Детската градина и училището заедно

Напълно съм съгласна с изводите с изключение на един:

... децата губят интерес към ученето в първи клас поради дублиране на материала в голямата си част с материала, който са изучавали в предучилищната група...

Тази година повеждам втори випуск с ученици, които са минали през подготвителната група. Може и да е случайно, но сегашните и предишните първолаци, с едно-две изключения, нито знаеха да четат и пишат, нито можеха да събират и изваждат до 10.

Куини, така е, но не защото децата не са научили заложеното в програмата за предучилищно възпитание, а тъкмо защото са научили това, което е предмет на програмата, т.е. в ДОИ не е заложено децата в детската градина да бъдат научени на четмо и писмо. Това е работа на началните учители, нашата, на предучилищните е да ги научим да изписват елементи на букви и цифри, да подготвим ръката за писане. Знаеш, че детето до към седемгодишна възраст психически не е готово за цифри и букви. Разбира се, всички виждаме изключенията, всеки има по 1-2, че и по 3-4 в групата си, но те само потвърждават правилото за постъпателност в обучението. Мисля, че затова Шели говори за загуба на интерес - не само за азбуката и цифрите до 10, но и за приказките, за света около нас, за родината...самите учебници за първи клас не са на необходимото ниво, на което са много от помагалата за предучилищна възраст. Предполагам това е била причината за поста й в Предучилищна педагогика за приемствеността между подготвителната група и първи клас.

Галка, безспорно интересът може да бъде провокиран от едни добри учебници, но след като не разполагаме с такива, можем да разчитаме единствено на себе си. На професионалните си умения, на въображението си, на голия ентусиазъм..., ако има такъв...

Интересът към учебната работа обаче зависи и от куп други фактори, които не зависят от учителя или от учебниците, но влияят върху мотивацията на първолаците.

Снощи писах, писах, но написаното отиде някъде.
Аз също водя втори випуск деца, минали през подготвителна група.
  Предишният ми клас не ме накара да се замисля колко е необходима по- сериозна връзка с учителите от детските градини.Просто при мен попаднаха деца от 3-4 ЦДГ, много емоционални, с изградени навици, с познания, отговарящи на възрастта, бързо се сработиха и липсата на добри учебници не попречи работата да върви .Бях безкрайно благодарна на колегите, както и на родителите, повечето от които бяха изключително отговорни и взискателни .Ако си мислите, че децата са били специално подбирани и не съм имала от ония "сладки  скъпоценни камъчета", от чийто постъпки или косата ти настръхва, или ти се пръсва сърцето, не е така.Имах си всякакви- и палави, и трудно възприемащи, но като цяло проблемите не бяха основния фактор в работата.
  Тази уч. година обаче положението е коренно различно- 28 деца от 20 различни ЦДГ. Не знам дали някой ще ми повярва, но до Нова година се учехме кое е тетрадка с квадратчета, с редове, учебна тетрадка...За ляво и дясно, номер на задачата, страница, да не говорим- с някои още се учим на това.Голяма борба беше докато осъзнаят/ поне половината/, че в часа не може да се яде, да се разхождат, че на столчето се седи, а на масичката се подреждат учебници.Като прибавим , че не мога, поне до сега, да убедя 7-8 родители колко е важно детето да идва навреме  на училище, за да не проваля часа, че трябва да носи нужните за деня помагала....
  Друг голям проблем е, че в класа няколко деца се оказаха със СОП, хиперактивност, дисграфия, дислексия, огледално писане,или пък със заболявания, които не му позволяват да усвоява лесно новите неща.
  Четох няколко пъти характеристиките от ПГ-2-3 стандартни изречения, че детето е преминало..., че е усвоило заложеното в програмата за предучилищно възпитание...Нито дума, че то има нужда от логопед, от ресурсен учител, а това се е  знаело още в детската градина.
   От друга страна родителите, безкрайно чувствителни на тази тема, също не споделят, като смятат, че детето вече е пораснало и проблемите сами ще си отидат.
   Мисля си колко ценно време сме загубили и аз, и децата, колко усилия и нерви ми е струвало това.Според мен началният учител трябва да продължи работата от детската градина в тези случаи, а не да започва от нулата, защото потърпевшите  в крайна сметка са децата.

Аз и колегите съпаралелни срещаме абсолютно същите проблеми, които Галя е изброила. Ще я цитирам.

