Виж кой не работи

Една статия,  в която  се коментира образованието в България.

Няма хора.

Месеци наред това беше най-честата реплика на работодателите. Световната криза може временно да пренареди приоритетите на предприемачите, но дългосрочно България трябва да вземе мерки, за да осигури ресурс за трудовия пазар. В свой анализ на заетостта в страната Световната банка търси отговор на въпроса какво може да се направи. Потенциалът е в най-проблемните към момента групи - неактивните младежи, обезкуражените в зряла възраст и младите пенсионери, сочи документът.

Аутсайдери на пазара 

Бизнесът се оплаква от недостиг на работна ръка, в същото време много млади хора, включително такива със средно образование, нямат, а и не търсят работа, констатира докладът. Българските младежи намират реализация далеч по-трудно, отколкото връстниците им в ЕС. Това важи с особена сила за тези със средно общо и по-ниско образование. Само около 10% от слабо образованите млади българи участват на пазара на труда, а почти 40% от тези, които го правят, са регистрирани като безработни.

Повечето български младежи не са активни на пазара на труда, защото учат. Студентите тук не са склонни да работят почасово и да комбинират следването с някаква форма на заетост за разлика от техните връстници в останалите държави от ЕС. В България работят едва по-малко от 5% от студентите, докато в Холандия, например те са почти 70%.

Още по-смущаващо е, че през 2005 г. почти 25% от българите на възраст между 15 и 24 години не са били нито в образователната система, нито на стаж, нито на работа. Повече от 60% от тези хора имат само основно или по-ниско образование.

Експертите от банката обясняват тези данни с твърде големия брой български юноши, които напускат училище, без да завършат средно образование, и не се включват на пазара на труда поради липса на каквато и да било квалификация. Те нямат възможност за връщане в образователната система, за включване в друг вид обучение или за наемане на работа. Вратите са затворени заради липсата на алтернативни форми на образование, които биха били привлекателни за отпадналите от формалното образование, както и заради непризнаването на квалификации, придобити извън училището, твърдят анализаторите на банката. В същото време са твърде слабо развити услугите по консултиране и професионално ориентиране, които биха предотвратили ранното отпадане от училище.

СБ вижда изход от това положение в насърчаване на гъвкавото работно време и почасовата заетост. За целта трябва да се създаде законова рамка за агенциите за временна заетост и да се улесни сключването на договори за почасов или временен труд. Необходимо е да също да се премахнат бариерите пред договарянето на почасова заетост, които в момента съществуват в социалноосигурителната система.

Правителството трябва да вземе спешни мерки за улесняване на прехода от образователната система към пазара на труда - като задържа младежите по-дълго в училище и се погрижи те да получават там уменията, които се търсят на пазара, включително чрез въвеждане на стажантски програми още преди завършване на гимназиалния курс.

Мъртви души 

Между 2003 и 2007 г. в България са създадени 418 хил. нови работни места, главно в нискоквалифицирания и нископлатения сегмент. Въпреки това по-бедните и по-слабо образованите българи в зряла възраст масово нямат работа, а и не искат да работят. Те нямат мотивация или самочувствие да търсят заетост, често заради неувереност в собствените си умения и свързаните с това възможности на пазара на труда. Неактивни са почти половината от хората с образование четвърти клас и по-малко и 40% от завършилите седми клас. Хората с четвърти клас и по-ниско образование са недостатъчно квалифицирани дори за сектори, които имат нужда от неспециализирана работна ръка.

Безработицата има и етническо измерение. Ромите срещат най-големи трудности в търсенето на работа - при тях безработицата остава 20% на фона на под 6% средно за страната. Вина за това положение има ниското образователно равнище сред този етнос.

Именно липсата на квалификация е една от основните причини безработицата в България да е трайна въпреки дефицита на пазара на труда. Дългосрочно безработните (които са извън пазара на труд над 12 месеца) са почти 60% от всички регистрирани в бюрата по труда и това нарежда България на второ място в ЕС след Словакия.

