние се чувстваме мамени от тях. Това също се нарича „нанасяне на нематериални щети”.
3. Изтъкването на отсъствието на Пламен Орешарски и заместването на двамата министри от „експерти” всъщност се оказва още една форма ние да бъдем подвеждани за истинските намерения на двамата министри: те едно казват пред включени микрофони, а съвсем друго - пред изключени. Това също се нарича „нанасяне на нематериални щети”.
4. Гореспоменатите лица използват нашите материални затруднения като средство за упражняване на натиск върху нас и по този начин показват, че не са подходящи за заеманите от тях държавни постове, които изискват изключителна загриженост за материалното и нематериално благосъстояние на всеки български гражданин. Това се нарича „нанасяне на материални щети”.
Обидата, измамата, укривателството, икономическият натиск и злоупотребата с власт са трудно доказуеми само в страни, където правозащитното съзнание е ниско, а правозащитната система действа единствено в полза на властимащите. Ние вярваме, че България не е такава страна и очакваме от вас да осъдите министрите Пламен Орешарски и Даниел Вълчев за нанасяне на нематериални щети „в особено големи размери” и материални щети на всеки един от нас, както и на цялото ни учителско съсловие!
Намираме тяхното деяние за изключително опасно за обществото и конкретно за българската държава, защото то подкопава не просто уважението към едно професионално съсловие – то подкопава уважението към самата демократична идея. Припомняме, че народът избира управляващите, за да ръководят „в името на народа и в интерес на народа”. От цитираните изказвания на лицата Орешарски и Вълчев ни става ясно, че те нарушават този основен за демокрацията принцип. И в същото време правят опит да прикрият своето деяние.
Човешкото достойнство е скъпо не само на министрите, то е скъпо на всеки човек. Уронването му е престъпление, което не трябва да се търпи и ние очакваме от вас да защитите нашето право да бъдем уважавани с издаването на справедлива присъда!”
- Стачката на българския учител е неразбрана в голяма степен от обществото ни, чуват се противоречиви коментари, че всички са на този хал, не само българското учителство. Какво заплата трябва да получава според вас българският учител днес?
- Според мен заплатата на българския учител трябва да бъде 7 пъти по-голяма от тази на Президента на републиката. Но засега ние не искаме чак толкова. Основната причина за моето мислене за 7-кратния размер е продиктувана от главния ми учител – Природата. Главата на човека се нанася около 7 пъти в останалата част на тялото. Мозъкът е най-важната част от тялото по почти всички въпроси. Учителството е истинската глава на обществото, а не държавните чиновници. Спирам дотук – останалото всеки да си го мисли според своя мозък.
- Какви са шансовете според вас трудът на учителите да бъде заплатен двойно? Министерството на образованието ви предлага оптимален вариант от 35 % увеличение на работните заплати до края на 2008 година.
- МОН е на непряко подчинение на задгранични чуждестранни институции и поради това ни отговаря така. Българският национален бюджет се изразходва за чуждестранни военни амбиции и пари има достатъчно, ако българският парламент си спомни, че отговаря пред българския народ, а не пред МВФ, Световната банка, Световната търговска организация и т.н. Изтеглянето на българските военни наемници от Ирак, Афганистан и другите „антитерористични” мисии ще даде много повече от нужните ни средства за покриване на нашите искания. Има и други резерви, ако държавните мъже и жени искат да работя за ползата на българите, а не за харесването отвън.
- Мислите ли, че учебната година може да бъде провалена, ако до споразумение в близките седмици не се стигне? Задавам ви този въпрос, имайки пред вид коментарите в пресата на председателя на Синдиката на българските учители г-жа Янка Такева, че се очаква учители масово да започнат да си подават оставките. И кой тогава ще учи българските деца?
- Това за оставките не го разбирам добре. Аз нямам намерение да се оттеглям от професията, която ми е по сърце. Може би г-жа Такева има нещо предвид, което не разбирам. Не искам да се противопоставям на нейното гледище, но аз мисля, че учебната година, ако се провали, ще бъде провалена от правителството, защото не иска да започне преговори с МВФ и Световната банка. Мисля, че ако спре да се страхува и заяви открито, че подкрепя нашите искания, тези две институции ще отстъпят. И годината няма да бъде провалена. В тези две институции има умни хора и те могат да предвиждат много добре редица обществени последици.
- Не мога да пропусна и друг широко дискутиран въпрос – за качеството на българското образование. Колко е качествено наистина нашето образование днес, след като студентите са неграмотни по отношение на родния език – в системата на образование или в учителите е проблема?
- Вие, госпожо Любенова, ми задавате реторичен въпрос, но и малко ме провокирате. Ще се огранича със следното: всеки учител е отговорен лично за своите ученици, независимо от нечовешките условия, в които работи. Но образователната система размива личната отговорност до такава степен, че е почти самоубийство да я поемеш в нейната пълнота.
- В края на миналата седмица учителите в Благоевград успяха да връчат петиция с апел за помощ на Президента Георги Първанов. За какво ще разчитате на президента и какво реално може да направи той за вас?
- Аз лично засега не разчитам на г-н Първанов, докато той не ме опровергае. Само с публични изявления нищо няма да се постигне. Очаквам от него много повече.
- Вашата надежда за българското учителство в три изречения за финал на това интервю?
- Учители, самоуважавайте се – ние сме духовното ядро на България. Нека бдим за съвестта си и да не се оправдаваме за грешките си със системата. Нека първо променим себе си, а след това – и системата.
За вестник „България”
Мария Любенова
Коментари