До всички български журналисти!

До всички български журналисти!
от Росен Ангелов
E-mail: filomed@mail.bg  29 октомври 2007 Всеки журналист може да избере какво да слуша: съвестта си или страховете си! И неговият избор определя по-нататъшната му съдба - на свободен човек или на наплашен войник! Отворено писмо на един български учител към всички български журналисти!

Здравейте сънародници-журналисти!

От вас зависи най-важната от всички свободи: свободата на словото! А вие знаете, че от нея зависят всички останали свободи! Така че всички ние, българите, пряко зависим от вас! Поне що се отнася до общите ни дела! Ето защо се обръщам към вашата човешка съвест, защото съм убеден, че всеки от вас я има. Всеки. Независимо от това, доколко се вслушва в нея.
Според наблюденията ми, някои от вас се опитват винаги да се вслушват в нея, но срещат все по-нарастващи трудности пред благородните си усилия. Тези хора никога не забравят, че са хора като всички други и че отстояването на Истината е най-основното задължение на истинския журналист. Защото Истината сама лекува „раните”, които е нанесла. Защото единствено тя служи на всички хора.
Други от вас, пак според личните ми наблюдения, се опитват донякъде и до определен момент, след което започват да правят "къси сметки": "ще кажа истината, когато му дойде времето". Но така и никога не му идва времето да я кажат. Защото, без да го осъзнават, се подхлъзват към третия тип нагласа.
Тази трета нагласа ръководи трети тип журналисти, които, според мен, са забравили дълга си като защитници на Истината и са се прегърбили почти до земята от страхове. Един от множеството страхове може да се опише във формата на въпрос: „Какво ще каже Шефът? Или Големият Брат?” Мисля, че трябва да отхвърлят страховете си, за да се самоуважават истински.

Моля да ме извините за неудобството, което може да предизвикам при някои от вас, които сте свикнали на "изискани" слова. Моето не е изискано, но е искрено. Дали ще го усетите, зависи не само от мен. Зависи и от вас!
С колегите ми стачкуваме пета седмица и сме решени да стачкуваме и шеста, и седма, и осма...колкото трябва, за да ни чуете!
Вие би трябвало да сте специалисти по "чуваемостта" в обществото, нали! А вършите ли си работата както трябва? Или я вършите както ви заповядат? Нека всеки от вас преценява лично за себе си какъв е всъщност: журналист или войник? Какво защитава? Истината или политическата целесъобразност?
Следите ли как "Репортери без граници" оценяват състоянието на свободата на словото в повечето български средства за масова информация? Аз съм напълно съгласен с тяхната оценка: днес българските журналисти работят в много по-лоши условия, отколкото преди една година дори. Много от вас сте много по-зависими от политиците днес, отколкото вчера. И продължавате да търпите това положение!
И продължавате да мълчите за нас, без да осъзнавате, че така влошавате и собственото си положение!
Защото, ако сега премахнете страховете си и отразите пълно (а не частично) нашата гледна точка, това ще се завърне най-благодатно при самите вас като истинска свобода на словото.

Време е да си зададете тези въпроси, ако искате да сте щастливи хора. Поне според мен е така.
Кого чувате вие, скъпи сънародници-журналисти? Своето човешко сърце или натрапените ви страхове?
Ние, "алчните" и "некадърни" даскали, се чувстваме нечувани от повечето от вас.
Казвам ви го, не за да ви обиждам, а за да се замислите и да дойдете при нас. Не се страхувайте от нас. Ние не ядем журналисти:) Но има какво да ви кажем, което не знаете и няма как да го научите, докато гледате на нас отвисоко.
Иска ми се да ви припомня едни паметни думи на световно-известния (но не заради слугинстването си на господарите, а заради будната си човешка съвест) германски писател Томас Ман:
"Когато национал-социалистите на Хитлер дойдоха на власт и арестуваха най-напред комунистите, аз мълчах.
Когато после прибраха социал-демократите, аз пак мълчах.
Сетне, когато затвориха либералите, аз отново мълчах.
После, когато натикаха в арестите и аристократите, аз още мълчах.
... Сега, когато идват да арестуват мен, вече няма кой да се обади в моя защита".

Журналисти, които мълчите от страх, когато днес правителството потъпква нашите човешки права чрез умели обработки на масовото съзнание,
Сега е възможно железната ръка на насилствената глобализация да ви подмине.
Но това е само сега. В космоса има закони, които се спазват завинаги за разлика от тези в нашата Родина. Един от тях гласи: "Който закорави своето сърце за чуждата беда, той прекъсва пътя към собственото си спасение."
Спрете да ни поучавате, когато ви молим за помощ! Спрете да ни назидавате, когато очакваме от вас подкрепа! Не сме безгрешни, а вие сте ли? Покажете ни професия, в която не се допускат грешки!
Български журналисти!
Колко сте вие, които сте се справили със страха си от уволнение от страна на чорбаджията, който държи кесията? Колко от вас пишат, четат и говорят по повелите на съвестта си, а не по заповедите на Собственика?
Сега повечето от вас мълчите и не ни защитавате! А утре кой вас ще защитава?

Ние, българските учители, няма да се уплашим от робското ви мълчание. То е плод и на нашето досегашно робско мълчание, защото ние сме ви учили на него в училище. Но никой човек не е обречен вечно да остава Роб. И вие не сте обречени! Вярвам във вашата човешка същност и в способността ви да я пробудите!
Пробудете Сърцата си! Още два дни стачка, която ние ще продължим, и ние, българските учители ще заслужим истински за първи път през последното столетие Празника си: Деня на Будителя!

С уважение към всички вас,
Росен Ангелов,
учител по философия в Езикова гимназия „Акад. Л. Стоянов” – Благовград,
председател на Синдикална организация „Учителска солидарност” в същото училище