Есе?!

I. Самостоятелното мислене

Всеизвестно е, че генезисът на есето като жанр е свързан с идея­та за изразяване на собственото мнение на пишещия по определен предмет. Най-вероятно, че когато използва за пръв път думата „есе", Монтсн има предвид опита да изяви отношението си към това, ко­ето занимава мислите и/или чувствата му. Думата „есе" (опит) под­сказва липса на претенция - че размишленията представят абсолют­ната истина, че не могат да бъдат оспорвани и пр. Думата „есе" на­бляга и на търсенето на истината като основен мотив за съще­ствуването на текста. Следователно няма смисъл да наричаме един текст „есе" (независимо от кого, как и по какъв повод е написан), ако той не притежава качеството да съдържа мнението по съответ­ната тема. Същото се отнася и за ученическото есе.

Поради горната причина обучението в писане на есе следва да започне с ИЗЯСНЯВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА МНЕНИЕТО.

1. Що е мнение? Съпоставяне на понятията мнение и факт. Мнението е увереност, която не се основава на положително

знание, а на това, което изглежда вярно, валидно или възможно за отделния индивид; това, което човек мисли; преценка.

Ако едно мнение се основава на абсолютна увереност и може да се докаже извън всяко съмнение, то просто не е мнение, а факт - или пък толкова конвенционално наблюдение, че е придобило смисъла на факт.

2. Как мнението „се ражда" от факта.

Да заявим, че нещо ни харесва/не ни харесва навярно е най-простият начин да направим от факта мнение:

„Земята се върти." - факт

„Това, че земята се върти, много ми харесва." - мнение

„Не е хубаво дето земята се върти." - мнение

Факт е например, че компютрите са неразделна част от живота на развитите общества. За да се превърне този факт в предмет на есе, той трябва да се прецени, да си съставим разбиране за него -например да стигнем до твърдение от типа: „Компютрите и дават, и отнемат много неща."

3.  Не от всяко мнение става добро есе.

След като сме сигурни, че по съответната тема разполагаме с мнение, проверяваме доколко то е качествено. Едно мнение трябва да се бракува, когато е дотолкова общоприето, че е добило статус на факт. Например: „Приятелството е важен елемент от междучо-вешките отношения." От практическа гледна точка това е факт. Само изключително надарен и оригинален автор би могъл да се надява, че ще напише нещо интересно в този план. В ръцете на начинаещия подобно банално твърдение почти сигурно ще се превърне а скучно (некачествено) есе.

4. Сдобиване с интересно мнение.

От какво зависи едно мнение да бъде интересно? Първо от отношението към избрания предмет. Пишем добре за нещата, които ни вълнуват най-силно. На второ място идва противопос­тавянето — изпитано средство за събуждане на интерес към едно мнение: ако значителен брой хора не са съгласни с нашите възгле­ди по темата, становището ни (мнението) вече ги с заинтригувало.

Доколкото всяко есе е вид спор - авторът изтъква своето мне­ние в контраст с всички останали мнения — острото противопос­тавяне означава разгорещен спор, следователно - интерес. Оцен­ки от рода на „това е по-добро от онова" съдържат ясно изразено противопоставяне. Така всяко от становищата: „момичетата са по-умни от момчетата" или „момчетата са по-умни от момичетата" със сигурност ще предизвика сблъсък. Всъщност не винаги е не­обходимо да сме отявлено настроени за спор. Често е достатъчно да имаме само позиция по въпроса. (Твърдението, че най-хубави­ят филм на годината е „Пурпурното чудовище" ще си навлече гне­ва на киномана, които е убеден, че най-добрият филм всъщност е „Петнистото чудовище".) Дори разликата в интерпретацията може да внесе необходимия елемент на спор. Като цяло обаче си струва да се опираме на максимата „Няма ли спор, няма есе. "

5. Изследване качеството на мнението.

