За българските ученици
Българските тинейджъри пият най-много и спортуват най-малко
Ученето им се вижда безсмислено
Никола Лалов 15 Април 2008 Медиапул
Българските тинейджъри употребяват алкохол най-много и спортуват най-малко. Това показват данните от изследване по проекта “ Европейски градове срещу наркотиците”, представени във вторник от Момчил Василев, главен изследовател в Националния фокусен център за наркотици и наркомании.
Изследването е проведено в 9 европейски града – Вилнюс, Каунас, Клайпеда (Литва), Осло, Рейкявик (Исландия), Рига (Латвия), Санкт Петербург, София и Хелзинки. Анкетирани са ученици на възраст 15-16 години.
Според проучването в София са на първо място по признака “напиване поне веднъж през последния месец” - 33.8% от анкетираните. Приблизително всеки шести ученик (16.7%) се напива редовно. С разлика от около 10% следват връстниците им от Рига. Повече от половината тинейджъри в София пият алкохол повече от два пъти в месеца.
Тинейджърите у нас пият най-много бира – 70.5%, твърд концентрат употребяват 44.9%.
Момчетата и момичетата в София са на второ място по ежедневна употреба на тютюн – 32.6%. В това отношение София е изпреварена само от Вилнюс. 17.3% пушат средно над половин кутия цигари на ден. 16.7% от анкетираните са посочили, че са пушили за пръв път под 12 години. Най-малко пък пушат тинейджърите в Осло и Рейкявик.
47.5% от анкетираните ученици в София твърдят, че повечето им приятели пушат. 38,8% пък, че повечето им приятели се напиват поне веднъж месечно
1/3 от българските тинейджъри са употребявали наркотични вещества повече от веднъж в живота си. Канабисът е най-употребяваното наркотично вещество – 30%, следвано от амфетамините – 8.6%, екстази – 5.9%, кокаин – 5.3%, хероин – 2.5% и други.
Учениците в София са на второ място по употреба на канабис поне веднъж през живота – 27.3%. Следват връстниците им в Клайпеда. Приблизително всеки осми ученик е употребил канабис за първи път в живота си под 14 години.
7.8 % от учениците в София са заявили, че са употребявали други забранени наркотични вещества един или повече пъти през живота си. В тази категория “първенството” се води отново от тинейджърите в Клайпеда – 9.7%.
Около 1/5 от учениците в България са посочили, че са склонни да опитат наркотични вещества.
Според 7.3% от анкетираните български тинейджъри те трудно получават грижи и топлина от родителите си. Най-неудовлетворени от общуването с родителите си обаче се чувстват връстниците им във Вилнюс. Българските тинейджъри обаче са на последно място по разпространение на твърдението, че рядко или почти никога не прекарват времето си извън училище с родителите.
Според 14.5% от анкетираните български деца ученето е безсмислено.13.6% се чувстват зле в училище, а 11.5% са посочили, че са в лоши отношения с учителите си. И в трите категории данните са най-високи за България.
Също най-много ученици в София са отговорили, че почти никога не са тренирали някакъв спорт – 61.9%.
Не е весела статистиката. Ама не е и вярно, че никой нищо не прави.
Куини например съм сигурна, че обяснява по достъпен за малчугани начин в подходящи моменти за субстанциите и други вредности. Това като учител. А като родител прави същото за собствените си деца. Накрая имаме децата на Куини (и на повечето учители), които не влизат в горната статистика.
Нормалните родители, дето не са учители също опитват нещо да обяснят човешки. Вярно, доста от тях признават две трудности:
а) те самите отделят малко време и трудно общуват с децата, като сравнят как са общували техните родители с тях и времето, което са прекарвали те самите с родителите си
б) специалносинтетичните дроги така бързо са развиват, че родителите казват, че изобщо няма как да се държат информирани по въпроса.
Работата е малко по-тъжна наистина с кофти родителите. Тези дето не им пука и не си виждат децата и през уикенда. Тези същите дето не знаят къде е училището и в крайна сметка - тези дето се чудим що изобщо са раждали деца, като видимо не се интересуват от собствените си. За тях не знам какво да направим. Ако някой знае - да предлага да видим може ли всеки от готините хора тук в своите си ежедневни работи да включи нещо полезно на тези башка родители да им налеем малко акъл в главата. Не съм чела проекта за семеен кодекс и може би трябва да се направи по-строг Закона за закрила на детето също, но освен санкции все ще трябва и малко просвета.
По принцип и МВР и ДАНС и общинските инспекторати също трябва да правят (и можеби дори правят, но някак все не научаваме за тях) неща, които да намалят гадните числа от статистиката по-горе: да ловят дилърите и трафикантите, да глобяват търговците дето продават това онова на под 18 г. и пр. мерки по опазването на обществения ред и сигурност. За съжаление всички напоследък разбрахме, че МВР май с други работи се занимава, дето хич не ни кефи да им плащаме заплати за тях. Дано да не им е това заетостта на 100%, че ако свестните родители и учители само трябва да борят лошата статистика - няма да сме живи да видим подобрение.
И една още система има дето се предполага да полага грижи - здравеопазната и за нея не знаем по превенцията какво конкретно прави. От време на време някоя международна организация плати та има някакви неща (включително и никак не лоши) тук там с млади хора за здраве. Ама ако няма външен донор - ще речеш, че пустата превенция изобщо не им влиза в задълженията на здравните ни институции. Ако знае някой как да я попутнем да се събуди от зимния сън - да казва да видим може ли обикновени граждани с нещо да помогнат.
За разлика от формалните институции, които нещо ни карат да се чувстваме неподкрепени, има неформални, които нещичко успяват. От учители напрем знам, че наблюдават сериозни промени в поведението на ромски проблемни семейства, 1-2 години след началото на проповедническа дейност на разни протестантски църкви в махалите (бащата спира да се напива и да бие майката, езикът става по-богат, поведението на детето също се променя за добро, естествено, и образователните постижения започват да се подобряват - логично. Дали има вреди? Не знам. Не съм сигурна и дали политиката ни в това отношение е точна и дали сме предпазени колкото може на държавно ниво от сектите. И учителите, които ми разказват такива истории обикновено го правят с болка, че нашето си традиционно вероизповедание нищичко не прави подобно. Обаче, като идея как се прави - пак върши работа. Да подсети гореспоменатите ни социални системи дето ни изглежда, че не напредват, че се работи упорито, продължително и със семейството. Щото иначе - резутатите са ден до пладне а трудът същия.
Та така. Правят се неща. Не са достатъчни. Но се правят. Не е съвсем да е безнадеждно. А и в изследването са обхванати 5000 деца от 9 държави. Не е невъзможно да не е съвсем точна картинката, ако само столичинте деца са участвали например. При такива извадки на малката България са падат по 300-400 анкети все пак. Да не бързаме да заклучаваме върху всичките 55-60 000 15-годишни.
Не искам да кажа с това, че и едно дете пияница и наркоман не е национална трагедия. Само, че може би не е всяко трето. Щото медиите ни не са много образовани, нито много добросъвестни и "анализите" им са по.-често криви отколкото прави.
Мъртвопияни 11 и 13-годишен в Пирогов
"След обяд в УМБАЛСМ „Пирогов” бяха приети две момчета, натровени от алкохол, съобщиха от болничното заведение.
11-годишният С.В. и 13-годишният Д.З. са приети в детската токсикология.
Те са употребили неизвестно засега количество алкохол в заведение, намиращо се в близост до 132-о училище (бивше „Спортно”), уточняват от болницата."
За какво говорим?.....