Директорът прави училището
Има едно училище в гр.Варна обаче,чийто директор сякаш не е за този пост.Училището е в центъра на града и се казва "Васил Друмев".Преди десетина години/разбирай преди този директор/,училището беше процъфтяващо.Директор беше г-н Атанас Чапкънов.Мъж с осанка подходяща за ранга му,сговорчив с колегите,отговорен към тях,учениците и поверения му пост,взискателен,обичащ професията си.В колектива по негово време нямаше дразги и сплетни.Всичко това,той парираше на момента с разговори на четири очи в дирекцията.Не позволяваше ревността или болните амбиции на някои учители да развалят реномето на училището и спокойната атмосфера за работа вътре в него.Всички учители бяха изпращани на нужните квалификации,без да прави разлика кой по какво преподава и дали е начален учител или учител в среден или горен курс на обучение.По негово време училището се водеше основно и въпреки това се пукаше по шевовете от ученици.На брой бяха около 800.Преди да си замине беше направил така,че от ОУ стана СОУ-съответно от училище до осми клас ,стана училище до 12 клас.
Поради някои причини обаче,този директор реши да напусне.Да,но пак мислеше за училището и колегите си,които остават.Направи така,че конкурсът за директор да бъде спечелен от Красимир Димитров.Чапкънов го увери,че ще му помага докато навлезе в материята.
На Димитров му оставаше само да следва начертания път.Да,ама не!Той направи така,че от 800 ученици от първи до осми клас по времето на Чапкънов,в момента са 320 ученика от първи до дванадесети клас.Съкрати или уволни всички преподаватели с различно и новаторско мислене,защото той не понася хора по-умни от него.Съкрати вишисти от начален курс,а остави слаби професионалисти и хора с полувисше образование.Същата чистка направи в среден и горен курс на обучение.Има и изключения разбира се,чиито съкращения са въпрос на верме поради малкия брой на учениците.
Интересно е кого остави обаче?!Съпругата си,нейните приятелки и приближени и разбира се тези,които не се правят на по-умни от него.Да не говорим,че той трябва да влиза в часове по музика,а това никога не е ставало.В момента води часовете по музика на съпругата си,която съответно никога няма да каже на проверяващите/ако изобщо отиде някой/,че Димитров не си кара часовете.
Падението на училището продължи и по новогодишните празници,като на карта беше поставено получаването на месечното възнаграждение на учителите.От февруари се очакват нови съкращения на персонал,за да могат останалите все пак да получават нещо за труда си.Всичко това е благодарение на "невероятните ръководни" умения на Димитров.
Питам се,къде са хората от общината ,които отговарят за образованието?
Не виждат ли,не чуват ли,та са оставили един откровено некадърен човек да съсипва едно централно училище във Варна?!
Колеги, не сте сами с болката си. Подобни случаи из цялата мила Родина ги има- във всяка община в най-добрия случай един-двама. В такива случаи си задавам въпроса: унищожавайки създаденото преди тях, не работят ли и за собственото си унищожаване? Работейки в тази посока, след година- две и училище няма да има. Тогава може и да ги позаболи. Като няма училище, няма и дирикторско място.
За съжаление това не е само във Варна. Това е типично, другото е изключениеИ тук е моментът да поставим въпрос:
Къде и как можем да сигнализираме за такива "професионалисти",но без да излизаме с имената си.Нали знаете,че директорите много бързо се освобождават от инакомислещите,а и имат добри контакти помежду си. Така че,къде след такъв сигнал ще те вземат на работа???
Имала съм различни директори и дори да няма текучество в колектива, директорът дава облик на училището. Ако е некачествен, може да го срине за отрицателно време - за една-две години. Няма значение, че в него учителите си вършат добре работата - "директорът прави училището" наистина.
Колеги, смятам, че когато има проблем, учителите трябва да го решават заедно и сплотено, а не да чакат някой друг да направи това. Изход винаги има.
