Въпросите в допитването са много сериозни и сигурно ще имат нееднозначни отговори в различните страни. Аз нямам компетентността да коментирам всеки един от поставените въпроси, но бих искала да Ви запозная с мнението си по въпрос трети:
3. По какъв начин образователната система може да допринесе за подпомагането на дългосрочен устойчив икономически растеж в Европа? 

   Образователната система е много важна част от обществения организъм. От нейната ефективност пряко зависи компетентността, професионализма и цялостната реализация на всяко едно поколение в дадена държава. Мисля, че ако дадената държава иска да осигури условия за дългосрочен устойчив икономически растеж, то тя не би трябвало да допуска образователната система да бъде отделна, механична част от целия обществен организъм.
 Искам да Ви запозная с обобщените изводи направени след провеждането на анкета сред родители на деца на възраст 4-5 години за най-острите проблеми, свързани с децата в България.
  В началото на месец ноември предложихме на родителите да участват в анкета по листа-матрица на УНИЦЕФ. В нея се прави проучване за най-спешните три проблема в дадена страна, като анкетираните могат да избират между десет предложения. Като най-голям проблем/с най-много гласове/  в България родителите са отбелязали  “Да дадем образование на всяко дете”. Второто място, според тях се полага на проблема “Да запазим земята за децата”, а на трето място са посочили “Да спрем нараняването и експлоатацията на децата”.
   Аз мисля, че обединяването на усилията на родители, учители и управляващи институции би могло да доведе до значителен напредък в разрешаването на тези три големи проблема. Как, в основни линии може да стане това, според мен:
По отношение на първия проблем І. КАК ДА ДАДЕМ КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ НА ВСЯКО ДЕТЕ, който има пряка връзка с въпроса как образователната система може да подпомогне дълготрайния, устойчив икономически растеж в България, могат да се направят следните изводи:

1.РОДИТЕЛИТЕ,  в ролята си на ОСНОВЕН ВЪЗПИТАТЕЛ, трябва :
    - да стимулират любознателността на децата и да им  осигуряват емоционален комфорт и чувство за сигурност;
  -да  упражняват контрол върху режима, дисциплината и научаваното от детето;
  -да се интересуват от проблемите в образователния процес, да се информират, да подкрепят добрата възпитателна и образователна практика;
  -да имат ясна гражданска позиция по въпросите, свързани с възпитанието и образованието и да реагират при среща с некачествени образователи.
2. УЧИТЕЛИТЕ, в ролята си на ОСНОВЕН ОБРАЗОВАТЕЛ, трябва :
  -да поддържат интереса и мотивацията за учене у всяко дете;
  -да изграждат систематични знания и умения, касаещи областите на общественото знание;
  -да подготвят децата за конкурентноспособно и социално-приемливо взаимодействие с околните;
  -да “превеждат” на разбираем за децата език научните постижения на обществото.
3. ПРАВИТЕЛСТВО, ИНСТИТУЦИИ, в ролята си на ОСНОВЕН  ЗАКОНОДАТЕЛЕН И КОНТРОЛИРАЩ ОРГАН, ВЛАДЕЕЩ МЕХАНИЗМИТЕ ЗА РЕГУЛАЦИЯ НА СИСТЕМАТА, трябва:
 -да обявят образованието за приоритет в Република България и да отделят достатъчен процент от брутния вътрешен продукт за него;
  -да изработят качествени стратегии и механизми за реформи в образованието;
  -да създадат обективни критерии за оценка и ефективен контрол върху образователно-възпитателния процес;
  - да гарантират чрез подходяща икономическа и социална политика вграждането на качествено образованите млади личности в обществото-производител.
  Важно условие, според мен, за промени в образованието е и тези три основни субекта: родители, учители и управляващи, да поддържат непрекъснат обмен на информация помежду си, така че едни от други да се информират и да имат обратна връзка за хода на извършваните процеси и реформи.

1. Въпрос 1. Принципът на организацията на училищата трябва да е „Искай и давай!”. Давай интересни методи за преподаване, а това означава екип от ентусиасти-новатори, макар и с неголям учителски опит, и доказали се учители, който да разработи подходяща методика и помощни материали за създаване на интерес към предмета. В същото време учениците трябва да бъдат притиснати да учат с изпити. Това е единственият начин те да не претупат ученето, а да се отнесат сериозно с него и да постигнат усвояване на ключови знания. Не съм за задължителни матури по руската система. Но трябва да има матури с освобождаване и централизирани изходни нива поне по основните предмети – български език и литература и математика. Първият предмет е необходим за грамотността нацията, а вторият развива мисленето и помага в житейските проблеми по-късно. Може да се помисли и за физика, химия, история, география и чужд език.

