За какво служи страницата за забележки в ученическата книжка?
До днес явно не съм била наясно, че на тази страница могат да се пишат освен забележки от страна на класния ръководител във връзка с учебната работа и дисциплината на ученика, но и забележки от страна на родителя по повод работата на класния ръководител.
Много се огорчих, когато днес отворих книжката на мой ученик, защото за втори път (и вчера също) дойде без домашно и трябваше да отразя този факт в нея – такива са правилата - и какво да видя! Под няколкото забележки – всичките на тема „липсващо домашно” или „неподготвеност за урока”, които бях вписвала от началото на учебната година, се мъдреше с едри букви следният коментар, направен от бащата на това дете:
„ Не съм съгласен с тези забележки!” и следваше неговият голям подпис.
По-надолу, под този подпис, колежката, която ме е замествала през двете седмици, докато бях на курс, беше написала „Ученикът се държи неприлично по време на час”. Но незнайно защо беше забравила да се подпише. Това, разбира се, беше не само видяно от таткото, но и отразено писмено, защото той беше написал в графата, където трябваше да е подписа й, ето това: „Учител:” С други думи: „Подпиши се, ако обичаш!”.
Споделих с ръководството този мой проблем и след като се посъветвах, написах в ученическата книжка, че каня бащата в училището да се видим, за да разговаряме.
Също така попитах моя ученик какво точно е казал на баща си за тези забележки. Той обясни, че баща му го е попитал дали наистина е идвал на училище без домашно, съответно момчето потвърдило, но независимо от това бащата се ядосал и написал ето това нещо в ученическата книжка. „Не знам защо го направи” – ми сподели детето. –„Аз през това време си играех на компютъра, той взе бележника ми и писа в него”.
А сега като съм почнала да разправям, да дам и предисторията. Това дете постъпи миналата година в моя клас, но не заради смяна на местоживеене, а защото – според майката – било развило страхова невроза към ходенето на училище и не можело да понася учителката си. Те го записаха при мен и в края на годината тази жена беше една от майките, които горещо ми благодари, че съм успяла да предразположа детето й и то отново да заобича ученето.
Сега се чудя как да възприема постъпката на този баща - нейния съпруг! Какво значи „Не съм съгласен с тези забележки!”, след като всичките забележки са свързани с реални факти – неподготвеност, липса на домашно или необходими материали за работа!? В първия момент ми стана криво, защото такова изказване в буквалния смисъл трябва да се разбира, че онова, което съм написала не е вярно. От което следва, че въпросният господин демонстрира липса на доверие към мен в качеството ми на преподавател и класен ръководител на неговия син.
Другото обяснение е, че човекът е бил афектиран, като е разбрал, че детето му не се справя така, както на него би му се искало, и от яд си го е изкарал на учителката, т. е. на мен. Е, да, ама забележките се пишат, за да послужат за информация на родителите, които трябва да знаят какво се случва в училището с детето им и когато то срещне някакъв проблем, да си поговорят с него, да му обърнат по-голямо внимание, да засилят родителския контрол и грижа.
Още по темата
Образование
· 20.09.2009
· PavelTashev1
Чудя се как да постъпя! Писането на забележки в изброените по-горе случаи са част от правилата, които действат в българското училище. Да, разбирам, че има родители, които се засягат лично, когато прочетат забележка в ученическата книжка на своето дете, но това не бива да бъде водещо чувство в преодоляването на трудностите по-нататък. Информацията – добра или лоша – ние, учителите сме длъжни да я довеждаме до знанието на родителите, а това, че някои родители отказват да научат истината, не помага на децата с абсолютно нищо. Напротив – проблемите започват да се трупат и стават все повече и повече :(
Едно обаче е очевидно: неуважението на родителя към преподавателя, което се демонстрира със забележката за подписа. Бих предположила, че този родител едва ли ще иска да съдейства. Ще стане ясно, АКО дойде на среща. В интерес на неговото дете е да работите заедно, нали имате една цел...
След един горчив случай от 1999 год., винаги говоря на родителите още в началото на учебната година - не заставайте срещу учителя ПРЕД ДЕТЕТО! Тук не е въпросът за личното его на учителя. Така родителите съсипват и без това крехката у нас увереност на детето в институциите, правят го потенциален рушител на обществения ред и неизпълнител на закони и норми!
