Закон за класовото образование

Ограничаването на избора започва с това, че държавата абдикира от общообразователните дисциплини, продължава със сроковете за обучение и приключва с освобождаването на „частната инициатива“..

След като отлично приложиха „препоръките“ за приватизиране на висшето образование и започнаха да превръщат училищата в дружества за търговия с деца1, беше логично нашите управляващи да „реформират“ и качествените критерии по отношение на образованието. На 27 април в Министерството на образованието и науката беше представен законопроект за училищното образование. Преди да бъде префасониран в парламента, така че да се загладят неолибералните откровения, ще направим кратък анализ на предложеното от образователните корифеи на властта2: „валидиране на знанията, придобити при неформално самостоятелно обучение“, „сертифициране на знанията (например по компютърна грамотност) чрез удостоверения“, „стандарт за включващо обучение“ и други заети от корпоративните „глосари“ модернизми.

„Трябва да гледаме на образованието не като на разход, а като на инвестиция. Децата ни не са разход, децата ни са инвестиция“, заявиха „образователите“ пред казионните журналисти. Но доколко въпросните промени са реална инвестиция в децата ни?

Две неща се набиват на очи – ориентиране към пазара на работна ръка и гъвкавост по отношение на изискванията към учениците. В гъвкавостта по принцип лошо няма. Макар че трудно ще се реализира у нас, поради това, че образователните ни кадри са възпитани в условията на единното „социалистическо“ образование, безспорно можем само да аплодираме намерението на ГЕРБ да дадат на децата избор как и колко да се обучават.

Но като наложим върху това „пазарните“ принципи, добре подкрепени в законопроекта, виждаме че изборът фактически е какъв занаят да набият в главите на децата, а не какво образование да получиш. Нещо повече, за получения занаят плащат не само родителите със своите данъци – плащат и децата със своята независимост. Това е дебилен подход, типичен за капитализма – приватизация на печалбата, национализация на загубата. В случая обществото поема разходите на фирмите да обучават своите работници и им дава  възможност да печелят, като му продават допълнително образование.

Ограничаването на избора започва с това, че държавата абдикира от общообразователните дисциплини. Учебният материал ще се намали с една четвърт, като повече щяло да се набляга на упражнения и повторения3. Откровената цел на гимназиалното обучение вече ще бъде да вади професионалисти на пазара, а не да ограмотява хората за света около тях. Който иска да има достъп до знание извън нужното за професията му, ще трябва да си плаща за него.

Смисълът на общественото образование не е да дресира работниците на капиталистите – те прекрасно се справят с това вече няколко столетия. Смисълът – и инвестицията – на образованието е да изгражда хора, които да създават нова икономика, нови отношения, нови „работни места“, ако щете. Обратното – което се лансира в момента – означава спирала на стагнация и регрес.

Детето 11 години ще бъде възпитавано в примиренчество и егоцентризъм4, а накрая ще излезе от училище с оценка за правилно поведение4. Хубаво е, че „не се допускат ограничения или привилегии, основани на… обществено положение“, но едва ли някой вярва, че от възможността да бъдат възпитавани извън масовите училища биха се възползвали децата без съответното „имуществено положение“. Масово децата ще бъдат възпитавани да славословят „националните герои, дали живота си за Българската държава“, но да гледат на другата страна, когато някой бие хора на улицата.

Ограничаването на избора приключва с освобождаването на „частната инициатива“, което на практика развързва снижаването на качеството на образованието до абсолютния минимум. Доброто образование окончателно се превръща в привилегия за онези, които могат да си позволят частни училища.

Образованието като средство за намиране на по-добро място в обществото постепенно губи ролята си. Класовото разделение в обществото се задълбочава. Важен е фактът, че това е част от дългосрочен процес на приватизация и оттегляне на държавата от образованието, който тече в цяла Европа5 и в САЩ6. Но от това на нашите деца няма да им олекне, когато се окаже, че няма платена работа за тях. Затова, ако наистина гледаме на образованието на децата си като на инвестиция, нека не оставяме държавата да ни ограби по типичния за бюрократа с тоягата дебилен начин!

1 Виж „Кой печели от делегирания бюджет“, Свободна мисъл, април 2009 г.

2 Според „На 5 г. в предучилищна, на 13 – с основно образование“, news.bg, 27 април 2010 г.

3 Виж мъдростите на министъра в „Съкращават учебния материал в училище“ от news.dir.bg. Както се казва, „повторението е майка на затъпяването“.

4 „Ще оценяват учениците не само за знания, но и за поведение“, 27 април 2010 по Дарик радио.

5 За актуалният процес провеждан по нареждане на ЕС можете да се прочете например в „Да пратим „Болоня“ в историята!“ на сайта на Студентско-ученическо движение „Призив“ www.priziv.org

6 За това кой има възможност да учи в колеж в САЩ виж „College Moving Out of Reach“ на сайта educationandclass.com от 3 декември 2008 г.