Играта „Цун-цун”

Това ми напомни един случай с детето на моя позната.Момиченцето беше в детска градина ,когато се случи и майка и ни го разказваше шеговито по кафета."Днес ,като се прибра, Михаела ми сподели развълнувано: Мамооо,ако знаеш днес зад пердето каква целувалница бешеее!" Естествено никой не и забрани и после ,когато Михаела стана моя ученичка в началното ,не  е проявявала такъв интерес към тайното целуване.
Мисля,че децата заслужават да сме откровени с тях и напълно спокойно може да се обясни какви видове целувки има.Защо да не споменем кога точно се целуват момче и момиче, на каква възраст и по каква причина.

Аз си мисля, че учителката трябва да разговаря с родителите и ако трябва да се консултират(родителите) с училищния психолог. Хипотезите са много за това поведение. Спомням си бяха ни раздали някакви презервативи в РИОКЗ при заверка на седмичното разписание и аз ги бях оставила на бюрото у дома. Щерката беше на 6 години и ме попита :
-Мамо какво е това?
За части от секундата се замислих, но реших да не я лъжа.
- Презерватив- отговарям.
- Какво е това "преварзетив"? и до днес си говорим откровено за секса и отношенията между половете. Мисля си, че родителите са хората които трябва да възпитат у децата усещането че секса и всички там ласки между мъж и жена не са срамни , нито забранени и се правят когато им дойде времето. Мисля си че успях да и внуша че това е нещо много интимно.

Да, родителите в случая имат ключова роля, но нещата се случват в училище и затова учителката е длъжна да реагира по най-правилния и адекватен начин. Майката я ангажира с позиция, която включва забрана. А ние знаем колко е вредно да се възпитава чрез забрани. Те често пъти имат обратен ефект.

От мнението на TaniaN разбирам, че нещата не бива да се раздухват, защото се очаква да отшумят от самосебе си. Откровен, спокоен разговор по тези въпроси е най-доброто, което може да се измисли, но разбира се, темата е отворена и за още предложения.

Куини, родителите са част от ставащото в училище. Дискретен разговор по въпроса с родителите и на двете деца според мен е изход от ситуацията. 

И на мен ми се губят едните родители в историята - тези на младежа. Мисля, че е разумно да ги поканите заедно. Друг въпрос е, че на госпожата, която се опитва да вмени на училището роля която й принадлежи (родителката на девойката с приятните усещания), това да влезе в контакт с родителите на другото дете трябваше да и хрумне преди да представи искането си на класната. То нали в това е проблемът на българското училище - всички, които не работят в него, очакват то да им реши всякакви проблеми, но като опре до ресурсите, които да се вложат в същото "универсално средство" за решаване на проблеми - изведнъж почват да говорят за някакви "20 часа раб. седмица" и "големи ваканции".

   Ако се заостри вниманието на децата и се подчертае, че има проблем, според мен, ще стане по-лошо! И в никакъв случай психолози и други светила да не объркват децата! Дайте им време, (е, не много, но поне 2-3 дни) и  тази игра  ще им доскучее като всички останали!  Ако - не, тогава само майката е тази, която може да обясни спокойно и разумно и с много такт и обич на детето си, че това е нещо, което правят хората, когато пораснат!  Чужди хора могат само да навредят! Не знам, аз поне така чувствам нещата, но всеки има право на мнение! Майката е тази, която трябва да бъде мотивирана да говори с детето си, а не да се крие зад психолози и педагози! Все пак тя е най-близкият човек, на когото детето вярва и се доверява безрезервно!
    Това е моето мнение, Кралице, ако мога да помогна, изобщо!
    С поздрав и уважение!

Наистина, много интересна е тази майка! Ако учителката ходи след момиченцето през цялото време в училище и следи то да не се "цун-цун"-ква, ами детето просто ще си играе другаде на същата игра! Колко наивна техника на забрани... Докато, ако говори тактично с детето си и след това престане да се занимава с темата, интересът бързо ще спадне...

Благодаря за ценните мнения. Важно е да си сверим часовниците, защото подобен проблем може да се появи и за в бъдеще при друг учител.

На мен ми е все още трудно да си представя как би протекъл откровеният разговор с детето на тази тема. Трябва да го убедим да почака, докато порасне, а как ще се мотивираме, след като то вече е изпитало удоволствие?