·        Изходното ниво е необходимо, защото стимулира учителите да си вършат съвестно работата и учениците да учат системно, което води до трайни резултати. За да не е огромен стресът от него, може да се прави оценка за годината, която да е средно аритметична от тази, поставена от преподавателя, и тази от изходното ниво. Или поне преподавателите да бъдат задължени да удвоят оценката от изходното ниво и към нея да прибавят всички оценки на ученика през годината, след което да  изчислят успеха на ученика като средното аритметично от получения сбор. Проблемите, които биха могли да възникнат тук са свързани с: 1) добросъвестното пазене на учениците по време на изходното ниво; 2) неподкупността на преподавателите при поставяне на оценките през годината, а тя, в повечето случаи, е в пряка зависимост от заплатите на учителите.

·        Матури с освобождаване – Ако се въведе изходно ниво в края на всяка учебна година, тогава е възможно да става освобождаване на учениците от матури, защото е проверено своевременно постигането на знанията за съответните нива. При такъв тип матури не може да има отрицателна реакция от страна на обществото, а ние ще сме си свършили своевременно работата добре. Оценката от матурата би трябвало да се вземе за оценка на ученика по съответния предмет в дипломата за средно образование, а не да фигурира успоредно с тази, получена от средното аритметично на годишните оценки на ученика по предмета.

2. Въпрос 2 и 7. Трябва в държавата да се ценят образованите хора по достойнство – с отношение и заплащане. Ученикът трябва да вижда смисъл от това да учи за знания, да вижда, че ученето води до по-добър професионален и финансов успех в живота. В училище безспорно, най-добрият начин е личният пример, който учителят дава. Той трябва да обича работата си (защото го излъчва) и да е ерудиран професионалист. Това е свързано с непрекъснато обновяване на неговите знанията– квалификационни курсове и то, не по задължение. Добре е те да са и тематични, като се предлагат интерактивни методи за преподаване. Добре е и да има курсове за получаване на допълнителни знания, не съвсем пряко свързани с учебния материал, но помагащи да се дадат илюстрации и интересни връзки с него. (Аз бих посетила с огромно удоволствие курс по занимателна математика. И още по-добре, ако е в отделни части по раздели.) Добре е да има и курсове по приложна психология, които да подпомогнат отношенията учител – ученик – родител. Тогава учениците виждат, че никога не е късно да се научи нещо ново и това им помага занапред.
3. Въпрос 5. Мисля, че добър начин за това е връщане на кръжочната работа и организиране на, както някои ги наричат, клубове по интереси.
4. Въпрос 6. С много разговори и включване в общи дейности на различните.

Ето коментарите и отговорите на моята позната, Н, по поставените европейски въпроси.

Моля ви да коментирате.

--------------------------------
 

--Н:
Ще се опитам да бъда кратка, защото лично не виждам смисъл от тази дискусия по няколко причини.

Процесът “от Ница” и последвалите споразумения на равнище ЕС все повече заприличват на необходима и достатачна предпоставка за нова “болшевишка революция”, която цели да изгради “новия европейски човек”, с “нова ценностна система”, която да е в рамките на гласуваните от ЕС разрешени ценности.

Тази дискусия е насочена  към  малцинствата и тяхното приобщаване, затова и статистиките, които са посочени по-долу, не са показателни. Те не излагат пълната демогафия на засегнатите!

Не смятам, че някой ще седне и задълбочено ще чете и осмисля даваните предложениа на такова високо равнище.

--EU:
Доброто училищно образование поставя и основите на отворено и демократично общество, като подготвя хората да бъдат граждани, учи ги на солидарност и демокрация на участието Една пета от децата под 15 години притежават едва най-ниското ниво на умения за четене.

§   Почти 15% от 18 – 24-годишните напускат училище преждевременно.

§   Едва 77% от 22-годишните са завършили средно образование.

Почти една трета от европейската работна сила е нискоквалифицирана.

