Вие сте истински будители!

Мили учители,

През последните седмици честичко надниквах в този блог за информация и едва сега се реших да пиша, защото съм безкрайно разочарована, излъгана, дори бих казала, омерзена, от това, което се случи тези дни. Представям си как хитреците от правителството и техните умни съветници мазничко потриват ръце и доволно се потупват по гърбовете: "Ех, браво на нас, хубавичко ги изиграхме тези учители!"  Радостта им е доста поприбързана......но няма да се спирам сега на това, защото то си е цяла отделна тема....

Следя стачката от позицията на родител. Цялото ми семейство бяхме с вас от самото начало. Възхищавам ви се и ви поздравявам за единството, което показахте! Вие бяхте и продължавате да сте моята национална гордост. Най-сетне нещо се случи, най-сетне нещо се пробуди! На последния национален митинг дойдохме да ви подкрепим заедно с децата ни. Много се надявам никога да не забравят този урок на площада, който им преподадохте- урока на свободния човек! Бяхме заредени с вашата позитивна енергия за промяна, с хумора на плакатите ви, с решимостта ви на интелигентни хора!

Дълбоко съжалявам, че много родители не припознаха вашата кауза като своя. Това е един дълбок проблем, който вероятно ще продължи да дава отражение и в бъдеще. Кризисната ситуация разкри, че за голяма част от българските семейства вие сте просто един обслужващ персонал, годен единствено да отглежда децата им за жълти стотинки. Това показва до какво падение е стигнало нашето общество, до каква степен са ерозирали вековните ценности на българина. Тепърва има още много да се работи, за да бъде възвърнато уважението към образованието и чувството за обществена ангажираност към грамотността и  интелектуалния труд. Благодарна съм, че ви има, че сте избрали тази професия въпреки мизерията, до която бяхте докарани; благодаря ви, че сте търпеливи с нашите деца, че ги учите на неща, на които ние не можем да ги научим; благодаря ви, че ги оставяме с доверие във вашите ръце!

Поклон и не се предавайте- тази стачка бе едно прекрасно начало!