Разбира се, ние съвсем не винаги сме прави, пазил ме Бог! Ние също грешим и напълно възможно е вината да е в учителя - но нека тя се изяснява НАСАМЕ между възрастните - родители и учители - и непременно в на срещи на живо! Не пред детето, което веднага получава чувство за неуязвимост - и абсолютно усещане за превъзходство пред останалите ученици и... учители.
Тук не говорим, че постъпката на нахалния татко да пише в бележника според мен е недопустима от нормативна гледна точка. Там няма графи за писане от родители, освен за подпис. Би могъл да пише отделно писмо до учителя, директора и то да бъде с аргументи!
Но това е въпрос на първи няколко години!
:-(
Днес цял ден отекваше в главата ми този родителски коментар и цял ден си задавам въпроса всъщност какво е искал да каже таткото с това, че не е съгласен със забележките.
Отпада вариантът да твърди, че написаното е невярно по простата причина, че не никак трудно да се докаже противното. Аз не съм писала забележки по адрес на дисциплината, а само във връзка с учебната дейност. Тоест върху факти, които могат да се установят – домашните се проверяват от самите деца и резултатите се записват в тетрадка.
Значи остава вариантът, че таткото се дразни от забележките в ученическата книжка, но до такава степен, че не желае да бъдат вписвани там. Причината най-вероятно е, че не може да понесе негативната информация. Сигурно би желал да получава само добри новини по адрес на детето си. Съгласна съм! Кой не би искал? Но какво следва от това? Значи аз, или който и да било учител, по неговата логика би трябвало да спрем да го информираме, когато новината е с отрицателен знак. Ще решаваме проблемите, свързани с неговото дете, тайно от него. И какво излиза? Че той не желае да знае цялата истина за детето си, понеже това го обижда или може би разстройва. Хм, не бих казала, че това е позиция на истински загрижен и отговорен родител.
Значи тук изниква дилемата кое е по-важно: интересите на детето, трудностите, които то среща по пътя си и търсенето на начини за тяхното преодоляване, или душевния комфорт на бащата. Аз явно трябва да се съобразя с второто, за да не си създам служебни проблеми, че знае ли човек кой, къде и как би разтълкувал действията ми...
Налага се в такава ситуация да действам в качеството си на педагог без опората и помощта от страна на родителя, защото по-важното е на него да му бъдат спестени неприятните моменти, за да не бъдат накърнени чувствата му. Това не ме плаши, но тъжното е, че някои хора не желаят да бъдат по-близо до децата си във всеки един момент.
Това е едната страна на проблема. Другата е онова, което казват Ани и Нели.
То е неуважението към учителя, което родителят демонстрира пред детето си. По този начин родителят вменява на детето си, че учителят не е важен фактор и детето спира да се съобразява с изискванията, които се поставят в училище. То започва да се отнася небрежно към своите задължения, защото ги изисква човек, за когото е чувало недобри отзиви от най-важните за него хора – родителите. Резултатът от неученето в крайна сметка е ниското ниво на подготвеност и образованост на ученика. Много е жалко, че някои родители не правят връзка между онова, което бълват по адрес на учителите на всеослушание и успеваемостта на техните собствени деца.
Диана, колежката е писала, след като таткото е използвал ученическата книжка за кореспонденция – нещо, което той няма право да върши по закон.
Според него, тъкмо твоя работа е да се оправяш по вода с децата, и да не занимаваш клетите отрудени родители с глупости. За какво ти плащат на теб, би казал таткото? Да ти върши той твоята работа? Обзалагам се, че не един и два разговора, протекли точко по тази схема, се водят пред самите деца....
Когато се въведе правилник как ще се наказват незаинтересованите родители, както е тук, вероятно татковците ще са благодарни, за това, че са били веднага уведомени за поведението на децата си....
А на теб и колегите ти - остава да не се ядосваш.
Като казваш, че на мен и колегите ми остава да не се ядосваме, се сещам за реакцията на колежката от съседната стая, когато й споделих за родителската забележка. Тя заяви, че щом бащата не е съгласен със забележките, проблемът си е изцяло негов. Изненадах се, защото не бях видяла проблема и от тази му страна :)
Да ви доразкажа какво се случи и как завърши всичко.