С риск да обидя блог-аудиторията, ще споделя своите мисли:
Директорите не са готови да управляват институцията (училище) в условията на конкурентност (парите следват ученика), нямат умения ( а и нормативната база не го изисква) да работят с "резултати" от проведените учебни часове, а си карат по схемата "взет час", "брой оценки", "брой извинени", брой "неизвинени" и др. Директорите не са мениджъри и нямат тази управленска свобода, необходима за оптимизиране на процесите, квалификацията на кадрите, атестация на работата, внедряване на ИКТ и др.
Но най-голям проблем на директорите са УЧИТЕЛИТЕ! Те все още живеят с нагласите на социалистическата образователна политика- искат послушание от учениците, признание от родителите, високи заплати, да им платят квалификацията, синдикатите да ги закрилят от уволнения , работното им време да свършва с биенето на звънеца и т.н.
Аномалиите в управлението на училището се корени в чл.150 от ППЗНП- Педагогическият съвет на училището като специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси....Изреждат се всички "инструменти", с които се менажира едно училище, за да отговори на изискванията на родители/ученици. Директорът е поставен в ситуацията да бъде изпълнител на "решенията" на учителите /ПС/ и в същото време да им бъде работодател, а те негови работници /изпълнители/. Давам пример с едно софийско училище-директорът удовлетворява желанието на родители за въвеждане на уеб базирана информационна система "Е-дневник"- ежедневна справка за оценки, отсъствия, бележки и съобщения до родителите. Част от учителите отказват да въвеждат информацията, защото не било задължително и си губили времето, директорът прилага правомощията си на работодател и разписва задължението в длъжностните характеристики, за да наложи наказание за неизпълнение, учителите пишат жалба и проверяващият орган (експерти от РИО) дава мнение-няма решение на Педагогическия съвет за въвеждане на е-дневник! А след като няма решение на ПС, директорът не може да удовлетвори желанието на родителите, те от своя страна правят изводите си- що за училище е това!
Втори пример: Няколко директори на столични училища кандидатстват с проект за въвеждане на извънкласни дейности в училищата, които да бъдат организирани и провеждани от учителите след преминато обучение. Проектът е одобрен и финансиран по ОП РЧР. Учителите отказват да изпълняват дейностите по проекта (въпреки, че по проекта имат гарантирано възнаграждение за извършената работа) и пак се стига до казуса-нямало решение на ПС/учителите/ за кандидатстване с проект за извънкласни дейности.
Трети пример: В столично училище се обучават 11 деца със СОП, в училището няма мултидисциплинарен екип и нито един учител не е обучен да работи с ученици със СОП. Директорът ми възложи (като консултант по разработване и управление на проекти) да изготвя проект за кандидатстване за безвъзмездно финансиране по схема по ОП РЧР и информира учителите за правомощията на консултанта-да проведе наблюдение (мониторинг) и да изготви анализ на състоянието в училището (учебна среда, организация на учебния процес, методи и др.) Учителите написаха жалби до РИО, че са били проверявани, че съм разговаряла с учениците, че съм попълвала мониторинг- формуляр на лаптопа си, че съм направила аудиозапис на въпроси-отговори и т.н. И пак се стига до констатацията на органа (експерти от РИО) -след като няма съгласие на учителя, никой не може да наблюдава как се провежда учебния час и как се включват учениците със СОП.
Грамотността на учителите няма да коментирам-оставям на вас да прецените по техните оплаквания -учителка по БЕЛ и учителка/синдикална лидерка/.
Позволих си да напиша този коментар, защото има директори и "директори" (сещам се за един Данчо Балджиев-човек с доказани психопроблеми, но овластен и закрилян от закона). Има учители (които познавам от този блог) и "учители" (които опознах в работата си изпълнението на проекти в училищата).
Съветвам ви-не бъдете крайни и окончателни в оценките си за директори и учители, бъдете критични и непримирими към тези, които злепоставят професията и системата на образованието като цяло.
Учители, изисквайте уважение от всички, но го и заслужете! Само така ще изпълняваме призванието си, .... и ще ни уважават!
А какво ще кажете за директори, които имат частен бизнес, но ходят и на държавната работа само така - между другото; държат на работа пенсионерки, вместо да назначат млади безработни, квалифицирани наскоро учители?Защо въобще се допускат такива аномалии при тая безработица и в момент на криза?
1.Да казват истината, такава каквата я мислят, така както например правиш ти!