Започвайки да оформяме мнение за есе, трябва да поставим под­въпрос нашата собствена позиция. Най-напред разглеждаме внимател­но всичко, което може да се каже в полза на противоположното мнение. Например твърдим (и смятаме да го докажем), че автомобилните състе­зания не са с особени рискове. След като сме взели решение да пишем за това, веднага формулираме обратното мнение (автомобилните състезания са високорискова дисциплина) с цел да осъзнаем какви мотиви го подкрепят, т.е. какви аргументи могат да бъдат изтъкнати про­тив нашия възглед. Едно старателно проучване на противоположното мнение може да има изненадващ резултат - да ни накара дори да про­меним становището си. В което няма нищо лошо — пак разполагаме с мнение, просто то е различно. Ако първоначалното ни мнение се е за­пазило, обиколката из територията на „противника" ни е дала възмож­ност да осъзнаем по-добре силните и слабите страни на собствената си позиция; избистрила се е идеята как да защитим тази позиция. Както стана дума, мнението не подлежи на научно доказване. Пишейки есе, ние целим да убеждаваме. И силата на есето зависи от това доколко сме успели да накараме читателя да се съгласи с нашия конкретен възглед. Проверяваме качеството на мнението си чрез въпросите:

(1) Може ли срещу него да бъде изтъкнат правдоподобен ар­гумент?

(2) Можем ли да се защитим логично срещу този аргумент?

6.  Проблемът за честността.

Ексцентричното мнение, изфабрикувано само за да привлече вниманието е повърхностно и глупаво средство за сдобиване с основа за есе. Нещо по-лошо - то е безчестно. Ако се налага да избираме между скучно и изфабрикувано мнение, за предпочита­не е да изберем скучното. Изхождаме от мисълта, че за скуката в писането има лекове, но за фалша няма. Честността е най-добрата политика и за този, който пише есе - единствената, която дава ре­зултат. Идеите, които ни се струват „подозрителни" или не ни граб­ват веднага, следва да се разчепкат най-старателно. Проучваме безпристрастно всички основни аргументи „за" и „против", дока­то се изпълним с вътрешна убеденост в своята правота. С други думи, за да успеем в писането на есе, трябва да вярваме искрено в своето мнение.

7.  „Чувствам" или „Мисля"

Често това, което минава за мнение по отношение на познати идеи и състояния е чиста проба предразсъдък, навик или общи твърдения, за които пишещият има чувството,че са верни. На голо чувство оба­че не бива да се разчита. Налага се да разровим всички смътни впе­чатления и неясни убеждения, за да изолираме от тях истинско мне­ние - твърдо, конкретно, правдоподобно становище за това, което мислим, а не мъглява декларация за това, което чувстваме.

Предмет на есето

Тук граници, както е известно, няма. Всяко нещо, което под­тиква човешкия ум към размисъл или буди недоумение, може да бъде предмет на есето. Какво оттук насетне трябва да е налице, за да можем да формулираме мнение във връзка с този предмет?

1. Да си изясним зададени ли са граници на Предмета *Предметът е ясно очертан - Моето име; Качеството, което(не) харесвам у себе си;

"Предметът не е ясно очертан — „Магически" думи; Поглед към себе си; Една геометрическа фигура. Зададено е по-скоро поле от значения. Това разбира се е сторено умишлено, за да бъдем подтикнати да определяме сами нашия предмет. Уточняването е съществена част от задачата! То е определящо за качеството на текста, който ще създадем. Сред полето от значения, очертано от темата, би трябвало да се насочим към предмета, за който:

(1) Имаме най-много информация, т.е. знаем най-много

(2) Интересува ни специално

(3) Сигурни сме, че можем да го обхванем в рамките на време­то, с което разполагаме

2. Какво значи „да знаем достатъчно" за Предмета

*  По теми като приятелството, семейните отношения, ра­ботата, хобитата и пр., които са пълнежът на ежедневието, все­ки има „на склад,, изобилно количество информация, за да може да си състави мнение и после да го защити.

*  По други теми — напр. ветроходство, древни езици, генно инженерство - за да формулираме мнение, се налага да се запоз­наем с голямо количество специализирана информация. Това оз­начава предварителна работа със справочни материали.

