Изповед

-    Отче, съгреших.

-    Какво се е случило, дете мое?

-    Аз... Постъпих лошо, отче. Изпитах силен гняв, че дори омраза...

-   Тежки чувства, дете мое, грешни... Разкажи ми, сподели греха си с мен. Като се разкаеш, вината ще намалее, грехът ти ще се заличи, чедо.

-    Отче, благодаря ти! Аз, аз бях лоша, нараних в мислите си едно момче... и неговия приятел, и приятелката им и още толкова много хора! Аз съм ужасен човек, отче!

Спорехме. Темата – трябва ли образованието да бъде платено. Аз, наивната глупачка, вярвах, че безплатността  на образванието  е огромна  социална  победа и твърдо я подкрепях. Моите събеседници обаче, зрели, мъдри тридесетинагодишни  студенти не бяха съгласни. И не само те, тяхната свита, състояща се от малолетни, уонаби  студенти и разбира се такива, които вече са във ВУЗ-овете, ги подкрепяше гръмогласно.

Превзеха думата. Започнаха да излагат доводите си – класическият, как правейки образванието  платено реално ще се повиши  качеството му, тъй като студентите ще са по-мотивирани и ще го оценяват по достойнство. Бурни аплодисменти.

Втори довод – ще бъде еднакво достъпно – ще има безлихвени студентски заеми, които ще се връщат след завършването, а ако човекът не се реализира в рамките на някакъв период от време, ще отпадат.

Звучи приказно! Дават ти пари, учиш, намираш си доходоносна работа  и после никакъв проблем  да ги върнеш. Юруш всички, зарязвайте мотиките и свинете и хайде на университета! Спокйно , ще има за всички, ето ви и парички. Ех, райско си е така, а?  Ето, и икономистите -банкери ще влезнат в управителния съвет на университета – бизнесът ще помага за развитието на бъдещите си кадри! Ще дава оценка кои специалности ще са по-търсени и съответно квотата за тях ще се разширява /за сметка на онези, неперспективните специалности, така или иначе на кого са му притрябвали те?!/! Така всички ще имат по-голям шанс да се реализират на пазара.

Но освен  това, онези от вас, които покажат високи резултати на матурите, ще имат уникалната, великолепна и неповторима  възможност  да учат безплатно. Как ще стане това? Естествено с помощта на добрия бизнес – заинтересовани фирми ще изплащат обучението  на новия изявен кадър и ще му предлагат работно място в своите редици веднага след дипломирането. Какво по хубаво от това? Да си купим студент...

Но добрите новини не свършват до тук. За да е още по-качествено образованието и много по-практически ориентирано, отношенията бизнес – университет ще се затегнат още повече. Важно е рейтинговата  система, за съжаление още в зародиш в момента, да бъде добре развита, за да може отношенията между университетите да се базира  на принципа на конкуренцията. Именно така ще бъде стимулирано качеството на образованието.

В крайна сметка университетската подготовка трябва да създава кадри за стимулиране на икономиката; тя е важен фактор в развитието на пазара. Нека се погрижим добре за нея, за нашите студенти, които утре ще се погрижат по същия начин за следващите и така икономиката ще върви напред!

-    Това ли е, дете мое?

-    Не, отче... Срам ме е да продължа...

-    Говори, чедо, говори...

-   Те вярват, че такава промяна, символ на цивилизацията, няма да се случи скоро, защото все имало разни идиоти , които да протестират. Смях. Какво се случило заради някакви си 8% увеличение на таксите в СУ , заради едни сметки за ток... Те, отче, синове и дъщери на изстрадали люде , дали мило и драго само и само да изтикат чедото си над средното ниво, чисти първенюта, се главозамайват и тръгват срещу корените си. Приказка за стълбата, отче, в съвременен вариант. Тези хора, в стремежа си да покажат колко над всички са, стигат до там, че възприемат веруюто  на онези, в чиито кожи искат да се претворят. А те, живелите  в охолство, забравят да погледнат надолу и от елементарна човещина да кажат „Стига! Аз имам достатъчно”.

Ядосах се, отче. Черни мисли заиграха харлем  шейк  в главата ми, хаотични и безсмислени в упоритостта си. Съгреших, отче, постъпих ужасно спрямо тези устати младежи, моите опоненти ... Искрено се разкайвам, отче, че не им отговорих и не ги поставих на мястото им!

 

Виктория Енева

http://priziv.org/izkustvo/izpoved


Тримесечното списание на синдиката CNT образование (виж статията в блога от преди известно време), предлага да бъде сечиво за всички тези, които отказват статуквото на социалния подбор и на научаването на подчинението чрез училището.

А в the fridge и Хаспел център в София можете да разлистите последните броеве на двумесечното списание Rethinking Schools