Не знам дали някой ще ми повярва, но до Нова година се учехме кое е тетрадка с квадратчета, с редове, учебна тетрадка... За ляво и дясно, номер на задачата, страница, да не говорим - с някои още се учим на това. Голяма борба беше докато осъзнаят/ поне половината/, че в часа не може да се яде, да се разхождат, че на столчето се седи, а на масичката се подреждат учебници. Като прибавим , че не мога, поне до сега, да убедя 7-8 родители колко е важно детето да идва навреме  на училище, за да не проваля часа, че трябва да носи нужните за деня помагала....

Характеристиките, които се издават като част от свидетелството не казват нищо, защото те отразяват само общо дали детето е покрило ДОИ. Ако в такава характеристика се напише, че детето е със СОП, има риск да го запратим в специално училище. Мисля, че по-скоро дълг на учителя е да издава детето с неговите резултати от последната година - тестове за входящо и изходящо ниво, рисунки, тетрадки по учебните помагала. Ако между детските учители и началните учители в съответния район са установени връзки и обмен на информация, то началните учители, приемайки децата ще очакват и получават тази разширена информация, която много ще ги улесни.
   По моя преценка основният проблем за загубата на интерес в първи клас, е че учебното съдържание, заложено по ДОИ за предучилищна група в по-голямата си част се припокрива с това за първи клас, На всичкото отгоре и в предучилищната група се работи с учебни помагала, и в първи клас, а до голяма степен структурата на едно такова занимание е идентична. Натовареното /даже претоварено!/ седмично разписание в предучилищната група изправя учителя пред огромния проблем как да съчетае  усвояването на предвидения материал, работата в тетрадките, границата за психическо и умствено натоварване, нуждата на децата от време за игра. ДОИ залага на натрупване на знания, избутва се за заден план възможността децата да упражняват основната за тази възраст дейност - играта. Мислите ми в тази посока не са още съвсем подредени, но за мен единственото спасение от дидактизма и тежкия режим са интерактивните методи.  А по отношение осъзнаването действителната отговорност на семейството към първокласника - това е дълъг процес на работа в детската градина със семейството - не е ли работено целенасочено в тази посока, малко от родителите осъзнават ясно, че първи клас не е само пребиваването в училище, ангажимента кой да вземе детето на обяд и дали е написало прегледно домашното си.

Безкрайно сте права,shelly, особено за осъзнаване на отговорностите от страна на  родителите.Това, с което се сблъсквам тази година е, че те се свеждат /при по- голямата част от тях/ детето да бъде доведено в 8 часа и прибрано в 17.30.Дори исканият от мен подпис в тетрадката или на страничката се възприема като някакъв каприз, а не като сигнал, че родителят е видял какво сме работили в училище и как се е справило детето им. Разговорите се свеждат до кой кого ударил или кой кого обидил, а не какво сме научили днес.Независимо, че доста майки не работят, децата са целодневно в училище,  бързо се изморяват, следобяд вземат връх поведенческите проблеми. Наистина това си е избор на родителите, но мисля, че при по- трудните  деца подготовката  вкъщи би дала по- добри резултати, а така и родителят ще е по- ангажиран и отговорен.

За малко се връщам върху думите на galja todorova за ляво и дясно. В изследванията на Пиаже върху детското мислене ляво-дясната дискриминация се определя като резултат от постепенното развитие на способността за разбиране на относителността на понятията, което се осъществява в процеса на прогресивното намаляване на егоцентризма на мисълта. Според него усвояването на понятията "ляво" и "дясно" преминава през три стадия. В първия стадий, който обхваща възрастта от 5 до 8 години, лявата и дясна страна се разглеждат само от собствена гледна точка, с други думи ляво и дясно са по-скоро абсолютни, отколкото относителни понятия, поради егоцентричното отношение на детето към света. Вторият стадий обхваща периода от 8 до 11 години, когато детето започва да разглежда лявата и дясна страна и от гледна точка на другите и събеседника си. В третия стадий, 11-12-годишна възраст, лявата и дясната страна се разглеждат вече и от гледна точка на самите обекти.
За пръв път Binet и Simon (1908)свързват ляво-дясната дискриминация с разрабтваната от тях скала за интелигентност. При изследвания в тази област, направени през 50-те години се намира значима свързаност между общото ниво на интелигентност и развитието на тази способност.
В изследване на Института по психология и Медицинския университет от 2000г. се посочва, че децата между 6 и 7 години в по-голямата си част вече успешно се справят със задачите на определяне на ляво и дясно на собственото им тяло, като в последващите години на начално училищно обучение способността се усъвършенства (децата са от 3ти клас) и доразвива. Повечето изследователи търсят като вероятна причина един по-общ фундаментален механизъм на съзряване.