*Хобитата — богат източник на специализирана информация. Истински отдаденият на хобито си вече е снабден с изобилие от знания, за да подкрепи мнението си. (Това всъщност прави есето, основано на специализирано знание, много по-лесно за писане от­колкото есето, базирано на позната идея или банално състояние.)

Правило: В основата на есето стои осведоменото мнение.

3. Организиране на идеите-техники „Мисловна буря" („мозъч­на атака")

— В центъра на листа се записва темата на есето. Наоколо сезаписват и ограждат в кръгчета всякакви асоциации, които темата поражда: образи, цитати, откъслеци от истории и пр.

След като нищо повече не ни идва наум, започваме да преце­няваме, кои от тези идеи ни интересуват най-много и във връзка с кои имаме най-много информация. „Пресяваме" ги, за да изберем една, две или повече, около които ще формулираме теза и ще из­градим текста на есето. „Свободно писане"

- Започваме да пишем по темата, без да мислим за ред, струк­тура, стил.

- След като „излеем" всичко върху листа, започваме да претег­ляме и сортираме идеите, да ги групираме с оглед на един център (теза), около която ще изградим текста.

Работата върху есе може да стимулира самостоятелното мис­лене, ако в разбирането си за есето като учебен жанр изхождаме от идеята за структуроизграждащата функция на мнението в него. На емпирично равнище познания по въпроса могат да започнат да се оформят още в 4.-5. клас. Повечето от теоретическите поста­новки не представляват проблем за учениците от 6.клас. Съвсем уместно е да се правят аналогии между мнението като основа на есето и мнението като основа на съчинението /разсъждение/ отго­вора на лит. въпрос/литературноинтерпретативното съчинение (в зависимост от възрастта на учениците). Във всички случаи тръгва­ме от твърдение, което ни се струва вярно, т.е. от мнение. Но докато при обичайните жанрове мнението се отнася до литератур­ни проблеми и е придобито в резултат на анализ, дискусии и пр., при есето тематичният обхват е неограничен, а мнението е добито в резултат на вглеждане в собствения опит, събиране на специали­зирана информация и пр. Другите допирни точки между „новия" и „старите" жанрове се открояват, ако приемем, че учебното есе е призвано да развива и

II. Критическото мислене

Според философията съществуват два начина да се стига до истината:

(1) Стъпка по стъпка, чрез прилагане на различни мисловни операции. Основна форма за проявата на този тип мислене е дока­зателството, при което истинността на едно съждение (тезис) се обосновава чрез други съждения (аргументи), които са свързанипомежду си и водят като цяло до някакъв извод (обобщение).

(2) До истината се стига внезапно. Тя безусловно, несъмнено е пред нас, само че не знаем как се е появила; не можем да опишем етапите, през които сме минали, за да се доберем до нея. Тази фор­ма за постигане на истината се нарича интуиция.

Доказателството стои с основата на логическото мислене (и е негова главна форма). За интуицията, чиято природа все още не е изяснена, се смята, че е в основата на творческото мислене. От друга страна е всеизвестно, че всяко сериозно постижение, неза­висимо от областта, е плод не само на разума и не само на интуи­цията, но на разума и интуицията, работещи заедно, в синхрон.

Позволявам си да припомня тези аксиоми, защото те имат пря­ка връзка със споровете около жанровата характеристика на есето - какво представлява то - „свободна игра на въображението или продукт от разсъдъчна, т е. логична дейност и затова притежава­що основните характеристики на доказателството"

Ако приемем, че есето е „чисто творчески акт", описание на безцелна игра на въображението, „пърхане" около някаква тема заради радостта от причудливите асоциации, които тя може да пре­дизвика, то тогава трябва да си изясним защо наричаме резултата от тази дейност „есе". Опит за какво е тя? Какъв с смисълът от нея? Вървейки по тази линия, един колега естествено стига до из­вода, че „есето се простира върху цялата практика на ученичес­ките писмени текстове (опити) ". /В. Атанасов - „Образовател­ният статус на есето" / Което би могло да се разбира и като твърде­ние, че есето е всичко и нищо.

