Етични правила на съблогерите в комуникация

    

Скъпи, съблогери, приятели - колеги,

Приглушената осведоменост за последствията от действията на управляващите вна българските граждани (учители, родители, клиенти) за Българското образование въпреки огромния новинарски поток, несистемната работа за информирането им е причина да Ви каним и  въвличаме в диалог и дебат за реалностите на Българското образование. В последният си постинг зададох въпроси на които е нужно практически да отговорим. Търсенето на наболелите отговори на тези въпроси ме накара да споделя разбирането, че създаването на Нова учителска организация (НУО) е доминиращата посока сред потребностите на така създаващите се обстоятелства сред "пустинята" на неефективните стачни действия. Много приятели, колеги, граждани, дори МОН ("Народе????")  заговарят за острата и нараснала нужда от Нова учителска организация.   Дали това е така? Ето новото/старо питане към Вас, съблогери!

Да въведем правила и намирам, че мога да ги нарека дори и визии-мотиватори в тази голяма тема за Бъдещето на Българското образование.

Да спасим, "Мати Болгария"!

Следващото изложение е важно най-вече за българските граждани в качеството им на европейски граждани. То е важно обаче и за българските учители, които ще вземат решенията за България в Новата учителска организция. Да потърсим  правилата на отвореност и прозрачност в работата на институцията на Бъдещето ни!  Самата статия може да се намери в блога на Маргот Валстрьом в сървъра europa.eu, като се избере "Европейска комисия". Подготвена е за IPRA "Gold Paper" и е публикувана през май, тази година.

Изисквания към публичната комуникация в ЕС през погледа на вицепрезидента на ЕК Маргот Валстрьом:

• Честността е най-важният белег на публичната комуникация. Честността е не само морален принцип, но и най-добрата политика. Само честността може да създава доверие между хората. Без честност политиците не биха могли да вършат добре работата си, а политическият проект ЕС не би бил успешен.

• Гражданите имат демократичното право да знаят, какво предлагат, решават и изпълняват управляващите власти. Спазването на този принцип на Европейско равнище е много по-важно отколкото на национално предвид отдалечеността и комплексността на вземането на решения в ЕС. Дълг на Европейските институции, и в частност Европейската комисия, е да информират публиката точно и акуратно и да обясняват ясно действията си.

• Прозрачността е толкова жизнено важна, колкото жизнено важна е честността. Гражданите се нуждаят от проверка на информацията, която получават от нас. Те трябва подробно да изследват фактите чрез достъп до документите. Европейските институции от своя страна се нуждаят да разпространяват колкото може повече информация чрез медиите и да осигурят достъп до нея.

• Комуникацията е повече от информацията. Реалната комуникация между хората се състои в изслушване един-друг и обмен на възгледи и идеи. Политическата комуникация, както аз я виждам, трябва да бъде процес на диалог между правителствата и гражданите, които те управляват. Тя трябва да бъде обаче и публичен дебат за обществената политика. Гражданите трябва да чуят пълния обем от изразени възгледи в публичния дебат и да имат право да имат собствено мнение по отношение на правещите политиката.

• Диалогът и дебатът са жизнено важни за демокрацията. Без тях не би било възможно политиците да разберат възгледите и желанията на гражданите. А и как по друг начин гражданите биха били информирани за решенията по спорни въпроси и как биха оформили своя вот? В Европа диалогът и дебатът са улеснени на местно, регионално и национално равнище от медиите. Трудностите са на транснационално равнище заради езиковите бариери и невъзможността в дебата да участват граждани от различни страни.

• Ролята на медиите за обективна и балансирана информация. Те трябва да поднасят обективна и балансирана информация. Честно ли е, ако те поднасят репортажите си през националната, да не говорим за националистическата перспектива? Ако във фокуса им са само политическите личности, кризи и конфликти? Как гражданите да достигнат до балансирано решение за действията на Европейските институции, когато техният най-обичан вестник им поднася постоянно евромитове и вражески по отношение на ЕС коментари на редакцията? Очаква се медиите да провеждат честен дебат по отношение на националната политика. Защо не тогава и по отношение на Европейската?

• Особено важната роля на училището. Младите хора трябва да получават базисна информация за ЕС като част от тяхното гражданско образование. То трябва да продължи през целия живот и да се провежда и чрез медиите. Гражданите трябва да получават информация за това, какво се дискутира и какви решения се вземат в Брюксел и Страсбург.

• Ролята на местните власти. Националните лидери се позовават на Европейската политика и законодателство пред домашната си аудитория. Те обаче не трябва да се извиняват за неуспехите си с "Брюксел". Подобно поведение не е част от честната и акуратна комуникация, в която участват европейските граждани. Местните власти трябва да организират публични срещи в зали в града или местното училище, където гражданите да се срещат с местните политици и хора от бизнеса и да дискутират Европейското законодателство и прилагането му на равнището на местната общност.

• Ролята на неправителствените организации. Те трябва да организират тематични дискусии в интернет, транснационални конференции, където хора от цяла Европа могат да се срещат и дискутират по горещи теми на ЕС. Тази идея може да се възприеме и като много абзициозна, но тя съществува на национално, регионално и местно равнище като форма на политика. Защо да не придобие и Европейско измерение?

• Перманентен публичен дебат. Европейските политически партии трябва пермаментно да вземат участие в публичния дебат. Те трябва да изразяват ясно позицията си по ключови въпроси и да дават възможност гражданите да избират между различните мнения.

• Достъпен език на поднасяната информация и подкрепа на различието в мненията. Той е особено важен, за да бъде ЕС разбираем и достъпен за гражданите. Трябва да се стимулира дебатът между гражданите с изразяване на различни мнения - за и против интеграцията, за и против специфични политики на ЕС, различни възгледи и мнения за политическите партии и за Европейската комисия. Във всяка държава-членка гражданите трябва да чуят мненията на граждани от други държави-членки на ЕС. Става дума за отворена транснационална дискусия.

• Да работим заедно. По какъв начин Комуникационната политика на ЕК ще стане реалност? Това лято Комисията ще разпространи нов политически документ, който ще даде агендата на съгласувани действия в сферата на комуникацията. Ние няма да принуждаваме партньорите си да правят това или онова, но ние ще направи конкретни предложения да вършим работата си заедно.

"Европейският съюз е политически проект и трябва да се ръководи демократично, осигурявайки на Европейската политика като рефлексия волята на гражданите на всички Европейски страни. Това е възможно само чрез честна и прозрачна политическа комуникация през националните граници. Накратко, етичната транснационална комуникация и най-важният инструмент за Европейската демокрация". Така мисли г-жа Маргот Валстрьом, вицепрезидент на Европейската комисия, комисар, отговарящ по Комуникационната стратегия на Европейския съюз.

Мисля, че българите като европейски граждани има върху какво да се замислят. Казаното е особено важно за българските политици и действията им.

Колкото до новия политически документ, който ще бъде разпространен от ЕК това лято, то той е продължение на "Бялата книга за Европейската комуникационна политика", разпространена от Комисията на 01.02.2006 г., която се възприема от Комисията като инструмент за демокрация.

Т.е. става дума за важна информация за ЕС, която да е поднесена акуратно на европейските граждани и да осигурява място за срещи чрез дебат, канали за диалог с вземащите решения на Европейско равнище. Да доставя тази информация е задача на Европейската комисия, но и на всяка отделна институция. Тя трябва да обедини действията на всички Европейски институции, националните правителства, регионалните и местните власти, както и на гражданското общество и медиите.