Преди два дена, във втория часа на класа, който е определен и за срещи с родители, дойде… не бащата, а бабата на моя ученик.
От нея по принцип имам приятни впечатления, защото тя е една възпитана и интелигентна жена, с която се общува леко и която, от всички в семейството, най-много се занимава вкъщи с детето. То и затова твърде много напредна тази година.
Жената ми се извини от името на бащата и ме помоли да му простя. Бил афектиран, написал каквото написал, а после съжалил и даже търсил коректор да го изтрие.
Знам, че сега ще попитате защо таткото лично не ми се извини, и с право, тъй като, въпреки че е зает и ходи на работа, може да се обади по телефона, но за мен и това е достатъчно. „Достатъчно” от гледна точка на това, че няма да навлизаме в един напълно излишен конфликт, от който ще страда детето. А то - в интерес на истината - доста се притесняваше. Аз го виждах, че се чувства неудобно, пък и бабата потвърди, че е така.
От цялата история си направих един извод: че понякога децата са по-мъдри, по-честни и по-обективни в преценката си, отколкото са собствените им родители. А ако с нещо съм повлияла за това, мога само да се радвам, че съм успяла да изляза успешно от комплицираната ситуация.
Според мен това е един много добър финал на историята. Аз си представях друго развитие: гневният баща, който връхлита в училище, кара се, претендира за специално отношение към неговото дете заради специфичните му проблеми... И си мислех, че трябва да разбере някак си, че неговото дете е получило специалното отношение, от което има нужда, с такава добра учителка, която не е само преподавател, но и психолог.
Ученикът се рови в нещата на учителката.
Ученикът говори в час по български.
Ученикът тича в коридора.
Ученикът стъпва върху стола на учителката.
Ученикът плюе съученичката си.
Ученикът се държи предизвикателно в час по бълг.
И все в тоя ред на мисли. Трябва да ви кажа , че аз редовно ходя при госпожата и се интересувам, но тя нито веднъж не ми каза какви мерки е взела срещу тези прояви на сина в училище. Защото писането на тези забележки в един момент се обезсмисля ,защото той пред мен винаги намира някакво оправдание за себе си. Как се бил качил на стола , за да бърше дъската и след това го бил изтрил с мокри кърпички , но виждаш ли една негова съученичка, която не го обича го наклеветила пред госпожата и тя затова му написала забележката и т.н. Сега, аз не мога да ходя при госпожата за всеки отделен случай, за да изяснявам ситуацията, и така на мен наистина в един момент ми писна и престанах да обръщам внимание на това . Даже му приготвих нов бележник в случай, че стария не му стигне. Това в кръга на шегата ! Значи, какво ми направи огромно впечатление в разказа на Таничка за последствията, които ученикът трябва да изтърпи при провинението си. Това е мното важно. В нашето училище няма последствия, няма изградена система за наказания и съответно стимули . Това му е майката- да знаете ! Защото има деца ,които в къщи са направо ангелчета, а в училище си излеват цялата негативна енергия, държат деспотично с останалите. И това е нормално! Те все още не са намерили себе си в социално -психологически аспект, за да имат трайно и постоянно поведение навсякъде. Те сега се учат на социална мимикрия. И това, че аз ще му кажа как да се държи някъде е крайно недостатъчно. Той трябва да бъде вътрешно мотивиран от средата в която е да промени нещо в поведението си.
Но кажете, моля ви се, какви провинения са това: ученикът бил тичал по коридора, качил се на стол и прочие. Че плюенето е грозно и отвратително, няма спор, ето - родителят му обръща внимание. Говори в час - естествено, родителят му прави забележка, обяснява му, че ако внимава по време на урока, после ще отделя по-малко време, за да си учи уроците вкъщи, защото ще запомня повече още в час. Държи се предизвикателно - родителят обсъжда случая с детето, то си казва какво точно е станало и как се е държало и съответно двамата коментират.
И все пак някак си за пред себе си аз омаловажавам точно този вид простъпки: ами ученикът ще тича, няма дядо му да хукне. Това са си някак естествени неща. Не може да се вменява всяко нещо като вина на едно дете.