Ако гледаме на есето като на текст, основаващ се на нечие зая­вено (или подсказано), а след това и развитомнение, не би имало никакви недоразумения относно формата на есето. Изразяването на едно мнение има смисъл тогава, когато то може да бъде обосно­вано, защитено. Доколкото есето представя опит да се установи истината, при който опит можем да наблюдаваме как авторът тръгва от едно твърдение и се стреми да го мотивира и в крайна сметка -да ни убеди, че е прав, дотолкова можем да смятаме, че жанровата форма на есето (в безбройните му разновидности) се гради върху доказателството. Доказателството е главен инструмент на мисле­нето, защото чрез него не само се докосваме до един предмет, но и го изследваме, проникваме в същността му. Казано с други думи, доказателството е най-универсалната форма за излагане на еднаидея. Доказателството стои в основата на европейската предста­ва за мисленето - такава, каквато я определя преди около 400 го­дини Декарт в „Разсъждение за метода". Затова развитието на уменията за писане на есе означава автоматично развитие на уме­нията за критическо мислене, т.е. за мислене чрез доказателство.

В есето принципът на доказателството се реализира на равни­ще на равнище абзац и на равнище цялостен текст.

1. Една идея - един абзац

От първите години в училище знаем, че формата, чрез която изразяваме „завършена мисъл", се нарича изречение. Логиката ползва термина съждение. Например: „Морето кара много хора да мечтаят за пътешествие,, е съждение, изразено чрез изречение. Формата, чрез която изразяваме „завършена идея", се нарича аб­зац (нем.)

Например:

Морето кара много хора да мечтаят за пътешествия Някои искат да обиколят света, за да видят неща, за които само са чували. Други мечтаят да станат моряци, защото обичат да бъдат сред вълните Има и такива, които по-скоро се стремят да опознаят невероятния подводен свят, т.е. - да „ пътешестват " из глъбините на морето. Във всички случаи става дума за порив на сърцето, за желание, което трудно може да се обясни.

В зависимост от функцията, която изпълняват, изреченията в един абзац, биват три вида:

изречения тезиси - заявяват основната идея;

изречения аргументи, развиващи твърдението в тезиса - чрез различен тип информация поясняват главното изречение, подкре­пят мисълта, изразена в него. Задължително е да са свързани по­между си;

завършващи изречения - обобщават, предлагат извод.

Веднага се набива на очи, че добре написаният абзац всъщност следва структурата на доказателството, т.е. принципа „казвам -доказвам - обобщавам".

Колко дълъг да бъде един абзац? В някои случаи действа прин­ципът — нито много дълъг, нито много къс. Доста разпространено е разбирането, че един абзац трябва да съдържа най-малко три раз­виващи идеята изречения, т.е. - общо пет изречения. От съществе­но значение е в рамките на целия текст да има съизмерност между абзаците - не върви една идея да е обоснована с осем - девет изре­чения, а друга - с две-три, ако смятаме, че и двете идеи са еднакво важни.

Задължително ли е да се спазва последователността тезис -развиващи - завършващи изречения? В зависимост от ефекта, който искаме да постигнем, поставяме главното изречение в началото, в края, или в друга позиция.

Сравнете следващия абзац с абзаца, който би се получил, ако главното изречение бъде преместено в края:

(тезис) Ето какъв е бъбривият човек. Като го срещнеш и му кажеш нещо, той веднага отговаря, че не било така. Той знаел всичко и ако си имал малко търпение, само от него си можел да го научиш. Ако междувременно отговориш нещо, прекъсва те: „Гледай да не забравиш това, дето се каниш да кажеш", или: „Добре, че ме под­сети", или: „Виж колко е полезно да поговори човек", „Това го про­пуснах преди малко,,. И все намира някакъв повод да те прекъсне, така че не можеш и дъх да си поемеш спокойно, когато говориш с него." (Теофраст, „Характери")

Ако започнем направо с развиващите изречения, държим чита­теля в напрежение - той очаква да разбере защо казваме нещата, които казваме. Тезисът, поставен в края, идва като отговор на този въпрос. От гледна точка на формата той изпълнява и ролята на завършващо изречение.

