Темата „виси” някак.

В „Начално образование” не се вижда...

Аз специално се чувствам гузна по въпроса за извънкласното четене.

Не защото часовете, които провеждам са вяли. О, не…Те минават доста добре.

Например:

 Предложеният разтвор  (в читанка трети - четвърти клас) е отправна точка децата  да споделят своите впечатления за героите, случките по предварително зададеното четиво.  Те допълват  това, което е очертано в конкретния текст.  Които  са чели книгата, дори да не са я дочели, се надпреварват да вземат участие, а които не - поне получават представа и има някакъв шанс да се заинтригуват.  

При всички случаи аз съм много наясно с книгата и с това какво е подходящо да се открои в нея.  Издирвам драматизация или песничка към произведението, инфо за автора, презентация. Планирам  подтеми и  връзки към тях (например въпрос, задача за свързване, отстраняване на излишното, грешно твърдение  и т. н.), провокирам: разговор, дискусия, рисунка, комикс, импровизация. Вкарвам в  действие целия инструментариум от часовете по литература.  За по-стегнато обсъждане предварително поставям  индивидуални  задачи в читателските дневници (прочети еди коя си глава и я илюстрирай, или прочети тези три приказки, избери коя от тях ще преразкажеш и т.н.).

Гложди ме не работата в часа - тя е пост фактум.  Дори не и това дали съм накарала  детето да прочете…А това как, с какво отношение чете.

Истината  е, че след един такъв интензивен час по извънкласно четене казвам следващото заглавие, автора и оставям хлапето САМО да плува нанякъде.  То се опитва да види отсрещния бряг  и ако не съзре такъв бързо изскоква на сухо, казвайки „м…глупава книга, не ми харесва” .  Време е се преобърнат нещата…

Благодаря, Анелия, че ме накарахте да се размисля!:)