Нина, благодаря ти за информацията! Аз така и не можах да чуя нещо повече за тази среща тогава. Добре е на такива неща да се дава по-голяма публичност.

Прехвърлих доклада и ще се опитам да представя някои мои съображения напълно импровизирано и без претенции за изчерпателност.

I. В момента електронното съдържание е апокрифно, не се подчинява на някаква норма или стандарт, които да го правят пълноценна и равносилна алтернатива на книжните учебници. Дори електронните учебници на МОН впоследствие бяха прекласирани като помагала.

II. Във връзка с това според мен е необходимо МОН по ДОИ за съответния предмет и клас да изработи електронно съдържание, което да е равносилно на учебник по предмета и да го предостави на все още нефункциониращия си е-портал. Трябва да се създаде механизъм тоя учебник да може да бъде коригиран, актуализиран от учители, ученици и периодично основното съдържание да бъде обновявано с цензурата на МОН.

III. Към това трябва да бъде изградена база данни, която да позволява ученици и учители да публикуват задачи, упражнения, разработки по съответните методически единици. Също трябва да има и форум за пряка връзка между авторите, ползвателите и всички заинтересувани (в момента се предвижда достъп до е-портала да имат само ученици и учители, което изолира НПО, учени, бивши учители, специалисти от реалния бизнес).

IV. Безсмислено ми се вижда учениците да си пишат домашните в е-портала и учителите да ги проверяват там. Някои хора в министерството си мислят, че като са дали на 700 ученика и 60 учителя 10 компютъра с интернет, са им осигурили неограничен достъп до мрежата, което е смешно и жалко.

V. Още от самото начало с обучението на учителите системата тръгна по грешен път. Реферати и презентации с копи-пейстнато съдържание от някой сайт не е електронно обучение. По принцип в тези разработки няма интерактивност, симулации на процеси, тестове, игри, ами с две думи нищо електронно няма в тях. Освен това се дават теми от учебното съдържание, които създават предпоставки съдържанието да е копирано или преписано отнякъде, без въобще да е прочетено и осмислено. Темата трябва да бъде така поставена, че да изисква анализ на няколко източника и синтез в единно цяло с показано лично мнение по темата и авторско присъствие.

VI. Финансирането трябва да е не само с обществени поръчки на централно ниво, а още да се заделят средства, за които може да кандидатства примерно отделен учител с проект. Различни хора, различни цели, различни средства за постигането им. На учителя по физика може да му трябва софтуер за симулации, на учителя по музика композиторски, на учителя по математика Geometer's Sketchpad, на учителя по информатика NetOp School, Crystal Xcelsius, Matchware Mediator например. Иначе всички ще бичим презентации на Powerpoint и ще отчитаме дейност.

VII. Превръщане на училищата в обществени образователни центрове като им се предоставят възможности да предлагат достъп до ИКТ в извънучебно време, както на деца, така и на пълнолетни граждани.- Това просто не го виждам как ще стане, защото ако училището работи от 7 сутринта до 8 вечерта не го виждам кое е това свободно време. Събота и неделя? Това значи да идват 2-3 души, които да отключат училището, осигурят съответно пропускателен режим до 3 етаж, да обучават учениците и да пазят базата. Даже и да се създаде организация, не виждам кой и на каква основа ще плаща надници, които в почивен ден трябва и да са двойни. Аз специално в събота и неделя си доработвам и една такава заетост би ми намалила доходите наполовина :)

Ако пък става дума за лятото... Оферта е, стига да е с образователна цел, а не да играем игрички.

VIII. Добре е да се създаде общност на надарените ученици с цел да се насърчи тяхното развитие и да се ограничат възможностите за т. нар. ‘изтичане на мозъци’. - Малко е объркана тука логиката - предвид ниското заплащане извън столицата, корупцията, липсата на сигурност за бъдещето, на обществен ред и законност в държавата, надарените ученици по дефолт емигрират или отиват в София. Такива общности и сайтове и сега има, самоорганизирани от самите учащи се. Може би и така е по-добре, защото, позволете ми да цитирам един бивш участник в нац. отбор по информатика, мой познат: "То това не се учи на училище." Поне по мои наблюдения в повечето училища извънкласните форми тлеят, защото нямат финансиране и повечето учители за тия пари не им се занимава. Заниманията с даровити деца изискват многостранна подготовна и в пъти по-голямо напрежение, отколкото работата в клас.

IX. Определяне на ИКТ координатори във всяко училище с цел да се улесни ефективното прилагане на ИКТ в учебно-образователния процес. Координаторите следва да предоставят най-вече методическа, а не чисто техническа подкрепа на учителите. - "Определяне" ми звучи като "набутване". Много се говореше за нова административна длъжност в училищата, свързана с обмен на информация с общината, инспектората и министерството, за повишаване статуса (и заплатата) на ръководителя на КК, засега нищо. Само нови задачи и отговорности.

А кой я дава техническата помощ да питам?

Нямам време за повече приказки и се логнах само, за  да те поздравя за коментара, imhotep!

Имам същите наблюдения и напълно те подкрепям по всички точки.

"Монитор" 23 май 2007 , 16 стр.
72-ри сме в света по IT-технологии
България е едва на 72-ро място по индекс на нивото на информационните и телекомуникационни технологии и влиянието им върху развитето на нацията. Това сочи тазгодишната класация на Световния икономически форум, който се прави ежегодно с парижката бизнес школа Insead.
В списъка на страните, разполагащи с IT и комуникационна инфраструктура, са включени 122 държави.
Миналата година България е била на 64-то място, но тази година се е сринала 8 места надолу в класацията, с индекс 3,53. Същият индекс има Азербайджан.
Румъния е почти 20 места по-напред от нас - на 55-то място. Преди нас са и страни като Тринидад и Тобаго, Индия, Филипините, Ботсвана и Панама.
В първата петица са Дания, Швеция, Сингапур, Финландия и Швейцария, с индекс от 5,50 до 5,71.
Ръстът на разпространение на информационните и телекомуникационни технологии е правопропорционален на процъфтяването и конкурентноспособността на националната икономическа система, се казва в документа.