2. Видове абзаци според мястото, което заемат в есето

• Въвеждащ

• Развиващи идеята

•  Завършващ

3. Видове абзаци според начина, по който са развити Абзацът представя идея, развита на базата на основната формаза мислене - доказателството. Съществуват различни пътища да се развие една идея, а оттук и различни видове абзаци. Някои от основните:

Описателен

Обяснителен

Основан на факти

Основан на различни примери

Основан на аналогия / контраст

Повествователен

Убеждаване и аргументация

Какъв е видът на абзаца, в който има повече от един начин на развиване на идеята? Например разказваме случка, а в нея се явя­ват описателни елементи. Тогава определяме абзаца в зависимост от преобладаващия подход, в случая — повествование. Каква е спе­цификата на всеки отделен вид и какви функции изпълнява в рам­ките на даден текст?

А. Описателен абзац - гради се на базата на впечатления, кои­то добиваме чрез сетивата - зрение, слух, осезание, обоняние, вкус. Яркото описание помага на читателя да навлезе в атмосферата на света, за който говорим; внушава мисли и чувства. Основната му функция - да създава определено настроение.

Ноември напредва. Листата, добили красивия слънчево-оран-жев цвят на октомври, капят от дърветата, като оставят оголените клони да срещат студените северни ветрове. Пада първият сняг, стопява се и един мрачен град зачаква зимата.

Б. Обяснителен абзац

В него изясняваме как функционира някакъв предмет, как про­тича процес; чрез него се дават инструкции. Освен в готварските книги и указанията за ползване на уреди, обяснителните абзаци изграждат текстовете на уроци, статии в енциклопедии и пр. Обяс­нителният абзац върши добра работа, когато искаме да защитим теза, опирайки се на конкретните си познания в дадена област.

Планините трябва да се изкачват с колкото е възможно по-малко усилия и без нетърпение. Същността на собствената при­рода трябва да определя скоростта. Ако започне да не те сдържа, ускори крачката. Задъхаш ли се — намали. Планините се изкачват в състояние, на равновесие между нетърпение и изтощение. И тогава, когато вече не мислиш за предстоящото, всяка крачка се превръща от начин за стигане до целта, в уни­кално събитие само по себе си.

В. Абзац, развит въз основа на факти. Чрез него снабдяваме читателя с определена информация, защото искаме информацията да послужи като отправна точка за размишление или като аргу­мент в подкрепа на тезата. Подобно на обяснителния абзац, и ос­нованият на факти придава особено важно качество на твърдения­та ни - придава им достоверност.

На 29 април лондонската къща „Сотбис" ще проведе търг на руски произведения на изкуството. Според информация, дос­тигнала и до някои български вестници, най-голямлштерес пре­дизвикало голямото платно на Василий Верешчагин „На Шип­ка всичко е спокойно ". Началната му цена е между 40 и 60 хил-ляди английски лири...

Г. Абзац, развит въз основа на специфични примери В абзаца, основан на специфични примери, изясняваме някак­во общо, абстрактно звучащо твърдение чрез конкретни (специ­фични) примери. Те оживяват текста, правят го ярък, запомнящ се. Не всички птици свиват гнезда по дърветата. Кълвачите гнездят в дупките, които пробиват а ствола на дървото. По-късно, когато малките пораснат и семейството отлети, в оп­разнената дупка се заселват сови. В Антарктида мъжкият пин­гвин използва собствения си крак за гнездо. Той момее дори да се разхожда, без яйцето да пада от крака му. И в това отношение природата не познава граници за въображението си...

Д. Абзац, представящ аналогия /контраст

В главното изречение заявяваме отношението си към А и В.