Без особено значение е това, че училищата се затрудняват да предизвикат интереса на младежите за ключови предмети, като науката и математиката, които са от изключителна важност за конкурентоспособността на Европа. Момичетата се справят по-малко успешно в математиката и науката в сравнение с момчетата, като съществуват значителни неравенства между половете: момчетата показват все по-ниски резултати в сравнение с момичетата в четенето; а момчетата напускат училище по-често от момичетата.

В допълнение, очевидно е, че висококачествените предучилищни програми, съсредоточени върху обучението, и личните и социални умения, носят трайни ползи за постиженията и социализацията на учениците в училище и по-късно в живота, по- специално по отношение на по-малко облагодетелстваните лица, особено ако са последвани от мерки за намеса, като помощ за изучаване на езици и социално приспособяване. Независимо от това, предоставянето на ранно обучение и предучилищно образование е много променливо в различните държави-членки. Освен това, макар че нито една училищна система не осигурява еднакво качество на образованието за всички, кръгът на неравенствата между учащите е различен за отделните страни, като това показва, че все още има място за подобрение в тази област.

--Н:
Мисля, че от жълтите полета е очебийно каква е целта на промените – не толкова грижа и защита на една отвърдена и отлична образователна програма, а задоволяване на нуждите на новите имигранти.

Учебните системи в Британия и Германия са на много високо ниво. Идийците, които са имали късмет да взаимстват от англииската система, също са едни от наи-високо квалифицирани кадри тук, в Америка. На всички ни е известно какви са условията на живот в Индия, и според мнението на този документ тук – те би трябвало да са изключително глупави и прости хора (казва се някъде тук “Бедността засяга умствените възможности”….) Бих казала, че бедността е добродетел. Която те принуждава много бързо на поумнееш, за да просперираш, обаче тогава и само тогава, когато няма система, която да субсидира марзеливостта и апатията.

--EU:
2.1 Ключови умения за всички

В един все по-сложен свят творческите умения, умението да се мисли разностранно, уменията в различни области и адаптивността като тенденция се ценят повече от специализираните познания.

---- Н:
И тук смятам, че това е по-скоро пропаганда или е писано от някои, който си няма представа. Специалистите и тяхните умениа се ценят наи-много в свободна икономика. Тук хората с общи познаниа – с лопата да ги ринеш. Способността за адаптациа не е нещо, което може да се придобие или научи в училище или кадето и да е. Аз например съм живяла в 4 държави и всички те имаха различни предизвикателства за преодоляване и аз съм се справяла, не защото съм имала опит и знам как (защото всеки път проблемите са нови и няма стари отговори за тази работа), а защото съм била мотивирана и съм имала личен интерес!!!!

--EU:
За да помогне на държавите-членки да адаптират учебните си програми към съвременните потребности, Съюзът прие наскоро Европейска рамка.

Рамка спусната отгоре означава централизиране и ограничаване на свободата на избор. В това няма нищо демократично.

--EU:
2.3 Принос за устойчиво икономическо развитие

Все пак, училището, което е в центъра на живота на децата и на родителите, днес е изправено пред многобройни предизвикателства.

--Н:
И тук всичко е оплескано – в центъра на живота трябва да е семейството.

--EU:
Например, възможно е семействата с един родител или работещите родители да очакват от училището да осигури грижа за децата, образование, помощ, както и занимания след училище.

--Н:
И тук целта е държвата да поеме отговорността за вазпитанието и отглеждането на новото поколение, за да може то да проповядва не семеини ценности а европески морал!!!

Отговорността трябва да баде върху родителите. Съответно те не искат да я носят, защото е убииствено да се грижиш за собствените си деца. Аз знам, защото имам 2 , които не са били и един ден в детска градина, защото не искам  да израстнат вегетарианци и да мислят, че хомосексуалността е “библейска добродетел”…

Павка, съжлявам че звуча така, но всичко тук е от душа и е изстрадано.

--EU:
Посещаващите училище отразяват моделите на миграция. В някои държави, в които родителите на над 10 % от учениците на 15-годишна възраст са родени в чужбина19; някои държави-членки се изправят за първи път пред това явление. Присъствието в училищните общности на ученици и родители от различни културни и езикови среди може да се превърне в богат извор на образователни възможности и училището може да осигури безопасна среда, в която хора от различни среди да могат да се учат един от друг.

Ефективният подход спрямо разрастващото се културно многообразие в класните стаи обаче представлява и предизвикателство за някои държави-членки.

Европейският център за мониторинг на расизма и ксенофобията, например, посочи, че този проблем засяга ромските деца в някои държави-членки.

