Да нарисуваме щастието!

Един чудесен урок по изобразително изкуство за първолаци или за деца от предучилищната група:)

Цели на урока:

- да се развива абстрактното мислене у децата;

- децата да се научат да подхождат нежно, внимателно, грижливо към значението на думата „щастие“;

- да се възпита любов към окръжаващия ни свят;

- децата да развият умения да изразяват своите фантазии върху лист хартия.

Ход на урока:

Учител:

- Деца, днес ще поговорим за красивата и много важна за хората дума – щастие. Вие чували ли сте я някога? Къде? А кой обикновено говори за нея? (Отговори на децата.)

- Кога хората говорят за щастието? (Отговори на децата.)

- Какво правят хората, когато са щастливи? (Отговори на децата.)

- Какво е необходимо на хората, за да се почувстват щастливи? (Отговори с проява на въображение.)

„Живяла някога една роза. Тя била нежна, красива, стройна. Всеки, който минавал покрай нея, й се любувал. Розата расла сама в градината. Стопанинът, който се грижел за градината, никога не забравял да я полива. Но веднъж розата повяхнала. Слънчицето, виждайки я, я попитало:

- Какво ти е? Нима вече не ти стига моята слънчева светлина? Или водата, с която те полива твоят стопанин?... А ти си все така красива!

Розата тихо отвърнала:

- Мило слънчице, благодаря ти за светлината. За да бъдеш щастлив, красотата не е толкова важна. Аз съм нещастна, защото...“

- Защо розата е нещастна? (Отговори с проява на въображение)

- А сега, деца, затворете очички, помислете и си представете – какво е това „щастие“? Как може да се изобрази на листа хартия? Какви цветове ще използвате? С какво настроение ще рисувате? Отворете очи, усмихнете се един на друг, вземете нужните боички и нарисувайте това, което си представихте, докато бяхте със затворени очи.

Самостоятелна работа на децата.

Изложба и анализ на детските творби.

- Деца, вземете рисунките си, притиснете ги до сърцето си и нека вашето щастие се сбъдне.

____________________

По материали от руския печат