Еволюцията на съвременното образование е на път да бъде прекратена между първо и второ четене на закона.

Достатъчен е един поглед в обществения живот, за да се види, че днес, въпреки широкодостъпното образование и въпреки грижите, които се полагат в културно и морално отношение, обществото ни страда от сериозни проблеми.

Същевременно, броят на училищата в чужбина (по данни на Асоциацията на българските училища в чужбина) се увеличава с много по-висок темп от този, с който намаляват училищата в България.

В редица страни по света се използват всевъзможни средства за изкореняване на обществените пороци, и то не от правителството, а от самото общество, което е двигателят на всички благородни промени.

В българската образователна реформа, започнала преди повече от пет години, едва сега започва да се наблюдава развитие на култура (задължението на всяка държава с претенции да бъде демократична) на взаимодействие с неправителствения сектор.

Под влиянието на наложилата се спешност от промяна в цялата страна, при настоящия опит за приемането на новия закон за училищно и предучилищно образование, са налице всички предпоставки, за да смятаме, че този път законът ще се появи в неговата цялост и целесъобразност.

В процеса на създававане на законопроекта бяха ангажирани почти всички активни неправителствени организации в страната, защото така виждаме възможността за осъществяване на една истинска реформа в образованието.

Както много често се случва, обаче, законотворческият просец у нас бива силно повлияван през периода на окончателното му приемане на второ четене в Народното събрание.

В този момент има реална опастност от незачитане на основната ценностна идеология на този законопроект – визираме предложенията, внесени в комисията по образование от народни представители, за промени в текстовете на закона, между първо и второ четене на законопроекта.

Ако тези промени бъдат приети от Комисията и гласувани на второ четене, реформата няма да се състои, защото ще отпаднат предпоставките за нея, а именно – свободата и плурализмът в образованието и възприемането на ученика като субект, а не обект на образователната система.

Смятаме, че законопроектът ще загуби както характера си на нормативен акт „с поглед в бъдещето”, така и обществената подкрепа от всички организации, развиващи иновативни образователни форми на световно ниво.

Заложената, в някои от предложенията, усложнена процедура за придобиване на статут на иновативно училище – с решение на Министерския съвет, поставя ненужни административни затруднения пред образователните предприемачи. Националният интерес би следвало да изисква бързо развитие на образователни иновации, с оглед устойчив трансфер на образователни технологии в системата на училищното и предучилищното образование.

Дискусионни са и формулираните в същото предложение критерии за обявяване на иновативни училища, доколкото те включват постигнато подобряване на качеството на обучението – постижение, което би могло да се оцени не при стартиране на образователната иновация, а няколко години след това.

Относно предложенията, свързани с прилагане на самостоятелна форма на обучение по желание на родителите смятаме, че се потъпква основната роля за подобряване на обществения и личния живот, което домът, като основен възпитателен субект, дава.

Недопустимо е да бъдат спъвани обществените сили за за прогрес и социални реформи, а от поставянето на тези въпроси в дневния ред на българския парламент от компроментирани политически сили, да зависи сътрудничеството и благоденствието ни.

Залисани в ежедневието си, всички очакваме да се случи една социална и културна трансформация, но без предпоставките за еволюция по отношение на образованието и възпитанието, това едва ли ще се случи.

България може и трябва отново да заеме своята водеща роля по отношение на образованието, подготвящо младите хора за бъдещето.

Становището на Общност за демократично образование можете да прочетете ТУК

Аудио запис от предаването “За София” по bTV Radio  ТУК
Участват Деница Илчева и Румен Петров

………………………………………………………………………………………………………………………….

През  февруари приключи  едногодишната работа на граждани и образователни експерти по  създаване на съвременен училищен модел в рамките на проект „Направи училище“.

Залегналите  в основата на модела идеи обединяват в общност учители и родители от цялата страна в движение за създаване на свободни училища  в България, две от които вече се реализират – Общност за демократично образование и Общност за свободно образование с инициативи за създаване на пространства за свободно учене в София и Пловдив.

Централна роля в модела играе преосмислянето на понятето  за ученето като естествен и плуралистичен процес, който може да протича по различни начини и чийто основен двигател е естественото любопитство на ученика.

Основно място в модела имат новите роли на ученика, който инициира и управлява собственото си учене и на учителят – ментор, който го подкрепя  в този процес.  Важна в модела е и ролята на средата, която, в качеството си на третия учител подтиква и регулира процесите, провокира въпроси, предоставя възможности за изследване.

Повече за модела можете да разберете ТУК