--Н:
Да най-сетне да си дойдем на думата – ромите.

Ти наистина ли мислиш, че дарена финансирана програма ще култивира тези хора???

Аз имах възможността да живея 4 години в Пазарджик – в сърцето на ромската махала. Такмо ги бяха изкарали от тенекиените и картонени помещения и ги бяха сложили в съвсем нови апартаменти (за пред Европа-та, че се грижим за мацинствата).

Точно след 3 месеца по всички балкони се виждаха сателитни чинии (което тогава, 90-91-ва, беше скъпо удоволствие), а после можеше да видиш и прасета и магарета, които изсипват изпражненията си варху главата ти… Когато свършиш училището – това място приличаше на гето от световната воина. .

--EU:
Бедността засяга умствените им умения и, впоследствие, академичните им постижения.

--Н:
Това го изкоментирахвече!  

--EU:
Въпрос 4: По какъв начин може училището да отговори най-добре на необходимостта от утвърждаване на равенството, да отговори на културното многообразие и да намали случаите на ранно напускане на училище?

--Н:
За какво равенство става дума тук? Защо равенство е необходимо?? Къде е мотивацията за прогрес, ако всички са равни и еднакви, каде ще е дискусията???

--EU:
Въпреки тази тенденция в някои държави-членки, неудовлетвореността от вида на предлаганото обществено образование става причина малък брой родители да обучават децата си вкъщи

--Н:
Аз съм една щастлива майка, която обучава децата с вкъщи (защото обаче тук имам свободата да го правя и също имам собствен надомен бизнес, който да ме издържа спокоино) .

--EU:
Въпрос 5: Ако училището трябва да отговори на индивидуалните образователни нужди на всеки отделен ученик, какво може да се направи с учебните програми, училищната организация и ролята на учителите?

--Н:
Това не може да се постигне на високо ниво! Трябва да има частни и специализирани заведения с отлично заплатени кадри, които да имат свобода на действие.

--EU:
2.6 Подготвяне на младите европейци да бъдат граждани

Чрез училището обществото помага да се подготвят младежите да живеят в общност и да бъдат отговорни и активни граждани; то може да формира в младите хора представи за това какво означава отговорно европейско гражданско поведение в демократично общество.

--Н:
Да, а какво означава това?

--EU:
Въпреки това, тенденции, като увеличаване на насилието, радикализма или фундаментализма в обществото, и проявите на расизма, ксенофобията, хомофобията и сексизма неизбежно се отразяват и върху училищните общности; тормозът е проблем, който няколко държави-членки посочиха като приоритет за действие.

Как училищните общности могат да помогнат да се подготвят младите хора да бъдат отговорни граждани в хармония с основните ценности, като мир и толерантност към различието?

--Н:
И тук отново! Значи  ли това, че децата ми трябва да се научат да обичат децата на имигранти, чиято ценностна система включва обезглавяване на друго варващите, или включва разрушаване на частна собственост? Означава ли това, че децата ми трябва да имат далбоко чувство на вина, че други хора нямат образование и живеят зле, поради техни семеини причини? …

А и тук тази анкета си противоречи – как ще утвърждаваме равенство, а в същото време ще толерираме различие???? Това се нарича двоен стандарт, който ощетява генерациите, изградили тази Европа, която е примамлива за всяка отрепка и паразит. (Тези определиения, разбира се, не са насочени само към имигранти.) Аз не бих искала да съм в мир с такива хора.

--EU:
Въпрос 7: Какви са възможностите за обучение и подпомагане на училищния персонал, така че да може да отговори на предизвикателствата, пред които е изправен?

--Н:
Да бъде добре платен и да има свободата да дисциплинира радикално. В този смисъл, ако училището ще е мястото кадето децата се вазпитават, то родителите трябва да се откажат от правата си да се намесват в педагогическиа процес. Това на никого няма да се хареса, особено на родителите с високи амбиции.

--EU:
По какъв начин могат да бъдат организирани училищата така, че да предоставят на всички учащи пълна гама ключови умения?

--Н:
Аз мисля, че не е необходимо училищата да са принудени да предлагат всички ключови умения. Не всеки е роден да бъде лидер, или откривател, или социален работник….. Човешката натура е различна и поради тази причина не може всеки да е вазприемчив  към  всички ключови умения. На една нация са нужни  както лидери, така и такива, които да могат да следват указания. Като за последните е много важно да са учили история, логика и философия, за да имат солидна база за вземане на решение, дали да са част от масата или да се разграничат.