Дойде ми наум една хрумка на прима виста,без да съм сигурна в резултата.Нека се обърнем към гениалните приказки ,достъпни за деца.Принцът целунал жабата и тя се превърнала в красива принцеса,но тя е била голяма.А какво би станало,ако малкият принц целува непрестанно малка принцеса?Може би когато се превърне в истинска  и голяма принцеса,нейните устни ще бъдат увяхнали и сухи ,така тя ще загуби от красотата си!?!?Затова малките принцеси целуват само своите близки по бузките,гушкат се в тях ,за да се превърнат в истински красавици!!!

Куини, определено очертаваш проблема с това изпитано удоволствие...Мисля, че на момиченцето трябва да се обясни, че това е една игра за по-големи деца, а удоволствието, което изпитва сега я отвлича от важни неща. Моето мнение е, че с такава забраняваща майка ролята на психолога ще бъде за учителката, тя е човекът с авторитет. Не одобрявам едно раздухване на случая с привикване на двете семейства, защото съм сигурна, че децата ще бъдат въвлечени в "дискусията", от което ще им остане крайно негативен спомен за целувката и целуването въобще.
Във връзка с това искам да споделя за едни други целувки - сутрин при раздяла с родителите на децата от детската градина. В групата ми има един баща, който всяка сутрин целува детето си по устата. Същото се случва и с едно момиченце от другата група, което се довежда от приятел на майката. И в двата случая съм против това, което виждам, но не се намесвам. За мен това е твърде интимен кръг от преживявания. Бих искала да чуя и вашето мнение, моля.

Моето предложение за обяснение на децата: Да, винаги е приятно да те целуват, когато мама и татко те целуват е хубаво, когато мама целува татко и на двамата им харесва, когато вие играете също е приятно. Но мама те целува, защото ти си нейното детенце и те обича. Когато се целуват момче и момиче, както мама и татко, 
те показват с целувката, че се обичат и искат да имат и да се грижат за детенце - това си ти. Когато играете на цун-цун, ти не си майка на Любо, нито пък двамата искате да имате свое детенце - самите вие още сте деца. Целувката е много хубаво и приятно нещо, но тя означава чувства и желания. Когато няма истинка причина за нея, става папагалско повтаряне на нещо, което сме видяли, но не разбираме. Ако мама целува всички деца, ти няма да си мислиш, че те обича. Целувките няма да показват, че ти си специална, а само, че на мама й харесва играта цун-цун. Ако всички постоянно се целуват, после няма да има с какво майката да покаже на детето си, че го обича, или пък мъжа и жената да покажат един на друг, че
искат да живеят заедно и да си имат детенце.

Куини какво се случва с тези деца, как се развиват нещата, продължава ли играта?

 Еми да погледнем и от комичната страна : момиченцето ще бъде подготвено =)  за по-нататъшни действия като порасне. Според мен тези родители (на момичето и на момчето) имат нужда от консултация с психолог. Не може да разбереш,че детето те се целува в първи клас и да кажеш на учителя еми оправяйте се ама не искам да е така. Еми не може така. А пък тези 7 годишни лепата май избързват :D харесвайте си се... Станете 4-5 клас минимум и си се целувайте.... Нямам кой знае колко обективно мение, защото съм само една седмокласничка, но както някой по-горе беше казал на децата ще им писне по някое време и само ще се оправи всичко. Друг е въпросът с родителите.

Храброва, не съм питала колежката и не зная как се развиват нещата. Мисля, че Калабрия е права, че може и да им писне на дечицата и да приключим с терзанията.

Харесаха ми предложенията на ranvia и dorodtea. Мисля, че в подобна ситуация биха свършили чудесна работа :)

Галка, да, проблемът се корени в изпитаното удоволствие на тази възраст. Но пък за нея също така е характерно, че дори и най-интересната игра сравнително бързо омръзва.

