В четвърти клас не знаят да пишат
Анета ПЕТКОВА
Българските ученици от началното училище не умеят да пишат грамотно. Тъжният факт лъсна от анализа на националния тест по български език и литература, който всичките 60 хиляди четвъртокласници държаха през месец май. Средният успех от теста е 14,40 от общо 20 точки. В препитването имаше 15 въпроса с готови избираеми отговори и диктовка. Точно тя, според специалисти, измерва грамотността и при нея средният резултат е плачевен -едва 2,5 точки. Това означава, че малчуганите са се справили за тройка. За четири години учене малчуганите не са усвоили правилното писане на гласните, изпускат звукове, съединяват думи. „Не бих искал да правя генерален извод, че децата не могат да пишат, но резултатите не ми харесват", каза вчера просветният министър Даниел Вълчев. Предстоял „сериозен разговор с експерти и специалисти", за да се реши проблемът. Общият успех от теста по математика е сравнително по-добър - 15,85 точки също от 20 възможни. Като първа мярка вероятно ще се увеличат часовете по писане, каза вчера Евгения Костадинова, шефка на отдел „Общо образование" в министерството. Най-ниски са резултатите по български език в Сливен, Добрич, Кърджали и Разград. Но разликата им със София-град е около 1%. На теста децата трябваше да напишат 5-6 изречения за предстоящия рожден ден на Пипи Дългото чорапче. Те отговаряха на въпроси от рода: „Коя дума е антоним?" и „В кое време е глаголът скочих?" Определяха видове изречения и търсеха синоними. „Всеки един от тестовите въпроси проверява дали е усвоен определен държавен стандарт", поясни Костадинова. Тепърва ще се мисли за промени в учебната програма. По другите 2 предмета, по които имаше национални тестове - „човек и общество" и „човек и природа", получените точки средно за випуска са съответно 16,17 и 17,33. Не очаквахме, че тук ще има такива високи резултати, защото предметите са трудни, признаха от министерството. Още преди началото на изпитите „Труд" направи проверка из училищата и оповести, че четвъртокласниците масово наизустяват отговорите на въпроси като: „Кой е цар Борис?" и „Как се размножава калинката?" Другият извод бил, че нивото на образование в цялата страна е еднакво. Няма драстични разлики между отделните региони, каза Костадинова.
Българските ученици от началното училище не умеят да пишат грамотно. Тъжният факт лъсна от анализа на националния тест по български език и литература, който всичките 60 хиляди четвъртокласници държаха през месец май. Средният успех от теста е 14,40 от общо 20 точки. В препитването имаше 15 въпроса с готови избираеми отговори и диктовка. Точно тя, според специалисти, измерва грамотността и при нея средният резултат е плачевен -едва 2,5 точки. Това означава, че малчуганите са се справили за тройка. За четири години учене малчуганите не са усвоили правилното писане на гласните, изпускат звукове, съединяват думи. „Не бих искал да правя генерален извод, че децата не могат да пишат, но резултатите не ми харесват", каза вчера просветният министър Даниел Вълчев. Предстоял „сериозен разговор с експерти и специалисти", за да се реши проблемът. Общият успех от теста по математика е сравнително по-добър - 15,85 точки също от 20 възможни. Като първа мярка вероятно ще се увеличат часовете по писане, каза вчера Евгения Костадинова, шефка на отдел „Общо образование" в министерството. Най-ниски са резултатите по български език в Сливен, Добрич, Кърджали и Разград. Но разликата им със София-град е около 1%. На теста децата трябваше да напишат 5-6 изречения за предстоящия рожден ден на Пипи Дългото чорапче. Те отговаряха на въпроси от рода: „Коя дума е антоним?" и „В кое време е глаголът скочих?" Определяха видове изречения и търсеха синоними. „Всеки един от тестовите въпроси проверява дали е усвоен определен държавен стандарт", поясни Костадинова. Тепърва ще се мисли за промени в учебната програма. По другите 2 предмета, по които имаше национални тестове - „човек и общество" и „човек и природа", получените точки средно за випуска са съответно 16,17 и 17,33. Не очаквахме, че тук ще има такива високи резултати, защото предметите са трудни, признаха от министерството. Още преди началото на изпитите „Труд" направи проверка из училищата и оповести, че четвъртокласниците масово наизустяват отговорите на въпроси като: „Кой е цар Борис?" и „Как се размножава калинката?" Другият извод бил, че нивото на образование в цялата страна е еднакво. Няма драстични разлики между отделните региони, каза Костадинова.
* 3 часа четене седмично - в някои случаи на безинтересни текстове, които отчуждават децата от четенето. В пети клас буквално ще се буксува над стари текстове.
* въвеждане на учебна тетрадка и по развитие на речта - по този начин се работи по предварително избрани от авторите на учебниците писмени упражнения, а те често нямат връзка с действителността, скучни са или са излишно трудни. Колко пъти в учебната програма на Булвест има упражнение "писане на писмо", а съвременните комуникации правят писането на писма излишно. Не са малко и текстове, които трудни, излишно отчуждават децата от писането. Тази тетрадка е хитър ход на издателя - така печели по 3-4 лева от дете, като повтаря съдържанието от втората част на учебника и добавят редове, които са недостатъчни и се налага да се носи и обикновена тетрадка.
--------------
посочените резултати от тестовете не са реални - деца споделят, че са преписали, подсказано им е, а на някои места отговорите са писани по дъските.
Безсмислено!
Часовете по литература трябва да се запазят същите, но да се променят текстовете, които се изучават. Сега нашите читанки тотално отвръщават децата от четенето. Произведенията са много дълги и не способстват овладяването на четивната техника.
БУБИНА или БОБИНА ?