--EU:
2. Как училищата могат да предоставят на младите хора умения и мотивация за превръщането на обучението в дейност за цял живот?

--Н:
Ако училището не им даде солидна основа, то младитие ще са принудени да се обучават цял живот. Аз не знам защо това е тема на дискусия. Всеки, който е започнал работа в голяма корпорация, знае, че там важат различни закони (корпоративни) и има корпоративна етика и език и т.н. Ако човек иска да допринася  към  развитието на тази частна фирма, то той неминуемо трябва да започне да се учи … и това учене продължва докато напусне въпросната фирма, защото животът там е динамичен и работещите трябва да се напасват. Ако не успеят –  ... (е, намират се и по-подготвени или по-мотивирани трудещи се).

--EU:
3. По какъв начин образователната система може да допринесе за подпомагането на дългосрочен устойчив икономически растеж в Европа?

--Н:
Тук проблемът не е в учбната програма, а в законовите условия за бизнес. Ако всеки частник изпитва хиляди затруднениа с бюрокрацията, която му налага ограничаващи свободата му на избор права, производство в Европа няма да саществува (а производството е едиствентото нещо, което определя икономическия Растеж…) Например в Германия преди 3-4 години, поради нарастващата безработица (а тя нарастваше заради чудесната социална политика, която плаща повече, за да не работиш отколкото да те стимулира да си намериш по-бързо работа), влезе закон за малкия и среден бизнес, че той трябва да бъде водещото звено в икономиката. Това е добре, обаче законът гласеше, че всеки собственик трябваше да назначи 2-ма учащи се, които да вземат занаят, докато седят и гледат (да им се плаща докато учат). Това наистина намали безработицата, когато законът влезе в сила, защото вскички бяха принудени да назначат по 2-ма души, които са се били записали в бюрото по труда. Обаче този закон закри повече от 100.000 малки фирми, които не успяха да се справят със социалните добавки за новоназначените, което не постави държвата в затруднено положение, понеже те решиха да увеличат данаците за всички останали, които работят…

Павка, едва ли това ще е от полза, обаче за мен е важно нещата да се назовават с истинските им имена, а не да се налага политическа коректност от високо равнище. Цензурата е вече навсякаде и целта й е да завземе и образователната система чрез стара пропаганда, този път под синьо знаме с 15 звездички.

А сега малко за моето училище, по което работя. Установявам, че българското образование по математика, химия, физика, биология (от части) и особено литература бяха по мое време на отлично ниво. Аз още бера плодовете на това образование. Историята и философията не бяха на ниво. Ако аз имам вазможност да определям насоката на моето училище, бих взаимствала много от старото българско училище, със следните промени – бих:

·         разделила момичета и момчета,

·         върнала униформите,

·         засилила уроците по история и философия и

·         добавила засилено изучаване на 2 чужди езика по модел на втората година в езиковите гимназии.

Новите промени, часовете по трудово обучение, музика, изобразително изкуство и прочие биха имали семи- или годишни проекти с краен видим резултат.

В този дух учениците биха имали възможност да работят заедно със съществуващи фирми – идеи за реклама, музикално оформление, изработване на различни предмети, които да са от полза за домове за вазрастни хора например … или каквото и да е било. Това ще е задача на учителите - да намерят проекти и да ангажират децата в реална среда. И мотивацията ще баде не само потупване по рамото, ами банков превод… И наи-хубавото ще бъде, че никоя държвна и наднационална институция не ще диктува произхода на учениците – критерият ще бъде успешно взет конкурс, а не цвят  на кожата, религиозна и сексуална ориентация,  с цел учениците да се научат на толерантност  към  различията …

В общи линии аз съм за консервативни и дисркиминиращи подходи. Не само в образователната система. Като критерии за дискриминацията да са можещ-неможещ, кадърен-некадърен, трудолюбив-марзелив.

Какво е твоето мнение за това, а и по всички по-горни европейски въпроси?

Ще се радвам да пишеш и да споделиш аргументи в подкрепа или против моето мнение.

Поздрави

Н.

Ето моите коментари и отговори на европейското питане.

______________________________

Въпрос 1: По какъв начин могат да бъдат организирани училищата, така че да предоставят на всички учащи пълна гама ключови умения?

