За ученето и научаването- "Момченцето"

" Веднъж едно момченце отишло на училище.
То било съвсем мъничко.А училището било доста голямо.Но когато момченцето открило, че може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там, то се почувствало щастливо.И училището не му изглеждало толкова голямо.
  Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала:
 -Днес ще нарисуваме картина.
 -Чудесно!-казало си момченцето.
То обичало да рисува.Можело да нарисува всичко: лъвове и тигри, пилета и крави, влакове и лодки.Извадило кутията с пастели и започнало да рисува.Но учителката казала:
 -Чакайте! Още е рано да започваме!
И изчакала всички да се приготвят.
 - А сега-казала учителката,-ще рисуваме цветя.
 - Чудесно!-помислило си момченцето, защото обичало да рисува цветя.И започнало да рисува красиви цветя с розов, оранжев и син пастел.
 Но учителката казала:
 - Чакайте! Аз ще ви покажа.
И нарисувала на черната дъска едно цвете.То било червено, със зелено стебло.
 - Готово!-казала учителката-Сега може да започвате.
Момченцето погледнало цветето на учителката.След това погледнало своето.Неговото цвете му харесало повече.Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката-червено, със зелено стебло.
   След няколко дни, когато момченцето отворило вратата отвън савсем само, учителката казала:
 - Днес ще моделираме с глина.
 - Чудесно!- казало момченцето.То обичало глината.
 То можело да направи всичко от глина: змии и снежни човеци, слонове и мишки, коли и камиони. И започнало да дърпа и стиска топката от глина.
Но учителката казала:
 - Чакайте!Рано е да започвате!- и почакала докато всички се приготвят.
 - А сега-казала учителката- ще моделираме чиния.
 - Добре!- казало момченцето. То обичало да моделира чинии и направило няколко с различни форми и размери.Но учителката казала:
 - Чакайте! Аз ще ви покажа как.
И тя показала как да направят дълбока чиния.
 - Готово -казала учителката.-Сега може да започвате!
 Момченцето погледнало чинията на учителката, след това и своята.Неговата му харесала повече.Но не казало това, просто омесило отново глината на голяма топка и направило чиния, като на учителката.Една дълбока чиния.
    И съвсем скоро момченцето се научило да чака и наблюдава и да прави всичко също като учителката.И съвсем скоро то вече не правило нещата по свой собствен начин.
    Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град, и момченцето трябвало да ходи в друго училище. Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води направо до класната му стая.Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си.
   И още първия ден, когато отишло там, учителката казала:
 - Днес ще нарисуваме картина.
 - Добре!-казало момчето. И зачакало учителката да му каже какво да прави. Но учителката нищо не казала.Тя просто се разхождала из стаята. Когато стигнало до момченцето, тя казала:
 - Не искаш ли да рисуваш?
 - Искам -отвърнало момченцето.-Какво ще рисуваме?
 - Не зная, преди да си го нарисувал -казала учителката.
 - Как да я нарисувам?-попитало момченцето.
 - Ами както искаш- казала учителката.
 - И с какъвто цвят искам ли?- попитало мамченцето.
 - Точно така- казала учителката.-Ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой какво е направил и коя картина на кого е била?
 - Не зная- казало момченцето. И започнало да рисува цветя в розово, оранжево и синьо.
      То обикнало новото си училище, макар да нямало врата през която да се влиза направо от двора."
                                                   Хелън И. Бъкли