Целувката между двете деца отключва проблем, който възниква пред мен във всяка подготвителна група, която водя. Проблемът за началото на половото и сексуално възпитание. Някои наричат възрастта 6-7-8 години "първи пубертет" и аз във всяка подготвителна група, която съм водила до сега, съм наблюдавала "откриването" на другия пол, засилен интерес към любовните и сексуални сцени във филмите, истински любовни чувства и чувство на ревност, дори имитация на наблюдавани сексуални актове. Винаги има и по едно-две деца, които мастурбират по време на обедната почивка. Обикновено за тези неща не е прието да се говори и когато съм искала съвет от психолози или лекари как да постъпвам в такъв случай, никой до сега не се е ангажирал с отговор. А това е много отговорен момент в сексуалното възпитание на децата. Момент, който ние оставяме "за после". Кога после? Когато завършат училище и заедно с това са далеч напред в познаването на сексуалните техники и далеч назад в изживяването на любовните емоции от нас? Не ви ли се струва че от тук започва разделянето на Пътя на нас и децата? Или на живота на децата на явен и таен? Тъй като няма учебник по сексология за учители на детски градини и начални училища, мисля си, че учителят може да избира поведение в съответствие със своя морал и съзнанието си за мятото си в живота на конкретното дете и неговото семейство. Лично аз не оставям нито един такъв случай без мое действие. И то е в широк диапазон, в зависимост от това дали става дума за истински чувства в децата или в имитация на видяното от тях на живо или по телевизията: разговор с отделното дете или с групата като цяло (ако цялата група е въвлечена в изживяването по един или друг начин), задължително разговор със семейството (особено ако то не контролира гледаното по ТВ), смяна на позата на детето в леглото и леко милване по главата докато заспи....Важно е да се помнят две неща: че чувствата на децата в този момент са истински и ние не можем да ги накараме да ги оставят просто така в ъгъла докато пораснат и че нашето поведение в този момент е определящо за по-нататъшното сексуално възпитание на децата. Родителите също се нуждаят от нашата помощ в този момент. Откритието,че детето им изживява нещо от сексуалната сфера на тази възрат за тях е толкова кощунствена и те се чувстват толкова виновни, че веднага се опитват да отхвърлят голямото бреме на тази вина. И кого да потърсят за съдействие(или за прехвърляне на вината), ако не учителя?! Това е един от случаите, в които те се нуждаят истински от нашата професионална компетентност. И ако ние успеем да сме полезни в този момент - печелим доверието им. Ако си затворим очите, негласно признаваме пред детето, че това което правят е толкова лошо, че дори не искаме да говорим за него. И то никога или много трудно ще се довери на възрастен по-нататък в овладяването на сексуалното познание, поведение и развитие на любовното чувство.Какво чудно има тогава в разюзданите сцени, които се наблюдават в училищата, след като децата знаят, че ние сме абдикирали от тази страна на техния живот?
Любовта е прекрасна, тя е началото на всички начала и част от нашата мисия на Земята е с мъдрост да водим децата по пътя към нея......  

Страхотен коментар! Благодаря!

Бих подчертала, че както в детската градина, така и в училище, се изпитва остра, крещяща нужда от беседи с учениците на сексуална тематика. Но как да стане това? Лично аз не се чувствам подготвена по простата причина, че в България учителите изобщо не се обучават да бъдат компетентни в тази област. Смятам, че трябва да се преминава през специални курсове, а не всеки учител да решава според собственото си светоусещане как да реагира в дадена ситуация. И понеже сферата е изключително деликатна, предпочитам да не навлизам в нея, което, абсолютно съм съгласна, също е много грешна позиция.

Защо не оставите децата да се нацалуват.Като им омръзне ще спрат.Куини ако не  знаеш има ден и на целувката.

Ген, твоят коментар ме разби! Но пък е хубаво да се прочетат всякакви мнения  и предложения :-)

Знам за деня на целувката. Нали лично аз ти казах за него - забрави ли? :-)

Там е работата, че не им минава. Моите в градината даже и се "поожениха". Имаше булки, ревност, подли номера за измъкване на желания ерген, музика, рокли... Вярно, че след цялото театро интересът към темата спадна. Но не мисля, че къквото и да било от този род трябва да се оставя без коментар, защото възрастта е неподходяща за изпитване на подобни специфични удоволствия. Още повече, че родителската забрана в случая не играе абсолютно никаква роля. Интересното е, че след "омъжването" едната госпожица, която категорично се измъкваше от самостоятелното обличане, изведнъж се усети пораснала. На следващия ден след "ритуала", както обичайно поиска да и обуя чорапите и аз на шега и отвърнах: "Айде сега, на омъжена жена чорапите ще и обувам!". Каква беше изненадата ми! - след пет минути дойде да ми се похвали, че сама се е обула. Това ме кара да се замислям, че присвояването на социални роли, неприсъщи за дадената възраст, дава на децата така желаното усещане, че вече са големи. Но границата на тази "големина" трябва да е много ясно сложена, както от учители, така и от родители. Иначе в шести клас може и бебета да гледаме!