Училищата трябва да са многофункционални комплекси, включващи задължително градина, спортна площадка, хореографска зала и различни работилници. Ключовите умения ще бъдат усвоени добре тогава, когато преподаденото в час е приложено същият ден в практиката - в някоя от работилниците или оранжерията.

Налага се да направим усилия, за да включим всички сетива на децата във възприемането на знанията. Не само зрението и не само слуха! Основните предмети, изискващи голяма концентрация, трябва да се редуват задължително с предмети по творчество или физкултура, които дават воля на свободния детски дух.

Да намалим или премахнем изцяло домашните работи. Те са един от факторите, създаващи неприязън към уроците. Ако това ви се струва прекалено революционно, тогава домашните задачи да са изключително с творчески характер и по желание.

Въпрос 2: Как училищата могат да предоставят на младите хора умения и мотивация за превръщането на обучението в дейност за цял живот?

Най-напред трябва да премахнем всичко, което отблъсква и отвращава децата в училище. Трябва да направим учебният процес приятен, радостен, почти неусетен; такъв, че да настани трайна любознателност у всяко дете. Тогава придобиването на знания ще е непрестанен повод за радост и ентусиазъм. Тази радост и този ентусиазъм са възможно най-голямата мотивация за учене/ обучение през целия живот.

Кои са отблъскващите децата неща, с които да се захванем първо? – Ще ги открием като ги питаме (децата), но за целта трябва да спрем да ги считаме за „неспособни”,  „незнаещи” или „малоумни”.

Въпрос 3: По какъв начин образователната система може да допринесе за подпомагането на дългосрочен устойчив икономически растеж в Европа?

Направленията са 3:

1. Като запази на всяка цена и развива, вместо да унищожава(!), естествените заложби на детето, и присъщия му ентусиазъм. Един ведър, въоръжен с ентусиазъм, човек е възможно най-мощният мотор на икономиката. За него проблемите не се наричат „проблеми”, ами „предизвикателства”.

2. Като включи задължително, а не просто препоръчително или „между другото”, в учебните програми темите за условията за постигане на дълготрайно и устойчиво развитие:

·          пестене на енергия, използване на възобновяема енергия и „хуманен”, т.е. социално-обоснован транспорт (1 час пътуване до работата е един пример за необоснован социално транспорт, независимо от транспортното средство);

·          отговорно - основано на високи морални принципи - потребление и модели на производство,  (потребление на стоки, транспортирани на стотици километри, вместо консумацията на локалният им еквивалент е пример за неморално и разрушително потребление);

·          опазване на здравето, а не „най-ефективните методи за поправка на  загубеното здраве”;

·          познаване на механизмите за манипулация, посредством медиите, и начините за достъп, обработка и разпространяване на неподправена информация;

·          активно и отговорно гражданско поведение.

3. Като учи и подчертава, че думите „дългосрочен” и „устойчив” са най-важните в понятието „дългосрочен устойчив икономически растеж”, защото, освен икономическите, съществуват и човешките отношения (нравствеността, човечността, състраданието и .т.н.), чието присъствие наистина подобрява живота ни, за разлика от „положителните тенденции на макроикономическите индикатори”.

Въпрос 4: По какъв начин може училището да отговори най-добре на необходимостта от утвърждаване на равенството, да отговори на културното многообразие и да намали случаите на ранно напускане на училище?

В документа, илюстриращ това допитване, на 6-ия ред на стр. 9, твърдите, че „Бедността засяга умствените умения на децата и, впоследствие, академичните им постижения”, цитирайки „Тематично изследване, целящо да установи какъв политически отговор би могъл успешно да предотврати бедността на децата, Европейска комисия, ГД Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности, 2006 г.”. Поставяйки именно това твърдение в основата на Европейската образователна стратегия, ние се обричаме на провал! Защото това твърдение е грешно!

Естествено връзка между бедността и неграмотността има, но тя е друга – бедността на родителите често, но не винаги(!), влияе негативно на посещаемостта на детето им в училище и на количеството и качеството на помагалата му. Но пътят от тук до твърдението, че бедността засяга умствените умения на децата, е много дълъг! За илюстрация, едно малко дете се усмихва и развива умствено независимо от това дали е бедно или не! Някои бедни деца, и визирам циганчетата, са много по-напреднали в интелектуално отношение от заможните си връстници (макар че са често и по-травматизирани), защото са в състояние да се грижат сами за себе си от най-ранна възраст! Моля ви, имайте тези неща в предвид, защото, в противен случай, постройката на вашата/ нашата теза и последващият ви въпрос се затварят в омагьосан кръг, от който излизането е невъзможно.

