Дебати залудо

Една статия на В. Христова:

И просветният закон стана част от предизборно шоу

Проектът на МОН за Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка не успя да влезе като извънредна точка в заседанието на кабинета преди ден. Емел Етем, заместваща премиера, поиска да се спазят процедурни изисквания за внасянето на всеки законопроект в МС, Даниел Вълчев напусна заседанието ядосан. Медиите раздухаха "горещата новина" и стовариха конфликта върху някакъв текст в проекта, който предвиждал в светското ни училище да не се носят символи, агресивно натрапващи религиозна принадлежност. Иде реч за прословутите забрадки.
Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Въпросният закон е основен за образованието, разполага се на 106 стр., съдържа 240 члена и още 20 допълнителни, преходни и заключителни разпоредби. Смешно е да се твърди, че три реда в него са причина Етем да откаже разглеждането му. По-скоро трябва да потърсим отговор на въпроса защо се иска извънредна точка в дневния ред на МС за основния закон за училището, защо той се внася три месеца преди края на парламентарния мандат. И да си бе минал проектът по живо по здраво през МС, той по никакъв начин

не може да мине през парламента

По простата причина, че ресорната комисия по образование и наука, която ще е водеща по проектозакона, има в най-добрия случай още 10-ина заседания, а на пленарната зала й остават около 30 работни дни. За това време проектът трябва да бъде обсъден в комисията на първо четене, да бъде одобрен в пленарна зала, да се изчакат поне две седмици за предложения поради обема на закона, да се обсъдят в комисията текст по текст 240 члена и 20 параграфа с алинеите им плюс предложенията към тях, да вземе комисията решение по всеки текст, да се внесе готовият продукт в пленарната зала и пак - текст по текст да бъде обсъждан и гласуван. Денонощно да заседнат депутатите над закона, пак не могат да го завършат за оставащите дни.
А дори и да препуснат под натиск по текстовете, които въвеждат изцяло нови правила, без да ги обсъдят, дори да приемат закона, как точно той ще влезе в сила от тази есен, както пише в него - как ще се прехвърли от септември VIII клас барабар с учителите от основното училище към гимназията, как в същия този клас ще влезе нов учебен план за изучаване единствено на езици и информатика (и къде е този план, къде са учителите по езици?), колко паралелни класове ще се появят - едни довършващи стария вид обучение, други захващащи по новия. Очевидно в нормален вариант не може да стане. Жалко за добрите идеи в закона за затягане на дисциплината в училище, които също няма да станат.
Всичко това е ясно за всеки нормален човек, ясно е и за министър Вълчев. Е, защо тогава гълтаме жабета, та чак на етнически глас ги караме да крякат? Няма друго логично обяснение, освен че министърът иска предизборно

да си пише червена точка

- как е свършил много работа и как други са му попречили да реформира образованието. За пи-ар дори явяването при Астор и песни и пляски в "Мюзик айдъл" не са достатъчни. И затова цял народ трябва да хаби обществена енергия и да се взира в "конфликта на ДПС и НДСВ"?
Пак такова прибързано, необмислено, неанализирано прокарване на закони, наредби и заповеди, оряза и обърка тотално учебните планове и обучението през 1999 г. при един друг министър - Веселин Методиев. Поради същата пълна липса на анализ какво се е случило в резултат на това с училището същият човек днес има нахалството да излиза публично и да критикува днешните реформи. Всъщност анализът на резултатите от "реформите" на 1999 г. е налице - международното сравнително изследване TIMSS: за 4 години от 1999 до 2003 г. българските ученици са се сринали от 16-о на 24-о място в света по постиженията си в областта на математиката, а през 2007 г. близо 25% от тях не достигат дори най-ниското равнище. На този фон колко струват хвалбите ни, че 10-ина наши ученици всяка година печелят първите места на международните олимпиади по математика? И туктакси заминават да учат в университети в странство, които светкавично им отпускат стипендии, опростени такси и всякакви други блага. Проблемът е, че на МОН не му е до TIMSS или поне така изглежда при

липсата на каквито и да било анализи

и изводи от тези наистина трагични за нацията ни факти. За взети мерки по въпроса е излишно дори да говорим.
Иначе отчитаме какви успешни матури сме въвели от миналата учебна година. Успешни за кого? За МОН? Вероятно. За децата? По никакъв начин. Не е успех, че учениците признават за по-лесен начина за изпитване чрез тест. Не е успех да правиш матури без стандарт за оценяване, който така и не бе изработен в МОН, макар че законът го изисква за матурите тази година. А пък самите зрелостни изпити се държат само върху материала от образователния минимум в задължителната подготовка. За да е по-ясно, в същия закъснял проектозакон за училищното образование е уточнено, че образователният минимум, това са знанията и уменията, които ученикът трябва да има за оценка среден 3. Сиреч, държавните зрелостни изпити показват дали завършващите ХII клас са усвоили материала за тройка. И тези матури вече се признават при приема в повечето висши училища! До какво равнище се срива при това "входът" на висшето образование?
Да не говорим за замисленото съкращаване на основното образование до VII клас и прекъсването на обучението по всички предмети освен по чужди езици и информатика в VIII клас. Не знам

дали най-големият проблем на училището

ни е, че основното образование сега завършва в VIII клас. В проекта за нов закон освен това отпадат природните науки физика, химия, биология от задължителното обучение в ХI-ХII клас - точно тези науки, за чието укрепване цяла Европа взима в момента много сериозни мерки, понеже изоставането в тях има пряко отношение към равнището на икономиката. Обучението по профили и професионални дисциплини не може да замени базовото обучение на масовия ученик. Целият този порочен кръг се върти все повече в нашето образование всъщност заради една Национална стратегия за образованието в България до 2015 г., постановила въпросните недомислия и приета от парламента през 2006 г. по познатия начин - прибързано, без всякакъв анализ, с политически натиск и в резултат на политически сделки.
Ако погледнем колко идеи лансира МОН само от Нова година насам, в последните 6 месеца на властовия мандат, може би ще е по-ясно за какво иде реч. Слава Богу, намеренията за Национална стратегия за висшето образование и за нов Закон за висшето образование отглъхнаха някъде през 2008 г. Казвам слава Богу, защото за случващото се в тази област анализ няма дори в ембрионална форма и е по-добре да не се появяват "мерки", измислени с поглед в тавана. Категорично смятам, че не е вярно твърдението "По-добре какъв да е нов закон, отколкото липса на промени". Няма нищо по-вредно от лошия закон. Странно е, че не разбрахме това за 20 години "преход"....