Развиващите изречения следват или схемата А+В, т.е. - в тях първо казваме (поне) три важни неща за А и после три - за В, или схемата А/В - изтъкваме едно качество на А и го сравняваме със същото качество у В; после изтъкваме друго качество на А и от­ново го сравняваме с В и т.н.

До момента, в който срещнах Иван и Деляна си мислех, че в света на близнаците може да има само пълна хармония. Той е рус, със светли очи; мекушав, капризен. Харесва музиката и ма-

45

тематиката и не си пада по шумните компании. Деляна пък е с тъмни очи и кестенява коса. Тя е сдържана, доста по-твърда. Обича киното и природните науки; привличат я вихрените ку­пони. Не ми се иска да си спомням как се нападат един-друг за щяло и нещяло. И през ум на ми беше минавало, че има такива близнаци по света.

Абзацът, основан на аналогия / контраст изпълнява една от следните задачи:

- Показва две неща, за които се е смятало, че са различни като подобни

- Показва две неща, за които се е смятало, че си приличат като различни

- Показва две неща, които макар и сравними, не са еднакви -едното е по-добро от другото

Е. Повествователен абзац

В есето можем да разказваме и случки, чието обичайно място както знаем е в художествените жанрове. Ту обаче правим това не просто заради удоволствието от самото разказване, а с някаква цел, за да защитим определена теза.

Следователно повествователният абзац съдържа история, раз­казана с цел.

Независимо от обема добре написаният повествователен абзац съдържа следните компоненти: фабула, композиция, конфликт, ритъм, преходи, гледна точка.

Повествователният абзац нашироко се използва в есето - кога­то обясняваме, убеждаваме, доказваме, или когато просто търсим начин да направим текста по-грабващ, по-интересен.

Следващият повествователен абзац би могъл да се появи в есе (да речем на тема „Опознай себе си"). Забележете как тезисът и завършващото изречение наблягат на целта, с която се разказва историята:

Някои, търсят истината за себе си дълго и мъчително, за други тя идва внезапно като просветление. Стара история раз­казва за един лъв, който се приближил до стадо овце. За своя огромна, изненада той открил друг лъв сред стадото. От мал­ко лъвче този лъв бил отгледан от овцете и затова блеел като овца, припкал наоколо като овца. Когато истинският лъв зас­танал пред него, лъвът-овца се разтреперил целият. Истинският го попитал: „Какво правиш сред тези овце?" Лъвът-овца отговорил: „Аз съм овца... " Истинският лъв казал:

,, О, не, не си! Ела с мен!" Завел го до един вир и казал: „По­гледни се!" Лъвът-овца видял отражението си във водата, на­дал мощен рев и в същия миг се преобразил. Никога вече не бил същият. По този начин доста хора достигат до разбиране за истинската си природа...

Ж. Абзац, чрез който убеждаваме или спорим Но нали правим това с всеки абзац— казваме нещо и после го доказваме, убеждаваме читателя в правотата на твърдението си? Защо е необходимо да говорим за отделен вид абзац, чрез които убеждаваме или спорим?

Действително всеки добре написан абзац в някаква степен убеж­дава, но абзаците, написани специално с тази цел, имат някои осо­бености, които си струва да познаваме. Така например, ако опис­ваме една кьща с цел да помогнем на читателя да си представи нашето детство (да речем пишем есе на тема „Детството"), абзацът ще има един облик (I). Ако описваме къщата с цел да убедим чита­теля да я купи, абзацът ще е доста по-различен (2). В първия слу­чай ще създадем описателен абзац; във втория - абзац, написан с цел да убеждава.

