Весели истории от моя студентски живот
Предлагам на блогерите да се включат в този весел мемоарен сериал и разкажат смехотворни истории от студентството - този незабравим епизод в живота ни. Вероятно, такива всеки има в изобилие, позабравени, покрити с прах от времето, но неизтрити в спомените ни. Аз бих могла да разкажа десетки такива, достойни за категорията "Смях до дупка" - от стопаджийски до среднощни алкохолни запои, понякога завършващи злополучно. Като например случката с един Никулден, след който имах ужасен махмурлук. Проблемът беше в това, че този ден трябваше да изнеса първия си открит урок от т.н. практика. Приятелите ми, които изглеждаха не по различно от мен, изразиха мнение, че с дъха си мога да убия кон. След като реших, че мога да убия цял един клас, просто не отидох. Сега обаче ще ви разкажа друга весела история, заради която бях на подбив дълго време.
Как "спасих" градската баня
Знае се, че банята има за студента особено важна роля в неговото ежедневие. По мое време, да имаш баня в евтина квартирка, приземие или таванска стая, беше лукс. Тъй че, посещението на градската баня беше празник за нашите бедни души. Аз живеех под наем на един таван заедно с две приятелки, лишена от тази животворна придобивка, но за радост само на двеста метра от градската баня. С една дума, бях разрешила проблема по най-оптималния начин. Една вечер, докато разигравахме поредния белот /държа да подчертая, че това е другата специалност, която усвоих безупречно в университета/, от прозореца на нашата мизерна стаичка съзрях огромни пламъци, които бяха обхванали градската баня. О, ужас! Тя гореше и огънят бушуваше заплашително. При мисълта, че този важен от хигиенна гледна точка обект ще изгори, веднага без да се бавя проявих гражданско съзнание, грабнах телефонната слушалка и панически съобщих за пожара на банята. Стояхме притръпнали пред прозореца и чакахме със свити сърца пристигането на пожарната команда. Една от съквартирантките ми, отбеляза, че заслужавам да бъда похвалена в утрешния градски вестник за героичната си постъпка. Но каква бе изненадата ни, като видяхме как пожарната кола с вой спря до въпросния обект, обиколи го и се отдалечи от бедствието. Бяхме учудени от видяното и недоумявахме, защо не бе предотвратено изпепеляването на любимата ни градска баня. Реших да отида и сама да проверя.
О, небеса! Огромните пламъци, които се виеха пред нея, бяха от запалените боклуци в контейнерите. Умряхме от смях. Ама аз си умрях и от срам. Познайте защо. Хазяин ми беше самият началник на градската пожарна команда.
Образование
· 12.11.2022
· arebemagare
Светльо, ще очакваме сюжетът да бъде претворен в разказ :)
А аз, аз какво да разкажа... Спомням си, че нарисувах най-неприятния ми преподавател на дъската в уродлив вид с брадавици, косми, рога и т. н, защото беше някакъв ужасен педант и щом някой закъснеше при него на лекции, той му се подиграваше и го правеше за две стотинки.
Та тогава, когато си позволих да го нарисувам (за отмъщение, че ни е мъчил толкоз време), бяхме само аз и моята приятелка в залата. Освен това ние семестриално бяхме завършили и тъкмо чакахме да видим какви ще са резултатите от последния държавен изпит, проведен същия ден. След половин час ни извикаха, за да ни ги съобщят. Излезе същият този преподавател и единственото име, което каза, беше моето. Съобщи ми, че имам шестица и добави: "нищо, че ти така си ме нарисувала по дъската, както виждаш, аз не съм злопаметен и също съм ти писал шест". След това каза, че останалите ще разберат оценките си от друг преподавател, и си тръгна.
Няма да забравя никога как се почувствах...
Приятелката ми, също българка, измисли следния план: отидохме при шефа на бригадата и му казахме, че имаме билети за Большой театр за вечерта, и по никой начин не трябва да пропуснем представлението. Руснаците имат голямо уважение и любов към културата. Паролата "Большой театр" подейства, както се очакваше: пуснаха ни, и благородно ни завидяха, и се зарадваха за нас, че ще ходим на такова място.
А мястото, на което отидохме, беше наистина добро: ние с приятелката ми се запътихме към родното общежитие, купихме си червена риба и пиво Московское, и само час по-късно се погрижихме за душевния си конфорт, макар и не с балет... но не по-малко ефикасно.
:)
Като каза "бригада", Шогун, и просто ми изплува споменът за единствената ни организирана бригада в 4-ти курс философия - 1980 година. Предишните години вместо на разкошната преживелица "бригада" нас, момичетата от СУ някой измисли да ни водят на курсове за "медицински сестри по гражданска отбрана" - велика скука тук в София, от които занятия помня само, че ни водиха да гледаме операция, че и в моргата!
Та отиваме си ние на единствената ни бригада и попадаме в някакъв странен лагер в Шумен за военно обучение, с табла, илюстриращи хвърляне граната в цел, с тарабите на бараките, през които свободно се процеждаше небето, а черни животинки волно пъплеха навсякъде... Ние, 17 философски нежни души заявихме твърдо, че тук няма да останем и си седнахме на саковете обидени. Чудиха какво да ни правят, накрая - в един микробус - и на почивна станция във Върбица - да облагородяваме станцията. Явно, обаче, че нямаше изобщо никаква организация, защото един ден премествахме куп керемиди оттук дотам, а на другия ги връщахме, че там пречели. Момчетата изливаха нещо бетон няколко дена, а ние, принцеси Зори - гледахме и цъкахме. Изкарахме една хубава почивка заедно с колегите и това си беше!
:-)
Остава да го патентовате, и после да почерпите! Не, не миш-маш, благодаря.
:)