В междучасието
Обикновено междучасията ни протичат по начина, показан на краткото клипче :)
От силния шум не се чува ясно коментара на колегата - ресурсен учител, на който от тази учебна година работното му време протича в нашето масово училище, а не в помощното, в което е започнал да работи веднага след дипломирането си като дефектолог.
Той е силно впечатлен от поведението на нашите ученици (в помощното училище се работи далеч по-спокойно) и го определя като хиперактивно. Според него най-правдоподобната теория, която обяснява този факт, е че главната причина за тази свръхенергичност и липса на уморяемост при съвременните нормално развити деца, е съставът на храната, която съдържа много стимуланти и други неясни съставки.
Според единодушното мнение на колегите учители децата вече все по-малко изпитват умора, да не кажа направо никога. И шест, и седем, и осем часа да имат дневно - всяко междучасие е страшна лудница, а за часовете да не говорим.
Онзи ден в часа ми влезе един осмокласник, за да се уговорим за нещо. С него си имам приказка, защото е наистина едно малко генийче в областта на компютрите. След като се изяснихме по въпроса, тъй като ми беше неудобно да му кажа да напусне часа ми, само споменах, че имам да преподавам много важен урок, за да се сети, че трябва да се разделим засега.
Той обаче вместо да си тръгне, ме помоли да остане, за да гледа урока. Децата бяха в приповдигнато настроение, шумяха, обаждаха се много спонтанно и младежът в началото направо си се кефеше, защото намираше общуването ни за много забавно. Свърши часа и вече с леко променена физиономия ми каза: "Госпожо, знаете ли, аз никога няма да стана учител. Сигурен съм, че няма да мога да издържа на всичко това."