Един от първите образи, които извиква у мен думата „дет­ство ", е образът на бабината къща. Представям си как се обля­гам на топлата й кирпичена стена, когато си разказвамте ис-тсории с децата. Спомням си миризмите на дюли;стайни цве­тя и сладкиши, които ме лъхваха още от прага и; цъкането на стария будилник в кухнята; загадъчните стоножки, които от време на време пропълзяваха по напуканите стени на „северна­та стая ". Някога всичко това беше нещо, над което не се за­мислях — живеех в него. И не си давах сметка колко го обичам

(2) Къщата е масивна едноетажна постройка. Входната врата гледа към изток. Има четири стаи - удобна кухня, при­ветлива детска, две спални и антре. Детската и едната спалня са съответно с югоизточно и югозападно изложение — топли и светли през цялата година. Кухнята и другата спалня са хладни и приятни през лятото. През зимата лесно се отопляват.

Прозорците са с добра изолация и с размери, които позволя­ват приток на много светлина.

Когато пишем абзац, за да убеждаваме, целта ни е да се опрем на емоции, качества, ценности, които читателят е вероятно да спо­дели или да сметне за желани - така постъпват създателите на рек­лами. Основен начин да въздействаме е да използваме думи и из­рази, които внушават идеи, будят определени асоциации. Така в абзац (2) думата „масивна" подсказва, че къщата е здрава, стабил­на. „Удобна"- та кухня сякаш кани в себе си бъдещата стопанка, а „приветлива"-та детска стая - щастливите малки обитатели. Забе­лежете, че текстът въздейства и на сетивата - представяме си кол­ко привлекателна е една „хладна" стая през жаркото лято.

Целта на убеждаващия абзац е читателят да приема идеята на автора.

Твърдението в тезиса може да бъде спорно, ала момее и да не бъде. При всички случаи обаче в развиващите идеята изречения следва да се явят думи и изрази, които въздействат върху чув­ствата на читателя.

В абзаца, чрез който спорим, нещата стоят малко по-различно. Преди всичко неговият тезис задължително представя спорно твърдение, а развиващите изречения привеждат доводи в защита на това твърдение, ролята на доводи могат да играят факти, специфич­ни примери, случки и др. Ако в убеждаващия абзац въздействаме по-скоро на чувствата на читателя, то в абзаца, чрез който спорим, наблягаме най-вече на сериозните логически основания за нашето твърдение, т.е. стремим се да въздействаме на разума на читате­ля. На пръв поглед този вид абзаци изглеждат като абзаците, чрез които обясняваме нещо. Разликата се състои в това, че когато спо­рим се стремим да защитим или отхвърлим дадено твърдение, по което може да има противоречиви становища. Например, ако те-зисът гласи: работата над отговор на литературен въпрос ми­нава през няколко етапа ", можем да си представим как развиващи­те изречения ще обяснят какво е характерно за всеки етап.

От друга страна, тезисът „Полезно и интересно е да се работи над съчинението отговор на литературен въпрос" може да предиз­вика спор, доколкото не всеки читател ще е съгласен с мнението на пишещия. В този случай становището ще трябва не просто да обяс­ни, а да се защити.

Един от най-простите начини да защитим мнението си чрез аб­зац е да подредим аргументите ,, във верига. "

За да се насладиш истински на една разходка, трябва да си сам. Ако си с някой друг или с цяла компания, разходката губи от същността си. Когато си сам, имаш свободата да спираш и да тръгваш, да се движиш със своя собствена скорост. Не си прину­ден да подтичваш край приятеля-бързоходец или да спираш от витрина на витрина заради госпожицата, с която си излязъл. Освен това, когато си сам и сетивата, и съзнанието ти са отво­рени за света. Можеш да размишляваш върху нещата, които виж­даш да забелязваш подробностите. Всичко това не би могло да се случи ако до теб върви приятел, с когото обсъждаш последния мач, или момиче, което се чудиш как да очароваш:

Възможно е абзацът, чрез който защитаваме мнението, си да има структура, която сякаш в умален вид представя спора с на­шите опоненти. Тогава абзацът съдържа следните елементи:

1.  Поставяме проблема

2. Предлагаме нашето становище по него (теза)

