Да заслужим Празника си на Будители!

Да заслужим Празника си на Будители!
от Росен Ангелов
E-mail: filomed@mail.bg  29 октомври 2007 Още два дни стачка и ще заслужим Празника си! Смелост, търпение и светло единство! Да си помагаме, колеги! Уважаеми колеги,

Мисля, че дълго време чествахме този ден по навик, механично, като роботи, без да осъзнаваме неговия дълбок смисъл. Може би понякога сме си задавали въпроса: "Аз Будител ли съм? А повечето ми колеги?" Може би понякога не сме могли да си отговорим на него...Ако изобщо сме се питали така:):)
Древните учители казват: "Когато умре един човек, има хиляди причини за смъртта му. Когато умрат хиляди хора, има само една причина за смъртта им." Убеден съм, че и при нас тези думи могат да бъдат приложени с основание: чувството на обреченост и отчаяние дълго висяха над нас и ни пречеха да си отговорим честно дали си заслужаваме Празника на Будителите. Много причини има за това тъмно чувство при всеки от нас поотделно. Но има само една причина при всички нас заедно. Ние бяхме разединени и приспани!
Труден е днешният ден - 29 октомври 2007 г.! Много труден за нашето истинско пробуждане! Защото, според мен, има поне две сериозни прегради пред него.
Едната е в собствените ни страхове, с които всеки от нас трябва сам да се справя. Те имат хиляди и хиляди разнообразни корени и само в сериозното ни самопознание и самоосъзнаване можем да постигнем пълно освобождаване от тях.
Втората, според мен, е в груповата ни липса на гражданско самосъзнание на свободни хора. Ето защо днешният ден поставя много важен въпрос: ще позволим ли най-дългата учителска стачка в Европа през последните години да бъде задушена и предадена от собствените ни синдикати? Лично аз много се колебая дали да вярвам или не на националните водачи на учителските синдикати след няколко техни публични изказвания през последните 4-5 дни. Особено след тези на Желязко Христов, който не е упълномощен от нас, че "днес непременно трябва да се подпише споразумение"! Не искам да обвинявам господин Христов за това му изказване. Не искам да обвинявам и госпожа Такева за мълчанието й при тези думи на господин Христов. Съзнавам, че не им е леко. И им благодаря, че до този момент отстояваха принципа, че трябва да се вслушват в нас. Нека и днес го запазят!
Днес е най-тежкият изпит в техния синдикален път. Пожелавам им да го вземат с отличен: да не подменят нашето национално гласуване. Защото то е първият референдум (макар и частичен) в България през последните 18 години. И може да се окаже най-голямата възможност за изстраданата ни Родина да си върне Свободата!
Нека не обвиняваме колегите си, които слушат страховете си. Нека им помогнем да осъзнаят, че всеки отказ днес от нашите истински искания се превръща в крачка към самоубийство не само на учителството, но и на Родината. Стачката ни не е проява на "инат", а - на борба за достоен живот. И в борбата не е леко, не е като на филм. Трудно ни е. Но трябва да издържим и да се подкрепяме взаимно. Защото всеки от нас може да бъде връхлетян от чувството на отчаяние и нека до него да има хора, които да му подадат здрава ръка и не позволят на това чувство да го победи!

Днес пробуждаме себе си, а утре - и цяла България!
Да се борим докрай, колеги, за да заслужим истински своя Празник!

Моля ви, препращайте това послание, ако ви хареса!

С уважение,
Росен Ангелов,
учител по философия в ЕГ "Акад. Л. Стоянов" - Благоевград