2.Да отстояват лично мнение и да имат такова!
3.Да откриват истинските лидери и да уважават такива!
4.Да спазват правила, защото са налични, колкото и да не ни харесват!
5.Да уважават инакомислещите !
6.Да изпълняват първо своите ангажименти качествено и тогава да имат
претенциии към останалите!
Написах го не съвсем изчерпателно и на не достатъчно научен език, но това ми дойде наум на прима виста!Това според мен не касае само образованието, а животът ни като цяло.Така мисля аз и считам, че имам право на мнение.
Ние замълчахме, когато се появи анонимното писмо с упреци към нашето училище и директор. Приехме казаното като клюка от задния двор. Решихме да не даваме отговор на безименния автор. Не го сторихме от малодушие. Сметнахме, че никой сериозен човек не би обърнал внимание на анонимни писания. Така е: щом авторът пише така уверено, нека и така уверено се подпише с името си. Но той не го е сторил, защото отлично знае, че написаното не отговаря на истината. И т.к. нещата загрубяха, нашето мълчание трябва да спре. Ще говорим и ще кажем истината: такава, каквато е тя, каквато ние я знаем и разбираме.
Наистина някой колеги , не са наши учители. Но не защото бяха уволнени. Едни от свое желание напуснаха и се преместили в друго училище / Зл.Караджанова, Ел.Димитрова / или на друга работа / Ст.Петкова /. Други се пенсионираха /Ив.Попова, Вл.Михайлова, Ант.Грозева / . Има и съкратени колеги, поради намаляване на щата / М.Куртева, Н.Каменова, Ив.Цветкова, Св.Цупели, Н.Спасов, Д.Янакиева / . Да , това са кадърни учители, професионалисти. Но тяхното заминаване не бива да се приеме като прах за училището. Тези , които сега работим, сме не по-малко способни и амбициозни. Смеем да твърдим, че всички ние сме всеотдайни в своята работа: работим професионално, добри специалисти сме и с любов се справяме с трудностите в професията си.
Не знаем какво точно вижда майката-съседка. Но знаем, какво тя не е видяла. Не е видяла топлотата, с която нашите учители обграждаме децата, любовта и търпението, които проявяваме всички ние към учениците. Не е видяла приятелството между ученици и учители, което дава спокойствие в училище. Не е видяла нашия професионализъм. Не е разбрала, че всеки ученик получава справедливо отношение: има и похвали, но има и наказания, щом се нарушава дисциплината и редът в училище.
Педагогическият съвет и директорът реагират във всяко ситуация бързо и адекватно. Затова допринася спокойната работна атмосфера в нашето училище. Директорът се отнася толерантно и с разбиране към проблемите на всички учители и ученици. А как биха могли да се пренебрегнат радостните моменти в училище.Хубавите празници и чествания, спортните игри и екскурзиите, посрещането на най-малките и изпращането на абитуриентите. И това че всички завършили наши ученици с радост си спомнят щастливите дни в училището и учителите си, и често ни посещават.
Вярно е , че училището претърпя в края на 2009 година финансови неблагополучия. Може би директорът има вина. Но така всички платихме цената да се запазят работните места на повече колеги. И учениците от първи клас имат занималня, изцяло финансирана от нашето училище.
Вярна е, че броят на учениците намалява през последните години. Но нека да видим и обективните причин: демографският срив / намаляват децата / и фактът , че елитните гимназии вдигат много приема си, както и налоялната конкуренция между училищата.
В заключение да кажем, че хулите срещу нас, нашето училище и директор, не ще ни сломят духом. Напротив, те ни карат да работим с още по-голям ентусиазъм. И да докажем, че в това хубаво централно училище цари обстановка на спокойна и плодотворна работа.
Заповядайте сами да се уверите в думите ни!
Л.Василева
Б.Павлова
Е.Червенкова
В.Ботева
И.Петрова
П.Дякова
Г.Русатева
Р.Славова
И.Миланова
Ж.Джамбазова
М.Захариева
Й.Градева
И.Калчев
И.Гутев
Сн.Димитрова
П.Добрева
Д.Вълчева
Р.Данова
П.Костадинова
Р.Бянкова
В.Иванова