Има една страхотна книга на Хаим Гинът "Децата и ние (Нови решения на стари проблеми), превод от английски на издателство БУЛВЕСТ-2000. Ще си позволя да цитирам: "Родителите могат да упражнят лек натиск срещу самозадоволяването, не защото е патологично, а защото не способства развитието - то не води до социални връзки или личностно израстване. Натискът обаче трябва да бъде лек, инак ще взриви намеренията ни. Решението е в това, така да ангажираме детето с нежността и интереса си към обкръжаващия свят, че самозадоволяването да не бъде единственото му средство за удовлетворение. Основното удовлетворение на детето трябва да произлиза от личните му връзки и постижения. Когато това стане, епизодичното самозадоволяване не е проблем, а само допълнителен изход..."
Може би не съм права, но аз също смятам тази сфера за твърде интимна и не бих си позволила да се намеся чрез разговор/и с родителите. Едва ли те не са забелязали какво прави детето им, бих взела отношение само ако се поиска моето мнение. Да, сменям позата на детето, гледам то да е на легло по-близо до мен, но не се намесвам по друг начин в този момент чрез физически или вербален контакт с него. В повечето случаи само смяната на позата вече има ефект. Мисля, че така се опитвам да не преминавам онази граница, която е индивидуална за всеки човек.

 Куини, има едни много хубави книжки на Мари Клод Моншо(извинявам се, ако не е точно така името) - "Бебе на нулева възраст" и "Истината за бебетата". Те са много подходящи за начало на сексуалното възпитание в начален курс. Всичко в тях е представено много деликатно и красиво. Аз използвам  " тези наръчници по сексуално възпитание за най- малките" в часовете на класа, откакто съм ги открила. Много ми помагат в различни ситуации. Първата книжка я разглеждаме  в първи клас. Провокира доста усмивки и въпроси у децата  и се получава доста непринуден и откровен разговор.

Хувамо.. Незнайно защо прочетох всички мнения в поста =D Да ви кажа... Нещо не ми се връзва дребоди на 6-7-8 год. да се "самозадоволяват". Може би защото гледам на това под по-различен ъгъл защото ако тяхното е пъри пубертет аз съм във "втория" =D . На Куини последния коментар ме накара да си спомня нещо. Значи в четвърти клас нашата супер-яка психоложка (май вече прекалявам =) дойде да ни говори за любовта. Лошото е,че в момента не си спомням за какво ставаше дума (сигурно защото пак си мислех колко е готина и се отпелсвах =D), но смятам,че имаше някаква дори и минимална полза от всичко това. Госпожата ни по биология и химия води СИП Здравно образование и всяка година имаме празник за 1 декемви. То за това знам много неща за спина :).Та в този СИП аз не съм записана защото нямам време, но дори да имах нямаше да се запиша. Хората, които са там ги интересуват главно сексуалните теми. В смисъл и аз не мога да обесня, но те са от тези мн "отворените" дето бягат от часове и т.н., по дискотеки. Сещате ли се? Госпожава много пъти ни е казвала, че ако имаме някакъв въпрос свързан със сексуалната грамотност винаги можем да се обърнем към нея за съвен. И това според мен е доста послезно... Не знам какво общо има коментара с поста, но се надявам да съм ви дала нещо полезно =).
P.S.: Съжелявам, ако имам много грешки, но нещо ми става тия дни с писането...

Знаете ли напира в мен един въпрос от началото на дискусията. Как разбра майката за тази детска игра? Куини, ако имаш информация ще те помоля да я споделиш с нас.

Храброва, ще трябва специално да се осведомя от колежката. Днес отново пропуснах да си поговоря с нея по този въпроса, но както знаете: в училище си е една лудница.

Много благодаря за професионалните коментари по темата и препратките към полезни книги! Безценни сте!

Калабрия, "не ти се връзва", но е вярно. Чувала съм го от много колеги детски учители. Между другото те най-добре могат да обяснят защо това се случва.

 Еми това е много странно. Защото... Чудя се под "самозадоволяване" дали имате предвит това, което аз си мисля, защото се имам за осведомена по тези теми. Или поне би трябвало да знам някои неща. И самозадоволяваме за такива дребоси :S ... Ако това е факт амога да кажа само: Не къде отива тоя свят =)