След това дълго, но жизненоважно, критическо въведение, ето и мнението ми по способите за елиминирането на ранното напускане на училище: Случаите на ранно напускане на училище ще намалеят драстично, ако училището е по-скоро привлекателно, отколкото отблъскващо; налага се също да работим и с родителите. Трябва да изработим и прилагаме специална политика към родителите, които неволно или нарочно разрушават естественото желание за повече знания на най-малките. Тук са необходими мощни информационни (пропагандни дори) кампании, семинари, културни събития, чиято цел да е една - създаване на положително отношение на всички родители спрямо училището и тяхното въвличане в училищния живот.

Въпрос 5: Ако училището трябва да отговори на индивидуалните образователни нужди на всеки отделен ученик, какво може да се направи с учебните програми, училищната организация и ролята на учителите?

В параграф 2.5под понятието „деца със специални образователни нужди” имате предвид, ако не бъркам,  „особено надарени деца”. Е добре, в България същият термин означава „проблемни”, „бавноразвиващи се” деца. Имайте го в предвид.

Учебните програми, училищната организация и ролята на учителите трябва да бъдат безусловно подчинени на образователните нужди на всяко дете! ВСЯКО ЕДНО дете! Но как да стане, питате, като децата са толкова различни: „Как да третираме подобаващо и генийчето, и изоставащото, и глупавото дете?” – Отново, поставен така, въпросът не може да има задоволителен отговор, защото децата са гениални всичките! Ако някое от тях не проявява гения си, то вината за това не е у него, ами е в нас - родителите му и другите възрастни - и особено много в училищния диктат и в учителите-диктатори. Ето защо, поставен правилно, този въпрос, според мен, би звучал така: „Какви учебни програми, училищна организация и учители са в състояние да запазят и развият гения на всяко едно дете? По какъв начин училището да влияе положително и на родителите им?” Ето предложенията ми:

1. Учителите да бъдат съзаклятници и другари, без ни най-малък израз на превъзходство над малките. Никога! При никакви обстоятелства!

2. Учебните програми – пълни с игри и отговорни задачи (свързани с инициатива и труд различен от домашните!) за изпълнение от децата, което да развива чувството им за значимост.

3. Училищната организация да стимулира свободно и пълноценно общуване сред учениците, като по-знаещите, по-големите (но без да е задължително да а по-големи!), преподават, но по-скоро помагат, на по-незнаещите, по-малките. Така и едните и другите са стимулирани да не се изложат с недостатъчно познаване на материята. По този начин ще се намали и напрежението, малтретирането от страна на по-големите, защото общото усилие и работата по дадена тема допринасят за равноправното общуване.

4. Училището, заедно с активното гражданство и държавните органи, трябва да има последователна политика за привличане на родителите в делата на училището. Повтарям написаното по предишния въпрос: Трябва да изработим и прилагаме специална политика към родителите, които неволно или нарочно разрушават естественото желание за повече знания на най-малките. Тук са необходими мощни информационни (пропагандни дори) кампании, семинари, културни събития, чиято цел да е една - създаване на положително отношение на всички родители спрямо училището и тяхното въвличане в училищния живот.

Въпрос 6: Как училищните общности могат да помогнат да се подготвят младите хора да бъдат отговорни граждани в хармония с основните ценности, като мир и толерантност към различието?

В параграф 2.6 твърдите, че „Нарастването на участието на младите хора в представителната демокрация е едно от на-важните предизвикателства, пред които е изправено европейското общество”, като цитирате „Пакт за младежта; Резолюция на Съвета от 25.11.2003 г. относно общите цели за участие и информиране на младежите (OВ C 295, 5.12.2003 г.)”. Нека признаем, че по настоящем усилията ни за „по-широкото участие на младите хора в представителната демокрация” са пълен провал. Съдя по отегчението от политиката и погнусата от нея  на повечето млади (поне така е в България и Италия).

На въпроса ви как училищните общности могат да помогнат да се подготвят младите хора да бъдат отговорни граждани в хармония с основните ценности, като мир и толерантност към различието, отговарям: с повече съпричастност и грижа за по-малките (по примера на скаутите, ако искате). С практикуване на много спорт, на йога, тай чи куан или ритмична (с музикален съпровод) гимнастика, които имат доказан положителен ефект върху снишаване на агресивността и на „излишната” енергия.

