В безтегловност
Защо ли след съобщенията в медиите за "сближаване на позициите" някак си се чувствам в безтегловност? Не, не ми се иска да омаловажавам случващото се. Децата ми липсват и не се чувствам "аз" в сегашното време. Но същевременно разбирам, че сега ако не постигнем исканото, никога няма да го постигнем. Обаче, къде са думите, че решенията ще се взимат едва след като се чуе гласа на стачкуващите? Беше казано, че поставяме ултиматуми, едновременно с това синдикатите отстъпват бавно и методично от първоначалните искания. Не искам да сме част от стълбичката нагоре на който и да било, изживяващ се като лидер.
Не съм забравила за обещанията на синдикатите! Очаквам, те да са все така упорити и непреклонни!