 Защо се случва?. В действителност в детската градина се случва точно толкова, колкото и извън нея - просто при събрани 20 деца заедно това е видимо, иначе за този факт знае само семейството. Има свръхвъзбудими деца, които така снижават тревожността. Обикновено се наблюдава при хиперактивни деца, които трудно заспиват. Това го има като факт и в къщи, но в детската градина има и още две страни, освен конкретното дете - педагога и останалите деца, и ако в къщи родителите могат просто да подминават този факт, то заради самото дете и присъствието на други деца, педагогът няма как да го подмине. Индивидуалната реакция зависи от компетентността му. Детето в никакъв случай не бива да да бъде стресирано, защото товя може да окаже влияние в индивидуалните му нагласи по-късно при половото съзряване, а и защото спирането на самозадоволяването не зависи от волевите усилия на самото дете. Това е натрупано напрежение, чието снижаване трябва да се търси чрез включване на детето в подходящи дейности, чрез внимателно оглеждане и съобразяване на режимните моменти и най-вече чрез сътрудничество със семейството. Самозадоволяването в толкова ранна възраст обикновено има две основни причини - 1.има наличие на незадоволена потребност от друг характер, която детето се опитва да "запълни" или 2. случайно /при игра, при предхождащо възпаление на външните полови органи и.т.н./ детето е разбрало, че това му доставя удоволствие и след това го повтаря. В това няма нищо трагично, защото тези състояния са преходни - нашата задача е да помогнем на детето да "премине" през тях без да накърняваме психиката му. В действителност в изключително малко от случаите се касае за патология.
  Освен това, Калабрия, за да отговоря на въпроса ти - това самозадоволяване не е като другото; то не може да има удовлетворяващ край. Там е тънката нишка - да не се превърне в непрекъснат дразнител и в последствие в навик. Но пак повтарям, че решаването на проблема минава през работа със семейството.

Шели, много професионален коментар си направила! Благодаря! :)

Специално за Храброва да дам отчет по случая. Майката е разбрала за играта, защото дъщеричката й е споделила. В момента нещата са в застой, защото момченцето отсъства - болно е. А колежката е забранила да се отваря вратата на шкафчето, под претекста, че ще се развали, с което е попречила на децата да си правят скривалище.

Аз не исках отчет. Съжалявам, че така си го изтълкувала. Просто мислех по въпроса какво се крие зад забраната на майката и очакването и учителката да се справи с приблема.

Храброва, извини ме, ако съм те засегнала по някакъв начин! Казах "отчет", защото ми струваше известни усилия да се сетя, докато съм в училище, да попитам колежката какво е развитието по случая. Права си, че ако искаме да бъдем реалисти в наблюденията си и изводите, трябва да се проследят нещата докрай.

Според мен проблемът е не защо децата се целуват (това ми се вижда напълно естествено), а защо се крият зад шкафчето, когато се целуват. Знам и отговора - мамата е виновна - внушила е на детето вина и срам от този акт , а също и внушава вина у учителя, като прехвърля своята невъзможност да контролира ситуацията върху него. Да, ама не...тука основният фактор е е семейството!

 Върна ме много назад в спомените ми - във времето на първите детски целувки и влюбвания. Бях ного емоционално дете, много обичано и обичащо.  Имах много "годеници" както ги наричаше баба ми :). Искам да кажа, че вкъщи всичко се знаеше и се коментираше с много усмивка и разбиране. Получавах ценни съвети, на които се доверявах. Мисля, че този ми близък контакт тогава с домашните ми помогна да развия емоционалната сфера на чувствата си правилно и като влезнах в пуберитета..и после. Никога не съм  приемала проявлението на симпатия и любов за нещо странно и срамно..нито съм се замисляла тогава. Замислих се след като се омъжих. Мъжът ми и до днес се чуди, защо винаги се целувам толкова много с близки и приятели..фрустрира се от този факт! Аз пък го разбирам напълно - той помни моментите в живота си, когато майка му го е целунала - могат да се изброят на пръстите на едната ми ръка...Та, майката, де!!!

Според мен проблемът е не защо децата се целуват (това ми се вижда напълно естествено), а защо се крият зад шкафчето, когато се целуват. Знам и отговора - мамата е виновна - внушила е на детето вина и срам от този акт , а също и внушава вина у учителя, като прехвърля своята невъзможност да контролира ситуацията върху него. Да, ама не...тука основният фактор е е семейството!

 Върна ме много назад в спомените ми - във времето на първите детски целувки и влюбвания. Бях ного емоционално дете, много обичано и обичащо.  Имах много "годеници" както ги наричаше баба ми :). Искам да кажа, че вкъщи всичко се знаеше и се коментираше с много усмивка и разбиране. Получавах ценни съвети, на които се доверявах. Мисля, че този ми близък контакт тогава с домашните ми помогна да развия емоционалната сфера на чувствата си правилно и като влезнах в пуберитета..и после. Никога не съм  приемала проявлението на симпатия и любов за нещо странно и срамно..нито съм се замисляла тогава. Замислих се след като се омъжих. Мъжът ми и до днес се чуди, защо винаги се целувам толкова много с близки и приятели..фрустрира се от този факт! Аз пък го разбирам напълно - той помни моментите в живота си, когато майка му го е целунала - могат да се изброят на пръстите на едната ми ръка...Та, майката, де!!!