Вчера счетоводството ни свика на извънредно събрание. Казаха, че очаквали някакво повишение във връзка с плоския данък и затова нямало да ни смятат сега заплатите и по-добре било да изчакаме. Хубаво, ще чакаме, свикнали сме да стоим без заплати, но дали ще има за какво. Имам смътни спомени, че някой говореше за стартова учителска заплата 450лв., за да не бъдем ощетени от плоския данък. Но дали е заради това, никой не казва...
По въпроса мисля, че вече ще е много трудно да успеем да се организираме в каквито и да било протести, просто защото няма да има смисъл и резултат.
Мен лично точно тия синдикати наникъде не могат да ме поведат. А без синдикати е трудно да се протестира.
Стачката през септември се очакваше да умре за седмица. И продължи 45 дена. Всичко, което имахме да си кажем с правителство, с община, с родители по един или друг начин се каза. Още повече - хората имаха възможност и да отреагират на изборите като своеобразен референдум. Като резултат оставам с впечатлението, че обществото не желае по-добро образование и вижда в системата единствено печатница за дипломи. В тая посока е и реформата на правителството - лесни изпити, лесни матури, пари за заплати няма, никаква възможност за отсяване на несправящите се - все пак, ако изключиш ученик, губиш държавните пари, така че финансовата логика изисква никой да не повтаря и никой да не бъде изключван.
В областта на информатиката и езиците се разчита на преквалификация -
виждате ли, учителите по български и математика с едно курсче ще станат
такива по чужд език и информатика. То по информатика и без това в
системата има огромен брой хора, които са стари, бедни, омерзени,
откъснати от съвременните технологии и практиките - в програмиране,
текстообработка, мрежи, дизайн и предпечат.
Разчита се на това, че с учителска диплома извън системата трудно можеш да си намериш друга работа, освен нискоквалифицирана. Разчита се на усещането за мисия и себеотдаденост на учителя (което лично на мен все повече ми се изпарява). Разчита се и на всекидневно дрънкане по медиите как училището се поставяло на пазарни основи и се пресичат разхищенията, как добрите учители вземали повече, как министерството предлагало пари, а учителите не били съгласни да ги вземат, как учителите били някакви си. Как учителите се гушели с по 650 лева на калпак, а данъчните вземали по 300 лева заплата.
Лили, все още заплатите на педагогическия и непедагогическия персонал се регламентира от наредба на МОН в случая, тя е Наредба №1 от 28.11.07г.. Наредбата се прилага до момета в който не се приеме някаква промяна. Мисля, че причината за изчакването е друга(липса на средства в общината да речем). Хубаво е да проверите.
Статията е написана много вярно и точно. Браво на автора! Силно впечатление ми направи следната мисъл:
Да, да си български учител
днес, в условията на всеобщ морален упадък, означава да си институция.
Нравствена и духовна институция! Ще спасяваме не себе си, а нещо много
по-голямо, нещо истински велико.
Брей какво изобретателно счетоводство има при Лияна?! Плоският данък във всичките му детайли е изяснен на сайта на НАП още през декември м.г. Повече разнообразие в интерпретациите няма да има. Нито друг освен НАП има право да прави такива. Така, че тези хорица "от счетоводството" могат да си чакат и до края на годината ако им позволите. Не им се връзвайте, а ги питайте кого чакат да им даде "пояснения". И е крайно време да стане ясно, че НЕ можете да стоите без заплати. Заради това ви търпение, маса незапознати граждани подозират че имате други значителни доходи. Идея, която пробутват на смени министри и социолози спекуланти на общественото мнение, но която минава именно заради търпението ви, а не заради упорството на спекулантите.
Хубаво, ще чакаме, свикнали сме да стоим без заплати, но дали ще има за какво. Имам смътни спомени, че някой говореше за стартова учителска заплата 450лв., за да не бъдем ощетени от плоския данък. Но дали е заради това, никой не казва...
По въпроса мисля, че вече ще е много трудно да успеем да се организираме в каквито и да било протести, просто защото няма да има смисъл и резултат.
Стачката през септември се очакваше да умре за седмица. И продължи 45 дена. Всичко, което имахме да си кажем с правителство, с община, с родители по един или друг начин се каза. Още повече - хората имаха възможност и да отреагират на изборите като своеобразен референдум. Като резултат оставам с впечатлението, че обществото не желае по-добро образование и вижда в системата единствено печатница за дипломи. В тая посока е и реформата на правителството - лесни изпити, лесни матури, пари за заплати няма, никаква възможност за отсяване на несправящите се - все пак, ако изключиш ученик, губиш държавните пари, така че финансовата логика изисква никой да не повтаря и никой да не бъде изключван.
В областта на информатиката и езиците се разчита на преквалификация - виждате ли, учителите по български и математика с едно курсче ще станат такива по чужд език и информатика. То по информатика и без това в системата има огромен брой хора, които са стари, бедни, омерзени, откъснати от съвременните технологии и практиките - в програмиране, текстообработка, мрежи, дизайн и предпечат.
Разчита се на това, че с учителска диплома извън системата трудно можеш да си намериш друга работа, освен нискоквалифицирана. Разчита се на усещането за мисия и себеотдаденост на учителя (което лично на мен все повече ми се изпарява). Разчита се и на всекидневно дрънкане по медиите как училището се поставяло на пазарни основи и се пресичат разхищенията, как добрите учители вземали повече, как министерството предлагало пари, а учителите не били съгласни да ги вземат, как учителите били някакви си. Как учителите се гушели с по 650 лева на калпак, а данъчните вземали по 300 лева заплата.
Да, да си български учител днес, в условията на всеобщ морален упадък, означава да си институция. Нравствена и духовна институция! Ще спасяваме не себе си, а нещо много по-голямо, нещо истински велико.