3. Представяме доводите си в подкрепа на това, което твърдим

4.  Отхвърляме обосновано възможните доводи на опонента

5. Заключение, в което обобщаваме казаното и потвърждава­ме тезата

Едва ли ще се намери българско училище, пред което да не стои въпросът за преписването. От най-ранните класове до уни­верситета явлението е толкова масово, че почти обезсмисля честния труд на онези, които не преписват. Тъй като крайно деморализира, преписването трябва да бъде изкоренено от живота на училището. За целта е необходимо да се промени отношението към него - и на учителите, и на учениците. Много педагози разбират, че им се представят чужди текстове като домашни работи, или виждат със собствените си очи как възпи­таниците им преписват, но се правят, че не забелязват. Учите­лите трябва да станат непримирими и към най-дребните на­глед нарушения. Ако едновременно с това бъдат въведени и стро­ги наказания, резултатите бързо ще се почувстват. При първо преписване ученикът може да бъде предупреден, а при второ — изключен от училището. На учителите, които твърдят, че ра­ботата им не е да внимават кой преписва и кой - не, може да се

напомни, че тяхното задължение е не само да обучават, но и да възпитаваш учениците си. В случай, че учениците смятат пре­писването за дребна работа и че то не заслужава такова стро­го наказание, трябва да им се обясни каква е истинската същност на това деяние. С решаването на проблеела ще се уве­личи стойността на оценките, но най-вече ще спечели моралът на обществото Хиляди млади хора няма да тръгват в живота с убеждението, че да лъжеш и да крадеш, т.е да преписваш, е нещо допустимо и нормално.

Абзацът, развит по този начин, очевидно е доста обширен. Всъщност схемата, по която е изграден, се използва по-често като основа за цялото съчинение (есе). Там на всеки компонент съот­ветства отделен абзац.

Обучението в писане на абзац може да започне още в началния курс, като разбира се изборът на видовете се съобразява с възрастта на учениците. Същественото в случая е, че в основата на добре написания абзац стои стената на доказателството, което означа­ва, че учейки децата да пишат абзац, ние всъщност ги учим да каз­ват, доказват и обобщават.

III. Творческо мислене

Възможно ли е изобщо да се говори за творческо мислене, след като в основата на есето стои доказателството, а не „свободната игра на въображението"?

Абсолютно да! Нали целта на писането в края на краищата е споделяне на опит, т.е. общуване. И за да се случи това общуване, текстът трябва да привлече и задържи вниманието на читателя. За целта е необходимо да бъде интересно и мнението, и начинът, по който то е представено - и формата, и съдържанието на есето.

1. Структура на есето

В основата стои доказателството. За разлика обаче от другите учебни жанрове, които почиват на същия принцип, при есето има абсолютна свобода относно начина, по който доказателството ще бъде поднесено. Къде ще поставим тезата - в началото, в средата или в края; дали ще я заявим директно, или тя ще присъства имп­лицитно в текста; какъв тип доказателства (какви видове абзаци) ще използваме, за да развием тезата си - всичко това е въпрос нанашия суверенен избор като автори на есето. Оттук идва и впе­чатлението за безграничното разнообразие, което съществува в рамките на жанра есе и което подтиква мнозина да направят по­грешното заключение, че при писането на есе няма изисквания към формата, защото форма всъщност не съществувала.

2. Видове есета в училище

А. Според темата

-   „обикновено" есе - по обща тема; по картина; по цитат

-   литературно есе

Б. Според начина на развитие

- Не доминира един тип доказателства - избрани са различни видове абзаци, за да се защити тезата.

Всеки от основните типове абзаци може да доминира и по този начин да даде името си на есето. Например:

- доминира описание (описателно есе) - тезата се доказва на базата на описание на природен феномен, интериор предмет и пр.;

- повествование (повествователно есе) - цялото доказателство се гради върху случка / събитие. Това е ядрото, от което тръгваме, за да развием тезата. Различните й етапи (на случката) са проследе­ни с различна степен на подробност в зависимост от целта;

- убеждаване / спор (есе, чрез което се убеждава/спори) - в центъра стои идея/проблем, които подлежат на доказване/отхвърля­не разрешаване - (виж бележката за абзац, чрез който се убежда­ва/спори.