Въпрос 7: Какви са възможностите за обучение и подпомагане на училищния персонал, така че да може да отговори на предизвикателствата, пред които е изправен?

Като начало, заплатите на учителите не могат да бъдат най-ниските от всички работници и служители. (Но именно това се случва в България, въпреки едномесечната им стачка!). Нужна е единна европейска политика за достойното заплащане на учителите във всички страни на Съюза. В противен случай най-бедните държави ще продължават да унищожават децата чрез учители „по неволя” (попаднали в училище не по призвание, ами от немай къде! Защото е единственото трудово поприще, пък било и с мизерна заплата, за един несретник). Тази ситуация не е в интерес на никого!

Въпрос 8: По какъв начин училищните общности могат най-добре да възприемат лидерството и мотивацията, от която се нуждаят, за да постигнат успех? По какъв начин те могат да получат правомощия, за да се развиват в отговор на променящите се нужди и изисквания?

Мисля, че в повечето училища по настоящем тези структури са проформа и надделяват спонсорите, а не качествените идеи. Считам, че една работеща формула е тази, която изисква със закон всяко училище да има училищно настоятелство, и която позволява настоятелството:

·          да работи по съвсем различни начини от училище до училище. Намесата в училищните дела може да варира от символично до особено активно, като например съвместно вземане на решения по училищната политика и цели;

·          да съветва директора и месния орган по образованието по провеждането на училищните политики (като управлението на разходите), развитието на различни проекти (като разработването на извънучилищни дейности, нови програми и ресурси), съставянето на бюджет, използването на различни методи и тестове за улесняване на учениците и за илюстриране на напредъка им (примерно електронни бележници);

·          да решава и определя ролята си самостоятелно.

Павел,Благодаря! Добър коментар!

Помогни ми да доразвия темата с някоя забележка и уточнения, Заедно!

Павел,не съм добра в бързото писане(когато го правя на прима виста,без да имам време да помисля),затова ще напиша малко по точки 1 и 2.
1.Училището трябва да е просторно,конструирано по законите на съвременната архитектура.Аз имам предвид-начално училище като Барселона на Гауди и Виена на Хундервассер.Вълшебни сгради,които да провокират творческата мисъл и желание за пътешествие чрез игра(откриватели-изследователи).Когато се научат да откриват никога няма да забравят и да се откажат.Както Шехерезада разказва приказаки-ще искат все повече и повече.Тогава труда им наистина ще е лек и ще се лее като песен.Базата трябва да може да се използва гъвкаво.Няколко занимални за различни класове и да не се пресират да бързат групите(трчбва да влезат да работят следващите).Потвърждавам-без домашни упражнения за вкъщи.Вкъщи само да разказват на родителите, как е минал деня и какво са открили.

Децата трябва да бъдат повече сред природата./Красота/-близо до парк,не трябва дълго време да са затворени и само да се иска да добиват  резултати.
2.Мотивацията- едно дете да се радва че учи.Всяко дете успява- то знае,то е родено да знае.Винаги трябва да го поощряваме и да не го сравняваме,да го наблюдаваме и изслушваме.Всички сме различни и трябва в училище да открием в коя област сме добри-така ще бъдем и най-полезни.Едни ще пеят и ще радват други, които решават добре задачи.След това пак заедно ще живеят-тези които продължават да пеят ще се развиват,ще композират,ще учат други да пеят,а тези които решават задачи,ще строят,ще се занимават с наука и техника и душите им ще почиват когато слушат хубави песни.Няма да са мотивирани децата ни докато има такива поговорки,че музикант къща не храни.Така не уважаваме творческата същност у човека.Когато човек открие в по-ранна възраст кой е и какво иска да прави,той намира пътеката и това е най-верния порив.Децата ни да откриват заедно с нас кои са.
Павел,съжалявам............много съм уморена и главата ми спира да функционира.

4.Равенство-преди всичко трябва да сме наясно дали по еднакъв начин разбираме равенството.За мен равенството е уважението към правото на съществуване на Земята на всяко живо същество................и не мога да коментирам,защото не всички го разбираме така и следователно не можем да вървим в една посока(нямаме една цел).
Богати са не тези хора,които имат най-много,а тези които се нуждаят от най-малко.Или може би знаят колко им нужно на етапа на който се намират,че даже и могат да споделят с по-нуждаещи се.