Защо в Езикова гимназия "Акад. Л. Стоянов" - Благоевград продължаваме стачката?

До Учениците

До Родителите

До Колегите от всички училища

До Средствата за масово осведомяване

До Ръководствата на Синдикатите

До МОН

До Народното събрание

До Гражданите на Р България

ОБРЪЩЕНИЕ

на стачкуващите учители в

Езикова гимназия „Академик Людмил Стоянов” – Благоевград

С това свое обръщение даваме яснота на всички вас по въпроса защо продължаваме да стачкуваме и през тази седмица.

J    Стачкуваме, защото нито едно от конкретните искания, с които започнахме своята борба, не е прието от страна на българското правителство и от МОН. Каквото и да се твърди в медиите.

J    Стачкуваме, защото няма подписано стачно споразумение по нито една точка от нашите предложения и каквото си беше решило българското правителство без нас, това и налага – без оглед на мнението на българското учителство. Като в старите диктаторски времена.

J    Стачкуваме, защото нашите ученици заслужават да срещнат в класните стаи спокойни, ведри, заинтересовани от извършването на отлична работа учители – а не измамени и обезверени роботи, получили поредния шамар от страна на държавната власт и нож в гърба от синдикалните си ръководства. 

J    Стачкуваме, защото някои отродителите са заблудени, че нашите искания едва ли не са удовлетворени и че учителите на техните деца едва ли не са „новобогаташи” с „получени” за 1 ноември „коригирани” заплати. Което е една поредна ЛЪЖА.  В българските училища все още НЯМА никакви увеличения на работните заплати.

J    Стачкуваме, защото всички колеги в страната бяхме излъгани от обещания за преговори от страна както на правителството, така и на националните ръководства на синдикатите, но истински диалог така и не се получи.

J    Стачкуваме, защото много от медиитеманипулираха българския народ, че учителството прекратява стачните си действия и като наплашено стадо влиза, подгонено от властта, обратно в кошарите. Ние не се страхуваме да заявим, че не сме овце, а български учители, които държат на думата си!

J    Стачкуваме, защото синдикалните централи едностранно, без да се допитат до нас, взеха сами решение (което е достойно за съжаление) да обявяват в националния ефир, че се прекратява стачката. Това също НЕ ОТГОВАРЯ НА ИСТИНАТА, а е една от поредните ЛЪЖИ. Каквото и да им кажем вече, те публикуваха готов празен образец за подписване на нашата КАПИТУЛАЦИЯ.

J    Стачкуваме, защото Народното събрание на Република България не взе под внимание препоръките на Европейския съюз за най-малко 5 % дял от БВП, покриващи се с  нашето справедливо искане. С това ни казва, че българското училище за него е „приоритет”, но само за унищожение. Както бяха унищожени още много други български богатства (култура, изкуство, наука, енергетика, армия, пощи, съобщения, природа...).

J    Стачкуваме, защото министърът на образованието и науката г-н Даниел Вълчев ни обиди многократно публично и нито веднъж не пое отговорност за думите си и не ни се извини. Неговият кабинет удовлетвори без стачка исканията на научните работници, но не и нашите – а в действителност ние защитавахме и техните интереси. Стачкуваме, защото той продължава да се отнася към нас като към подчинени войници, задължени единствено да изпълняват командите му.

J    Стачкуваме, защото цялото ни общество е въвлечено в ЗАБЛУДАТА, че българските учители получават около 400 лева чисти доходи. Това също не е вярно. Само единици от колегите с дългогодишен стаж и висока квалификация ги достигат, но по-голямата част – не.

J    Стачкуваме, защото вярваме, че стачката ни ще осмисли борбата ни за БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ, а не е свързана само с „доходите на даскалите”, както се разпространява. Ние искаме справедливо отношение към нашия рисков труд и очакваме признание на нерешените ни проблеми. Противопоставяме ли се например на труда на летците, които пилотират по 2 или 3 часа на ден? Или на журналистите, които водят по едно предаване в седмицата? Или на учените, които свободно могат да използват предоставеното им време за творчество? Бихме искали нашите сънародници да гледат на труда ни също като на творческа дейност!

J    Стачкуваме, защото вярваме, че колегите от другите училища могат да преразгледат спирането на стачните си действия и да ги подновят. Защото без борба няма напредък.

J    Стачкуваме, защото не искаме първата ни единна стачка да се е оказала поредният политически манипулиран театър. Ние показахме, че сме възрожденци по дух и с протеста си помогнахме на своя народ да започне да се пробужда.

J    Стачкуваме, защото искаме нашите ученици да бъдат убедени, че си струва да станат като нас – будители и учители. Че да си учител не е позор, а духовно призвание, дори привилегия. Защото да станеш учител е трудно, но да останеш такъв днес е нравствен подвиг.

Очакваме адресите, към които се обръщаме, да откликнат на посланието ни. И да седнем наистина най-после на масата на преговорите! Но не привидно, а в действителност.

5 ноември 2007 г.

Благоевград