Броят на хората с ниска или никаква квалификация надхвърля броя на свободните работни места, които изискват само базови умения. Тази ситуация няма да се промени и в бъдеще, тъй като дори при нормален икономически растеж секторите, използващи нискообразована работна ръка, ще създават все по-малко нови места, прогнозира СБ. Търсенето ще бъде насочено към квалифициран и висококвалифициран персонал. Ето защо политиката на държавата трябва да бъде насочена към насърчаване на алтернативни образователни програми за деца и възрастни, отпаднали от училище, както и към повишаване на квалификацията на регистрираните безработни и на обезкуражените, категорични са експертите на банката.

Инвестиции в знание 

От повишаване на квалификацията определено имат нужда и работещите - производителността на труда в България продължава да бъде много ниска. Според проучване на СБ от миналата година работодателите посочват недостатъчните професионални умения на персонала като един от основните си проблеми, а фирми в сферата на иновациите го поставят на първо място по значимост. В същото време на пазар има голям дефицит на висококвалифицираните специалисти: възможностите за заетост на висшисти са отлични, а безработица сред тази група на практика няма - през 2007 г. тя е била под 3%.

На фона на тази картина делът на работниците и служителите, включени в обучение, е изненадващо малък, а квалификационните курсове, където ги има, са твърде кратки. Скромен е също броят на фирмите, които предлагат обучение на своя персонал, а малките сред тях са единици. Дори големите компании в България изостават в това отношение от подобните в Европа, констатира изследване на СБ от 2007 г.

Експертите на банката не са категорични за причините, които пречат на работодателите да инвестират повече в обучение. Дали това се дължи на недостатъчно финансиране (макар че възможностите за това се увеличиха през последните години, например чрез оперативната програма "Развитие на човешките ресурси"), на недостатъчна информация за възвращаемостта на парите, вложени в обучение, или на загриженост, че добре квалифицираните работници по-лесно могат да избягат при конкуренцията?

Нивото на участие в системата на висшето образование в България е драматично ниско, констатира също анализът на СБ. Това е изненадващо в условията на ниска безработица и добри възможности за професионална реализация на висшистите. Този факт според банката се корени в ранния избор между профилирани и непрофилирани училища (след 7 клас). Учениците в непрофилирани училища имат по-малки амбиции да продължат образованието си, по-малко възможности да се подготвят за това в сравнение с връстниците си в профилираните училища. По-малки са и очаквания към тях от страна на учителите и ръководствата на училищата. Като следваща причина се посочва тромавият процес на прием в университетите, при който младежите трябва поотделно да полагат приемни изпити във всяко висше училище, в което кандидатстват. Проблем е също липсата на система за студентско кредитиране и на достатъчно стипендии за финансиране на следването.

Зряла пасивност 

Възрастните българи са по-пасивни на пазара на труда, отколкото техните връстници в 15-те стари членки на ЕС. Най-често причината за това е ранно пенсиониране, сочат проучванията на СБ. Официалната пенсионна възраст за мъжете в България е 63 години и е по-ниска от 65-67-годишната граница, която става все по-масова в страните от ЕС-15. В същото време реално българите се пенсионират дори по-рано - средно на 61 години (по данни за 2005 г.). За сравнение - в Естония, където пенсионната възраст е същата както в нашата страна, мъжете се пенсионират доста след като навършат 63 години. Балтийските държави правят неатрактивно ранното пенсиониране, като намаляват пенсията с определен процент за всеки месец до навършване на нормативно определената пенсионна възраст и насърчават отложеното пенсиониране чрез различни мерки - увеличаване на пенсията за всеки месец или година трудов стаж след навършване на пенсионна възраст. Експертите на банката препоръчват на България да се поучи от балтийския опит и в същото време да предприеме още по-радикална стъпка - да увеличи пенсионната възраст.

Предложените мерки са едновременно краткосрочни и дългосрочни, се казва в доклада на СБ. От българското правителство се очаква да ги осмисли и да определи внимателно приоритетите си. Както и да планира стратегически независимо от сегашната ситуация на финансова криза.