Вчерашната ми първоприлска шега
Денят на шегата – 1-ви април, го почетох подобаващо, като си позволих за първи път в моята учителска практика да излъжа учениците си. Казах им, че напускам. Те много лесно се хванаха, защото не допускат, че мога да ги преметна, въпреки че малко преди това си говорехме с тях, че в днешния ден всеки има право да излъже някого на шега.
<?xml:namespace prefix="o"?>
Любопитно ми беше да наблюдавам реакциите им, които винаги са безкрайно интересни. Както ще чуете от аудио файла, според едно от момченцата се оказва, че две са най-ценните ми качества: носенето на очила и косата.
Накрая моите първолаци обещаха тържествено да слушат при условие, че няма да напусна работа. Познайте колко дълго си удържаха на обещанието. Не повече около час бяха тихи. Аз не съм очаквала да е по-дълго. И на толкова съм благодарна.
Образование
· 12.11.2022
· arebemagare
Стефанов, не вярвам да кажат подобно нещо, защото децата чувстват, когато някой ги обича и се отнася с грижа към тях. Въпреки че са малки, са способни да го оценят.
Ген, ама пък колко глупости съм изговорила в опита си да ги провокирам! :)
Миленка, някои са склонни да ме продадат за една „мис морска красавица”, дааа... :)
worrmy, много е приятно да чуеш от устата на един ученик точно такива думи по адрес на класната му.
bee_maq, само като им чуя гласчетата на моите първолаци, едни такива като на котенца, ми се изпарява цялата строгост и твърдост.
Благодаря ти за оценката, Stormbringer :)))
Обичам провокациите (и изобщо нелесният път за достигане на знанието, когато децата сами откривателстват), защото така е по-вълнуващо и запомнянето е по-трайно. Общо взето това е стилът ми на работа. В основен проблем обаче се превръща дисциплината, която, заради високия градус на емоцията, просто не може да бъде безупречна.