Галя, това, което пишеш ми напомня, че в детската градина нямаме никаква връзка със специалисти като напр. логопед или пхсихолог. Детските учители знаят, че във почти всяка група преминаавт деца с огледално писане, което от своя страна може да е първата лястовица на последваща дислексия. Но към кого да се обърнем за консултация и евентуално са съдействие при изготвяне на индивидуални планове за такива деца? Поне в моята практика, колкото пъти съм се опитвала да стигна до сътрудничество с такъв специалист, все съм удряла на камък. Що не вземат да съкратят малко административен персонал в общините и да назначат по един, двама такива специалисти, пък ако щете и за 5-6- градини едновременно?

Права си, определено е така. В моята група имам няколко деца, за които огледалното писане е проблем, с който се опитваме да се справим. Иначе при нас винаги в началото на учебната година идва логопед, една дама, която има кабинет в съседното училище, провежда един бърз тест с всяко дете и след това оставя покана за родителите за посещение пожелание. Имаме няколко деца, които ходят по 2 пъти седмично. Определено има ефект.
Накара ме да се замисля по въпроса с огледалното писане...Как бихме могли да предложим това на общината...Идеята ти е много добра!

... Ами, ако четат тука, да се замислят. Ако ли не, пак ще трябва да търсим ентусиасти и родолюбци в МОН...

Може би съм щастливка, че работя в училище с психолог, педагогически съветник, сурдопедагог и други специалисти, тъй като близо 10 години при нас се обучават деца със СОП. В началото на всяка учебна година през първи клас минава логопед. Вярно, идва от друго училище, но колко родители се срещнаха с него или потърсиха помощта му?
Един-двама специалисти за община са крайно недостатъчни- виждам, че при нас хората, с които разполагаме и на които много разчитаме правят и невъзможното, тъй като сме сравнително голямо училище, за да обхванат всички деца с проблеми, а те за жалост стават все- повече.
Крайно време е тези, от "върховете" да разберат, че в българското училище  трябва да влязат  и  достатъчен брой психолози и логопеди, че това не е някаква прищявка на директори и учители, а необходимост в името на децата ни.
Много важно е и ръководството на училището да е отворено към нуждите на деца и учители в тази посока и да отстоява исканията си където трябва, а нашето е точно такова.

Направо си щастливка. Кажи повече за това как сте почнали да интегрирате деца със СОП толкова време преди да обявят това за национална политика?

Как точно е започнало и аз самата не зная, но мисля, че в основата на всичко е било желанието на родителите на тези  деца да учат при нас, както и проявеното разбиране и съпричастност от страна на ръководството. Не случайно писах по- горе, че много важно е и отношението на ръководството към нуждите на тези деца.
Спомням си, че колегите тогава се учеха едва ли не  в движение как да се справят, но пък и  родителите от своя страна бяха плътно зад учителите и децата си.
Факт е, че първото ни детенце е вече студентка.

Ето го поредният случай на нещо хубаво, случило се благодарение на училището. Мъчт ме две неща:
1. Защо такива случаи не са обект на интерес на медиите от всякакъв вид?
2. Каква е рецептата на успеха? Наистина ли като се срещнат желанието на родителите и уменията и разбирането на ръководството - всичко става възможно? Ако да - защо тогава толкова много свестни хора от бранша се оплакват от пречките, пред техните добри намерения на фактори като министър, община и пр.? Или пък срещите на родителските интереси и възможностите на училището са толкова редки?

Може би не толкова редки, но за съжаление не са носители на медийна сензация. Добрата новина е лошата новина.

Усещането за един екип е гаранция за успеха. Тогава когато липсва подозрение, а е на лице разбиране, доверие и отговорност от страна на всички и родители и учители и ръковдство, успеха е гарантиран. Дълбоко вярвам, че има хиляди работещи училищни практики, които биха могли да се превърнат в национални политики. Видях в сайтовете на едни РИО-та раздел "Добри практики", надявам се че скоро ще публикуват неща в тях. Но веднага възниква и въпроса защо на сайта на МОН, не се отдели такова пространство или поне защо няма форум за да получат обратна връзка за това което правят и което смятат да направят. Може би се страхувт да чуят това което мислят в системата или просто са толкова самовлюбени, че са се приели като единствените които знаят и могат.

Мисля си, че много неща в системата са непроменяеми, защото изхвърлянията в ДОИ, хорариумите, липсата на приемственост, какафонията от учебници, очебийно правени само, за да докарат пари някому, не е от вчера. И това са едни от нещата, които породиха и стачката, но, както видяхме, резултат нямаше. Може би трябва да търсим начин чрез сътрудничество помежду си и прилагане на цялото творчество, на което сме способни в работата си, да омекотим поне малко управленските недогледици. Иначе и лично да му кажа на министъра къде куца работата, мисля, малко го вълнува.