За Хан Крум и просяците
Много ми е драго да видя как от свободните ми духом някогашни ученици се пръкват свежи, талантливи отрочета, сечащи с огъня и жупела на перцата си всичко гнило, което забелязват оченцата им околовръст.
Докато ги има, все ще е жива надеждата ни за гражанско общество българско!
Насладете се на памфлета на Мариян Томов, (млад журналист в Националното радио), посветен на скудоумна наредба за просяците на СОС.
Образование
· 01.11.2010
· queen_blunder
Аз съм на мнение, че просията трябва да се забрани. Тя се е превърнала в професия за възрастните, а за децата е особено привлекателна. От тази година в моя клас са записани две деца от Дома за сираци, които не са в състояние да останат в училище до края на часовете, понеже сладката тръпка от просенето ги зове навън.
Там, на улицата, те са мотивирани да вложат целия си чар и енергия, за да съберат някакви парички. Галя си е спестила вече близо 150 лева, а Вальо ги изхарчва на момента. И двамата са второгодници и аз не се сещам какъв мотив да измисля, че да ги върна в училище. Такъв, който да е по-силен от стотинките, които минувачите им подхвърлят.
Това е отвратително!
Най-страшното, което може да се случи на едни деца - да ги оставиш без понятие за човешко достойнство...
В тези домове се оформя едно странно усещане у тамошните деца, че обществото им е длъжно, понеже то е виновно за съдбата им.
Не че не е верно, но, захранени с това кредо, излезли от домовете принудително след 18 годишна възраст, те не срещат нищо подобно като отношение и сблъсъкът е много жесток.
По-разумно е да им се намират стимули и занимания срещу скромни възнаграждения, които да ги радват и да им дават представа за нормалните отношения в човешкото общежитие - даваш - получаваш.
Но не просия, за Бога, не!
.............................................