Дебатът за училищното образование

Схемата/скалата как да я четем, Нина? Като някакво желано/бъдещо положение, ли?

---

По статията на Таня Петрова написах следния коментар, но форумът на в."Сега" не ми позволи да го публикувам - нещо се е развалил.

Статията е добра, но щеше да е още по-добра, ако не пренебрегваше така лесно инициативите на работещите по промените активни граждани. Подчертавам активни граждани, а не администрация или политици! От активното гражданство ще се роди новото, а не от министерствата!  

В този ред на мисли аз съм убеден, че щом сме в такова положение и все още понасяме/приемаме делата на Министерство на образованието, означава, че ние - общественото мнение, обществото на България - още нямаме ясни идеи, не знаем какво искаме. Затова нека спрем да хулим бюрократите или политиците! Нека спрем СЕГА да им прехвърляме топката за всичко и да заработим ведро за каузата, и така да си изясним желанията, па и да започнем да ги реализираме. Промяната ще я сбъднем ние, не някой друг!

На фона на тази централизираност направо е бълнуване да мислим за система, в която училища и учители са овластени да съобразяват образователния процес с особеностите на училището и децата, спазвайки някакви наистина общи стандарти и рамки. Всъщност за това не може да си мечтаем и по друга причина - директорите и учителите няма как да са готови. По нищо не личи, че е готово и самото общество.

... казва авторката, но аз не съм съгласен. Ние не само можемда мислим за "система, в която училища и учители са овластени да съобразяват образователния процес с особеностите на училището и децата, спазвайки някакви наистина общи стандарти и рамки". Ние ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да мислим, та да ИЗмислим такава система, и после да я построим.  

Ето ни тук хората, които сме поели вече по този път, понеже имаме ясни желания и, може би, ясна концепция за бъдещето на образованието в България.

Значи скàлата илюстрира едно бъдещо състояние.

На мен такова стриктно оказване на отношението възраст - клас не ми харесва.

Не ми харесва и вкарването в една схема/скала, т.е. силното обвързване, на училищното образование с университетското. Според мен те нямат общи неща. Университетът по-скоро прилича на... "работно място" отколкото на училище/детска градина.

----

За сегашната оправия не ми се говори, знаеш (колкото и да ги коментираме нещата, ефектът ще е все същия!). Предпочитам да работя ведър по строежа на Новото.